какво да се направи, за да има по-малко деца в домове

lyd повдига въпроса за това какво точно да се направи, за да се стигне до по-малко деца в домове

За по-малко деца в домоветеето с тези конкретни препоръки излязохме към Парламента и касаещите ги министерства още на 1 юни миналата година, придружени с над 7000 подписа тогава:
Препоръки за намаляване броя на децата в домове и осигуряване възможности за тяхната по-добра интеграция в обществото

  1. Увеличаване финансовия и човешки капацитет на системата за закрила на детето което да включва: 1) Увеличаване на броя на социалните работници работещи по случаи в Отделите за закрила на детето; 2) Изграждане на обучителна квалификационна и преквалификационна програма за социалните работници, работещи с деца и семейства; 3) Осигуряване на ежемесечна супервизия за социалните работници по случаи с деца и семейства в риск.
  2. Развитие на алтернативни социални услуги за деца и семейства в подкрепа на бременността, доброто родителстване и подкрепа на семейството. Разработване специализирани програми за увеличаване на капацитета на неправителствените организации и други юридически лица, които да се развият като доставчици на социални услуги. Разработване на подобни програми и за местните власти, които да делегират и наблюдават и контролират качеството на предлаганите услуги за деца и семейства.
  3. Учредяване на специализирани детски съдилища, които да разглеждат незабавно случаите, в които има деца при разводи, осиновяване, отнемане/ограничаване на родителски и други мерки по закрилата на децата, както и разглеждане на дела на малолетни и непълнолетни с противообществени прояви.
  4. Национална информационна кампания на ДАЗД за превенция на нежеланите бременности – ангажиране на медиите, институциите и бизнеса в социално отговорна дейност в дългосрочен план.
  5. Облекчаване процедурите за осиновяване.
  6. Граждански контрол върху специализираните институции и социалните услуги за деца и семейства. Налагане на по-строги санкции при неизпълнение от различни инстанции на програми и държавна политика, по-голяма прозрачност на дейността и отчетност на различните институции. Насърчаване доброволчески инициативи и дейности.
  7. Подпомагане на родителството – достатъчно финансово обезпечаване на младите и най-вече на самотните родители, нормативно уреждане за трудово обезпечаване на самотните родители. Образоване на родителите, облекчения за тях и в същото време търсене на отговорност и санкции при системно нарушаване правата на детето.
  8. Преструктуриране и реформиране на съществуващата мрежа от домове трябва да продължи – включването на домовете за деца от 0 до 3 години в реформата, позиционирането им в големите градове, интеграция в обществото, възпитаване на толерантност и отговорност, да се смесват децата от училище с тези от домовете.
  9. Създаване на Министерство на децата и семейството – една институция, която да се грижи за децата и да координира всички аспекти на отглеждането, възпитанието и здравето на децата.

София – Дипломатически клуб и Дом за деца с увреждания

повечето софианци от живеещите в София знаят Дипломатическия клуб в Горна Баня – малко след разклона от околовръстното към Горна Баня, срещу Ортопедията; вече се казва „Глория Палас“ – приятно място, с тенис кортове, голяма градина, басейн, детска площадка; леко соц като архитектура, но с относително добро обслужване и храна – приятно място

малцина софианци от живеещите в София знаят, че Дипломатическият клуб Горна Баня граничи пряко с Дом за деца с физически и умствени увреждания, от години

да приемем пряката близост на двете „заведения“ като цинична случайност, ирония на съдбата

мисля си, колко ли освен работещите в дома знаят за него? е, не е в „пъпа“, но все пак е в София този дом; много от децата там са в състоянието на тези от Могилино; имам малки основания да мисля или да се надявам, че грижата за тези деца е по-добра, но все пак имам основания и да се съмнявам; поради близостта на дома до моя често съм носила неща, говорила съм с част от персонала, с директорката – осъзнавам трудността на тяхната работа … особено в недоимъка, липсата на елементарни условия; една година занесох мартенички, правени от деца и след разговорите с хората там ми стана неловко, че само мартеници носех, защото много от децата там не биха и разбрали, че имат мартеничка на леглото си, а имат нужда от много по-материални неща … памперси, лекарства, витамини … да не говорим за дрехи, играчки …

децата не съм виждала, освен тези, които могат и излизат да играят на двора; има и други, които не излизат и не биват извеждани; тях само съм чувала … и крясъците им и стенанията оттекват в ушите ми и сега.

за справка в София има поне 15 подобни „заведения“

хората в Русе не искат децата от Могилино – нямали как да обяснят на децата си защо тези деца са различни … (коментарът ми към това ще си позволя да добавя в отделен пост, темата е прекалено дълга)

„Масларова каза, че българското общество все още не иска да приеме хората с увреждания и че това е проблем на възпитанието на цялата нация“ цитират я блога на Капитал

а Вие, г-жо Масларова, приемате ли ги? и ако „да“, какво направихте за тях?

до сега смятах, че Масларова трябва да си подаде оставката и публично да си направи харакири
сега вече твърдо смятам, че цялото правителство трябва да си ходи, барабар и начело с министър-председателя, щом търпи подобен човек в кабинета си и не успява да се справи със ситуацията поне частично вече толкова месеци.

december boys, juno, децата (от Могилино, от домовете и извън тях)

знам че рискувам да стана банална
знам, че темата за децата в домовете наду ушите на всички, а хората, които четат блогове в основния си обем са може би една идея встрани от темата, защото са млади, още в етапа, в който децата не са им на дневен ред
но тези две споменати неща не могат да ме спрат да пиша, и пак и пак, защото решение няма, а има хиляди, десетки хиляди пропиляни човешки души / съдби

December boys – идеалистична картина за един декември извън дома за четири момчета-сираци

Juno – идеалистична картина за една твърде ранна и непланирана бременност, завършила с даряване на бебето на майка, която не може да има свое

Могилино ще бъде затворено
80 организации искат затварянето на домовете
институциите мълчат, ако ли не – закриват, това е начина да решават проблема
хората от Русе, където е планирано да преселят децата от Могилино роптаят, все едно децата от Могилино са боклука на София и никой не го ще
8500 деца по официалните данни на ДАЗД има в домовете у нас
лесният начин догодина да са 5000 и да се отчете прогрес е да се прехвърлят механично в други институции, без да се мисли какво става с тези деца след това или да се оставят в друг дом, сходен на Могилино, ама по-добре скрит и този път с изричната забрана чуждестванни и не само журналисти да не се допускат, и там, по естествен начин да …
думата за това е геноцид, нали?
да закрием домовете. има деца – има проблем. няма деца – няма проблем. и нужда от домове няма. и нужда от грижи няма. и разходи няма. държавата ще процъфти. а политиците й – алелуля!

за по-малко деца в домовете

усилията ни миналата година намериха прекрасен катализатор чрез филма на BBC за Могилино, подет по-късно за ПР акция на една от телевизиите и кулминация днес – затварянето на домовете за деца у нас бе поискано от 80 организации

не ми се вярва да се случи, но поне все оповече хора и инстанции мислят и действат в правилната посока, пък дано и по върховете (институциите, от които това зависи) и по крайните краища (жените, дето ги раждат и оставят тези именно деца) да се промени нещо

нещата в домовете са си както си ги знаем, нищо че Ани Салич закара доста кашони в Могилино … за Веско и другите деца от дома в Долна Баня – тук

Gemius vs Nielsen

как да си ги мерим, особено в медиите, особено в онлайн медиите, говорим не за друго, а за аудитории

в началото, ама много в началото аудиториите бяха малко, площадките – малко, мерене нямаше – продаваше се на време; после дойдоха ротациите, с което частично и някакво мерене, после започнаха да се продават импресии, в последно време се продават кликове, говорим за онлайн рекламата, банерната и все пак конкретните аудитории оставаха мъглявина

от друга страна всяка площадка използва свой метър – преди много навремето уеб каунтер, после тиксо безплатни, което после вече звучеше несериозно, а днес пък пак се върнаха, но това са безплатни решения; меренето ставаше и с трети страни или със сървърни статистики или резултатите от банер ад системите

в последните около година и нещо може би малко по-универсален мерник бе Google Analytics, който всички смело поставиха и дадоха достъп единствено на големире медиа шопове да гледат; данните са красиви и достоверни, спор няма, но всеки гледа само своите, което леко обезсмисля упражнението

при content ориентираните профилът на аудиторията е приблизително ясен, проблемът идва при общите медии, тип портални или услуги; при услугите след логин все пак се знае повече за потребителя; и все пак точни статистики няма; а лошото и същевременно доброто на Интернет рекламата е, че технологията предпоставя да знаем доста точно, ама наистина много по точно от всеки друг канал до колко и какви именно хора сме достигнали, което е важно, или поне е важно ако искаме да гоним ефективност, а не изливаме просто някакви бюджети, за да отбием номера, което става често

от преди шест месеца у нас се появиха и трети страни, пийпълметрични агенции с претенции да мерят още по-добре, в дълбочина, точно и професионално, да мерят голяма част или дори 99% от обемите – Gemius и Nielsen

и разбира се, защото не се е чуло и видяло двата лидера да са на едно място – разделиха се и сега – Dir избра Gemius, а Нетинфо – Nielsen, останалите няколко от топ 10 онлайн медийни групи, заформили се успешно в последните около две години и завладяли още по-успешно доста добри пазарни дялове решиха да играят и на двете места, други, по-малките или екстравагантни – само с Gemius или само с Nielsen

любопитно е да се следи всичко това, макар и обемите все още да не са големи. мда.

странен начин да се предлагаш – в две версии

ето такъв мейл получих, публикувам без нито символ променен

zdr tarsq si rabota kato reklamno lice na 6ampoani ili na drugi ne6ta imam mnogo dalga kosa.20godini sam 160 visoka 50 kg.molq ako imate interes pi6etemi.4ao

без коментар.

и този от девойка на 21 г.

Здравей те, аз се казвам Емилия Н.Мисля че имам много идеи и мога да помогна.Тоез искам ако може да се присаединя към екипа Ви.Благодаря за вниманието и чакам отговора Ви с нетарпение.

леле!

покана за лига на разказвачите – история с полицай!

върви му на този блог напоследък на думата полицай – ето пак …

това е покана за регулярната сбирка на разказвачите на живи истории, която правим редовно в последната сряда на месеца в Грамофон – лига на разказвачите
темата този път е повече от любопитна и позволява широка творческа интерпретация с голям заряд, импулс, боб и картофи, т.е. левчета, дела и документи, както и запас от стопове, палки, духане и такива полицейски неща – история с полицай!

най-добрият разказвач ще получи 100 лева в брой от Kafene.bg, което никак не е лошо, нали 🙂

Тарковски

темата за носталгията неминуемо ме отведе към Тарковски, бърза справка показва, че съм писала малко за него тук в блога си, отдавна и по някаква причина постът се е затрил, няма значение

припомних си Носталгия, Жертвоприношение, Огледалото, Сталкер, Соларис
дядото и внучето, които поливаха сухото дърво; водата, във всички негови филми неминуемо осезаема и чуваща се; калта; огънят; черно-бялото, потъващов сивото; филмите, като фотография, филмите, като животът, какъвто е и отвъд

малко филмче за великия Тарковски има тук

и се питам, дали днес хората са чували, гледали, харесват, плачат на филмите на Тарковски?