тези дни из блогосферата се леят спомени и на мен малко ми трябва да си намеря повод и да се върна много назад във времето; седмицата беше тежка и така й отговарям – със спомени
Ранобудно петленце – така се наричаше детското, кратката приказка по Програма Хоризонт на Националното радио (първото от общо две по това време, второто – Христо Ботев), някъде края на 70-те, началото на 80-те; разказваха кратка приказка или стихче, беше в 7 без 10, започваше с едно кукуригане на петленце; очаквах го и го слушах всяка суртин в ранното си детство – първите класове в училище, гледах вече да съм се измила, да закусвам, настанена до огромното радио в кухнята и да слушам …
България – Дела и документи бе другото нещо, което изплува от спомените ми днес; излъчваше се ако не ме лъже паметта след новините в 7 сутрин, в рамките на 3 до 5 минути, отново по Програма Хоризонт; започваше с патриотична песен, след което с патетичен глас се разказваше за случки или личности, свързани с конкретната дата; понякога ги слушах, след което тръгвах за училище за 7.25 в клас …