не е лесна тази работа (маркетинга)

под това общо заглавие ми се ще да побера няколко цитата и линка, струпали ми се в последно време, ще ги оставя без коментар, то от такъв няма нужда 🙂

при търсене на медиа планиране в Гугъл попаднах на този пост, описващ доста позната родна картинка – браво на автора му Миро

* * *

наскоро получих поредния спам-маркетинг, този път роден, цитирам първите няколко реда:
Бихме искали да ви информираме, че, съгласно Закона за електронната търговия, този e-mail е непоискано търговско съобщение.
ШАПКИ ШАПКИ ШАПКИ

Скъпи приятели!

Зарадвайте вашите клиенти с неустоимо предложение! “

* * *

много хора получиха (и без да знаят, че много други също са го получили – се зарадваха) мейл от г-н Петър Христов, с мейл в безплатна пощенска кутия, мейл, написан на latinitsa (ухх, че безвкусно!) … ето и самият мейл:

Kazvam se Petar Hristov i predstavliavam niakolko web-sites za online services. Sushto taka v momenta razrabotvam oshte niakolko novi bg-sites za online shopping. Vidiah Vash site http://www.az-jenata.com
(otkudeto vzeh e-maila Vi) i sum zainteresuvan da sloja text links kum moite saitove na vashia site, ili napravo da zakupia niakoi Vash site, ako imate takuv, koito bihte prodali. Pitaneto mi e slednoto:

1. Moje li da kachite moi linkove (text link) na vash site? Kakvi sa Vi tarifite za podobna usluga i na koia stranica shte bude postaven link. Interesuvam se nai-veche ot postaviane na directen text link kum moi site, na Vashia home page.

2.Ako imate jelanie da prodadete saita, ili niakoi drug Vash site, molia kajete koi e toi, za da go razgledam, i kakva cena bihte iskali za nego - interesuvam se ot po-stari BG saitove (registrirani predi 3 godini ili poveche), koito moje da kupia i da polzvam?

3. Sushto taka, ako ima vuzmojnost da suzdam pod-stranica (subdomain) pod Vash goliam site? Ako e vuzmojno - imate li cena i za tova moe predlojenie?

Shte ochakvam otgovor ot Vas! Blagodaria!

S uvajenie:
Petar Hristov
Webtarget Design Ltd.

София – прекрасна по празници, а сега – и цъфнала

ако сте от София и нямате село или място, на което „да си отидете“ по празниците със сигурност ви е приятно да я видите такава – гола, нежна, като че ли леко придрямваща; поне аз обичам много неделите или дългите празници (като сега – 4 дни) да виждам моята София такава

още по-красива и възбуждаща е София тези дни защото кестените цъфнаха, а и люляците и стана едно такова, цъфнало, въсторжено; нежно зеленото на листата на дърветата също спомага за тази магия; понякога слънцето се скрива измежду облаците и с това светлината става една жълта, странна, като в безвремие и това се случва само в почивни дни, следобед, когато е протяжно и пролетно; понякога, след това, има и дъга

* * *

в Южния парк също бе прекрасно днес, макар да имаше не малко хора – той е голям и ги побра; любопитно ми е винаги, че в парка се събират всякакви хора – и пенсионери – по-често на групички по няколко, винаги дейно разговарящи помежду си, и млади семейства, с малки или по-големи деца, и влюбени двойки, и тийнейджърски тайфи

въпреки че опитахме да минем към „селската част“ (така синът ми нарича частта от парка, в която няма атракциони и забавления, а е „чист“ парк) – стигнахме и до там

направи ми впечатление повишението на цените на атракционите, в сравнение с есента и зимата – без промяна в качеството, но може би заради повишеното търсене (!?) … 5 минути на „детско бънджи“ са 4 лв. и макар да имат билети не дават, а дават „квитанция“, ловенето на „патици“ с подарък за всеки – играчка-едноминутка е за 2.50 лв., подскачането на надуваемите замъци изостава с 2 лв., както и въртележката – само срещу 1.5 лв.; в прости сметки едно 4 членно семейство като нашето с по-малко от минус 20 лева не миже да си тръгне от парка
има нужда от „спонсори“ Южния парк, които да пооправят някои неща; днес например на един пясъчник родители донесоха чувалче с пясък …
има право Ивайло Борисов за не голямата естетика в „маркирането“ на спонсора, но пък е добре някой все пак да се грижи за тези чудесни места – парковете

за наградата ни в PR Приз и за невъзможната книга Артур и минимоите

първо – положителната част на поста 🙂

снощи нашият екип спечели награда в конкурса на БДВО PR Приз 2007 – категория социална кампания за комерсиална организация, каквато сме ние – наградата е за ABC Design и Az-jenata.com за кампанията „300 бебета повече“ за която няколко пъти разказвах тук в блога 🙂

ще спомена само няколко детайла – реших да участваме заради участието и почти не вярвахме, че ще получим награда; Мишо добре разписа заявката, за което му благодаря, а Гори направи прекрасно първо соло представяне в неделя, когато журито оценяваше; към представянето на кампанията добавихме една хватка с разстилащ се списък на 300-те бебета повече, което беше интересен елемент, освен това раздадохме здравец на присъстващите дами, с което обогатихме изживяването им и имахме комуникация и с публиката и последно – за първи път в кампанията показахме снимка на Spina Bifida, за да подсилим сериозността на проблема – всичко това, барабар с минималния бюджет и повече от добрите резултати очевидно е било оценено от журито – за което благодарим!

радваме се че бяхме единствен онлайн бренд, който участва 🙂 радваме се че имахме и силна конкуренция, в лицето на сериозни ПР агенции и фирми
снимки и още хвалби за наградата ни, както и кой още има принос за да я получим и с кого се състезавахме има тук и тук

* * *

второ – негативния пост – относно книгата Артур и минимоите

ако имаме (а аз вярвам че имаме!) Министерство на културата (виж, дали хора от това министерство ползват Интернет и четат блогове не знам …) то ТРЯБВА тази книга ДА СЕ ЗАБРАНИ!

за големия чар на Люк Бесон писах, и за филма и за книгата също
но сега довършваме първата част и съм в потрес (за пореден път в потрес от детска книга, от издание, издателство, превод, съдържание, отговорности и т.н.)

ето защо:
– книгата е (така се твърди) за деца, но … и
– в книгата свободно се говори за „пиене“, „пушене“ и „напушени хора“; ето само два от многото възможни цитати: „сеидът грабва пурата и я пъха в устата си“ (стр. 222); „отвръща сеидът все така напушен“ (стр. 227)
– както вече споменах – преводът е ужасен
отговорност за тази огромна простотия носят:
– Издателство Слънце (за което пише че е на 70 години!; ужас ако 70 години са действали по този начин – горките деформирани поколения!)
– превод Добринка Савова-Габровска
– редактор Юлия Юрукова
– рецензент (!) Огняна Иванова
уляли са се просто тези хора … заслужават не глоба, а дори да им закрият издателството – не знам има ли кой и как да ги съди за нанесени морални щети, Пейо, какво мислиш?

има надежда или пост с много линкове и цитати

има надежда, само като погледнеш постовете в блогосферата и си казваш – има все още и нормални и мислещи хора

дори и само няколко поста от тази вечер ми стигат да заспя спокойно и защото съм доволна, че ги има ето и линкове към тях:

  • няма втори като Георги Вар и само той може да направи проект като Fix Bulgaria
  • Lyd продължава сагата си с ромите и обучението им как да се прехранват с честен труд
  • Ивайло Борисов, който симпатично разсъждава на тема идеология и последователство, позволявам си да копирам малко: „набързичко ще цитирам сет годин, който пък спряга закона на зипф за популярността на нещата и заключава, че бъдейки пионера на дадена област с добре работеща и измислена идея, ти на практика можеш спокойно да не се страхуваш от конкуренция, защото дори комбинираните успехи на конкуренцията няма да могат да те стигнат. с това съм и съгласен и не съвсем. съгласен съм от гледна точка на това, че добре работеща идея ти дава много силен старт.“

* * *

Относно представянията в PR приз Деси и Боби много добре са го казали – споделям мнението им. Конкурси се правят трудно, знам от опит. И въпреки това – добре е да ги има. Да стискаме палци утре да получим награда 🙂

* * *

ето и нещо специално от Виктор, което е в духа на идеята на Lyd за „четени“ книги за незрящите:

„А преди малко, за отмора и разтуха, посритах по e-mail-аедин сайт, защотоса писали, че ползването на разказите им било забранено без разрешение.

– Значи, забранено е да ги чета, защото четенето е ползване, така ли?

– А, не, да ги четете можете, но не може да ги копирате.

– Ама аз без да ги копирам не мога да ги чета, защото трябва да ми се копират на харддиска, че да ми дойдат на екрана.

И понеже не се вразумиха, пак ритнах:

– Вие имате ли писмено (на хартия) разрешение за тези разкази от хората, които ги пишат и ви ги изпращат? (Защото така е според закона, че дори и според ГДБОП.) 🙂

Знаете ли, че това е едно към едно нарушаване на закона, на който закон се позовавате?

И след 5 мин. самият човек ми се обади по телефона, защото пак си турих телефоните на заглавната страница на сайта.

Смях се така дълго, като каза кой се обажда, че ми стана неудобно. После го успокоих, че сме приятели и че са ми симпатични, но да променят просташкия надпис. Посъветвах човека да го заместят с „Ограбството пиратва“.

А защо всъщност се заяждах с този сайт…
Защото трябва да си изясняваме малко по малко понятията, позициите и обстановката, а после ще дойде ред и закона да си изясняваме, пък да не говорим, че законите имат правилници, заключителни разпоре… цяла наука, право се казва.

И така, поставили хората реклами, картинки, банери, флашове, пречат дори да се чете, поне на мен.

Тоест, пари изкарват чрез този сайт, да са живи и здрави, това е похвално, да си изкарваш хляба и да си полезен на другите, че дори и нещо без пари да предоставяш. Но не можеш да плашиш хората със закон, след като ти самия го нарушаваш, а най-вероятно изобщо не си чел.

Та така, колкото и да са скучни законите, ще трябва да прочетем отново поне Наказателния кодекс и Закона за авторското и сродните му права, щом работим в интернет.

А личности като уважаемия господин сегашен министър Стефан Данаилов, които имат проблеми с правописа и прочее, по-добре да разясняват с думи прости и разбираеми какво е авторско право, какво е право на копиране, да плащат за разяснителни кампании, но понятни за мнозинството хора, вместо тъпанарското „Пиратството ограбва“.“

пролетни странности

на бул. България, отсечката между Несторов и Емил Марков от ляво по посока центъра има цъфнало в зеленината на трамвайната линия едно червено лале; красиво е, нереално, на неочаквано място и много вдъхновяващо; хубавото на мястото е, че никой не може да го откъсне (поне не лесно) и стои така от няколко дни откакто е цъфнало; радва ме 🙂 напомня ми веднъж, когато през един месец май Богдана ми подари цял куп лалета, а аз много ги харесвам, считам ги за много нежни и своенравно гальовни с надвисналия си срамежливо надолу цвят, същевременно с характер цветя …

* * *

имахме много хубав трейнинг днес с моя екип и това ме прави също да се чувствам добре, макар и много изморена

* * *

студентите ми до един са се влюбили и толкова пролетно разсеяни бяха днес, но сладко, подхожда им, не мога въобще да им се сърдя … бяха любопитни за мен и днес се осмелиха да ме поразпитат някакви лични неща

* * *

когато паркирах през НБУ (там се паркира ужасно, а като външен преподавател нямам право да ползвам паркинга, макар той да е празен по това време – наистина много ме възмущава факта, че не мога да паркирам като хората!) един шофьор на камион ми обърна голямо внимание като – отвори си вратата и ми се развика с едни странни за слуха ми думи „овца! да ти еба майката“ – цитирам буквално – приех го като комплимент …

* * *

да кажа и за дупката в писаниците ми тук напоследък – помагах много тези нощи на Гугъл ето така … знам, че не е много смислено за мен, но се забавлявах, ще опитам да не го правя повече

* * *

оказа се че и Гори са я включили без да я питат към Блогосферата на Капитал

* * *

оказа се също, че сме допуснати до представяне на кампанията си 300 бебета повече в конкурса на БДВО – в категорията ни социална кампания комерсиален сектор сме в компания с кампании на Шел, Еко и КТБ 🙂
не ми се вярва да спечелим, но и не ни е това целта 🙂
* * *

ето толкова пъстри са пролетните дни напоследък … :), дори още повече от това

за да няма деца в домовете и да засадим дърво

днес стартирахме кампанията АЗ СЪМ – малко за нея има на тези линкове, но защо я правим – защото годините минават, всички даряват ли даряват на домовете за деца лишени от родителски грижи (преди са били за сираци, ама в днешните родителите им са живи и здрави, просто ги оставят временно на отглеждане), ние, съвестните граждани веднъж, дваж, няколко пъти годишно изпращаме помощи – носим дрехи (които вече не приемат, по препоръки от ХЕИ), храна, пари, които потъват ей така … от домовете излизат (ако успеят) деца негодни за нормален живот; повечето от тях стават наркомани и скоро умират, или пък започват да крадат, за да се препитават или проституират …

затова и с кампанията ни се иска да предизвикаме дебат за това, че е крайно време да се замислим и спрем това издевателство – домовете; жени, ако ще раждате дете, което ще оставите в дом, което ще обречете на нещастен живот, по-добре не го раждайте, а направете аборт – в този ред на мисли абортът трябва да се легализира (да ме прощава Църквата), но както каза преди няколко дена Алена, с която говорихме по темата – това са деца не заченати с любов … ; ако оставиш детето си в дома – лишена си от родителски права – поне му позволи бъдеще – някой може да го осинови; трябва да има по-силно сексуално възпитание и т.н. и т.н.

като начало – хвърлена е ръкавицата, темата е поставена; събираме рисунки на детски ръчички,  като се надяваме да съберем няколко хиляди и с тях да „обкръжим“ парламента, ако ни разрешат, разбира се – на 1-ви юни

ако някой от четящите е осиновен, осиновил, ако всичко това ви звучи смислено – включете се, мисля че си заслужава …

* * *

днес от Пясъчен часовник ни подадоха симпатичен текст – 21 причини да посадиш дърво  на своята улица – аз предната година засадих две върби на улицата пред нас (не съм искала разрешение от общината) и сега им се радвам на зелените листенца – прекрасно е и съветвам всеки да го направи 🙂

китайски мъдрости – уроци по лидерство

взимайте решения колкото се може по-бързо; колебанията са предпоставка за загуба

онези, които владеят спокойствието, са дисциплинирани; непремереният устрем поражда хаос

водачите трябва да бъдат почтени, защото ако не са, администраторите няма да им се подчиняват; водачите трябва да имат достойнство, защото ако го нямат ще загубят своята власт

онези, които бъдат все по-великодушни, ще бъдат силни

пътят е, за да бъде извървян от хората, добродетелста – за да бъде постигната

човечността провлича хората

така управлявай хората, че да ги направиш равни, създавай равенство чрез чистотата на взаимоотношенията и хората ще намерят своето място, а в света ще цари мир и покой

да пренебрегваш  стореното добро, да се колебаеш, когато трябва да действаш, да търпиш злините край себе си – ето къде е краят на Пътя
да бъдеш благ и спокоен, уважителен и сериозен, силен, но гъвкав, търпелив, но твърд – ето с тези четири неща е белязано началото на Пътя

Люк Бесон, Цирк Балкански и рибите в новия National Geographic

първо за Бесон – бях на пресконференцията в Хилтън предната седмица – впечатли ме – много чаровен и бъбрив като французин, обигран, с лека претенция, широкоскроен; говореше убедително за децата и как с тази история иска да им покаже, че светът не е само това, което виждаме по новините – застреляли този, онзи катастрофирал, там избухнал пожар …
след това ходихме с децата на филма Артур и минимоите и макар те (децата) да бяха очаровани, аз останах леко разочарована – не ги видях тези 5 години работа над този филм, Люк Бесон каза, че не е като другите филми детски, дето ги правят напоследък – да има силни смешки за родители, на които децата не реагират – и тук имаше такива – като цяло – симпатичен филм, но не нещо изключително

след това купих отведнъж двата тома на книгата и започнахме вечерното им четене преди лягане с децата – отново разочарование, този път много по-голямо; може и да е от превода да е ужасен или пък така да е написано, но просто е нечетимо, т.е. все едно четеш сценарий, а не роман, още по-малко детски …

* * *

второ – бяхме днес на цирк! ако трябва да съм честна не харесвам цирка, най-вече не харесвам номерата с животните, не ми харесва да ги мъчат; но за децата циркът носи емоция; Меджик ни заведе днес и беше много забавно; силно съм впечатлена – от цялата организация, от колосалния труд на цялата трупа; имаше номера с крокодили (скучни), котки (по-добре), тигри и пони (доста добре), имаше и три клоуна – радост за децата, които ме накараха да се смея от сърце (и не само мен); освен това няколко много добри изпълнения на трупа китайци и две на самите Балкански, което беше и кулминацията; представлението е доста дълго – над 2 часа, с антракт между двете части, в което време същите хора, които излизаха на манежа продаваха отвън памук на клечка, пуканки и минерална вода;
шатрата на цирка е разпъната до Mall of Sofia

* * *

новият брой на National Geographic – силни факти, които ще откажат веднага всеки по-еко настроен човек да консумира риба; ето само някои:

– световният улов на риба тон от под 1 млн тона годишно през 50-те е скочил на над 6 млн тона годишно за 2004-та!

– близо 1/3 от световните рбни запаси са връхексплоатирани – оценката е на ООН; „свръхексплоатирани“ означава че улова надхвърля замопроизводството;

– 40% от рибния улов е за Европейския пазар (!);

– един от проблемите е че с риболов и износ на риба се занимават предимно бедните држави, които самите се изхранват с риба; опустишителния риболов, който временно им носи доходи, ги обрича на глад в бъдеще …

– независимо къде – голяма част от улова е излишен и заминава на вятъра – ловят скариди, но наред с тях умират и много риби; ловят друга риба, а над 50% от уловената – изхвърлят; и може би най-драстичното – ловят акули, режат им само перките и … ги изхвърлят – срам ме е да кажа, че преди няколко години ядох  в Тайланд въпросната прословута супа от перки на акули …

– от 1900 година до сега много видове вероятно са намалели с близо 90(!!!!!)% – ужасно, ужасно, ужасно …

* * *

и за да завърша все пак позитивно – мисля че кузунаците ми тази година станаха много добри, днес ми отнеха част от времето, но приготвянето им ми достави удоволствие, утре ще видим как са на вкус; боядисахме и яйцата с Томи четвъртък преди изгрев слънце и очакваме Великден 🙂

Юри Варошанов (juriwaro)

един линк, който води към преживяванията, описани с думи прости, увлекателно и грабващо, на един невероятен човек – Юри Варошанов из целия свят; каквото и да кажа ще бледнее – който има време – да ходи да чете

благодаря на Милена за линка