първо – положителната част на поста 🙂
снощи нашият екип спечели награда в конкурса на БДВО PR Приз 2007 – категория социална кампания за комерсиална организация, каквато сме ние – наградата е за ABC Design и Az-jenata.com за кампанията „300 бебета повече“ за която няколко пъти разказвах тук в блога 🙂
ще спомена само няколко детайла – реших да участваме заради участието и почти не вярвахме, че ще получим награда; Мишо добре разписа заявката, за което му благодаря, а Гори направи прекрасно първо соло представяне в неделя, когато журито оценяваше; към представянето на кампанията добавихме една хватка с разстилащ се списък на 300-те бебета повече, което беше интересен елемент, освен това раздадохме здравец на присъстващите дами, с което обогатихме изживяването им и имахме комуникация и с публиката и последно – за първи път в кампанията показахме снимка на Spina Bifida, за да подсилим сериозността на проблема – всичко това, барабар с минималния бюджет и повече от добрите резултати очевидно е било оценено от журито – за което благодарим!
радваме се че бяхме единствен онлайн бренд, който участва 🙂 радваме се че имахме и силна конкуренция, в лицето на сериозни ПР агенции и фирми
снимки и още хвалби за наградата ни, както и кой още има принос за да я получим и с кого се състезавахме има тук и тук
* * *
второ – негативния пост – относно книгата Артур и минимоите
ако имаме (а аз вярвам че имаме!) Министерство на културата (виж, дали хора от това министерство ползват Интернет и четат блогове не знам …) то ТРЯБВА тази книга ДА СЕ ЗАБРАНИ!
за големия чар на Люк Бесон писах, и за филма и за книгата също
но сега довършваме първата част и съм в потрес (за пореден път в потрес от детска книга, от издание, издателство, превод, съдържание, отговорности и т.н.)
ето защо:
– книгата е (така се твърди) за деца, но … и
– в книгата свободно се говори за „пиене“, „пушене“ и „напушени хора“; ето само два от многото възможни цитати: „сеидът грабва пурата и я пъха в устата си“ (стр. 222); „отвръща сеидът все така напушен“ (стр. 227)
– както вече споменах – преводът е ужасен
отговорност за тази огромна простотия носят:
– Издателство Слънце (за което пише че е на 70 години!; ужас ако 70 години са действали по този начин – горките деформирани поколения!)
– превод Добринка Савова-Габровска
– редактор Юлия Юрукова
– рецензент (!) Огняна Иванова
уляли са се просто тези хора … заслужават не глоба, а дори да им закрият издателството – не знам има ли кой и как да ги съди за нанесени морални щети, Пейо, какво мислиш?
Follow
Мисля, че да се забраняват книги е много лоша идея. По принцип щетите и връзката им с причинителя винаги трябва да се докажат като обективно съществуващи, което ще ти направи задачата много трудна, ако не и невързможна, имайки предвид само какво дават по потелевизията. Другият вариант — за маркиране на книгите, като подходящи за възраст, също не ми харесва в следствие на личния ми опит. И накрая — аз не съм родител, но мисля, че грижата за подобна преценка за „подходящост“ трябва да се остави като задача на самия родител, а не да се делегира на разни институции.
на самите родители е безумно – аз не знам какво пише в книгата, а не мога да я прочета преди да я чета на детето си … или мога
аз също не съм за цензурата, но от друга страна както не се предлагат цигари и алкохол в определен периметър около училищата не би следвало в детски книги и филми да се говори как някой се напил или напушил (не за пушене на цигари говорим тук, а за трева, макар и двете да НЕ са според мен неща за детските уши)
Да искаш държавата да решава вместо теб, като родител, за мен е възможно най-лошата идея. Ето ти още няколко теми, за които не би трябвало да се говори в книгите:
* Полово неравенство и роли — книги, които описват как мъжа работи и е навън, а жената чисти, готви, стои си в къщи и го слуша
* Хомосексуализъм — произведения, които описват любов и чувства между еднополови създания трябва ли да са забранени
* Религия — вероизповеданието България е православно христианство, според Конституцията, а има много произведения, които нарушават грубо догмите на източното православие, да не споменавам тези книжки за деца, които дори правят непростимия грях да не зачитат или отричат съществуването на триединен господ
Да, обществото е постигнало консенсус по отношение на вредния ефект на цигарите и алкохола и нуждата от затрудняване на достъпа до тях от страна на непълнолетни, но по никакъв начин то не е било съгласно с ограничаване знанието за тях. Оценката на тези явления и възпитанието на детето за тях си е роля на родителя, според мен.
Peioq Justine e mnogo dobra i mnogo emotsionalna zhena.
Inache, v „Yan Bibian“ na Elin Pelin (deto go zabraniha) ima stsena s pushene, no e kato primer kolko e losho i che ne tryabva da se pravi.
Toest, tryabva da prochitame knigite, predi da gi chetem na detsata.
Spored men, seriozno go kazvam, tryabva da se zabrani, po-skoro da ne se pechata prikazkata Henzel i Gretel. Po-strashno neshto ne sam chel nito ot Stiven King, nito ot drug nyakoy.
нещо отзивите за наградите са доста негативни
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=334799
Момчил, благодаря за коментара :), нищо че звучи малко обидно … както казах и на Боби Кандов – мисля си, че сме в изключенията
все пак имаме награда и се радваме да я имаме, без излишни претенции 🙂
Пейо,
в никакъв случай не искам да измия родителските си отговорности с държавата; но пък и нямам ресурс да прочитам всяка детска приказва преди да я прочета на детето си вечер
мисля, че отговорността във възпитанието на децата си изразявам именно чрез четенето на книжки (мисля че изключително малък процент хора днес го правят)
вярвам, че детска приказка означава приказка, която спокойно мога да прочета на детето си вечер, без да е необходимо да я чета преди това аз
така, както вярвам, че няма нужда да опитвам всеки път хляба, например, който му давам, дали не е с особен вкус или отровен, например
какво мислиш?
Здравейте, от доста време се чудя как и къде да се оплача от въпросната книга.
Силно съм озадачена и от факта, че зад превода застава с името си Френският институт.
Всъщност, неправилно се изразих, не от книгата, а от превода искам да се оплача. Със сина ми така и не я дочетохме, така че до въпросното място за пушенето не сме стигнали. Захвърлихме книгата, защото просто преводът беше нетърпим, ужасен, отвратителен, неграмотен. Самата аз съм преводач, нямам претенциите да съм кой знае колко известна и способна, но не бих си позволила да предложа на деца такъв нескопосан текст. Смятам, че той замърсява детското съзнание с полуфабрикатен език и е вреден за здравето също толкова, колкото снаксовете и химическите сокчета. Не вярвам Люк Бесон да е толкова неграмотен, така че го отдавам изцяло на българския превод. Детската книга, а и всяка друга трябва да обогатява, а не да ограбва душата и да инвалидизира езика.
Мислех да се оплача някъде, но не знам къде. В съюза на потребителите такава категория няма. В книжарницата към Френския институт ми казаха, че нямат отношение към изданието. Насочиха ме към издателската къща. Едва ли ще тръгна да се занимавам, но се радвам, че не съм единствената, която се възмущава от подобни граматикоблудства с богатия ни и експресивен език.
Поздрав!