предприемачество за измъкване от бедността

„Дълготваен мир може да бъде постигнат само ако голяма част от населението изнамери начини да се измъкне от бедността“

Оле Данболт Мьос

„Чуждата помощ е неустойчиво решение. То е като да храним бедните с риба, вместо да ги научим как да я ловят. Истинското решение трябва да бъде свързано с инвестиции и насърчаване на предприемачеството.

Ключов играч в това решение са не неправителствените организации и правителството, а корпорациите, които генерират по-голямата част от икономическото развитие.“

Филип Котлър

добра среща

днес срещнах една много мила жена. на 51. с 6 деца, 10 броя внуци и 18 броя правнуци. сама си каза, че е ромка, но говореше на чист български език, правилно и възпитано. беше чиста, но беззъба. нисичка, слаба и кокалеста, с дълга черна коса, вързана с ярко розова панделка. каза, че откакто дошли промените нямало работа за нея. та си стояла в къщи и помагала на младите. а всички внуци я обожавали. споделяли само с нея. много обичали и готвеното й. и тя им готвела вкусни-вкусни манджи.

въпреки несгодите жената беше ведра и усмихната. и бъбрива. срещата ни ме зареди с оптимизъм.

усмихни се.

265192_2132660243428_1453705047_32347535_5161114_n

Интернет ми подари тази снимка преди малко и реших, че е важно да я споделя.

На всички, които се опитват да те ядосат и да ти свалят готината усмивка от лицето отвърни с още по-голяма усмивка. Не им се давай.

не отлагай за после, живей сега

IMG_3359

„Преди мечтаех да се пенсионирам и да имам мно-о-о-го свободно време, за да поживея както искам. Но… не съм разбрал, че не се отлага да живееш после. Живееш в момента. Изпуснеш ли го – край, това е. Животът не повтаря отложените моменти.“

цялото интервю със Здравко Габровски е тук

махнахме ги от рекламите – оставихме ги в учебниците

IMG_3210

насред лято една малко септемврийска тема – учебниците

по-конкретно „Изобразително изкуство“ за 1-ви клас на Булвест 2000

едно на корицата – дядо пуши лула

второ – горната картинка на тема „аз и моите близки“(стр 48) … думи нямам за избора на автори, небрежността на редактори и издатели

в допълнение и скрита (явна) реклама на Макдоналдс (стр 74)

сигурно не е лесно да се направи учебник. но трябва да има ясни правила и да има кой да следи нещата да са ок. в случая или няма правила или някой яко е проспал. а това касае децата ни. и не бива да проспиваме дори и „дребни“ детайли. хайде моля издателството и Министерството да се самосезират.

нещата са ОК

IMG_3069

Калин Терзийски, който след Алкохол написа Лудост (за това ще пиша скоро), от тези ексцентричните хора (из нет-а го наричат „ъндърграунд писател“), които обаче успешно успяват да са себе си въпреки силния натиск на другите, днес ми каза някакви много интересни думи

думи за гения. гения (аз дописвам – истинския човек), който е като  голяма река и следва да върви по пътя си, не да се съобразява с малките лодки, които плуват по нея (сиреч модата в писането, критиката, угодничеството)

и ми припомни отнова време, в късните 80 как слушахме неспирно Бийтълс и Дорс и Ролинг Стоунс и пак и пак и беше хубаво време, нищо че беше и мътно време

и ми сподели, че иска да вижда по улиците на София и навсякъде в България, не заспали непукиси, добродушно-равнодушни, незаинтересовани от нищо хора, а иска да среща крещящи, различни, ентусиазирани, променящи света хора. и тук.

мисля, че нещата са ок. малко след като си поговорихме с Калин сутринта срещнах из софийските улици такива хора. не един. не двама. да, нещата са ОК.

колко не са хора (хората в) медиите

хляб и зрелища, стара формула

а какво по-голямо зрелище от убийство. убийство в парка на младо момиче. един случай. или самоубийство в парка. друг случай. яко. сочна тема за всички мадии и медийки, които в битката за грам внимание от потребителя, обвързано пряко с парите от реклами и други регламентирани или не приходи, са готови на всичко. медиите се превърнаха отдавна в кръвожадно чудовище. но напоследък излизат и по светло да търсят кръв и не си поплюват.

говорим за медиите. но всъщност медиите са хората. тези, които си завират носа навсякъде, изпълняват поръчки, следват наставления, нахалстват, преиначават, изнасят и показват, пресилват, изкривяват, разкрасяват, импровизират, хопотезират. като забравят, че и те самите са хора, човеци.

медиите са такива, защото ние сме такива. любопитни до гнус. искащи да знаем всяка подробност. от страх. от мазохизъм. от злорадство, че не сме ние жертвата. а всъщност именно ние сме жертвата.

явно натам върви света. но това не ми харесва. не е човешко.

подробности – при Енея

има поминък за Родопите

IMG_2525

Юндола, юли 2011:
кило краве сирене домашно – 10 лв
кило кашкавал краве мляко – 12 лв
кило масло краве – 12 лв
бурканче сладко от горски малини, боровинки, бели череши, рачел – 4 лв
бурканче мариновани гъби – 5 лв
чашка пресни горски ягоди – 2 лв
чашка пресни горски боровинки – 2 лв

на пазарчето, както и из завоите до него се намират също и овче сирене, масло, кашкавал, билки, мед различни видове и още и още

повечето от продаващите са жени. гледат с надежда всеки новопоявил се и молят – „купи и от мен“.

хората в Родопите са скромни, отрудени, усмихнати, хубави, бедни, работливи, симпатични.

на хората в Родипите им е трудно да изкарват хляба си. защото няма много работа. предприятията, които не са затворили плащат ниски надници за много труд.

хората в Родопите живеят сред уникално красива природа

хората в Родопите имат шанс, мисля си, или поне ми се иска да вярвам – именно с това, което могат да произвеждат – вкусни, домашни, автентични храни. вероятно имат нужда само от малко помощ. знам, че светът е голям и спасение дебне от всякъде. знам, че има спасение и за Родопите.