Month: април 2015
FollowРаната. На Фатих Акин.
Раната, филмът на Фатих Акин
историята на едно арменско семейство, подложено на мъките и гоненията на арменците от Османската империя преди 100 години
жертвите на Геноцида са над 1.5 милиона души …
ако питате защо сме разпръснати по цял свят – филмът го показва
филм за човешкото и свръхчовешкото
и да, наистина не помня филм, на който да съм плакала от първата до последната сцена
много хора тези дни ми казаха, че не знаят нищо за геноцида над арменците. надявам се повече да гледат филма, както и да го има по кината и след СФФ. надявам се.
още за Геноцида над арменците тук
#armeniangenocide
#EarthDay и #WasteNot 30-дневно предизвикателство за по-малко боклук
и по повод Деня на Земята (който трябва да е всеки ден, мисля си аз), а и не само – приех 30-дневното предизвикателство да правя (почти) никакъв боклук. няма да е лесно
как ще действам ли?
– нося чаша с мен и няма да използвам за кафе, чай, вода пластмасови или хартиени чаши за еднократна употреба;
– не купувам малки / никакви бутилки безалкохолно в пластмасова опаковка;
– компостирам (за това вече писах);
– събирам разделно (хартия, пластмасови капачки, алуминиево фолио);
– ще сведа до минимум покупките на (непотребни) вещи;
– не използвам найлонови пликчета, нося си платнена торба за многократна употреба с мен (това по принцип)
още неща, които човек може да направи има тук – wastenot
и така – #WasteNot
още по темата:
компостиране
Какво може да се направи за да се намали броя на бедните в България?
Днес бях на събитие на Национална мрежа за децата и обсъждахме как децата могат да са по-обгрижвани и ролята на семейството в това. Няколко мнения бяха изказани, че нещата с децата и семейството биха били по-добри ако семействата не са толкова бедни. И някой подметна, че 30% от децата растат в мизерия и битка за насъщния, та на база това за какво семейство и възпитание можем да говорим. И за бедността като първа за преборване.
И се замислих аджаба кой и как може и трябва да бори бедността. Вероятно в очите на повечето хора това е задача на Държавата. Същата тази държава, която товарим с какво ли не, но това е друга тема. Апропо Пламен се вдъхнови по темата и писа доста свежо за Държавата в блога си тук (http://blogatstvo.com/top/spuk-im-hochhaus/)
Поставих въпроса за бедността и из социалните мрежи и тук публикувам няколко от отговорите, които харесах най-много:
Пламен: Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се!
Венцислава: Бедността свързвам с липсата на образованост, умения и в голяма степен- нежелание за развитие и промяна.
Делян: Има два модела – или им даваш риба и стимулираш и други да се пробват, или ги учиш да ловят риба и ги оставяш на езерото. Сиреч, единственият дългосрочно работещ механизъм според мен е осигуряването на работа и гарантирането че всички помощи са по-малки отколкото е минималната работна заплата
Стойне: Да работят. Повечето от тези бедни и мизерстващи са напълно годни да работят, но въпреки това не го правят. Това, че няма работа не е съвсем така. По-скоро няма хора да работят.
Константин: Да накараме хората да работят съвестно, да мислят, преди да вземат решение да се разпростират над възможностите си и да не се блазнят от лесни, но скъпи кредити, да се следят средствата, които се отпускат по съществуващи програми къде отиват и кого облагодетелстват!
Екатерина: Елиминиране на корупцията в администрацията + елиминиране на монопола на мафията в бизнеса + подкрепа на частната инициатива + зверски контрол за спазване на законодателството = повече и по-добре платена работа за повече хора => по-малко бедни
Мариан: да започнат да мислят проактивно, а не реактивно. Тоест да седнат и да помислят, а не „и без това имам малко и без това нищо не зависи от мен и без това няма да се оправя, да харча и живея като за последно“, също да намалят саморазрушителното поведение „шефа е педераст, аз пък няма да му работя“. Да спрат пасивната съпротива.
Теодоси: Образование , образование , образование и по-малко помощи
Слави: Всеки да си поеме личната отговорност.
Иво: Формулата е проста: либерална икономика, ниски данъци, ефективна съдебна система, защита на частната собственост.
Любомир: Трябва максимално да се ползват наличните ресурси. В момента те са главно в селата. В което и село да отидете, като разпитате възрастните местни хора, ще узнаете, че преди 1944 г. там, в това село, са се отглеждали от 5 до 10 пъти повече животни (от всички видове: едър и дребен добитък, и птици), отколкото има днес. Т.е. природната среда позволява и в момента да увеличим производството 5 до 10 пъти – в почти всяко село в България. Разбира се, този преход – от живот в града към живот на село – е доста труден, чисто психологически – но това е единственият продуктивен вариант. Разбира се, дори и след такъв преход хората пак няма да са „богати“ (в чисто финансов смисъл) – но поне ще бъдат – и ще се чувстват – по-независими.
Александър: като се имат предвид възможностите за мен е направо странно, че има бедност в България.
p.s. Паното е на входа на Балкантон, сграда от соц-а в кв. Хиподрума, София. Не успявам да открия името на автора, но бих се радвала ако някой знае да сподели. Предварително благодаря.
ДЕОС в първо лице: Галя
Защо има ДЕОС? Създадохме ДЕОС след месеци на протести, защото сме убедени – изход има и са нужни усилия и свестни хора, необременени с политически и олигархически зависимости.
А ти защо си в ДЕОС? Моето участие в ДЕОС е изява на несломимия ми оптимизъм и нежеланието ми да се примиря с „предопределената“ съдба на България.
Има много скептици. Доста хора свиват рамене и казват – нищо не мога да променя. Какво им отговаряш? Разбирам умората и скептицизма на хората. Едни и същи хора с различни и все по-нагло разработени схеми продължават да ограбват страната ни вече трето десетилетие. Ето това бих казала на този събеседник: „С примирение наистина нищо няма да се промени. И ако и на теб ти е писнало от свинщините в страната ни, може би е време да престанем да ги търпим и да направим нещо – моят отговор е ДЕОС, ела и ти.“
Възможна ли е и при какви условия въобще промяната в България? Мислила съм си как са напластени и колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на нашия народ усещането за страх, апатия, цинизъм, келепир и инертност. Не знам дали е само заради 45-те години потапяне в жестокия социален експеримент, наречен „социализъм“ или има и други причини. Но трябва да ринем надълбоко, за да се променим. Условието за промяна е да събудим усещането за общност, за справедливост, за благоденствие, за здрав разум. За това, че ако на всички нива правилата се спазват, животът ще бъде по-добър за всички нас, а не само са шепа престъпници, които държат и ножа и хляба.
Какво пожелаваш на хората тук и сега? Пожелавам на хората да бъдат щастливи, мислещи и оптимисти, да не се поддават на евтини провокации, да не се продават и да не се предават.
компост и компостиране: всеки може, навсякъде може
Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.
Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.
Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.
Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.
Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.
Компостът не мирише и не пречи на никого.
Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.
На рисунката Али е показала как се случва компоста.
Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината
Франклин засажда дърво
Този пост е посветен на Деня на детската книга 🙂
Франклин засажда дърво е любима приказка у дома, за преди лягане. А ние, като родители, имаме доста важна задача да обгрижваме малките си, както Франклин и приятелите му го правят за новопосадените си дървета – с любов и грижа, старание и усмивка. И с книги. Защото без книги няма истинско детство, няма я магията.
Няколко поста от последните дни, а и по-стари, по темата за детското четене:
за кого са книгите
и идея за коте – разделител за книги 🙂
и малко думи за пълноценното детство
и готини книги за деца (и не само), които силно препоръчвам:
и интервю с приказната съвременна детска писателка-поетеса Петя Кокудева по повод детските книги