Експериментално компостиране на терасата с цитруси

Началото на компоста от цитрусови обелки и кори – зима 2018
компост

Компостът в началото на лято 2018
IMG_6006

От няколко години компостираме у нас (писах за компоста тук). И споделих и какво да компостираме. Защото използваме компоста за зеленчуковата градина не изхвърляме в него цитруси, както и други силно третирани (според нас) кори и обелки на плодове.

Експериментално тази зима решихме да опитаме и за цветна градина, не за зеленчуци, да направим компост от цитруси. Сковахме голям сандък и го сложихме на терасата. В него намериха своето място обелки от банани, лимони, портокали, киви, авокадо, подарени купешки цветя, пръст от купени в саксия цветя (т.е. такава със съмнителен произход). По класическите правила добавяхме пръст, клони, изсъхнали цветя за разнообразие, още малко пръст и компостът се получи! Вероятно не по учебник, но идеален на практика.

Някои смятат, че компостирането е миризливо и не става за тераса. Нашият никак дори не миришеше. А днес ухае чудно от всички цветя, които се намериха посадени в него.

Така спестихме транспортиране и изхвърляне в общия кюп на доста кила и обем отпадък, който отделно в общия боклук нямаше да види полезност. А у нас се превърна в хубава основа за терасна градина.

За финал (едно си баба знае – едно си бае) – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Часът на Земята vs Вечността на Земята.

24301343_1541457969224635_4973309805835658790_n

Часът на Земята е днес. Няма какво да си говорим – лицемерно е да го отбелязваме като гасим осветлението си за час. В същото време да си живеем на планета, която сме затрупали с отпадъци. Съвсем скоро ще сме в ситуацията от филмчето Уол-и, създадено само преди 10 години с цел да ни постресне. Ама лесно не се стряскаме.

Малките стъпки, които може всеки да предприеме още днес са ясни:

  1. По-малко употреба на пластмаса (особено тази за еднократна употреба) в ежедневието (за това скоро ще има отделен дълъг пост). Най-дразнещи са сламките, чашките за кафе и вода, лъжички и вилички, бутилчици.
  2. Задължително максимално по възможност разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки в трицветните кофи (аз винаги нося моите до кофи на Екопак, знам, че там ще бъдат наистина рециклирани!) – хартия, пластмаса, метал, стъкло – буркани, кенчета, пликове, картонени кутии, кофички от кисели млека, бутилки.
  3. Повече пеша, с велосипед, с градски транспорт и по-малко с автомобил. Може. И е по-полезно. Ама наистина.
  4. По-малко безсмислено или от леност оставяне на осветление да свети, вода да се лее без истинска нужда от това.
  5. Драстично намаляване на малките опаковки (например минерална вода в еднократна опаковка) и повече насипно купуване на продукти.

От малките стъпки има полза само ако много, ама наистина много хора се включат и достатъчно съзнателно ги спазват не само днес, в Часът на Земята, не само в Денят на Земята, а всеки ден. Всеки ден. Всеки ден.

Ekopak_last last-1

Всичко това може да се направи с лекота от всеки без да се отрази никак на стила му на живот.

Лесно, без никакво затруднение, чисто и с голяма доза удовлетворение.

Само малко желание …

IMG_5156

Следващите стъпки са по-осезаеми и вероятно по-малко хора биха ги предприели. Те включват компостиране (и пак ви казвам – компостирайте), опити за седмица-месец-година с нулеви отпадъци, преминаване на изцяло стъклени бутилки и чаша в чантата, за да не се използват никога еднократнии още и още.

Хайде! Не само в Часът на Земята. А всеки ден.


Писах още: Митове за рециклирането, Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден

Зеленчукови композиции идеални за компост

kompost

Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

Опаковките – лесни за рециклиране, можеш и ти

img_0026Хайде още малко мотивация за разделното събиране. Защото рециклирането спестява ресурси и помага да сме по-щадящи към планетата. Повече рециклирани хартии, стъкла, метал, пластмаса – по-малко отсечени дървета, по-малко струпани на бунището планини.

Лесно е да се събира и изхвърля разделно. Не мирише, не е мръсно, не отнема много допълнително време или усилие. Нужно е само малко желание. Ето колко е просто – чанта, в която да се събират опаковките и през няколко дена да се отнасят до трите кофи.

Поредната доза отнесени за рециклиране опаковки – кофички от мляко, буркан и бутилка, кутии метални и картонени, кенчета, пликечета. Всички те са годни за рециклиране и очаквани в кофите за разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки.

Целта ми е у нас поне да достигнем 80-90% от тези опаковки да стигат до цветните кофи. Органиката компостираме (скоро ще пиша по-подробно с експериментален компост на терасата). И общият отпадък, който достига до традиционните кофи е все по-малко. Ако и ти, и твоите приятели, както моите и всички го правим – това е една от малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-чиста планета. Че сме се запътили стремглаво в не много добра посока. Последни година-две да я променим. Заедно.

Хайде. Покажи ми, ако започнеш повече да изхвърляш разделно и ти.

 


Писах по темата още: Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделноКашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

и пак ви казвам – компостирайте

IMG_4597

 

Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

компост и компостиране: всеки може, навсякъде може

IMG_1917

Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED

Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.

Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.

Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.

Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.

Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.

Компостът не мирише и не пречи на никого.

Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.

На рисунката Али е показала как се случва компоста.

Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината