Човекът в търсене на смисъл. Виктор Франкъл

 

victorfr

Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл изчетох бавно, на малки дози, макар да имах силно желание да изчета наведнъж. И ми се иска да я прочета отново и отново. Толкова тежка тема, силно вълнуваща книга, а с толкова лекота и оптимизъм ме зареди.

Да, книгата може да се приеме за историческа, защото е такава, но и, според мен, няма време в нея и не е нужно да се чете само от хора, които се вълнуват от Втората световна война, от концлагерите и жестокостта в тях.

Виктор Емил Франкъл е австрийски психиатър и невролог. Разработва своя школа по психотерапия – Логотерапия, още през 20-те години на миналия век. Човешкият дух вълнува Франкъл. И за него говори, в него вярва, благодарение на него оцелява по-късно в лагерите на смъртта.

Много цитати съм си отделила, но ще споделя само няколко:

Това, от което наистина се нуждаем, е радикална промяна в отношението ни към живота.

Щастието е като пеперуда. Колкото повече го преследваш, толкова повече бяга. Но ако обърнете вниманието си към други неща, тя идва и леко лежи на рамото ви. Щастието не е хан на пътя, а начин за ходене през живота.

Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.

 

Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.

Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето.

От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.

Да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите, които животът постоянно поставя пред всеки човек.

Добрият пример е по-ефикасен от всякакви думи.

 

 

Силно препоръчвам тази книга. Мисля, че е много подходяща и за ученици 10-12 клас, а и да се чете в училище ще е доста полезно.

Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Харуки Мураками

9780099448785

Страна на чудесата за непукисти и краят на света на любимия Харуки Мураками излезе в ново издание и с нова корица наскоро и това ми напомни, че не съм писала тук за този впечатляващ роман.

Представете си двоен ролокостър, който завършва в една точка – е, това е накратко историята в Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Мураками е майстор, дори магьосник, като в този роман ни изненадва още повече, развивайки два успоредни сюжета, развиващи се в два свята, водещи ни из философски разсъждения, главоблъсканици, разбира се с много музикални и литературни препратки, истинския свят и измисления, момичета, хора без сенки, пазителя на портата, храна, по Муракамиевски обилно описана, библиотека, четене на сънища – всичко в търсене на границата на аз-а, самотата и изхода от нея, реалността като заблуда. Ехаааа си казва човек при всеки следващ завой на сюжета и новопоявили се еднорози, странни същества, нежен сняг или дълбока река.

Забавна, дълбока, замисляща, оптимистична – такава я намирам тази книга.

Публикувам с една от най-красивите и адекватни корици за романа, които съм видяла. За жалост и в двете си български издания книгата няма късмет с адекватна корица.

Четох на английски, затова ще оставя цитатите така и тук:

“How can the mind be so imperfect?“ she says with a smile.

Everyone must have one thing that they can excel at. It’s just a matter of drawing it out, isn’t it? But school doesn’t know how to draw it out. It crushes the gift. It’s no wonder most people never get to be what they want to be. They just get ground down.

I wasn’t particularly afraid of death itself. As Shakespeare said, die this year and you don’t have to die the next.

Genius or fool, you don’t live in the world alone. You can hide underground or you can build a wall around yourself, but somebody’s going to come along and screw up the works.

Only where there is disillusionment and depression and sorrow does happiness arise; without the despair of loss, there is no hope.

Unclose your mind. You are not a prisoner. You are a bird in fight, searching the skies for dreams.

Everyone may be ordinary, but they’re not normal.

Препоръчвам Страна на чудесата за непукисти и краят на света на всички фенове на Мураками, на любителите на  пънка, на философията, на хубавата съвременна литература. Насладата е гарантирана.

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа
Странната библиотека

Краят на света. И началото на следващия.

11391324_10153431755626757_6249851557579659368_n

Този пост зрее два месеца. И му дойде време. Краят на света е тук е текстът на Илия, който ме провокира да седна и споделя и аз. 

Знаех, знаехме, че ще се случи. Ювал Харари доста категорично подсказва, предрича, описва в книгите си на популярен език (тук писах за една от тях например). Редица други учени – в книги, статии, подкасти – също. Знаех/ме, че ще дойде. Не знаех/ме кога и точно как. Краят. Краят на света, какъвто го познавахме. Краят на най-добрата версия (може би) на света ни, в който най-много хора на всички времена живееха в мир и относително благополучие (да, някъде повече от другаде, но като цяло – доминантно добре).

Днес ни е плашещо, защото не знаем какво следва.

През тези два месеца – от средата на март до средата на май 2020 се споделиха много неща. Конспиративните теории се засилиха и хора, които иначе не биха реагирали запознаха да вярват в тях. Защото разумната версия, тази на учените, не е много хм щадяща.

Плашиха ни. Плашехме се.

Залъгвахме се. Трудно ни бе да повярваме какво се случва. А за това защо се случва дори не ни се мислеше. Затова по-лесно бе много хора да прегърнат конспирацията като готово смляно решение с ясен опонент и неясно основание за успокоение. Но това е друга тема.

90003996_10221275503294436_6245011009640071168_o

Личното ми виждане за случващото се и за след това също преживя голямо развитие в тези месеци. Бях донякъде подготвена. И въпреки това минах от фаза на прекален оптимизъм (мисхел си – ето сега ни е паднало – имаме свободата да го направим този свят по-добър, както искаме – да, осъзнавам наивността до абсурдност на това твърдение), през фаза на голям скептицизъм и май съм в момента в опит да установя за себе си реалистична представя за това къде сме и какво ни очаква.

Едно е ясно – светът, какъвто го знаехме, свърши. Няма да се върнем към него. Няма връщане назад. Невъзможно е. Немислимо е. По много причини. „Новото нормално“ е неясно дори за най-големите умове на днешния ден. Променени сме. Промяната е радикална. И тази радикална промяна е за всеки. За всеки човек на тази планета.

Сега да видим какво следва.

Сред нещата, които мисля, че ще ни се случат, пожелателно, добър сценарий, ако имаме мъдрост да запазим мира, който е неизменно условие за това са:

  • демокрацията като условие – макар да видяхме заплаха за демокрацията и уклон към използване на ситуацията за налагане на авторитарни мнения, демокрацията остава ключово и важно условие за бъдещото мирно добруване на хората; видяхме, че авторитарните държави никак не се справиха по-добре с кризата от демократичните;
  • граници, нации и държави – тук има много да се случва, Испания и Каталуния, Обединеното Кралство и Брекзит, още сме много не готови за по-радикална промяна в разбирането ни за себе си, а от там и за национална принадлежност и държавност; много хора, призовани да се приберат у дома си дойдоха в България, макар от години да живееха другаде, например;
  • мисъл за природата – дали продиктувано от личния ни егоизъм или от други емоции, които са ни придвижили в тази посока – представям си, че светът като цяло, ние хората, осъзнаваме вече колко много сме свързани и помежду си и с природата; няма да можем да сме толкова лакоми, безразсъдни и унищожаващи;
  • универсален базов доход – предвид задаващата се икономическа криза и с уговорката, че убд вече съществува под различни форми поне частично и у нас, мисля, че това е решение, което можем да си позволим и ще е ключово и за мира и за продължаването ни заедно напред; осъзнавам колко е сложна темата, но вече има добри практики и знам, че това е умно и добро решение; за всички критици на убд – всички тези хиляди хора, които отиват на борсата ще получават именно това;
  • 4 или 6 часови работни дни – за да има работа за повече хора и съответно трудови доходи за повече хора е нужно повече хора да работят по-малко работа, т.е. вместо малко хора да работят по 8 часа е работят повече хора по-малко време; вярвам това вече е в ход и се случи в последните месеци на много места;
  • много повече компании ще преминат към дистанционна форма на работа, не защото го налагат обстоятелствата, а защото е по-разумно, по-икономически обосновано и по-удобно и желано от служителите; съответно ще се пътува по-малко и в самия град и между градове, държави;
  • лична орговорност повече и по-осмислена; много повече лична отговорност – тук не визирам само миенето на ръце, носене на маска, протестиране, но и отговорност за себе си, общността, обществото, света; повече ангажираност в работен план, в обществен; може би звучи твърде общо и отново плашещо, но вярвам в това;
  • качеството – по-важно от количеството – убедена съм, че и на база развитие на технологиите и на всичко случващо се все повече ще сме свидетели на доминиране на качеството;
  • без разхищение – всичко ненужно, надутите балони, излишъка, приумици и капризи без мисъл освен за себе си – приключиха, това май е ясно за всички и е категорично.

Най-важната ни задача – да останем човеци.

Няколко публикации, които имат разсъждения в тази посока и според мен правят добър анализ на случващото се:

Как премина за мен изолацията тези два месеца – какво ме усмихваше и какво не толкова – писах тук.

Хайде, време е за новото.


Снимките, не както почти винаги в този блог, не са мои, а са събирани из нета. Благодаря на авторите им. За жалост стоят в анонимност. Ако дадат знак ще дам кредит.

Биографията на Айнщайн на Уолтър Айзаксън / Einstein: His Life and Universe

51M5QdLf+9L._SX330_BO1,204,203,200_

Биографията на Айнщайн на Уолтър Айзаксън ме върна към един поизоставен от мен жанр, който в периода на подрастване ми бе любим – биографиите на знаменитости. Книгата не е нова. Откривам, че е издадена на българси език 2009-та. При мен достигна в аудио формат на английски език тази есен и си признавам, че силно ме очарова.

Очарователно е да се докоснеш до биографията на толкова значима, екстравагантна и чаровна личност като тази на Айнщайн. С всички лъкатушения на съдбата му, превратности, изпитания, успехи и слава. Времената, в които Айнщайн живее също са доста съдбовни за целия свят и това пътешествие допълнително дава много.

Освен гений – физик, който поставя основата на науката днес, Айнщайн е и изключително интересен мислител и човек. Изумително е как велики открития идват в толкова сложно, противоречиво и тръдно време. Как науката намира своите пътища без значение от фона, на който се развиват събитията.

Айнщайн е и от големите пацифисти. С това допълнително печели моите симпатии.

В доказателство и няколко цитата:

The value of a college education is not the learning of many facts but the training of the mind to think.

Politics is for the present, while our equations are for eternity.

If we want to resist the powers that threaten to suppress intellectual and individual freedom, we must be clear what is at stake. Without such freedom there would have been no Shakespeare, no Goethe, no Newton, no Faraday, no Pasteur, no Lister.
Freedom is a foundation for creativity.

Walter Isaacson, Einstein: His Life and Universe

Книгата е написана превъзходно. В аудио формата й я слушах в прочит на Едуард Херман – великолепно изживяване. Силно препоръчвам.

Свети вълк. Елена Алексиева

IMG_3436

Свети вълк на Елена Алексиева. Дълбоки, дълбоки води, изключително любопитен, актуален, тъжен, тъмен, философски прочит на епохата ни. Еклектичен, многопластов роман. Изумена съм. Искрено се възхищавам на Елена Алексиева за подхода, прочита, смелостта да разкаже за нашето време по този нетрадиционен, смазващ начин, като с това все пак успява да запази светлината, която има въпреки мрака, живота, въпреки смъртта, тържеството на човешкото в нечовешки времена, дори под кожата на вълк.

Учени от БАН, мини под земята, хора, които не знаят как да обичат, как да плачат, ромски ритуали с веселие и танци, влак, смисъл без търсене, радост без богатства, пренареждане на света, поп, който не е поп, тъмнина, светлина, още. Мъдрост, носена и споделена от обикновени хора, закодирана в тях. Контрасти.

„Нямаше представа, че е толкова уморително да държиш живота си в ръце.“

„Беше му станало тежко от толкова безнадеждност.“

„Той не беше лош човек, а само покварен от обстоятелствата.“

„Не можем да вземем повече, отколкото можем да носим.“

„Той не плачеше, не знаеше как.“

„Мирише на истинския живот, помисли си пътникът и разбра, че точно оттам идва радостта му.“

„Земята не можеше повече да търпи. Тя махаше от себе си всичко излишно. И прибираше хората обратно в недрата си, понеже се срамуваше от тях, а нямаше къде другаде да ги дене.“

Трябва да се прочете.

Великолепна Елена Алексиева. Чудесна корица на Кирил Златков. Браво на Факел експрес.

Глобалните цели за устойчиво развитие. Да, да – касаят всеки от нас

WLL_bul

Това са официално приетите Глобални цели за устойчиво развитие. Да, вероятно повечето хора си мислят – какво ме засягат? нали това е работата на институциите? защо имам да се занимавам и аз?

Климатичните промени, защитата на биоразнообразието, мира, равенството – всички 17 теми касаят всеки от нас и всеки може да направи много (или поне малко) по всяка от темите. И следва да го направи. Сега.

Изумително е как продължаваме да изхвърляме кенчета и бутилки в общия боклук, вместо в специалните контейнери за рециклиране. Не говоря за хората без информация по темата или в малките населени места без разделно сметосъбиране. За останалите, които въпреки всичко все още не изхвърлят разделно и правят личния си отпечатък доста значим. (Планини от боклуци за рециклиране и митове, свързани с тях)

Ясно е, че климатичните проблеми преминават в климатична криза. Да, това касае големите компании, правителствата, но има и неща, които всеки от нас може (и е добре да) направи. Сега.

Любима тема за мен е и градското земеделие – може да се причисли към цели 2, 11, 12, 15 поне.

Подробно за целите – в Уикипедия.

С това продължавам серията публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Егон и тишината. Емануил А. Видински

IMG-8846

Егон и тишината на Емануил А. Видински сама ме намери и съм благодарна, че ми се случи тази книга.

Една великолепна колекция от разкази, от тъжни по-тъжни, от докосващи по-докосващи, от наши по-наши. Дълбоко навътре ме отведоха. Разтърсиха. Припомниха, спомниха, опомниха. Разплакаха. И ме оставиха в тишина.

Едната част са разкази, писани по-преди във времето. Казват, че се са по-тъжните. Видях го това позабравено време. И се зарадвах мислено, че вече не сме в него. Втората част са по-скоро писани. Казват, че те са по-ведри. Видях ги човешки. И искрени.

Тази книга ме накара да осъзная, че имам нужда, като човек, понякога да спирам. И да си прощавам.

Благодаря на Емануил Видински. И на Жанет 45. Плюс – прекрасна корица.

 

Измислици. Хорхе Луис Борхес

IMG_6518

Дълбоки води. Истинска наслада. Колям кеф е четенето на Борхес. Кеф от чист вид.

Разчиствах книгите (два купа) от нощното ми шкафче и сред тях бе Измислици. Защото много харесвам Борхес. И ха – изненада – оказа се, че не съм писала тук за това съкровище. През изминалите дни препрочетох разказите от сборника „Измислици“ („Ficciones“) на големия Хорхе Луис Борхес.

„Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги … има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват и да предложиш някакво обобщение … По-разумен, по-некадърен, по-ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги.“ казва Борхес в предговора към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“.

Ако кажа, че са философски, вероятно доста хора биха се отказали да четат. Та, не, не са филофоски, по-скоро са една голяма игра, интелектуална забава, търсене в изумителен лабиринт. Търсене в и на думите, смислите, книгите, човеците, световете, боговете.

Да, вероятно тези разкази не биха понесли на всеки. Защото лъкатушат и предизвикват мозъка от всеки ред. Може да ви се завие свят, т.е. вероятно ще ви се завие свят докато ги четете. И това ще е най-малкото, което ще ви сполети от разказите на Борхес в Измислици. Защото от големия детайл изведнъж зуумват в небивал мащаб. И така  – всеки разказ, всеки ред. Изумително доказателство, че въпреки хала, на който сме се докарали като човечество, има и противовес, другата крайност. Човек все пак остава мислещо, измислящо, сътворяващо същество.

Изграждането на немислимото е човешко, с лекота, поне така го вижда и разказва Борхес. Без граници, без клишета. Като в картина на Ешер, в която не знаеш вървейки нагоре дали не си някъде долу, всъщност. Уж познати сцени, истини изведнъж блясват в неочаквано нови цветове. Не, няма усещане за хаос, въпреки резките промени. Защото в световете, които Борхес строи за нас в писанията си, блика хармония и мир. Което е неочаквано. Носи мъдрост и спокойствие.

Та, ако не съм го казвала така явно и на висок глас, време е да поправя тази грешка – хора, Борхес, Хорхе Луис Борхес. За четене. И препрочитане. И после пак.

Всичките наши тела. Георги Господинов

ggospodinov

Влюбена съм в текстовете на Георги Господинов. И наистина вярвам, че е голям писател. Всичките наши тела – свръхкратки истории отново доказва това.

Едновременно много в стила на Георги Господинов, но и много нова и различна, лаконична, синтезирана мъдрост, която ме отнесе, завихри в емоции, разплака почти през страница, потопи ме дълбоко в мене си. Поетична. До болка откровена.

След всеки от разказите ми бе нужно време и въздух. И още време. И още въздух. Уж малка книжка, но Голяма. Уж свръхкратки истории, а донасят вечност.

Спасение и утеха ми даде тази книга.

И, както пише Марин Бодаков „Нито един фалшив тон …“.

Ювал Харари. Homo Deus. Кратка история на утрешния ден.

410nNc5es2L._SX329_BO1,204,203,200_ Едва ли имаше по-подходящо време да дочета Homo Deus – кратка история на утрешния ден от Великденските почивни дни, особено след като по Коледа дочетох Sapiens. Е голяма наслада е да се четат тези книги и голяма радост да имаме Ювал Харари за наш съвременник и да можем да се докоснем до невероятните му съждения.

Отново изумително земно и разбираемо Ювал Хахари ни поднася разсъжденията си за утрешния ден на човечеството, солидно аргументирани със смели обобщения, детайлни връщания назад в човешката история, чудни истории от различни кътчета на планетата и факти, които като цяло човечеството по-скоро позабравя или удобно не иска да си спомни.

Отново предполагаемо всички религиозни фанатици, както и вероятно не малко политици и дори хората от големите корпорации не биха били щастливи да прочетат този научен текст. Защото неудобните истини за нас, хората, никак не са спестени.

Как човек завладява света и как дава смисъл на света? Към какво се стреми човек – да не гладува, да не боледува и да живее вечно – и колко постижимо е всичко това? Къде сме днес и как сме стигнали до тук като човечество? Книгата отговаря по един лек и забавен начин на всички тези сложни въпроси.

„Having raised humanity above the beasty level of survival struggles, we will now aim po upgrade humans into gods, and turn Homo Sapiens into Homo deus.“

„It took just a piece of bread to make a starving medieval peasant joyful. How do you bring joy to a bored, overpaid and overweight engineer?“

„For thousands of years history was full of technological, economic, social and political upheavals. Yet one thing remained constant: humanity itself.“

„In pursuit of health, happiness and power, humans will gradually change first one of their features and then another, and another, until they will no longer be humans.“

„…reaching out is not obtaining. History is often shaped by exaggerated hopes.“

„Studying history will not tell us what to choose, but at least it gives us more options.“

„Acknowledging our past achievements sends a message of hope and responsibility, encouraging us to make even greater efforts in the future.“

„The most common reaction of the human mind to achievement is not satisfaction, but carving for more.“

„The same technologies that can upgrade humans into gods might also make humans irrelevant.“

„You want to know how super-intelligent cyborgs might treat ordinary flesh-and-blood humans? Better start by investigating how humans treat their less intelligent animal cousins.“

„Instead of fearing asteroids we should fear ourselves.“

Дочувам, че в края на месеца излиза и на български език.
Както Сапиенс, така и Homo Deus са задължително четиво за всеки мислещ човек днес.