Законът на Мърфи наопаки. Борис Минчев

IMG_8330

При подреждането на библиотеката у дома по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, се върнах към много мои любими книги, такива, които искам да препрочета, други, които искам да имам.

Някои книги отделих за дарение на библиотеката на НБУ (професионалните дарявам редовно там), на Читалнята (художествената литература), където дарявам редовно поне няколко пъти годишно, както и няколко за училището на децата.

Подредих писаните от мен (в съавторство повечето) с благодарност – на отделен ред.

И така се зачетох в тази жълтата книга, която е само на Борис Минчев, но пък предговорът й, за моя чест – е от мен. След това Борис Минчев ме покани и следващите книги за оптимизма „Законът на Мърфи наопаки“ писахме заедно. И реших, че ми се иска да споделя и тук, макар да са книги, които отдавна са изчерпани. Не са нови. Но бяха нещо хубаво и си струва да се разкаже за тях.

Борис Минчев бе мой преподавател в Софийски Университет и дори при него бе моят първи университетски изпит – по обща психология. След като завърших някак се срещнаха пътищата ни и станахме приятели. Ето как се оказахме и съавтори в поредица книги за оптимизма – оптимизмът ни събра. Първата книга, с жълтата корица, Борис написа сам, т.е. събра, защото тя е сборник с много (стотици) оптимистични мисли.

В „Законът на Мърфи наопаки 2“ – „ново мощно оръжие срещу лошото настроение, негативната нагласа, черните мисли и песимизма“, отново Борис бе събрал много мъдри мисли за оптимизма. Допълнихме с интервюта, които направих тематично с Мая Новоселска, Проф. Биолчев и с Ники Кънчев.

Специалното от „Законът на Мърфи наопаки 3“, освен мислите за оптимизма, които чинно и старателно събираше и подреждаше Борис, бе серията интервюта, който направих в Софийския затвор. Издействахме да направя тези пет интервюта, беше и плашещо и любопитно. Мисля, че никога няма да забравя този момент от живота си.

Веселка Велинова направи много жива и забавна „Законът на Мърфи наопаки 4“, като илюстрира хубавите оптимистични мисли, които събрахме и подредихме с Борис.

Всички книги от поредицата издаде ИК Сиела. Кориците са на Любомир Пенов. След жълтата с черната котка намислихме и добавихме и едно бяло куче в допълнение.

Благодарна съм, че бях част от този оптимистичен проект! И съм благодарна за процеса по работа и на всички замесени.

Писах при началото на работата ни по „Законът на Мърфи 4 наопаки“ в блога – юли 2009-та е било 🙂

 

Лидери за ново начало – книгата, която Ви каня да прочетете

IMG_2577 (1)

В този пост ще разкажа искрено и лично за големия подарък, който получих през изминалата година – книгата Лидери за ново начало (Leaders for a new beginning). За по-малко любопитните за процеса – не четете по-долу, но книгата искрено се надявам да си купите (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад, Озон.бг или от нашия сайт).

IMG_2569

В ранна пролет 2020 Марина (Марина Стефанова, с която сме съавторки и на други книги, ми се обади с идеята да напишем тази книга – за вдъхновяващото ново лидерство, от което светът има толкова нужда. Беше периода да голям стрес покрай началото на пандемията. Всички бяха / бяхме объркани, уплашени и незнаещи. Ние двете решихме да творим и сериозно се захванахме.

Бяха месеци на много проучване, четене, търсене на информация, селекция, дискусии, обсъждания и после писане, редактиране, писане, коригиране, писане. Пандемията между април и ноември мина за мен основно в работа по този проект. За Марина също. Чувахме се задължително на дълга работна сесия всеки вторник сутрин. И много пъти ежедневно. Разбира се, успоредно с останалите ни служебни и семейни задачи 🙂

Да твориш във време на хаос е добро решение. Фокусираш се върху нещо градивно. Естеството на книгата ни накара да мислим и обсъждаме бъдещето – какво го искаме и виждаме. Хвърлихме котва много напред – 5-10-15 години. И живяхме от бъдеще всички тези месеци. Гледахме и здраво в настоящето, за да не пишем наивно, за да не пропускаме нищо от реалността, която имаме днес и която също определя какво ще има утре.

За теоретичната част Марина имаше силна подготовка, от години работи по темата. А аз бях сред най-редовните посетители на прекрасната и много богата библиотека на НБУ и четох, четох, четох.

Много важен момент в работата ни, отвъд теорията и контекста бе да подберем вдъхновяващи, действени, искрени и истински лидери от различни области на обществения живот, активисти, политици, артисти, спортисти, които да дадем като пример и надежда, че промяната идва, в ход е и е възможна и дори неизбежна. Подбрахме 28 великолепни хора от различни раси, религии, пол, възраст, континенти.

Част от тях са по-познати, други не толкова, но всички са истинско вдъхновение. Сред тях са музиканта Ара Маликян и писателката Елиф Шафак, Папа Франциск, Ювал Харари, футболиста Садио Мане и още и още (няма да издам всички, за да оставя сами да прочетете книгата).

IMG_2578 (1)

И така по пътя на писане към нас се присъедини Джейн Муита, представител на Уницеф за България. Тя идва от Кения, има богат международен опит и поглед и даде много плътност и разбиране за част от глобалните проблеми. И активно мислихме заедно решенията на тези проблеми, които даваме в края на книгата. За нас с Марина да имаме Джейн за съавтор бе искрена радост.

Изключително се радвам и на това, че моята приятелка Естер Гомбаш прие поканата да е част от този много женски екип и създаде докосващи, емоционални и стилни илюстрации за книгата ни, както и корица и цялостна визуална идентичност.

IMG_2579 (1)

Няма как да не спомена още няколко имена за благодарност, макар да осъзнавам, че може да дотежи, а и да сме ги написали и в книгата и в сайта. Подкрепа лично аз получих голяма от Томи, с когото обсъждах през лятото и му разказвах и откривахме заедно нови и нови детайли, които бяха важни за писането ми. Също, освен на екипа Джейн, Естер и Марина, съм благодарна за подкрепата на Веско Дафов, с който имахме задълбочена философска разходка в Южния парк в обсъждане същността на лидерството, Вася, която ни показа пътя към по-академичен и стегнат изказ, Албена, която направи многото графики в книгата да звучат консистентно и сериозно,  Надя, която бе наша чудна редакторка и вложи разбиране и професионализъм в текста ни, Юли, който преведе книгата от английски (на английски писахме) на български, Ася, която се зае с нелеката задача да направи предпечата на този доста не лек текст, пълен с какви ли не джвъчки, на Любен, от издателство Изток-Запад, който прие искрено и присърце този проект и го мина по начин, който ме остави без думи и който не съм виждала при никой издател до момента (а все пак съм понаписала и издала към 15-20 книги вече), на Биляна, която си пише с нашите читатели и изпраща книги ежедневно от поръчките от сайта ни. И към българските лидери за пример, с които направихме интервюта и част от тях влязоха в книгата, а целите са на сайта ни – http://leadersforanewbeginning.org/bg/home-bg/ – 21 души, сред които Деси Бошнакова от НБУ, Симеон от ГЛАС, Никола от ГОРАТА.бг, Марио от Деврикс, Надя от БХК, Елица от bCause и още и още – оставям да ги откриете сами в книгата.

Е, книгата е Лидери за ново начало и силно се надявам да я прочетете (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад или от нашия сайт).

С Марина имаме планове книгата да е само едно начало. 2021-ва е година на избори и от нас зависи не малко. От всеки един от нас. Ще говорим с бизнеса, с младите хора, със студентите и организациите. За изборите, които правим не само на избори, а ежедневно.

Та, книгата не е само за лидери. Защото хипотезата ни е, че всеки е лидер и/или може да бъде такъв, само да осъзнае потенциала си и да действа – в бизнеса, в политиката, в НПО сектора, в активизма.

Мисля, че е чуден подарък за 21-ва за всеки повод и човек, защото носи оптимизъм и вдъхновение.

Благодаря!

Музейни предизвикателства по време на #stayhome изолация

#1 Fernando Botero

photo credit: Tommy

lockdown-justine-1

#2 Reading Woman in the Forest, Art Painting by Gyula Benczúr

photo credit: Tommy

lockdown-justine-2

#3 Girl with a blue dress and a red book, Art painting by Rick Beerhorst

photo credit: Tommy

lockdown-justine-3

#4 An old woman reading. Painting by Rembrandt

photo credit: Tommy

lockdown-justine-4

#5 Reading, 1921, Pablo Picasso

photo credit: Teddy

lockdown-justine-5

#6 Reading woman with parasol, 1921, Henri Matisse

photo credit: me

lockdown-justine-6 lockdown-justine-6-bonus

#7 The novel reader, 1888 Vincent van Gogh

photo credit: Tommy

lockdown-justine-7

#8 Woman with a book. Fernand Leger

photo credit: Tommy

lockdown-justine-8

Берлин помни. 1961 – 1989. И София.

IMG_4624

Паметта на градовете ни е важна. Събаряме стени, но оставяме спомен за тях.

Защото миналото тежи.

На много места в Берлин няма да видите стената, стояла межди 1961 и 1989 и разделяла града, Германия и света на две. Но стената е там, преминава през улиците.

В София е по-различно. Съборихме Мавзолея. Паметникът на Съветската армия още стои … – най-високият паметник в София …

По-рано тази година, на 9 септември имахе хубава акция за припомняне най-зловещите места от соц-а. Поставиха се 9 стикера на паметните места. Само този стои към 9 ноември.

IMG_4890

 

Балада за Георг Хених. Човек забравило себе си обича.

IMG_2489

Балада за Георг Хених на Виктор Пасков. Истинска съвременна българска класика. Един от най-прекрасните текстове на български език за всички времена. Човешка. Дълбока. Истинска. Историята ни от близкото минало. Без филтър. Без фалш. Без милост.

Много е писано вече за тази книга. И малко е четена. Поне така ми се струва. Каквото и да допълня ще звучи слабо и клиширано, на фона на този великолепен текст. Бих се радвала, както много хора подкрепят идеята – Балада за Георг Хених да влезе в учебния план и да се учи в училище.

Купих си и изчетох тази книга отново заради приказната корица на Дамян Дамянов (надминал за пореден път себе си!) и заслужено добро ново издание на Сиела.

Ще си позволя само два цитата. Иначе цялата книга е задължителна. За всеки.

„В началото на този век, когато по жълтите софийски павета са пътували каляски, а в каляските – дами в кринолини и господа във фракове, когато в софийските градини духови музики са свирили потпури от „Ла Травиата“, когато Иван Вазов е разхождал кучето си пред Народното събрание и когато Оперната дружба е давала първи спектакли, в София са пристигали чешки и италиански музиканти, за да помогнат на неколцината ентусиасти да създадат българската музикална култура.

Бог знае какви мъки, несгоди и лишения са срещали в мисията си. Не ми се разказва за това. Изпитвам срам и мъка.“

“Не свири, защо забравило обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”

Задължителна.

Свети Никола от Залива на подковата

15129977_1431332583560971_800591354_n

Свети Никола от залива на подковата е новият роман на Екатерина Костова. С изчитането му у мен нахлуха тъга и размисъл. Романът е за късния соц и за прехода, онзи нескончаем преход, в който още живеем и в който откриваме още и още не дотам приятни страни.

Цялото интервю с Екатерина е в Kafene.bg

Как се „роди“ „Свети Никола от залива на подковата“?

Както се случва с всяко раждане, след износване 🙂 Мислех за историята не 9 месеца, а години. Бях я започнала след няколко прекрасни лета в Черноморец преди още да посрещнем новия век. След това престанах да ходя в градчето. До 2014-та, когато се върнах на същото място. Юли, мъжът до мен, настояваше да го направя, защото виждаше, че се вълнувам от недоразказаната история. Хората, част от чиито истории са включени в сюжета, се бяха променили, разбира се. Черноморец беше различен. Аз – също. Странно е как животът „разказва“ нашите лични съдби, вплитайки ги в историите на местата, които обитаваме. Трябваше да довърша това, на което бях сложила начало толкова отдавна.

Никола, главният герой, е обикновен човек. Виждаме живота му, разказан, в цялото му лъкатушене нагоре-надолу в книгата. Успява да се понесе и по течението и да търси как да бъде човек, от истинските. Докато четох книгата дойде и тази рисунка, затова споделям и нея. Никола е като теб и мен, един от нас. Тъгата и тежестта на живота са вечен негов спътник.

 

img_9600

Пълен си с минало. То тежи. или 9 книги за соц-а

14264163_1113799608688222_6125665478256683056_n

По повод тази черна дата 9-ти септември ми се ще да преговорим няколко чудни книги по темата, които ако не си чел силно препоръчвам:

След месец организираме събитие посветено на тези книжи: 6 октомври 2016 от 18.30 в книжарницата на Сиела при Ректората. Заповядай!

 

Свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато или още 3 абсурдни спомена от соц-а

The Fall fo the Berlin Wall

Някои неща, които днес, 26 години по-късно, дори не можем да си мислим, че ни се случваха през соц-а:

  • Не можехме да излизаме в чужбина. Нито за почивка, на екскурзия, никак. Малцината, които пътуваха, бяха или отявлени комунисти или вероятно доносници. В късния соц вече пускаха до соц страни да се пътува една идея по-лесно, но отново след много бюрокрация, писмени покани, дълги одобрения и т.н. Не знам младите хора днес дали имат въображение да си го представят това.
  • Нямаше избор в магазините. В магазина имаше максимум два вида хляб (бял и Добруджа), един вид мляко, един вид кисело мляко, един вид сирене, един до два вида салам. Пред магазините, специално в късния соц имаше винаги опашки, ако продаваха нещо различно. Например само по коледа пускаха банани и портокали и на всеки продаваха само по кило. Това беше лукс. Същото важеше за всичко останало – книги, дрехи, обувки и т.н.
  • За някои неща се чакаше със записване и ред с месеци или с години, за да си ги купи човек. Например за апартамент или автомобил, ако си без връзки, т.е. не си комунист отявлен или доносник, си чакаш поне 8-10 години, „за да ти излезе реда“. За пералня, печка, прахосмукачка се чакаше по-малки – 1-2 до 3 години. Абсурдно звучи, но беше факт.

Още за 10-ти ноември през годините писах:
Моят 10-ти ноември
10 спомена от преди 10-ти ноември

Соц гурме – куриозната история на кухнята в НРБ

soc-g

Изписвайки го дори се замислих – колко ли хора днес знаят какво се крие зад „НРБ“ от „Соц гурме – куриозната история на кухнята в НРБ„? И още по-добре ако са по-малко!

Въпреки вероятно странното или непонятно звучене за по-младите на „НРБ“ и може би тотална непонятност кому е нужно връщане в това време, за мен книгата на Албена Шкодрова е машина на времето! Шедьовър, който през наглед лесната и приятна тема – храната – прави разрез до болка на едно болно, постно, гладно, мизерно време. И все пак време, в което сме живяли, обичали, готвели, дори създавали, макар и рядко някой и друг бисер, просъществувал успешно и до днес. Като бисквитената торта или шопската салата.

Изключително задълбочен прочит на тези години между 9 септември 1944-та и 10 ноември 1989-та година. В много пластове. С цвят. С доста свидетелства. С чувство за хумор. Без преувеличаване или залитане.

За бригадите и впрягането в труд на ученици, студенти и всякакви служители, за запаруването в соц-а и силата на ключовата дума „там пуснаха …“, за това как само в България от соц лагера се е произвеждала кока кола и то по погрешка, за ресторантите, за домакинята, която соцът желае да освободи от тиранията в кухнята, но всъщност натоварва още повече, зимнината, чушкопека и още и още и още … За пропагандата, липсата на творчество, уеднаквяването, кръшкането, манипулациите, плановата икономика и още и още и още …

Книгата ми подариха чудния екип на Ей Би Си Дизайн още за Коледа. Но едва сега успях да я дочета. И въодушевена споделям с всички.

Благодарна съм на Албена, че е захванала тази тема, толкова сериозно и пълно. Изданието е чудно – комплименти за Жанет 45. Браво и на Велина Мавродинова за корицата!

 

Блог на 8 години – ха честито ми!

IMG_0695

през ноември 2006-та, преди 8 години (уау!) започна живот този блог 🙂

дори не мога да повярвам, че е минало тоооолкова много време, сякаш беше вчера

няма как да не кажа благодарност за Гори, която тогава ме насърчи „абе не ти ли е време да иаш блог?!“, за Тони Валяков, който така любезно хоства този блог оттогава насам, към всеки, който ме е провокирал да пиша или е чел и коментирал тук

блогът ми носи много нови приятели, понякога хейт, често приятни изненади и най-вече удовлетворение

почетпи се с тези сурови home made бонбони по повода, и да продължаваме заедно напред!