Армения – близка и далечна

Нораванк

Али ни снима от кладенеца, в който слезе, пред основната църква в Нораванк

До момента не бях писала в този блог за пътешествия, но след Армения решавам да пиша накратко. За си напомням, но и евентуално да е полезно на някого или да го вдъхнови за откриване на нови места. Планирам да пиша за някои от най-екзотичните места, на които съм била. Надявам се да имам време и сили да пиша и за Исландия, Непал, Кения, например.

Но, сега за Армения. Август 2023. Пътувахме с Андрей, който много пъти бе там в последните години и познаваше добре местата, пътищата и конкретни хубави места за посещение, хапване, разходки, снимки. Няма да опиша всички посетени места.

Фонтаните на площад Република

Фонтаните на площад Република в Ереван, от 9.30 вечер „танцуват“ на музика – събират много публика и са истински красиви

Съвет номер 1: не посещавайте за туризъм Армения през август, защото температурата е 40-43 градуса, дори нощем не е по-прохладно 🙂

Джермук - водопада

Джермук – водопада

Джермук е популярна натурално газирана вода в Армения и се добива от водопадите Джермук. Пътят от Ереван е около 3 часа. Пътят не винаги е добър, но е живописен и минава през различни основно планински райони, селца и малки градчета. Но със сигурност си заслужава. Водопадът е разположен между внушителни скали, до основната му част отвежда пътека. Ако се паркира в градчето е добре да се спре на хотел Ани и по пътеката около километър надолу се разкрива тази великолепна гледка. Реката, в която се влива водопадът също е чудна, в този сезон бе с огромни ярко зелени водорасли, които придаваха допълнителен колорит на гледката.

Пещера Арени

Пещера Арени

По пътя към Нораванк, веднага след като се свие от основния път в дясно, се намира пещерата Арени, в която са открити най-старата обувка на света и най-старата винарна в света. Заслужава си да се посети. Частта за посетители не е много голяма, разкопките и изследването на пещерата продължават.

Манастира Нораванк

Манастира Нораванк

Манастирският комплекс Нораванк е сред най-красивите и задължителни за посещение обекти в Армения. Изграден през 13-ти век, той сякаш се слива с великолепните скали в дефилето на река Арпа, едновременно величествен и уютен. Той се намира южно от Ереван, на около час и половина път. Както при всички църкви и манастири – има много запазени каменни кръстове хачкар (от хач – кръст и кар – камък).

Храма в Гарни

Храма в Гарни

Храмът на Митра в Гарни е от малкото много добре съхранени предхристиянски исторически паметници от гръко-римския период. Разположен е в прохладна зелена градина, а от него се разкриват много красиви гледки към близкия каньон.

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Навсякъде в Армения, навсякъде в Ереван има чешмички с питейна вода. Водата е в изобилие и е много вкусна, свежа, чиста. Арменците се гордеят с нея и казват, че когато пътуват това е нещото, което им липсва най-много – хубавата вода. Толкова много достъпни чешмички позволяват употребата на еднократни бутилки за вода да е сведена до минимум. Всички такива, които видяхме, работеха и се ползваха от хората с радост.

Езерото Севан

Езерото Севан

Езерото Севан е много популярно и от емблемите на Армения. То е огромно и лятно време цветът му е магически син. До него се пътува по магистрала и отнема около час и малко от Ереван. Задължително е да се види и манастира Севанаванк. Около езерото, след магистралата, има доста големи ресторанти, които предлагат и риба. Има и няколко плажа, които не са естествени, но са хубаво място за почивка. Има доста изоставени сгради, които вероятно в соц-а са били хотели или почивни бази. Езерото е чудно и за плуване.

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

От задължителните места за посещение и поклонение е мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван. Внушителната композиция с вечен огън в средата е разположена на един от хълмовете в града, сред красив зелен парк.

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван е като нашето НДК – от една страна монолитна и типична соц-конструкция, от друга – символ на града, място за срещи и интересно и различно място. Под стъпалата има и ескалатори, а от върха се разкрива наистина чудна гледка към целия град и към Арарат.

Сергия с цветя в Ереван

Сергия с цветя в Ереван

Нямам представа как тези цветя издържат температури от над 40 градуса, но из цял Ереван изобилстват щандове и магазини за цветя, които впечатляват с цветовете си.

IMG_7878 Large

Храната и напитките в Армения са много истински – от хляба, лаваша, мадзунъ (кисело мляко), през зеленчуците, маслините, шаурмата (дюнер), хариса (жито с пиле), сушените плодове, ядките, динята, мммм да не пропуснем виното, виното от нар, коняка.

Не пропускайте да пробвате гата – традиционния сладък хляб, сладкиш, който се продава около храмовете, но и в доста населени места се прави и продава покрай пътя, в суперите или в кафенетата. С гата закусват арменците – с мляко, кафе или фреш от нар или портокал.

На много от ястията слагат натрошени орехи и зрънца нар. Лятото те пият доста сок от облепиха, а ядохме и сладолед от облепиха – чу-ден!

IMG_7387 Large

Навсякъде по улиците и в ресторантите има музиканти, които дават допълнително настроение и колорит на изживяването.

Навсякъде човек се чувства сигурен и добре приет. Хората говорят руски (да, за момента все още са под силно руско влияние), но по-младите и английски. За мен бе много приятно да упражня и припомня арменския си и с радост заговарях всеки на арменски, а хората отговаряха приятелски и подкрепящо.

Цените са достъпни, малко по-ниски от тези в България. За сувенири – могат да се купят около всеки туристически обект, но и в центъра на Ереван има голям открит пазар, наречен Вернисаж, на който се намират на едно място доста ръчно работени сувенири – бижута, покривчици и килими, ножове, керамика и лакомства от ядки и сушени плодове, аранжирани прекрасно. Нарът е символ на страната и го има на покривки, магнитчета, чаши, бижута  – навсякъде.

IMG_7820 Small

Освен отново да благодаря на Андрей в края на тази публикация ми се иска да кажа – посетете Армения. От София има директен полет за момента, цените са достъпни, пътуването – лесно. Няма нужда от виза или друго. Има много какво да се види – богата история, добри хора, красива природа, вкусна храна и великолепно вино. Армения е доста по-бедна (и корумпирана) от България, но вече много хора там искат промяна, по-малко корупция, по-честни и мислещи за хората си политици и демокрация. Дано.

Уки уки, Япония. Юлияна Антонова-Мурата

IMG-8893

Уки уки, Япония е едно очарователно пътешествие към далечна и сякаш за нас все така непозната и всяваща респект страна – Япония. Юлияна Антонова-Мурата с лекота ни разхожда из места, среща ни с хора и ни кара да почувстваме близост и топлота към тази далечна страна.

Радост от споделянето и наситено усещане за заедност блика от всяка страница на тази изпълнена с истории и снимки книга.

Книгата е прекрасно пътуване и е идеално четиво за мечтатели, откриватели, любопитни към чужди култури и места хора. Чудесна за уикенд-четиво, подарък или просто хубаво споделено време.

 

Пътешественици с малко багаж

IMG_3863

Обичам да пътувам! Не за дълго, че ме хваща носталгията. Но пътуването е от любимите ми преживявания – носи нови емоции, откриване, вкусове, лица, улици. А любимото ми пътуване е със семейството. Тогава най-любимото ми е това усещане за заедност, което е незаменимо и безценно.

Най-важните неща, които винаги нося са паспорт, кредитната ми карта VISA, малко кеш и особено ако е извън ЕС локална валута за придвижването поне между летище и място за отсядане (колкото по-далеч от ЕС – толкова по-малко възможности да се разплатиш с карта за дребни покупки или билети), телефон, с който обикновено и снимам (а аз обичам да снимам, виж ми инстаграма) и задължително поне една книга (най-често четец).

Да сме с малко багаж за мен е важно, за да минаваме бързо през летища, по-удобно е и при много прекачвания и повече път. На човек не му е нужно много, особено когато не е за дълго. Наблюденията ми са, че често поне половината багаж, при голям такъв, не влиза в употреба. Раница на човек е напълно достатъчен обем за пътуване от 3-4 дена до седмица.

За път по-удобен е електронният четец, безспорно, защото може да побере много книги, по-лек е и компактен, лесно се носи в джоба. Ако на човек му се дочете друго – може да си купи в движение нова книга. Особено добре се съчетава с чакането по летища, което иначе може да си е доста изнервящо.

Никак не са приятни големите опашки по летищата и тук важна подсказка, за който наскоро не е пътувал – носете си паспортите, защото на доста места вече има инсталирани пасове за автоматична проверка, место на гише, та се минава по-бързо през тях. Но не приемат лични карти, а пък ако пътувате с деца – пак се минава през гишето, където е по-бавно.

Мда, бегло лирично отклонение – ръкопляскането на нашите съграждани при кацането на самолета. Вероятно е остатък от соц-а. Моля някой да ми обясни.

Още за пътуванията писах преди време – тук.

страх из софийските улици и булеварди

бутафорно, комично, лишено от всякакво чувство за реалност или може би именно обратното – представата за свръх reality така е обсебило народа – ето как видях вчера с голямо учудване тази маршрутка – чудо на градския транспорт, уникално българско явление, в което хората най-често са наблъскани като риба цаца в собствен сос – цялата брендирана в … Страх!

„Изживей следващият епизод на СТРАХ точно сега!“

да, не пропускайте да се пострахувате точно сега, качвайки се в прословутите софийски маршрутки! „Страх отблизо“!

dsc00931

и за Единбург в няколко реда

за разлика от Глазгоу Единбург (на местен език звучи нещо като „Единбъръа“) е град пълен със забележителности и в центъра на всичко е Edinburgh castle – издига се на едни скали точно по средата на града и му придава неповторим дух

ето гледката към града от горе

портите към замъка се търсят дълго, но ако човек не се заблуди по градините, а поеме директно след гарата из уличките нагоре ще се открият бързо

входът е 11 паунда, а с аудио-гид – 14
най-внушителни са старата църква, будоарите на Кралица Мери, която е имала наистина лош късмет с мъжете в живота си, както и кралските корона, меч и скиптър – величествени

има още много за разглеждане, градът е наистина с уникален дух, изпълнен с малки улички с пъбове и ресторантчета, красиво поддържани градини, много замъци, паметници, красиви стари сгради, много млади хора и доста туристи

пътуване с влак Глазгоу – Единбург в двете посоки е 10 паунда, а с автобус – 8, и в двата случая отнема около час

ако трябва да направя списък с a must see градовете по света бих го включила в топ 10

още малко за Глазгоу

колко е хубаво да се завърнеш у дома!!!

за Глазгоу това, което не споменах в предния пост е, че вечер след 8 до 3, 4, 5 по улиците в центъра има доста откровено пияни хора – основно млади, но не само, в равни количества мъже и жени; момичетата, които са не много високи, но с приличен обем (казано благовъзпитано) всяка вечер се обличат като за абитуриентска – модата е на черни основно къси рокли с тънки презрамки, високи обувки, а после като се напият тръгват боси дори и в тези студени октомврийски вечери; броя на пияните по улиците ме изуми, учуди и натъжи

в днешния местен вестник водещото заглавие бе за това, че затворът е препълнен, има над 1700 души, въпреки че е с капацитет 2000 не може да приема повече, защото 25% от затворниците са наркомани на метадон и лекарския персонал в затвора не смогва да ги обслужва … като цяло в шотландските затвори около 18% от затворниците са по дела, свързани с наркотици

като оставим настрана горните две не много лицеприятни на Шотландия – там, както е известно е изключително красиво, с тези зелени поля и леки хулмове със странни форми, освен това е много чисто, има пространство и ако не вали си е направо прекрасно

къща до дестиларната за уиски, на час от Глазгоу, с пране простряно на въже като у нас

къща до дестиларната за уиски, на час от Глазгоу, с пране простряно на въже като у нас

пият основно бира, местната е лека и приятна, няколко вида, но произвеждат и прекрасно шотландско уиски, малцово, имат малко под 100 дестиларни, в които по стари рецепти се приготвя уискито, а после в специални бъчви отлежава с години

Glengoyne whiskey distillery

Glengoyne whiskey distillery

Храната им, както вече споменах е много добра. Както в доста други северни храни сьомгата е доста популярна и се среща във всякакъв вид. В хубав ресторант вечеря салата, основно и десерт на човек излиза между 10 и 40 паунда, с вкл цена за алкохола и бакшиша.

салата сьомга

салата сьомга

бяла риба със сметанов сос и зеленчуци

бяла риба със сметанов сос и зеленчуци

пай с крем брюле и ягоди и валинов сос

пай с крем брюле и ягоди и валинов сос

тези снимки специално са от университетския ресторант, частта в която се хранят преподавателите

Каледонския университет е един от двата в Глазгоу, град с около 700 000 жители; образованието се заплаща от държавата, университетът има стари, но реновирани и нови сгради, като цяло е модерен и приветлив; чуждестранните студенти са относително малко

това е част от новата част на Университета, място, с което се гордеят – модерно решение и архитектурно и организационно – това, което се вижда е администрацията, изнесена в подобно общо помещение, от другата срана са удобни кресла и места за кафе и разговори на студентите, а по средата е една колона, в която на горните нива е разположена библиотеката, автоматизирана – избираш книга от електронния каталог и като в Хари Потър тя ти се доставя сама 🙂

модерната част от Каледонския университет на Глазгоу

модерната част от Каледонския университет на Глазгоу

още една снимка от университета

още една снимка от университета

p.s. във FB съм качила още снимки