Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.

 

Масово захвърлени опаковки се отправиха за рециклиране. Дворът на училището иска да е чист.

Това е дворът на близкото училище.

Част от него.

Малка част от него.

Прекрасен е, защото е голям, има доста зелени площи и много дървета.

Сутрин рано понякога си правя бягането в него. Има в единия ъгъл и уреди и срещам и други хора да спортуват там.

През деня в хубави дни уикендите и всеки следобед и привечер в двора на училището е пълно с родители на по-малки деца. Говорят си, докато децата им си играят.

В учебно време има ученици.

122889093_10158875869928988_8556305760601403787_n

Е, бягам си аз моите сутринни километри и се дразня всеки път, когато пред погледа ми се мярка някоя пъстра опаковка небрежно захвърлена – я от бира кенче или бутилка, я от енергийна напитка, я от безалкохолно или вода. Защото никак не ми харесва това се спретнах днес и направих бърза оборка, като събрах три чувала метал и пластмаса, които отнесох до близката жълта кофа за рециклиране.

Имаше и общ боклук – кутии от цигари (брррр), чашки от кафе, две маски и една летяща чиния 🙂 Последната оставих, защото си е ОК, може някой да й се зарадва.

Не виня училището, вероятно не им е лесно и се дразнят, че всякакви хора влизат, почиват си в двора, а после си зарязват боклуците хей така лековато.

Не, не са само учениците, които цапат и пият бира. (тук е мястото да си призная, че не съм ходила зад училището и не знам как е там) Голяма част са на местата, където родителите си пият кафето докато децата им рисуват свежи неща по асфалта или ритат топка, карат колело и играят.

Да, огледах се, в целия училищен двор няма нито едно кошче за боклук. Не знам защо. Това не оправдава, разбира се, никого да си мята безотговорно чашата от кафе или бутилката от вода ей така.

Кварталът е уж от по-така хубавите. Всички хора, които виждам наоколо са красиви и изглеждат мили.

Радвам се, че тези от снимката опаковки дружно поеха към цветните кофи за рециклиране (които пак са силно препълнени, писах на Кмета ни за това, но въпреки че имам отговор от него, че са взети мерки нищо не изглежда да се е променило с месеци).

IMG_1549

Ето така в неделя сутрин.

Надявам се сте здрави.


Писах още:
Планини за рециклиране – електроника

3 големи мита за рециклирането в България

Стъклените опаковки – идеални за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране – в базата на Екопак

Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

Ура за Панчо Карамански и BluFox Студио! Мога! Можем! Ще се справим!

23826263_1753023564730826_7320625320133799355_o

Панчо Карамански

Поради бурната обстановка последните два месеца забавих публикуването на това интервю, а то си заслужава. Всъщност, истински си заслужава да се разказва за него и да се дава за пример свръх-човекът Панчо Карамански.

По време на дългия lockdown / карантината ни пролетта (март-май), когато всичко изпадна в паника, стагнира се, изплаши се, блокира, спря се чувахме (защото не можехме да се виждаме) с много приятели и говорихме, успокоявахме се, споделяхме, мислехме варианти, дискутирахме, подкрепяхме се отдалеч. Така се чухме и с Панчо, когото познавам като предприемчив, работлив и никак не лесно отказващ се от идеите си млад човек.

Панчо има свое звукозаписно студио Blue Fox Студио. В него помага на млади и нови таланти да записват, да опитват и да сбъдват мечти. По време на онези затворени месеци също бе затворил. Но не се размрънка, не си го каза публично, че му е трудно, а се мобилизира и напротив, натвори нови планове. Това ме кара да адмирирам този човек още повече. А при Панчо това, че е незрящ никога не е било акцент. Акцентът при него винаги е – Мога! Можем! Ще се справим!

Ето какво ново в Blue Fox Студио.

Какво ново при вас?
Привет, новото е възможността да записваме и снимаме видео подкасти с обновеният ни youtube сетъп.
И редица музикални проекти продуцирани, записани и реализирани в студиото.

Знам, че сте креативни и не се предавате лесно – как се отрази пандемията на работата в BluFox studio? И какво намислихте вие в отговор?
Пандемията успя да ни осигури достатъчно време да изчистим всички детайли по дейността и бъдещите ни планове за развитие. Но и забави вече предвидените дейности с около два месеца. Това е период, за който избягвам да си спомням, защото не се отрази зле на бизнеса като цяло, но донесе притеснения в семействата ни.

 

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Какво записахте напоследък?
Записите не спират от както свалиха ограничителните мерки, но и по тяхно време записвахме и творяхме с намален капацитет разбира се. Гордост за нас е всеки доволно усмихнат артист в края на работният процес с нас в студиото.
А Нашата голяма радост са проектите на младата певица Hrisie и дуета Kiko и acho.
Hrisie реализира първият си оригинален проект Изпепели ме с помощта на BluFox студио. Бяхме ангажирани със продуцирането на музиката и аранжимента, които са по нейна идея. Записа на вокалите, смесването и
мастерирането, също бяха доверени на нашият професионализъм. А при песента на Кико и Ачо „Престъпник“, всичко е творение на BluFox Студио.

Нови таланти, нови проекти – има ли светлина в тунела и кои са вашите предимства в този специфичен мениджърско-творчески процес?
Късметлии сме, че все повече млади артисти се обръщат за професионално съдействие към нас за реализацията на музикалните си проекти. Съотношението качество, скорост на изпълнение и цена, очевидно вдъхновява артистите да творят повече, което е и нашата най-висша цел. Постоянно търсим начини за подобряване на обстановката в студиото, за да могат артистите да се чувстват максимално удобно и предразположени за творческа работа.
Отворени сме за обратна връзка, но се стараем и да не изневеряваме на основната си визия за услугите, които предлагаме на творците, работещи с нас.

Какво си пожелаваш за идната половина от предизвикателната 2020?
Пожелавам си повече смели хора да последват мечтите си и да работят здраво в посока напред и нагоре.

Също си пожелавам достатъчно възможност за отмора на духа и тялото, защото това влияе на продуктивността на целият творчески екип.

–-

Искрено се възхищавам на Панчо и екипа му!

Най-малката подкрепа за тях – един лайк във фб на страницата на BluFox Студио.

Ангелски езици. Димитър Динев

IMG_1042

Датата е 9 септември и за съвременната българскат история остава като най-кървава и преломна, белязвайки началото на режим, който оставя силни последствия за цялата нация, държава, икономика, култура и всички области на обществото ни и до днес.

Изчаках да споделя за романа Ангелски езици именно на тази дата. Романът е великолепен разказ за многослойността, противоречивостта и голямата параванност, кухост и изкуственост на това време – „социализъма“ (не е с правописна грешка) и времето на прехода малко след 10 ноември.

Романът обхваща няколко поколения на две фамилии, чиито съдби се преплитат невидимо във времето. Много ми хареса, че действието основно се развива в Пловдив (когато се разказва за България). Дали защото частично съм съвременник на героите – всичко описано ми звучи толкова близко и познато, чак плашещо. Любопитно би ми било дали и други хора, които са го чели, са изпитали същото. А и ми е интересно по-млади хора, които не помнят „онова време“ дали и за тях е толкова достоверно.

Историята на Народна Република България, БКП и партийните дейци в цялата им парадност, показност, неуместност и надменност и историята на „плодовете“ на това време – самозабравил се полицай, изневери, формалност, липси от всякакво естество. Преплетени животи в едно сложно време, което не предвещава нищо добро, макар да обещава само добро.

Емигрантската част на романа също бе много интересна за мен. Детайлът, в който е разказано всичко, е силно реалистичен. Спах и се събиждах с героите във виенската тоалетна, усещах миризмите и плочките и влагата … Сурово време, сурови истории. Прекрасно разказани.

Книгата излиза преди няколко години, на немски език и прави фурор в Германия и Австрия. Много се радвам, че е преведена и издадена и на български език. Подреждам я в топ 10 класацията си за книги, посветени на тази тема и този период.

Браво и на Дамян Дамянов за корицата и на Гергана Фъркова за превода от немски.


по темата препоръчвам да се чете още:

Майките

Анна и алената глутница

Кротките

Късна жена

Поразените

Хотелът на спомените

Книгата си купих от любимата ми Книжарница зад ъгъла

Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020

 

Ерагон. Кристофър Паолини

IMG_0535

Ерагон – безспорно една от най-големите съвременни класики за деца. В нашето семейство е на почит и се чете за пореден път (и с най-малкото дете) у дома. Поредицата на Кристофър Паолини е великолепна и много подходяща както за деца от 2-3 до към 7-8 клас (когато могат да я препрочетат вече и в оригинал на английски, препоръчвам, изпитано добре), така и за възрастни, които са фенове на жанра.

Дракони, магии, говорещи котки, елфи и джуджета, орки и мистика – има от всичко това по много. Разбира се – приключения най-вече, любов, отмъщения, търсения, израстване.

В актуалните за деня в България кулизии един специфичен цитат ми се ще да споделя, от втората книга – Първородният.

„Магията, боравенето с меча и други подобни умения са безполезни, ако не знаеш кога и как да ги използваш. При все това обаче, ако великата сила няма морал, тя се превръща в най-голямата опасност за света. Така че главната ми цел е да те насоча, да те накарам да разбереш от какви принципи е редно да се водиш и как да откриваш точните причини за всеки избор. Трябва да научиш за себе си, за това кой си и на какво си способен.“

paolini

 

„Не се чувствай виновен. Никой не може да мине през живота без драскотина. Пък и не би трябвало да го иска. С болката, която трупаме, мерим своите безумия и своите постижения.“

Паолини е млад писател (роден 1983 г.) и започва да пише едва на 15 години. Затова и за много от по-опитните читатели първата книга може да се стори плоска, предсказуема. Според мен за читатели на 9-10 години, които сега разгръщат пред себе си света на фентъзи героите е идеална. В следващите е видно как самият автор израства, наред с героите и сюжетите си.

Ерагон – препоръчвам ви това приключенско изживяване.

Въображаема реалност. Станислава Айви

StasiAivi

Въображаема реалност на Станислава Айви е симпатичен бърз приключенски роман, идеален за уикенд почивка или дълга лятна вечер.

Телевизията загива (ами да!) и е решена на всичко, за да привлече отново публика. Решението е Въображаема реалност – 10 души от цял свят, издирени различни, всеки в своята собствена драма, събрани на самотен гръцки остров.

Първата част са историите на тези 10 души. За мен те бяха любопитни, разнолики, интересни.

Втората част е приключението им на острова, заснети и излъчени на живо по телевизията. Да, те самите не знаят, че ги снимат. Роднините им – също. Цялото воайорство и пошлост на реалити форматите – на едно място.

Повече от това няма да издам.
Чете се леко, с пътуване из целия свят и чаша студена напитка.

Чудесна корица също. Браво и на Колибри.

Скоро (в идните седмица-две) в #АртКаст ще имаме епизод със Стаси Айви за този роман. Усмивката й е мега чаровна и това се усеща в жизнерадостното интервю.

Дигитален фастинг. След 3 месеца карантина е време за истински офлайн

IMG_9915

 

Отново е лято и отново е време за дигитална диета.

Писах за дигиталната диета лято 2017 тук, дни без мобилен телефон и диета от 2015-та, и от лято 2018-та съм споделяла.

Но днес, лято 2020 мисля, че дигиталната диета е по-важна от всякога и за всеки. Защото прекалихме. Не, не лично аз, бях си наложила дисциплина за онлайн времето по време на тези три месеца. Но официалните статистики сочат силно завишено време пред устройства за периода март – юни 2020. Да, телевизионната консумация също се е повишила, нещо, което преди няколко месеца нямаше как да си го помислим дори.

Нормално. Има извънредна ситуация, която засяга всеки. И търсим още и още информация. Както много психолози обобщиха – това да четем постоянно информация онлайн за случващото се ни носи на нас хората усещане за контрол. Усещане.

Е, бяхме много пред екраните. Време е за истинско време офлайн.

С изумление наблюдавам как за много хора (разумни, умни, интелигентни, образовани и т.н.) става все по-сложно да имат време без телефона си в ръка. Време без да се втурват панически да отговарят веднага и на най-малкия поздрав в месинджър. Време без да скролват като обезумели из см.

Затова мисля, че е дошло времето не за дигитални диети, а за дигитален фастинг.

download

Фастингът като конценпция се отнася към храненето и е вид разтоварващ режим, при който в 24-те часа на денонощието човек има прозорец от няколко часа, в които може да яде всичко, колкото иска. А през останалото време може само вода, но не и храна. Фаства се 16, 80, 20 часа. Много дни последователно. При някои хора си става навик и живеят доста дълги периоди, години по този начин.

Предложението ми за всеки е да опита с дигитален фастинг. Специално в периода на отпуск, защото вероятно ще кажете, че имате работа иначе.

Може да се започне с фастинг само за см / фб / инста например да се използва само в интервала между 14 и 18 ч всеки ден. По-сериозен вариант би бил с изключен телефон и поща и включването им само за тези 2-4 часа на ден, само за важни неща, без скролване безкрайно.

Дигитален фастинг – силно нужен след месеците взиране в екраните.

Знам, че за много хора това е немислимо (към момента, преди да са осъзнали колко надълбоко са станали зависими) и дори вероятно звучи налудничево. Но ви каня да опитате. А после споделете резултата.

Светът ще оцелее и без вие да сте онлайн. Приятелите, добрите, ще знаят и ще уважат това решение. Останалите – ще звъннат отново по-късно, друг път или ще забравят, което не е фатално, значи е нямало значение.

Ще откриете цял нов прекрасен свят, само да отделите очи от екрана, обещавам.

Ще се видим офлайн. ОК, да, ще спазваме и социална дистанция 🙂

p.s. малко след като публикувах видях и публикация в любимия Wired по темата – Doomscrolling Is Slowly Eroding Your Mental Health. Checking your phone for an extra two hours every night won’t stop the apocalypse—but it could stop you from being psychologically prepared for it.