Ура за Mila Lila – за нашите деца! Ура и за Венера и Йосиф!

Bring Mila Lila Cards to life

Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂

Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila? 
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.

Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.

Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.

И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.

Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.

И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.

Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.

Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.

Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.

Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.

Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.

22282026_498358190527533_742200631924318353_n

Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.

Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.

Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.

Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.

Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!

FutureU Plovdiv и Мадлен Стойчева: Живият пример е най-мощният тласък за да преследваме мечтите си!

FutureU_Logo+Logotype )

FutureU – мотивиращо младите хора събитие ще се случи в Пловдив на 04 ноември 2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Мадлен Стойчева е инициатор на събитието и затова си говорим с нея. Радвам й се, че го прави. Знам, че не е лесно, но вярвам ще се случи чудно и ще има смисъл за всички присъстващи!

IMG_1252

За първи път в Пловдив ще се случи FutureU – от млади хора за млади хора. Кое те мотивира да се занимаваш и с този проект?
В началото на тази година бях част от Академия Вдъхновители в гр. Пловдив, която се организира от МладежCo, чиято цел бе да вдъхнови младите хора и да стимулира промяната в обществото. Там научих някои от основните правила и стъпки за организиране на събития, което ме мотивира да продължа да действам за да предам наученото нататък.

Кое е най-важното, за да повярват младите хора в себе си и да предприемат нещо за бъдещето си?
Според мен примерите, които се виждат в обществото са стимул за младите хора. Да вземем за пример лекторите които сме поканили. Повечето от тях са започнали професионалното си развитие още в Гимназията. Такива хора те мотивират да повярваш в себе си!

Кои са най-интересните млади хора, които познаваш и си поканила да участват във FutureU в Пловдив?
Не случайно първото ни събитие от поредицата FutureU e под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ , защото да направиш своя избор е първата крачка към успеха. И младите личности, които ще бъдат лектори са именно такива. Те са направили своя избор още в Гимназията и се развиват в професията която са избрали от ранна възраст.

Имаме удоволствието да запознаем младите в Пловдив с изключителни личности: Емил Тотев, чиято Дизайн конференция се проведе през изминалия уикенд в Севлиево, Стоян Костадинов, който е програмист с над 4 години опит и също организатор на InspiteMe Conf в Петрич. Ясен Георгиев, Елена Стаменова, Радина Банова, Венцислав Радков са изключителни личности, чиито истории си заслужава да бъдат чути.

Разкажи още малко за организацията, кога и къде и кого каниш?
На 04.11.2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив ще се случи първото събитие под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Каним всички млади хора, които са отворени към промяната и търсят професионална ориентация.

Вярвам, че живият пример е най-мощният тласък и стимул за един човек да преследва мечтите си!

Нещо, с което всички тези доброволчески акции обогатяват теб самата?
Това е второто събитие за професионално ориентиране, което организирам. И мисля, че работата с хора е това което ме кара да продължа да действам и да искам промяната. За себе си и за света. Не можем да стоим и просто да чакаме нещо да се случи само. Ние самите сме движещата сила и трябва първи да предприемем действие към промяната и успеха си!

Ето и линк към сайта на събитието
и към фб на FutureU Пловдив.
Браво за Мадлен и екип!

Insights from Estonian citizen movements 2017

first protest dec 16

Liisa Sömersalu is a young scientist from Estonia. She is a PhD student at Södertörn University in Stockholm where she is doing a research on Estonian citizen movements. I am curious to know more about this topic and about the change itself. That’s why I invited Liisa to make this interview. And decided to share it with you. It’s inspiring!

Please give me nice examples of Estonian ecological and human rights / other movements?

This year has been an active year for Estonian citizen movements with several protest and other events happening. Three main movements that got a lot of media attention were a forest movement (Eesti Metsa Abiks – Helping Estonia’s Forests); movement ‘Avalikult Rail Baticust’ (Publicly about Rail Baltic – a huge railway project that should go through the three Baltic states) and movement for animal rights that advocated the banning of fur farms and circuses with wild animals as well as an emerging of a new organization called Nähtamatud Loomad (Invisible animals) that campaigns for humane treatment of farm animals. One extraordinary case was a month-long sit-in protest where people were camping around a willow tree to prevent it to be cut down. The tree was cut down in the end but it became sort of a symbol of poor communication between the state and the citizens.
A feminist blog and Facebook group has also influenced public discussions lately but I am not sure if I could call that a movement.
Above examples are those that are actual now. There are different movements that usually start as a reaction to a specific problem and then cool down to reactivate later if needed. For example, we had a protest movement against the construction of one big road in Tallinn, a movement ‘Friendly Estonia’ to show a humane side of Estonia in the refugee crisis, and an initiative to promote a law about gender neutral civil partnership. The latter has become an issue again with local elections when the conservative party made a proposal to cancel the law.

What tools they use to promote their causes?

It depends on their resources and on the cause. Controversial issues have more difficult time to promote their causes than something we all can agree on (like picking trash).
The biggest challenge for the activists is to get their causes covered by mass media. At the same time, it is crucial to do so since it is still there where the public opinions are formed. With some more difficult issues, there are propaganda wars held in the mainstream media where businessmen and politicians say one thing and civil society actors something else.

Main tool for promoting causes seems to be social media and mostly Facebook. However, getting a coverage on mass media boosts the visibility significantly. Since Estonia is very small, compared to Bulgaria it is probably easier to get in contact with journalists through personal contacts or sometimes are issues even picked up from activists’ social media pages by journalists themselves. The big question for movements and civil society organizations is how to reach the undecided majority since on Facebook you mostly communicate to people who already agree with you. To reach the wider public you need to use all the channels possible and Internet might not be enough.

And where in the mix is the place of Internet?

Internet has a central role in most of the communication in the contemporary society: it incorporates the main functions like for example sending e-mails, calling (+instant messaging), finding and sharing information and communicating with state institutions. And of course we have social media, which works well for both internal and external communication for civil society actors.
These days, it seems that one needs to argue that face-to-face communication is still very important and Internet is not replacing the contact in real life.

According to my interview persons, Facebook is the main social media channel they use for their organizations and causes. It takes quite a lot of effort to keep those pages running and everybody has their own strategies to keep them updated and moderated (if necessary). Regardless, it is an important tool. According to one of the forest activists, their Facebook group keeps their movement alive. She made a Facebook account just for the occasion at the same time disliking the platform strongly.

Very often Estonia is given as an example for digitalisation – do you think this helps the civil society and the movements?

Yes and no. My interviewees found that the most useful function is to sign documents digitally and that online services provided by the state ease the bureaucracy. More complicated systems were not considered very user friendly for NGOs (court systems for example). Most of the services are however directed towards businesses and towards communication with state institutions and not so much for developing e-democracy (except for e-voting and all parliament discussions being available online). There were few tools where people could propose law changes but them being top-down initiatives, they have not lasted. Now we have a new platform developed in co-operation with civil society and time will tell if it will work. More information here: https://rahvaalgatus.ee/about.

As an Estonian, it is also a bit difficult to evaluate how digitalization has affected civil society since using digital services has become something very natural for us. Mapping Digital Media project reports that Estonians are active in using digital services for making their everyday life more convenient but willingness to take part in online public discussions is still low. For such a change, there should be change in the values and that takes a bit longer time. The report states also that using Facebook for single issues is becoming more common. Indeed, there are several causes that have started as an initiative on Facebook and turned into something bigger (the forest movement being one of the latest examples).

I have noticed another positive occurrence which is Internet based social entrepreneurship. One example is CitizenOS, a platform for participatory decisions for teams and communities. Aforementioned Rahvaalgatus petition site is also built on that. I will add few more links below.

What else interesting from your research you would like to share with the Bulgarians, working on our civil society?

One interesting thing that has come up is the question of emotionality. On one side, it is about language use: how one organization or movement should communicate their message to the wider public. Formal organizations have less freedoms in how they talk about issues at the same time needing to find a way to engage public in their campaigns. Informal groups have more freedom to speak their mind and point fingers but only up to a point so that they would still be considered legitimate.
The lastly mentioned is especially true for environmental actors. There is a paradox apparent: environmental issues are deeply emotional and oftentimes some drastic expressions are needed to attract the attention and raise awareness about the problem. At the same time, such emotionality is dismissed by politicians and sometimes by wider public when they ridicule environmentalists as tree-huggers and hippies. There needs to be a good balance: being feisty and demanding change but at the same time base those demands on hard facts, scientific studies and visual proof.
The second thing that attracted my interest was the personal struggles and strategies of using social media and Facebook. On one side, in some cases the function of the Facebook changes: using it as a tool activist work the borderlines between the private and public are becoming blurrier. Some of my interview persons said that they have stopped or reduced posting personal things on their Facebook timeline. Those working in the formal organizations had a better control over separating work and personal use (for example by not posting work related issues on their walls) whereas informal groups and single activists used their personal network more for their causes.
On the other hand, the way Facebook and social media in general is built up creates problems on its own. There is a constant flow of information which is hard to systematize and things happen very fast. Being a responsible for a Facebook group or page can be quite stressful as one feels the responsibility to check it all the time: either not to miss some information or having to write posts and answer messages to preserve the good rating of the page, at the same time keeping discussions civil and troll free. This raises a question if the effort that goes in the up keeping of social media profiles gives a corresponding positive effect for the organization/movement or just takes away resources from other more important matters?
Finally, I would like to suggest Bulgarian activists and civil society actors be mindful about their digital media use and avoid burnout. Social media and Internet are great tools for civil society but only if one uses them wisely.

References:
Loit, U., & Siibak, A. (2013). Mapping digital media: Estonia. A report by the open society foundations. Open Society Founations. Available: www.mappingdigitalmedia.org
(Here you can also find a report about Bulgaria)

Some links that might be of interest:
Let’s Do It! Campaign and how they did it (quite different from Bulgarian campaign)
https://www.youtube.com/watch?v=A5GryIDl0qY
CitizenOS – a participative online decision-making platform (could be useful for Bulgarians too!)
https://citizenos.com/
Helpific – connects people with special needs who need help with everyday activities to people who want to help them. I find it very worthy initiative.
https://helpific.com/en/
Garage 48 – startup hackathon. Often have social themes like circular economy. And the above platform was created there.
http://garage48.org/

#polishedman или 1 от 5

14502693_10154545716639437_5965686234798726327_n

В момента из света се говори за #metoo
но от началото на месеца Димитър Цонев е с лакиран нокът, за поредна година и това не е случайно, а е свързано с кауза. Ето темата на разговора ни с Цонев – #polishedman

Разкажи за кампанията 1 от 5 накратко
Тя реално се казва Лакираният мъж – Polished man и тръгва от австралиеца Елиът Костело. В Камбоджа той се запознава с едно 10-годишно момиченце, Тея. На раздяла тя лакира ноктите му в синьо. По-късно Костело разбира, че Тея е била обект на жестоко физическо и сексуално насилие, въпреки че е едва на 10. Така твърди историята. Статистиката твърди, че едно от 5 деца в света е подложено на някаква форма на насилие преди да навърши 18. И така, Елиът Костело създава благотворителната кампания Polished Man, с която да се обърне внимание чрез един лакиран нокът в какъв жесток свят живеем и как се отнасяме с децата.

Как възприемат хората около теб лакирания ти един нокът на ръката всекиоктомври?
За мен е втора година, в която се включвам в кампанията. Като PR на фирма – производител на козметка, включително и лакове за нокти, не е странно за мнозина да ме виждат с лак – било защото изпробваме цветове, някаква моментна идея… Имаше хора, които първоначално мислеха, че съм се ударил и така прикривам следите. При всички случаи е начало за разговор по темата, което е целта. Но успях да убедя няколко приятели също да пробват. Те споделяха, че приятелите им са мислили, че са били жертва на някаква козметична игра на децата им 🙂

Има ли място и разбиране, приемане на подобни каузи у нас и как могат по-успешно да достигат до хората?
Трябва да усещаш една кауза своя, за да я подкрепиш, да се включиш в нея и да работиш за нея. За радост не съм бил жертва на насилие – нито преди, нито след пълнолетие. За да достигне една кауза до повече хора и да ги впечатли, за да я подкрепят, зависи много и как тя е поднесена и разказана. Както и крайният резултат, който се очаква. Специално Лакираният мъж в България не очаква нищо повече от мъничко обръщане на внимание към серизен проблем.

Провокация ли е мъж да използва лак за нокти или да боядисва косата си или все по-честа практика е това?
Провокация към самия себе си – да. Дали установените норми на обществото, напластили се върху личността, ще ми позволят да направя едно или друго нещо. Имаше една забавна картинка на английски – ако manicure си правеха само жени, щеше да се нарича womanicure. Същото е и с косата – ако белите коси са толкова голям проблем и трябва да бъдат прикривани, кой неписа неписаното правило, че косата трябва да се боядисва в русо, червено или кестеняво?!

Как ще поканиш още хора да се включат в акцията?
Аз не искам никой да си лакира нокът в синьо, искам всеки да обърне внимание как общува с децата (си). Това ще направи кампанията успешна. Да, по света събират средства като дарения, които се използват за различни цели. Аз не искам това, искам познаване на тревожната статистика. Защото по всяка вероятност на практика не 1 от 5, а са много повече деца.

 

Маратонът на София 3 км – подготовка и участие. От първо лице.

IMG_1161

Имам един специален приятел и колега – Петър. Преди години Пешо е участвал в маратона в Ню Йорк и с това той е герой за мен. Да, много хора участват в маратони и всички те са герои. Но Пешо е специален – има силно намалено зрение и за него участието на маратон е още по-голяма работа. Та, Пешо бе този, който отново тази година сръчка моето желание за по-здравословен живот и по-редовни упражнения и ме подтикна към реализирането на един от плановете ми – да съм редовен участник в Маратона на София. Та с него се регистрирахме двамата за най-малката дистанция тази година – 3 км.

Ще кажете – какво са 3 километра – нищо не са! И ще сте прави. Но за начало 3 не е лошо. Тук ми се иска да разкажа за подготовката ми, да споделя опит. И да си обявя публично, че догодина с Пешо ще се подготвим за 10 километра!

Как мина подготовката за Маратона на София 2017?

Започнах късно. По принцип от няколко години тренирам, къде редовно, къде не толкова. Основно със свободни тежести тренировки с моя мил треньор Марто. Ноооо лятото винаги се отпускам, трудно намирам време в графика си и това не е добре. С времето се научих да ценя и да се радвам на лекото напрежение в мускулите през деня след добра тренировка сутрин. И да – тренировките преди работа ме тонизират и усмихват.

Тичане му е майката. Та, две седмици преди Маратона, когато попълнихме с Пешо формуляра на сайта на Маратона и вече връщане назад нямаше, започнах всяка сутрин на тичам. Първите дни едва пробягвах по 200-300 метра, после почивка с бързо ходене, после пак. Поетапно увеличих километрите на 1, после на 2 и в последните дни – по 3. Дишането пооправих. Ходенето за почивка между километрите тичане – също. Тичах на пътечка във фитнес залата и в нашия квартал. Ако нямах достатъчно километри за деня – добавях с доста ходене вечер. За 3 километра се чувствах подготвена в навечерието на Маратона.

Храна. Вода. Сън. За да са добри тренировките и ефектът от тях най-важен е балансът храна-вода-сън. Намалих храната. Става по естествен начин. По-лекото тяло се справя с километрите по-добре. С водата по принцип нямам добри навици. Което, знам си, не е добре. Бях на хубава лекция за пиенето на вода и за фитолизин наскоро и това допълнително ме мотивира да приемам повече, за да се чувствам по-добре. Често усещането за глад е всъщност не добре разпознато усещане за жажда. Бъбреците също страдат. Напоследък активно работя по тази тема. Около Маратона бях постигнала добър баланс. За съня също работя – около Маратона успявах с добър сън и ранно лягане (преди 11) и около 8 часа на нощ. Съчетано с доброто движение и по-леката храна – получаваше ми се.

Добрите навици в ежедневието. Митко от BB-Team все повтаря, че добрите навици са тези, които сме успели да направим ежедневие. Почти две седмици по-късно все още се справям добре с движението (почти всяка сутрин – тренировка). По балансираното хранене, прием на вода и сън все още имам какво да намирам като дисциплина. Но едно е ясно – живот и здраве с Пешо сме убедени, че догодина сме на 10 километра четвърт маратон и се готвим!

p.s. Благодарност на екипа на Маратона на София за наистина перфектната организация за толкова мащабно събитие! Браво и на всички участвали – за мен бе радостно да видя толкова приятели!

Браво за Ботевград! Първият български уики град! WikiBotevgrad

Desi-Alexova

Деси Алексова е голям борец! Работи по редица каузи, най-вече свързани със зелени инициативи и Ботевград. Ето я отново, инициатор на един много силен регионален уики проект – WikiBotevgrad! Защото е неуморна и лъчезарна и наистина връхновяваща, нямаше как да не си поговорим по темата и да споделим, поканим, запалим и вас!

Как Деси се срещна с хората от Уикипедия и как се зароди този проект?
Единственият уикипедианец, когото познавах беше Спасимир Пилев. Преди няколко години доброволствахме заедно във връзка с проект за опазване на костенурки, растения и птици. Нищо общо с Уикипедия. Случайно коментира мой пост във фейсбук и подхвърли идеята Ботевград да стане първият уикиград в България. Допадна ми, макар понятието да не ми говореше абсолютно нищо. Най-малкото, защото предразполагаше за нещо ново и креативно. Събрахме се правилните хора, проучихме добри практики, разработихме концепция, кмета адмирира, формирахме екип и започнахме да действаме. Отлично се оказа, че се допълваме и работим в синхрон доброволци, общински служители, представители на библиотека, читалище и музей.

Какво си поставяте като цели? И кой е поканен да помогне за постигането им?
Целите и ползите, произтичащи от тях бих определила в няколко насоки: сплотяване на местната общност; насърчаване на интерес и любов към родния край и книгите; синергия между гражданите и различните институции; изграждане и утвърждаване на положителен имидж за Ботевград и региона. Добротворчество бих го нарекла, ако трябва да се изразя с една дума.
Добре дошли да създадем WikiBotevgrad са ученици, студенти, млади и стари, които са любознателни и биха се вдъхновили от идеята да пишат статии за родния си край. Покани ще бъдат изпратени до училищата, езиковите центрове, читалищата, библиотеките, кметствата в общината, а също така до литературните клбове, МВБУ, Техническия колеж, младежкия общински съвет и др.

Има ли достатъчен обем обекти и информация, свързани с Ботевград, които все още не са представени в Уикипедия?
Има, и то повече, отколкото си мислехме в началото. В интернет като цяло или липсва информация за Ботевград и региона или преобладава негативна. В Уикипедия статиите свързани с Ботевград са малко и повечето са непълни. Инициативата включва, както допълването на вече съществуващи статии, така и създаването на нови такива, като се предвижда общият им брой да достигне около 150. Публикациите ще бъдат придружени от снимков материал.

На какви езици ще може да се допринася?
Няма ограничения. Надяваме се повечето статии да бъдет преведени и на английски език. В езиковите центрове в града доколкото разбрах се изучават и редки езици. Ще се радваме да привлечем участници, които да разнообразят езиковата палитра.

Още малко подробности за проекта – какво предстои, до кога е …

22141213_1605876186130301_6477165560324043048_n
С цел всички заинтересовани граждани да се запознаят с проекта на 11 октомври от 17:30 ч. в сградата на библиотеката ще бъде проведен семинар, съвместна инициатива на Община Ботевград и Уикипедия. По време на събитието всички желаещи – от ученици, през любители, до учени и изследователи – ще разберат как могат да станат част от проекта „Ботевград – първият уикиград в България”. Паралелно ще се разпространяват и информационни брошури.
За желаещите да участват в проекта и да допринесат за създаването на първият уикиград в България на 18 октомври от 10:00ч. и 14:00ч. в сградата на библиотеката ще бъдат проведени работилници от специалисти на Уикипедия България на тема „Как да допринасяме в Уикипедия?”

Самото писане на статиите ще се извърши на конкурсен принцип на три етапа. Трите конкурса рашихме да бъдат проведени последователно и да бъдат на теми: 1) Културно-исторически обекти в община Ботевград; 2) Изявени личности свързани с Ботевград; 3) Природни, културно-просветни и спортни обекти в община Ботевград.
Любопитното е, че проекта предвижда подготовка на информационни табели с QR кодове, които след сканиране с мобилно устройство препращат към съответната статия в електронната енциклопедия Уикипедия.

Не сме фиксирали крайна дата, но може би третият конкурс ще бъде проведен в края на април 2018 г. и след поставянето на информационни табели на съответните обекти ще можем да обявим първият уикиград в България за реализиран.

Активист си по различни каузи. Какво е за теб самата този проект?
Вдъхновение! Реално всичко свързано с този проект ме вдъхновява: лекотата, с която толкова различни хора работим заедно в името на обща кауза, ентусиазмът на доброволците, блясъкът в очите на кмета и директорката на библиотеката, предизвикателството да осъществем нещо, което е ново и за България и за всеки един от нас. Надявам се съвсем скоро допълнително да ме вдъхнови и удовлетворението на самите участници.
Доброволчеството е заразително.

Райна Цветкова: Дигиталните номади – да бъдеш или да не бъдеш?

Me_Remote

Дигиталните номади – тема, за която от време на време напоследък се чува по нещо. Все повече ги има. А според мен в бъдеще голяма част от хората ще са дигитални номади – ще работят от всяко място по всяко време, както им харесва и им е удобно. С Райна вече говорихме за това в другия ми блог (цък), с Тането също (цък). Но темата не е специализирана само за хората, вълнуващи се от дигитални комуникации и затова я пренасям на по-широк терен тук.

Сподели как от корпоративен човек се трансформира в дигитален номад?
Да си дигиталенномад е състояние на ума, тъй като работното ти място престава да е конкретно физическо пространство, където отиваш, за да работиш. Да работиш и живееш на различни местаима дълга традиция при хората с артистични нагласи. Американският писател Ърнест Хемингуей е работил в Испания и Франция, а френският художник Пол Гоген е рисувал в Полинезия.

С навлизането на технологиите в ежедневието ни и равитието на средствата за комуникации, светът става все по-достъпен и възможността за дистанционна работа все по- атрактивна и предпочитана. Благодарение на надеждните интернет връзки, смартфони, таблети, видеоконференции и т.н. – все повече се приема, че не е нужно да си в конкретен офис, за да свършишработата си.

Много са хората по света, които избират да работят пътувайки, опознавайки нови култури, срещайки нови хора и създавайки контакти по цялото земно кълбо.

След дълга кариера вкорпоративни структури – а аз обичам това, което правя, в един момент имах възможността да работя на пълен работен ден отчасти от офиса, отчасти дистанционно. И работата дистанционно много ми допадна – взаимодействаш с колегите си и вършиш същите неща, които обикновено извършваш от офиса, но без да губиш 2 часа на ден в трафик.

В редица проучвания, на които се натъквам, няколко ключови констатации, правят впечатление:

* „Колко щастливи сте на работа?“ – резултатите на хората, които работят дистанционно са 8.10, в сравнение с 7.42 при останалите.
* „Колко ценени се чувствате на работа?“ – резултатите на служителите от разстояние са 7.75, в сравнение с 6.69 при останалите.
* Според проучването, 91% служителите с отдалечено работно място вярват, че „извършват повече работа, когато работят от разстояние“, в сравнение с едва 9%, които смятат, че това не е така.

Горните данни са на TINYpulse (https://www.tinypulse.com/).

Според друго проучване на Leadership IQ през 2016 г. на3,500 служители – 24% от служителите, работещи в офис харесват работата си, а при хората, които работят дистанционно, този процент е 45%. Работата от разстояние е най-подходяща за високо организирани и самодисциплинирани хора. За тези, които са любопитни да разберат дали тяхната личност е подходяща за работа от разстояние или в офис – могат да хвърлят един поглед натози тест – https://www.leadershipiq.com/blogs/leadershipiq/84146945-quiz-is-your-personality-suited-to-working-remotely-or-in-the-office#

Имаш доста познати дигитални номади – разкажи за тях.

Coworking_BanskoНа снимката: от ляво надясно – Ирина Пандева, Матиас Зайтлер и Уве Алгоер

Да, познавам такива и се запознавам с все повече нови дигитални номади, като за мен е удоволствие да поддържам връзка с тях, защото непрекъснато научавам нови неща. Първите истински дигитални номади, с които се запознах, бяха Матиас Зайтлер и Уве Алгоер по време на един Coworking Camp в Турция през 2016 г. В началото на 2017 г. те създадоха “ Coworking Bansko “ (http://coworkingbansko.com/) – споделено работно място в един от най-предпочитаните ски курорти в България . От тях научавам за всякакви нови приключения като Пътешествие с влак за дигитални номади или Плаване през Атлантическия океан за дигитални номади (в които те участват). Най-интересното нещо при дигиталните номади, които познавам, е тяхното безкрайно любопитство към всичко ново и различно. Например, Уве, който споменах по-горе ходи на работа в Банско с електрически скейтборд – невероятна атракция е, а пък се предвижва и супер бързо – https://youtu.be/_30VZbxjQfw. Третата ключова фигура в “ Coworking Bansko “ е Ирина Пандева, която в свободното си време е посветена на призванието си – живопис, така че ако сте в Банско, посетете и Художествената галерия там – има какво да ви заинтригува.

Други интересни дигитални номади, които познавам, ще спомена някои, са -Асия Линдзи от Toptal, с която се запознах по време на една среща на тема: „Как дистанционната работа помага на жените“; Анти Хала – нинджа по картографиране на ума (майндмепинг) от Финландия, със страст към програмирането и изграждането на софтуерни прототипи за мислене и писането на книги по темата – https://www.amazon.com/Mind-Maps-Navigate-thoughts-methodically/dp/9526857046; Вивиан Еган – специалист по съдържание, журналист и социален предприемач от Сидни. И много други – всички с различен произход и интереси.

Много хора са скептични към това, че е възможно да работиш качествено от всякъде и по всяко време. Какво им отговаряш?

Една статия в списание „Форбс“, на която се натъкнах по-рано тази година, дискутираше въпроса дали дистанционните служители са по-продуктивни от служителите в офиса. Работното място в световен мащаб се променя, тъй като все повече работни процеси са свързани с компютри, поради което работата от разстояниее с възходящатенденция. Съоснователите на един китайския уебсайт за пътуване CTrip в един момент позволили на някои от служителитеси да работят отразстояние и сравнили продуктивността им с техните колеги, работещи от офиса. При равни останали фактори, дистанционните служители приключвали седмицата с 13,5% повече обаждания, отколкото служителите в офиса, което се равнявало на един допълнителен ден повече работа. Аз лично се чувствам по-продуктивна, когато работя от разстояние.

Кои са някои от най-най-любопитните случаи на бизнеси, които вече нямат офиси, а са изцяло в движение, някъде?

Проверявайки уебсайтовете за дигитални номади, оставам с впечатлението, че все повече компании предлагат отдалечени възможности за работа. Сред любимите ми, при които се работи изцяло дистанционно, са:
Automattic – „За нас е важна работата, която вършите, а не времето, което ще ви отнеме.“
Ghost – „Нашият офис е интернет. Ако имате Wi-Fi връзка, имаме офис близо до вас.“
Doist – „Ние сме дизайнери, инженери и комуникатори, обединени от обща цел, а не от общо работно място.“
Rocana – „Нашите служители живеят и работят там, където искат и сами определят съотношението си между професионален и личен живот. В резултат на това някои от най-невероятните и талантливи професионалисти избират да работят при нас.“
Toptal – “ При нас няма офиси, безполезни срещи, нито задължителни часове. Ти си ценен за нас, заради това, което правиш, а не заради времето, което прекарваш на един стол.“

Случва ли се това и в България?

Не познавам много компании в България (с изключение на някои международни и някои български), които са отворени за работа от разстояние. Но се надявам, че всичко това ще се промени.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си повече бизнеси в България да разчупят начина си на мислене и да станат по-отворени към огромните възможности, които работата от разстояние предлага.

Според проучване на Global Workplace Analytics един типичен бизнес спестява около 11 000 долара на човек годишно чрез използване на политики за дистанционна работа. Дано един ден да имаме такива данни и практики и вБългария. Пожелавам на всеки да намери най-удволетворяващия начин на работа за себе си – било от офис, било дистанционно.

Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group, Croud и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ура за Явор Янакиев и покана за младите предприемачи в Бургас и Варна

yavor_yanakiev

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук

Поля: Мили момичета, обичайте момичешките си части

2013-BCA-Early-Detection-Logo
Преди няколко дена Поля написа това на своята стена във фб. Нямаше как да остана равнодушна, помолих да споделя и тук, а и да си поговорим открито с Поля за рака. Благодаря й, че се съгласи. И вярвам този разговор е важен за всяка от нас.

мили момичета,
от сърце ви моля да обичате момичешките си части, да ги познавате и да ги наблюдавате редовно и внимателно. и моля ви, започнете от днес, от сега, от веднага
(това ще е дълъг пост).
днес ми казаха, че вече нямам рак. в смисъл, че са махнали тумора изцяло и че нямам разсейки в близките лимфни съдове. и че ще трябва да пия лекарства и да ходя на радиотерапия известно време, но след това се предполага само и единствено наблюдение няколко пъти в годината.
моята битка е къса (за сега). усетих копеленцето много рано, и здраво натиснах да се отърва от него. дадох си сметка, че нещо не е съвсем ОК към края на юни и ме оперираха на 29 август след ред процедури, включая и смяна на хирург по мое желание.
къса е, понеже копеленцето беше успяло да порасне до 3см в най-добрите си дни, като са го махали е било по-малко от 2см в диаметър.
а можеше да е много по-зле, можеше да е ад. ад, в който, убедена съм, поне една жена, която познавате, е била.
битка, която, убедена съм, поне една жена, която познавате, е загубила.
моята битка не е приключила още съвсем, но аз от днес живея с идеята, че съм спечелила войната. защото го хванах рано, защото потърсих помощ, защото поисках второ мнение в момент, в който загубих доверие. все неща, които, вярвам, всяка от нас може да направи.
моля ви, обичайте женските си части. важно е. важно ми е.

The_Birth_of_Venus_detail_-_Venus
Ето и разговорът ни с Поля, дни след операцията й.

Как, какво, кога да правят жените, за да се предпазят от рака?
основното е така клишираната профилактика. опознаваш тялото си и го следиш. в случая с гърдите (какъвто е моят случай) си е направо лесно – описано е и го има навсякъде и по листовки, и в интернет.
за мен рецептата грубо е: след първият ми специализиран преглед се прибрах и се „запомних“ като здрава, след което веднъж на 2-3 седмици се „преглеждах“. то си става инстинкт почти, а и не изисква допълнително усилие. спокойно може да се попритиснеш тук-там под душа и да се тестваш за новости. по принцип гърдата променя консистенцията си малко спрямо месечния цикъл, жлезата може да се втвърди и уголеми около овулация или мензис – това не е задължителна индикация за проблем. но ако се познаваш и забележиш тряйно втрърдяване на нетипично място или в по-голям размер, и това се позастои и не се усеща нормално – добре е да потърсиш специалист.

Как се справи ти? Има ли таен ключ?
ми аз не съм се справила още напълно. тепърва предстоят разни неприятни неща. усетих го рано. в този момент вече бях живяла почти 2 години на острова, но още нямах GP & NHS number: не виждах защо да се хабя. като се позаседя копеленцето и ми стана притеснено си изкарах регистрациите и номерата и отидох на лекар, от там се почна сагата със специалисти, хирурзи и чудеса, но тук почти всички са мили и отзивчиви, а и нямат право да ти откажат ако всичко ти е изрядно.
няма таен ключ. аз това работя – с рак се занимавам, с клинични изпитвания. шансовете винаги са по-добри ако е хванато по-рано. другото е да искаш да живееш, да имаш някакъв смисъл, и да имаш хора около себе си. те са ръка за ръка тези неща. а, и е добре да си ползваш главата все пак. в смисъл, да не се увличаш по световни конспирации, ми да идеш на лекар, а ако нещо не усещаш както трябва и на втори, и на трети. аз смених специалист тук и не съжалявам. проработи добре. мисля може навсякъде да се направи.
откакто си чух диагнозата (подранил подарък за 40тия ми РД) бачкам още по-мотивирано… рак. ще го пребием скоро. човек ако му се занимава, ще види, че вече повечето онко-диагнози НЕ са смъртна присъда. всеки ден излизат нови терапии, все повече хора са излекувани. днес съм смъртник, утре столетник, така де

Кой помогна най-вече? Силният ти дух, хората около теб, лекарите?
тепърва предстои да разберем
хората около мен определено са ключови – благословена съм с обкръжението си. без лекарите за никъде не сме също. аз съм инат, при това доста голям. знанието, че това не е смъртна присъда, че е овладяемо, че не е непреодолимо, че всеки ден се случва нещо ново, което рита шибаното копеле все по-далече и далече от нас и от страха ни и че скоро ще сме се справили с него напълно, и че (и това е толкова сладко) аз ще съм част от това справяне


Илюстрация: фрагмент от Раждането на Венера на Ботичели (1486)

Ура за Ивет и Броеница на щастието! Най-важното е всеки сам да поиска да е щастлив

Ivet_Broenica_01

Броеница на щастието се казва първата книга на Ивет Лолова. За Ивет вече съм писала тук – когато стана Рицар на книгата и днес потвърждавам, че Ивет е от най-интересните хора, които познавам. Тиха, но категорична, усмихната и винаги готова да помогне, а е редно да добавим вече – талантлива в писането.

Знам за тази книга от няколко години, още от когато беше само идея и много се радвам, че вече е факт. Не е лесно да се пише. Книга за епилепсията още по-малко. Но много ми се иска да е ясно днес, че тази книга е всъщност за майчинството, за отношенията между хората, за устояването, за тържеството на живота над болката, за силата, която всеки от нас носи. Трябва да се прочете. Всеки от тези фрагменти щастие, поднесени в слово, е късче споделеност и дар. Благодаря ти за тях, Ивет!

Е, поговорихме с Ивет за тази Броеница 🙂

Къде намери и как подреди Броеница на щастието?
През 2013-а направих във фб страницата си албум със снимки „Броеница на щастието”. Не помня откъде дойде това име. През годините събирам в него фотоспомени от специални моменти: облак-сърце, къкреща на котлона тенджера с гулаш, пейка в манастирски двор, сухи есенни листа, ръждива врата, цветя за оня свят, т.е. неща, които са ме докоснали щастливо. Четири години по-късно някои от снимките станаха документална основа за фрагментите в книгата ми „Броеница на щастието”. Това е краткият отговор, за дългия трябва отделен разговор.

Има ли рецепта за щастие?
Няма универсална рецепта за щастие, всеки има своя версия. Ако някой реши да ги събере, ще се получи много дълга рецепта, която може да стигне и до километър. Ако е книга, ще е поне десет тома по хиляда страници всеки. Кой ще иска да я прочете? В големи количества щастието доскучава. Според мен най-важното е всеки човек сам да поиска да е щастлив. Щастието не може да дойде при теб насила.

Различните хора – приети ли са и как се приемат в обществото?
Различните още от малки научават, че еднаквите не ги приемат добре. Детската ясла, градината, училището ни – не са пригодени за деца със специални потребности, не са подходящи за деца, които приемат лекарства за някакво заболяване. Директорите избягват да взимат такива деца. По лесно е да ги изолират, да ги отстранят от системата, за да не им създават грижи. Не е задължително да си различен с болест. Може да не си като мнозинството заради цвета на кожата си, начин на хранене, сексуална ориентация. Принципът е същият. Когато станах вегетарианка близък човек ми каза, че моята промяна, моят избор на живот и моите ценности го обиждат, правят го да изглежда „луд”. Аз го обиждам с това, че не съм като него. Различните нарушват установения комфорт, статуквото, те са психологогическа заплаха за еднаквите. Странно е нали? Има още много да учим като общество. Държавата и институциите трябва да променят законите и наредбите, да има повече информационни предавания по националните телевизии и то в най-гледаното време. В момента основната работа се върши от неправителствените организации с кампанийни проекти, които медиите подкрепят, но това не е достатъчно, това са капки в морето. Изкуството също може да направи много.

От къде идват оптимизмът ти и вярата в хората?
Вярвам в Ренесансовата представа за човека, че божественото, доброто, е скрито вътре в нас и може да бъде извадено във всеки момент наяве, за да разцъфне, и да даде плод. Нужно е само човек да намери пътя към истината, състраданието, любовта и приятелството. Не е задължително това да стане чрез Църквата.

Може ли светът да бъде по-добро място и как?
Скоро прочетох някъде думи на Бродски, че докато има поне един морален човек в света, светът е морален. Мога да парафразирам: докато има поне един добър човек в света, светът е добро място.
Една от любимите ми песни е на Богдана Карадочева, по текст на Миряна Башева: „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано“.

Broenica_premiera01

Благодаря отново на Ивет, че ме въвлече в този щастлив проект и можах да работя с нея по книгата като редактор.

Премиерата е на 20-ти септември в кафе-клуб Влайкова и ви каня 🙂