„Обичаш ли ме, мамо.
Не зная дали това е обич, Андрея. Когато нямаш желание да направиш нищо за детето си. Когато единственото важно нещо в света е собственото ти нещастие.“
обичта ще спаси света.
а нас, българите, самите нас няма кой да ни спаси от собственото ни нещастие, освен ние сами себе си.
майките трябва да се прочете. почувства. изплаче. прости.
3 thoughts on “майките. Теодора Димова”