Пролетния базар на книгата 2022 в София

Общ изглед - книгите сред розите

Общ изглед – книгите сред розите

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Clair de Lune - романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Clair de Lune – романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

Берлин помни. 1961 – 1989. И София.

IMG_4624

Паметта на градовете ни е важна. Събаряме стени, но оставяме спомен за тях.

Защото миналото тежи.

На много места в Берлин няма да видите стената, стояла межди 1961 и 1989 и разделяла града, Германия и света на две. Но стената е там, преминава през улиците.

В София е по-различно. Съборихме Мавзолея. Паметникът на Съветската армия още стои … – най-високият паметник в София …

По-рано тази година, на 9 септември имахе хубава акция за припомняне най-зловещите места от соц-а. Поставиха се 9 стикера на паметните места. Само този стои към 9 ноември.

IMG_4890

 

Ура за Sofia Game Night 2019

65670808_729939197421347_8601415357409787904_o

Sofia Game Night ще се случи за втори път в София, два пъти по-мощно от миналата година, с 44-45 събития на много локации из целия град.

Пиша го, защото се радвам, че подобни мега яки неща се случват в нашия град, измислени тук и добиващи все по-сериозни размери и популярност проекти съществуват!

Браво Хели и екип!

 

Визия за София и 24 дългосрочни цели за развитието на града

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

От бъдещия кмет на София искам да има визия за София. Защото най-вече градът ни страда от това, че повечето от управниците му нямат визия, като цяло и в частност визия за този град като град, като столица, като Европейска столица, като град за своите хора. Липсата на визия води до това много от живеещите тук да не си припознават мястото като свое и да не го обичат. Липсата на любов винаги е фатална. И за човека. И за града. И за планетата.

Радвам се, че има екип, който да поработи по бъдещето на този наш град и в навечерието на изборите са изработили план с 24 основни цели за развитието му – Визия за София. Тези дни те представиха тези цели и защото ми се струва важно да знаем, че това се случва, да го осмислим и да обговорим – публикувам тук.

“София 2050 е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето, за да създава и поддържа разнообразни възможности за развитие и високо качество на живот.” – под тази визия, представена за първи път на форума, се обединяват всички дългосрочни цели, които представляват основата на документа и които бяха определени след много анализи, изследвания и консултации с експерти, бизнес, администрация и граждани.

Разгледах публикуваните до момента неща и се радвам, че се прави опит да се мисли в много и различни перспективи:

  • качествена градска среда – естествено
  • мултифункционален град – мда
  • компактен и концентриран град – малко мъгляво
  • високопродуктивна икономика – сложно
  • център за иновации – няма нужда да се чака
  • устойчив и иновативен туризъм – хм, добре
  • кръгова икономика – да!
  • устойчив ресурсен и енергиен баланс – супер
  • чиста среда – 2050 е късно
  • адаптивен град – да
  • жива среда – 2050 е късно
  • активно придвижване – 2050 е късно
  • глобална и регионална свързаност – ок
  • популярен масов транспорт – 2050 е късно
  • мобилността като услуга – добре
  • развит културен център – брей
  • автентичен и много пластов град – това си е сега така, но да се запази
  • позитивен имидж – хм, любопитно
  • сближаване и общност – ключово
  • образование, насочено към бъдещето – това бъдеще е сега …
  • здравословен живот и здрави хора – това следва да е днес, иначе може да няма за кого да се прави
  • общината е стратег – това ми се иска да видя как е
  • автоматизиран административен процес – очакваме, дано не е чак 2050
  • децентрализирано и демократично управление – много хубаво

Хайде да видим който и да дойде за кмет да привиди тези цели за свои и да започне да работи активно по тях. От нас зависи да го изискаме. Ако успеем да не си изберем популист ще е супер, защото може би ще има реална възможност за промяна.

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура за StudyHub в Студентски град – София

StudyHub

Говоря си с Мартина Георгиева от основателите на новото споделено място в Студентски град – София – StudyHub 🙂

Какво е StudyHub?

StudyHub е проект за споделено пространство за учене, чиято цел е да вдигне мотивацията и амбицията на студентите в Студентски град.

Кой е поканен и какво предстои?

StudyHub ще бъде споделено пространство за учене върху философията на споделените работни пространства. Ще бъде оборудвано с помещения за самостоятелно учене и с общи зони, в които студенти от различни университети и специалности да могат да се свързват или да присъстват на културни и образователни събития.Дейността на StudyHub започва чрез създаването на едно помещение, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. То се намира в Студентски град на адрес ул. Жак Натан 10, на партерен етаж. Помещението е с обща площ 170 кв.м – това осигурява над 40 учебни места. Ще бъде с денонощен достъп и без почивен ден, с адаптирана среда за хора в неравностойно положение и с постоянно дистанционно видеонаблюдение за сигурност. Достъпът ще е с абонамента карта, каквато ще могат да закупят студенти от всички университети.Вторичната функция на StudyHub е място за образователни и културни събития, което чрез методите на неформалното образование да дават на студентите допълнителни знания и умения.Целта на проекта е, чрез създаването на едно споделено пространство за учене, да насърчим студентите и младите хора в България да комуникират помежду си и така да се мотивират и амбицират, че висшето образование е важно. Чрез използването на мястото, както индивидуално, така и за групови занимания, клубни дейности, семинари и изнесени университетски лекции, би се поощрила социалната комуникация, което от своя страна ще мотивира и амбицира студентите.

Разкажи ни за екипа?

Екипът ни се състои само то студенти, като всички сме под 25годишна възраст.

Искрено желая успех! 

 

Позитивните промени, които започнаха през тази година в България

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

В края на годината е време за равносметки. Още не ми беше дошло време да си правя моите, но Любо (от Хармоника) ме провокира тези дни с въпроса „Посочете поне 10 позитивни промени, които започнаха през тази година в България.

Леле, много се затрудних от въпроса. По принцип съм от хората, които се оглеждат активно за доброто наоколо и никак не понасям мрънкане без действие. Нооо тук, така формулирано от Любо се притесних а/ защото се търсеха цели 10 и б/ защото трябваше да са през тази година и в/ защото трябваше да посоча имена на организации, хора, свързани с това.

Е, поразмърдах си мислите, а за по-сигурно и попитах приятел, т.е. постнах въпроса (в по-семпла версия, само с 3 примера) във фб.

Ето споделеното от приятелите ми във фб:

  • Може би продавачите в някои големи магазини станаха по-любезни. Илия Б.
  • Промените по закона за личната помощ, за които протестираха майките на деца с увреждания. Лора Д.
  • Първата започна в мен. Това доведе до всякакви други! Сериозен съм! Орлин Д.
  • Отпадна роуминга, вдигнаха минималната заплата, повишиха заплатите на учителите. Пламен М.
  • Получихме силно представяне на стартъп средата в Silicon valley. Капачки за бъдеще мотивираха обществото да събира за благородна кауза, запитванията за инвестиции в северна България се увеличават. Кристиан М.
  • Много хора около мен започнаха да използват бутилки и торбички за многократна употреба. Николета С.
  • Въведе се предмета „компютърно моделиране“ в 3 клас 🙂 Отвори врати Техномеджикленд. Събрахме пари за ремонт на покрива 🙂 (голям блок с 50+ апартамента). Тодор Я.
  • #несисама Лидия О.
  • Освен, че майките устояха и принудиха висящите в парламента да започнат реформи, честно, за друго не се сещам. Има много хубави неща – медали, инициативи, граждански активности, които се случиха, но те не са промяна. Валентина З.
  • Приеха Закона за личната помощ и ще тръгне реформа там, 3. Научиха се да приемат подадени оставки. (всичко това благодарение на тягостни протести). Милена А.
  • Хората започнаха да протестират аргументирано. Обществото „разбра“,че има хора с увреждания и че те също имат право на нормален живот. Все повече стопани на домашни любимци вече почистват след тях… Росица К.
  • Хората започнаха една идея повече да се интересуват от това доколко медиите им поднасят достоверна информация. Повече хора започнаха да четат повече книги. Хората започнаха да бъдат по-състрадателни едни към други без значение положение/цвят на кожа/сексуална ориентация. Лора К.
  • Проектът за Национална детска болница помръдна от мъртва точка за пръв път от 30 години насам. Цвета Б.
  • Говори се все повече за важността на образованието и четенето. Ремонтираха част от пътя София-Перник и се справиха добре. Погрижих се за здравето на близките си, а болниците се представиха добре – доволна съм от медицинското обслужване през тази година. Поли К.
  • Все повече си личи, че има гражданско общество – гласността срещу лошия ремонт на Графа, протестът на майките, следенето на лошия въздух са първите признаци, че има гражданско общество. Лек ръст на БВП, стабилен BBB-/A-3 рейтинг, вдигане на заплатите… икономиката расте и то по-бързо от повечето страни в Европа. И… като цяло успешно европредседателство. Електронни винетки, електронен документооборот и, да се надяваме, по-малко лелки в общините…Петър С.
  • Кинофестивал не-Възможното образование; Представление по Шекспир пълни театралните салони в страната с тийнейджъри. Наемане на Коледни елхи. Ману М.
  • Закон за хората с увреждания. Закон за личната помощ. Предстои и новият закон за социалните услуги да започне да случва хубави неща за социалното предприемачество. През тази година МОН създаде официално широк консултативен съвет по въпроси, свързани с жестовия език и глухите хора. Започнахме работа и там. И то доста активно. Благодарение на зам. министър Сачева. Протестите показаха, че всъщност можем и по-добре да протестираме. Започнахме реално да ставаме по-съпричастни по теми, свързани с приемането, многообразието и приобщаването. Ашод Д.

Ето и моите мисли за позитивните промени в последно време, добавени към горните:

  • Стартира доста активно проект за споделена градска градина (Горичка)
  • Проведоха се обучения за малкия и среден бизнес в няколко града пилотно в дигитални умения, безплатно за бизнеса, доста смислено, участвах в този проект, тук и новата роля на библиотеките е доста подчертана (Глобални библиотеки). Тук коментар и от приятел Стоян М. „Това, което сте направили по този проект наглед е малко, хаотично и незначително. Всъщност е страхотно и има огромен потенциал, защото е модела, по който може да се шунтира мафиотската ни администрация. Представям си как се разраства и дава шанс на натикания в ъгъла малък бизнес да си стъпи на краката.
  • Александър Шпатов стартира доста мащабна кампания за даряване на нови книги на библиотеките (Читалнята), за първи път в такъв мащаб
  • Първи споделени автомобили в София (Спарк)
  • Много нови места за зареждане на електромобили из цяла София
  • Пънк-рок-балета на Георги Маринов и балет Арабеск – The Bingo Project (поне аз не се сещам да е имало наскоро мащабен проект в тази посока с изцяло българско авторство и изпълнение)
  • Новите издадени вече през тази година книги на български автори тук и по света – все повече са! А това радва!
  • Първото издание на Run2gether на Jamba мина супер силно!
  • София е видимо по-чиста от доста други европейски столици – най-вече от към боклуци, хартии, бутилки из улици и паркове – вече почти няма такова нещо тук, понаучихме се да използваме кофите.
  • Много повече хора изхвърлят разделно – силно ме вълнува тази тема и следя как контейнерите се пълнят все повече.

Лелееее колко много хубави неща ни се случват! Сигурно има още много други, които не сме забелязали или просто за момента не се досещаме за тях.
Любо, благодаря ти, че ме попита! Щастлива съм да знам, че всичко това ни заобикаля, случва се, случваме го тук и сега!

 

София – ескейп столицата на Европа! Обичам стаите на загадките!

20171101_192655_edited

Едно от любимите занимания на нашата скромна, засмяна, балансирана, непоправимо добра компания с кодово име Никъф шанс са ескейп стаите. Една след друга в последните няколко години обиколихме доста. Не се фокусираме върху времето за излизане, а върху забавлението. А то е голямо. Защото качествените стаи те отнасят като вихър. За около час си далеч от шумния град, а си в друга епоха, сред други нрави, понякога исторически достоверни, понякога изцяло фикция.

Имаме си любими стаи. Но и не сме обиколили всички, предвид че в София само са над 60-70. И все добри!

За детективите – Детективът на 3KEY Rooms. Но също и най-новата стая на 3KEY – The Bar – Барът на Ал Капоне – уау изживяване! Снимката по-горе е на нашия отбор след успешно излизане от Барът!

Извън всяка матрица е The Matrix на 3KEY Rooms.

За безстрашните и смелите – задължителна е Room66! Уау изживяване! За още по-безстрашните – втората стая на Room66.

За приключенците – Атлантида – уау изживяване! Но също и стаите на Декстрофобия! И Лудостта на гения! И още, и още … (със сигурност изпускам имената на много прекрасни стаи, пък и още не всички сме посетили … допълвайте в коментарите!)

Цената – около 20 лева на човек, сравнима да кажем един-два пъти на кино или една добра книга.
Отборите – добре е да са с различни по умения и знания хора, които да се допълват. Поне 4 души е добре.
Понякога водя децата си, но винаги питам дали стаята е подходяща за съответната възраст. Забавлението си е изцяло за големи, няма шега.
Не, не си мислете, че е за много умни. По-скоро е за действени и отворени хора. Предизвикателно е, но и много удовлетворително и забавно!

ОК, трябва да призная, че понякога играя и с друг отбор – екипно с колегите от Ей Би Си Дизайн – и пак е много яко!

Смятам, че по количество и качество София е наистина лидер за Европа по тема стаи на загадки. И като така я класирам – София – ескейп столица на Европа! Който не е играл – загубил е, но може да навакса!


По темата още писах:
Интервю с Лили от 3KEY

Три важни ключа за излизане от стая на загадките

#ВървиНародеВъзродени

#ВървиНародеВдъхновени

IMG_4728

24 май 2017. Пешеходната пътека пред Софийския Университет осъмна така пременена.

Наистина е вдъхновяващо. И великолепно, че се случва. Тук и сега.

Още! Още!

И благодаря на който го е намислил и който го е реализирал!

Три пъти Ура за Цветослав и Кристиан за табелките в парка Заимов

dscn9888

Ако сте минавали през парка Заимов в София със сигурност сте забелязали надписаните дървета. Е, това е дело на двама прекрасни млади хора – Кристиан и Цветослав, които се заемат да проичат и надпишат всичките над 800 дървета от около 50 вида.

Чудесни са! И проактивността им, и последователността им, и желанието да са полезни! Затова и си говорим с тях – за мотивацията да променяш средата, вместо да мрънкаш, че никой не го е направил.

Кристиан:
През лятото на 2015 с Цеко започнахме да се занимаваме по-задълбочено с ботаника, той като подготовка за олимпиадата по биология, а аз – от чисто любопитство. След определено време теоретична подготовка започнахме да определяме растенията по улиците и по парковете и ни хрумна, че би било интересна идея дърветата в парковете да са наименувани – точно както по ботаническите градини. Кой не би се радвал да има възможността да разбере по нещо за заобикалящата го флора на мястото, където се разхожда често, без входна такса?

Наистина важният извод от всичко това е, че, макар негативната обществена нагласа, сътрудничество и кооперация между различни страни около една нова, предизвикателна идея може да съществува: Получихме съгласието на общината, подкрепата на научната общност, съдействието на много ученици, на семействата ни и на посетителите на парка, за което, разбира се, сме много благодарни.

За съжаление едно от предположенията ни се случи и до края на тазгодишното лято вече повечето табелки липсваха. Макар усилията ни да подменяме липсващите, често попадахме на скъсани или на срязани и до средата на август броят на наличните беше обезкуражаващо малък, за да продължим да ги подменяме.

Насърчаването, което получихме от „Заимов“ обаче, ни подтикна да реализираме идеята си повторно в друг парк. Този път посредством метод, обещаващ повече устойчивост. В най-скоро време всички посетители на Градската градина ще могат да научат как се казват дърветата, под които често седят лятото. За този проект Табелките, които поставяме сега са от специална двупластна пластмаса, което им гарантира по-голяма защита срещу климатичните условия и повече устойчивост. За тях получихме и финансова подкрепа от Биомаг и съдействие по дизайна от Destructive Creation.

Тук едно обръщение към всички: Често ни питат дали завинтвайки табелките по дърветата не им вредим. Приветстваме подобни въпроси както и цялостна загриженост към околната среда. Едно от първите неща, които направихме като приготовление за новия проект, беше да се допитаме до Ботаническата градина към Софийски Университет какъв метод да използваме при поставянето. Бяхме уверени, че въпросният начин е общоприетият от повечето ботанически градини по света и не представлява опасност за растенията.
Предстои да видим действително колко издръжливи са табелките и дали би си струвало да се осъществи проектът и на други места.

Какво пожелавате на България и на себе си?
Ако мога да направя някакво наблюдение, то е, че сред немалко хора витае едно потушаващо всякаква инициативност равнодушие. Равнодушие, което води към пасивност и безхаберие, и което лесно се разпространява. Затова бих пожелал гражданите ѝ да не се отчуждават от себе си и от държавата и да не губят ентусиазма в човешката си природа.
А на себе си пожелавам да ми доставят скоро печката, защото искам разнообразие от омлет и спагети и също да разбера векторните пространства, че много ме мъчат.

dscn9843

Цветослав:
Подготовката ми като натрупване на знания, макар и да не знаех, че ще доведе до такъв проект, би могла да се определи като триседмично четене по пет-шест часа на ден и търсене на интересни лично за мен материали и снимки. Точно това в концентрирана форма предадох и на Крис. Самото определяне на над 800-те дървета в парка и изготвянето на негова карта, на която да са отбелязани, отне над 30 часа (разпределени в 4 дни), като в това фактор беше и тогавашната ни липса на опит. Дизайнът, подготвянето като файлове, които да бъдат принтирани, принтирането, ламинирането, дупченето на табелките и самото им връзване около дърветата отнеха към 4 цели уикенда, че и отгоре.

Едната причина да проявим желание да направим всичко това беше да се запълни онзи излишък на свободно време, който минава в нищоправене по време на ваканции, също и да се позабавляваме ние. Но това, което ме мотивира най-много беше усещането, че мога да допринеса за развитието на града си по нов, атрактивен и идващ ми отвътре начин, да направя нещо за хората.

Растящата популярност и подкрепа към нашия проект ми носи уникално чувство на удовлетворение, знам, че съм дал нещо от себе си на обществото и имам усещането, че успяваме да създадем и ние самите някакво вдъхновение у някои хора да са инициативни и любознателни. И знам, че щом отзивите са толкова положителни, то явно сме уцелили какво и как да вършим.

Не мога да се сетя и за един случай, в който някой да ми е казал „това е скучно и безсмислено, на никого не му дреме“, освен саркастичните ни приятели, които с тези думи на уста ни помагаха в отабеляването. Срещнахме известно количество очаквана критика по повод забиването на винтове в дърветата в парк „Народен“, за което е редно да дадем становище. Ние имаме добри знания за анатомията на дърветата и сме наясно какви тъкани засягаме чрез забиването на винт. Дейността ни е от любов към ботаниката и природата и бихме се почувствали ужасно, ако заради това станем убийци на дървета. Затова и не забиваме в младите дървета и храстите, факторът е премерен. Консултирахме се и със специалисти от Ботаническата градина на БАН в София, Биологическия факултет на СУ и Лесотехническия университет и те ни дадоха одобрение без притеснения. Това е установената по цял свят ботаническа практика.

Бих пожелал на българския народ да не бъде безверен и да става по-активен по всеки възможен начин, защото само така настъпват промените и така се определя в какви условия ще живеем – бъдете промяната, която искате да видите (без да рушите Вашите (!) табелки)!

И не на последно място пожелавам на себе си да продължат да са ми така приятни следването и колегите, да си взема изпита по анатомия през 2018 и Анна, която на 14 ноември беше в Costa Coffee на „Народен“, да се свърже някак с мен, че ѝ изгубих телефона.