книга за предприемачи. скоро. и защо.

bookcover_justine

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се през пролетта и ето че сме готови. и до две седмици ще я имаме готова!

говорим за сериозни теми в лек и достъпен език. разказваме за най-важните детайли, през които ще премине всеки със сериозни намерения да прави бизнес в България тук и сега, честно и почтено. защото това е важно. защото на България й трябват повече предприемачи – от тези с технологични стартъпи до тези с бакалия на ъгъла, от производство на детски дървени играчки до пр агенции или семейно ресторантче. и се надяваме поне малко да вдъхновим и улесним всеки, който е решил да захване свой бизнес.

и за да внеса живец ще цитирам Палмен Вушев, който на IAB Day @NBU днес каза:

„Предприемачеството е способността за толелиране на риска и несигурността.“

„Най-важният фактор за успеха на всеки бизнес е мотиваията.“

скоро ще пишем още.

1Q84 на Мураками. част 2.

photo2

втората част на 1Q84 е по-динамична и по-тъжна. сюжетът както се позаплита, така и леко се поподрежда и отговаря на много оставени отворени въпросителни в първата част. доброто и злото в търсене на равновесие. доброто именно като това равновесие. любовта, която отприщва стихии, но и дава смисли. относителността на истината и свързаната с нея справедливост. свят с две луни, с котешки град, с история за дървени мишки, човечета и въздушни какавиди. с усещане за изпълненост и смисъл.

знам, че мнозина се дразнят от популярността на романа и считат харесването му за поза. не е поза. в 1Q84 имаме един много себе си Мураками, който щедро ни развежда в свят, пълен с мъдрост, стихии, чувства, без да спестява детайли и без да идва в повече.

поздравления за Колибри, които издадоха втората част седмица след първата и ще пуснат третата седмица след втората. очаквам 3 с нетърпение.

писах и за 1Q84 част 1

Бuy Nothing Day България

bnduk-posters

силно се радвам, че голямата лудост на черния петък в сащ все още не е намерила почва у нас. макар да станахме големи консуматори и молове и шопове да са претъпкани преди празници.

радвам се и на деня, в който много хора няма да си купят нищо. утрешния ден. buy nothing day е на 23 ноември. защо се прави ли? защото както е тръгнало скоро няма да остане нищо на тази планета. защото само 20% от хората тук, на бедната ни Земя консумират 80% от благата й. защото имаме нужда от толкова малко, а искаме толкова много. безразсъдно. без граници. без мисъл.

ето няколко съвета за Бuy Nothing Day, вместо да скиторите по магазините:

  • почетете книга,
  • започнете свой блог или напишете разказ,
  • разгледайте албуми със стари снимки,
  • сгответе си нещо вкусно или опитайте нова, сложна рецепта,
  • порисувайте с цветни моливи, вероятно не ви се е случвало отдавна,
  • покарайте колело в парка,
  • разходете се ей така шляейки се по улиците,
  • обадете се на стар приятел или на възрастен роднина,
  • поритайте футбол с децата в близкото училище,
  • изработете от отпадъци картички за предстоящите празници,
  • почистете улицата или входа,
  • разчистете дрехите от гардероба си и ненужните дарете в близък дом или църква,
  • включете се в доброволна акция или организирайте такава със съседите – например боядисайте катерушките зад блока,
  • просто постойте и се порадвайте на тишината.

още важни размисли по темата в Блога за антиконсумеризъм

1Q84 на Мураками. част 1.

122колкото и клиширано да звучи – Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора.

и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото книгата искрено ми хареса, но свърши в никъдето, а вероятно за втората част ще трябва да почакаме … или да я захвана на английски.

и в 1Q84 отново Мураками е омаен вълшебник на думите и на историите. музиката, както в повечето му книги присъства силно. но не е джаз, а е класика. има доста детайли за храна. има и секс. няма котки, но има куче, което за жалост се взривява мистериозно в края на тази първава част. главните сюжетни линии и герои са двама, самотници по своему, имаи две луни, както и две времена – 1984 и 1Q84. не случайно.

за който обича Мураками това без съмнение е една наистина много негова история, и много добра.

„- … животът трябва да е доста мрачен.

– И е, вероятно.

– Но ако обичаш някого с цялата си душа – дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен.

– И се пак имам чувството, че този живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.

– Може и да си права … Но е късно да го заменим с друг.

– Гишето отдавна хлопна.

– И разписката се е загубила.

– Е, няма проблем всъщност. Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.

– Звучи многообещаващо.

– И ще настъпи Царството небесно.

– Нямам търпение. “

писах още за: след мръкване, страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на дивата овца, Кафка на плажа, птицата с пружината

блог дайджест 16ное

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

не можете да си го купите, Светла Енчева
музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) „Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да я слуша. Да я оставя да му говори. Да я разпространява. Да прави неща, белязани от музиката ѝ.“

свободният пазар, Грирог Гачев
изключително интересно и увлекателно (както всичко, за което пише Григор) – разсъждения за бедните и богатите, за парите и къде отиват,  за това, че „Реалният създател на работни места винаги е била, е и вероятно и винаги ще бъде средната класа.“

липсващият български thanksgiving, Милена Фучеджиева
тук по-скоро заглавието ме замисли за това неблагодарни ли сме и колко рядко казваме благодаря. иначе от текста на Милена много ценно „откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че „никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи“. и то никога не може да бъде друг човек“

летище Джон Атанасов, Димитър Цонев
разсъждения на тема името на нашето летище София – от Враждебна (хм, наистина доста не ок за име на летище) до Джон Атанасов


есенно с деца

IMG_8073едно от най-веселите неща в това мрачно и навъсено време са игрите с деца. въпреки че е студено – сред природата. от стоене у дома само се настива или хваща грип. разходка сред природата може да съчетае движението, с научаване на любопитни неща, с откриването на нови местности, със събирането на листа за апликации, с фотосесия, със състезание и още много и още много

есенно с деца е цветно и усмихнато, навън сред природата, не у дома 🙂

на 100 години

271761_10150264144853988_5081125_oтези дни една от най-красивите сгради в София чества своята 100 годишнина. изградена по проект на архитект Никола Лазаров. в края на 20-те години е надстроена с още два етажа от архитектите Фингов, Ничев и Апостолов

още от самото начало построена за банка, за банка се ползва и до днес (клон „Иван Вазов“ на Уникредит Булбанк). красив салон вътре, внушителен изглед отвън

вероятно малцина знаят, че повечето сгради в района са били унищожени по време на бомбандировките над София през Втората световна война. семейството ми е живяло една пряка по-нагоре и знам, че е имало и други много красиви сгради, на чието място по-късно построяват по-безличните, но типични за соц-а от 50-те кооперации с изчистени сиви фасади

тук, на Стара София, има още стари снимки на улица Раковска

моят 10-ти ноември

/с учудване установявам, че не съм писала за това тук. или поне не го намирам. няма да се лъжем – датата е епохална за моето поколение, вероятно всъщност за много поколения българи/

къде ме завари ли? бяхме студенти първи курс. и бяхме на бригада. дълга бригада, от 20-ти септември още. в КК (консервен комбинат) Витамина, гр. Стамболийски. първи и втори курс от няколко факултета на СУ, вероятно над 200 души. живеехме в общежитието до гарата. то се тресеше при всеки преминаващ влак, вероятно поне няколко пъти на нощ. имаше огромни плъхове из стаите. ставане в 4, на работа от 5 сутрин за първа смяна. поточна линия – мият се домати, буркани, влага и мирис на кисело-мухлясало-застояло, на машинно масло, метал. бурканите се пълнят. после готовите – в кашони се подреждат. редувахме се на различните поточни линии. беше тежко. естествено оскъдна храна. без топла вода. знам, че днешните млади хора са много далеч от това и няма как да си го представят, още по-малко да го разберат. след работа имаше купони, после малко сън и отново. близо два месеца. преди да започнем да учим въобще. не се познавахме дори преди бригадата. но в тази ситуация бързо намираш приятели.

11-ти ноември. не можехме да повярваме на кадрите по телевизията. черно-бял телевизор по един на етаж в столовата на общежитието. Тодор Живков опулен. гледа като попарен, върти глава. наистина не вярвахме. прегръщахме се и се радвахме, след като разбрахме, че все пак е истина. имаше еуфория. много. имаше много еуфория и следващите дни, седмици, месеци.дори години.

както си говорихме днес със Светла Енчева:
аз: Може би защото толкова емоция вложихме, а може би защото бяхме много млади …
Светла:
А може би защото и често забравяме какво щеше да е животът ни без промяната. Все едно на какво се дължи тя.

и още малко днешни цитати:
Светла:
свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато и с което е добре да знаеш какво правиш

Ивайло Нойзи Цветков: по-умните сред нас трябва да се самосъчинят наново и да разберат, че аскезата не е отговор и че са длъжни да дават поне кураж на другите – а не да приличаме на оня физик, който чрез самия акт на наблюдение се мъчи да изкриви същността на наблюдаваната частица.

Асен Григоров: Времето е много ниско, ако мога да използвам такава метафора, и никой не може да изправи рамене.

изпратете ни книжки за деца – на английски, немски, френски …

logo4_english2след като преди две седмици стартирахме кампанията дари книга, в която каним който иска да мине до Детски отдел на Столична библиотека и дари пари за закупуване нови детски книги за четящите деца на София

днес стартирахме допълнение на кампанията – дари книжки на чужди езици за децата на България!

да, тук нотото е:

– очакваме дарения не в пари, а в книги!

– очакваме дарители да не са хора от София, които да минат до касичката и пуснат 5-10 лева, а българите в чужбина, които да изпратят книги от там!

– книгите не са на български, а на чужди езици, защото днес децата отрано започват и искат да четат и на английски, немски, френски, испански, италиански, руски …

– да и това е важно – книгите не са само за Детски отдел на Столична библиотека, те са за всички големи регионални библиотеки – всички получени книги ще разпределим между 8 библиотеки, именно затова се надяваме да получим много книги!

За инициативата: Дари книга
Детски отдел на Столична библиотека
пл. Славейков 4a
София 1000
България

хайде, включете се. в случая ще приемаме и добре запазени книги за деца, които вече сте чели и не ви трябват.

още инфо има тук