А какво прави един човек добър човек?

Запитах днес лежерно във фб А какво прави един човек добър човек?

ето част от отговорите

 
Влади: Ако е Човек, няма как да не е добър.

Райчо: Милосърдието, усмивката, спокойствието.

Павлина: поведението и делата, отношението към хората, природата, живота и въобще света

А иначе аз мисля, че няма добри и лоши хора, има хора, които постъпват добре и зле в конкретни ситуации. Случва се всички да правят грешки.

Све: да не позира с това, че е добър

Виолета: И аз не зная какво е за теб добър човек, но за мен е: някой, който е откровен, отговорен за себе си, има интегритет, поставя граници и умее да дава и получава любов.

Сабина: Човек, който се изправя честно пред себе си и дава най-доброто от себе си да изправи не толкова добрите си.

Мина: Любовта, разбира се

Ивайло: Очите на другия!

Лъчезар: „По плодовете им ще ги познаете“

Светлозар: Емпатията, разбирането. Когато чувстваш истински какво правиш на другите, това те кара да вършиш добро. И да бъдеш добър за другите.

Вили: да обичаш другия както обичаш себе си (което предполага че е нужно да обичаш и себе си като творение на Бога, защото животът не ти принадлежи, той е дар) С подобна нагласа просто няма как да не си добър. Да го наречем с една дума- смирението.

Светлана: Благодарността и доброто намерение.

Ивет: Гледа си добре работата, живее морално, не се пъчи и не блести, не дава съвети.

Светлана: Съгласна съм с Ивет. За мен смирението прави човек истински добър.

Лиди: умнието да прави разликата Добро Зло да действа, инфрмирано в посоката

Благодаря ви!

съпротива

Събирам тук няколко фб статуса, за да не потънат:

„Как е турското робство тази сутрин?“
Василена Доткова

„Аз пък чакам от учебниците по математика да отпаднат задачите дето от една тръба се пълни басейн, а от друга се изпразва. Възпитава респект към разхищението“
Александър Христов

„За всички, които ведро очакват, Европа да дойде да ни реши проблемите, докато ние сме си сипали и боцваме салатка, да припомня: За разлика от Москва, Брюксел няма навика да праща танкове.“
Христо Христов

„Последно, че вече ми дойде до гуша от горестни емоции.

Обикновеният българин е абсолютно невеж за социалистическия период отпреди няколко десетилетия, който е живял, от който има тонове документи и изследвания – не е наясно с базисни политически събития, които пряко са влияли на живота тук, колко пъти е фалирала държавата в „Живковия рай“, не знае цената на нелепи мастодонти като „Кремиковци“ и прочие. Не знае. Пази само емоция, понякога положителна, понякога отрицателна, ако е пострадал от режима по някаква причина.

Същият този обикновен българин демонстрира абсолютна увереност, че знае какво е било през сложен петвековен период – 14-19 век, – по време на който империята, от която сме насилствена част, се променя из основи (знаете ли какво се случва с прословутите еничари изобщо?!). Сигурен е, че всяка народна песен и предание е фактологичен извор, че „Време разделно“ е достоверно историческо събитие, че никога и по никой начин никой българин не е бил щастлив в османския период, а всички вкупом са стенели под робския хомот. Не отчита богатите градове, богатите българи, постоянната борба, която се е водела срещу властта, която изисква базисната възможност да се бунтуваш изобщо, която като цяло на робите е отнемана във всеки един исторически период. Има толкова неща, с които може да се гордеем от този период, когато дори под чужда власт българи правят изключителни неща, но нееее, избира да вярва, че всички са били само клани, ограбвани и изнасилвани.

Вбесява ме невежата увереност, че ТОЙ ЗНАЕ, защото го е учил в училище и са му го показали нагледно с филми, книги и рисунки. И никое ново изследване, никой нов документ, никое вникване от различна гледна точка не може да промени това – и дори те трябва да са забранени, защото ИСТИНАТА е казана и толкова, тя е непоклатима, безспорна, а всички околни народи лъжат в своята история, защото ни мразят и завиждат. Полуостровът е наш, точка. И някой ден ще си го вземем.

Ей това е проблемът. И разбира се, че ония лайнари горе знаят, че патриотичната карта винаги може да се разиграе, когато поредното политическо лайно се е размирисало и трябва да се замете под килима. И така е винаги и ще е – и следващият министър ще е заложник на кресливото множество, което си иска своето си. Не за детето си, което може да възпита както прецени – а за да не се позволи никой да мисли различно. Защото, както се казваше в една добра статия тия дни, у нас национализмът е религия, която не си дава догмите. Защото ако използваш „владичество“, отричаш Батак, видиш ли – и този довод го видях използван стотици пъти. Логика, логика…“

Христо Блажев

Дадох своя глас за Вас.

 

„Тези избори трябваше да се наричат „Мистерията на българските гласове““
Милен Баятев

„Всъщност изборите се случват така през последните 26 години“
Магдалина Генова

„Тия бюлетини или имат крачка, или се родеят с Шрьодингер…“
Анди Стойчев

 

Студентите ми в НБУ са …

IMG_9242

На първата ни среща с новата порция студенти в НБУ се запознахме и помолих всеки да се представи с три думи. Резултатът бе чуден и бързам да го споделя:

Истинска.
Романтична.
Креативен.
Искрен.
Добра.
Харизматична.
Забавна.
Изненадваща.
Социална.
Грижовна.
Позитивен.
Отворен.
Енергичен.
Висок, красив и умен.
Дейна.
Честна.
Емоции, сезони, любов.
Амбициозен.
Находчив.
Чаровен.
Обича новостите.
Трудолюбива.
Усмихната.
Инат.
Интелигентна.
Ученолюбива.
Емпатия, дисциплина, отговорност.
Упорита.
Свободна.
(Малко) мързелив.
Лоялна.
Различен.
Мечтателка.
Талантлив.
Оптимист.
Нахъсана.
Любопитна.
Целеустремен.
Пътешественик.
Умен, див, красив.
Съпричастност.
Въображение.

Получих също алтернативни като:
„Нека силата бъде с вас.“
„Пътувам в черно.“
„Аз съм – тук и сега.“

Ето какви са студентите (ми) в НБУ. Ами, доволна съм за начало!

Успешна учебна година!

Моят август без устройства разказан в 7 точки

IMG_7908

Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея „по-розово“. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на „къде си“, „идваш ли“, „ще закъснея“.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

  • най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
  • блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
  • евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на „нормалното“ – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.

 

Моите първи 7 дена без мобилен телефон

photo-copy

Хоп и ето, че се изтъркулиха първите ми 7 дена без телефон и със силно редуцирано време онлайн и с устройство въобще. Да, за мен в случая и без часовник и без фотоапарат, защото всичко това си беше в телефона и нямам други устройства за целта. И не искам да имам, за момента.

Чух какво ли не –  много хора ме съжаляват, други – упрекват, че това е безотговорно, трети смятат, че си правя с тази акция евтин ПР, четвърти просто не ме разбират. И защото обещах да докладвам – ето накратко какво мисля самата аз.

Чудесно ми е без телефон. Сериозно го казвам.

Най-остро се оказва, че ми липсва фотоапарата на телефона, т.е. възможността да снимам. Бях свикнала да имам между 5 и 25 снимки на ден от различни моменти, хора. Хммм. Е, нямам.

Чуването с хора не ми липсва. Фб и мейлът се оказват идеални за целта и достатъчни. Малко изнервяне – като си уреждаш среща с приятел на многолюдно място или когато някой закъснява за среща. Но е преодолимо.

Евентуаааално за работа малко ми липсва. И евентуално за там трябва най-много. Но има начини да се преодолее. Мейлът е решение.

Плюсовете – ухаааа!
Време, много време, за мислене, за четене, за хората, за всичко.
Спокойствие. Ама истинско. Нещата са само тук и сега.

Рапорт даден за първите 7 дена. Продължавам.

B1gyUIVCQAEfoDg

Експеримент през август: по-малко вещи и без телефон

less-is-more

Стартирам август с експеримент – всеки ден ще съм с поне по една вещ по-малко около себе си, у дома, в офиса. Време за разчистване. Време за даряване. Време за осъзнаване, че можем с много по-малко. Че има много наистина ненужни неща в живота ми/ни.

Идеята взимам от The Minimalists – две момчета, които през юни изхвърляха всеки ден с една вещ в повече, т.е. на 1-ви една, на 2-ри две и т.н. до 30-ти – 30. Ще се постарая да ги последвам, да видим. Ще изхвърлям, дарявам, оставям навън, раздавам, подарявам неща, които стоят непотребни у дома от години, а биха били полезни, зарадвали друг. Какво ли? Дрехи, книги най-вече вероятно.

Да, още една моя крачка в посока антиконсумеризъм.

Добавям нещо още от себе си – август ще е месец без телефон (gsm) за мен. Да, наистина.Ще е месец, в който ще съм без телефон. Може би ще е трудно да се разбере, но мисля, че за мен ще е много освежаващо и любопитно как ще се случи. Ще използвам фб, туитър и мейл по макс час на ден. Който иска да ме намери – моля да опитва там.

По-малко е повече. По-малко вещи – повече радост от наличните.
Повече време за хората и идеите. Повече въздух.

Ще разказвам как е.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Защо е нужна съдебната реформа – обяснено накратко

11249478_10153475415143988_6311898759395525685_n

Корупцията означават пари под масата. Има я навсякъде по света. В нашите географски ширини – доста.

И все пак, не бива, не можем да я приемаме и толерираме. Защо ли?

Защото:

В България чуждестранните инвеститори не идват именно заради корупцията – за да се случват нещата трябва „да бутнеш“ на „правилния“ човек пари под масата. Това не е законно, не може да се отчете, не е приемливо за инвеститорите и те отказват да са тук.

Липсата на инвестиции никак не окуражава икономиката. Икономиката се крепи на малките, средни и големи фирми. От корупцията страдат всички те, защото не могат да функционират нормално и пълноценно. Но страдат най-вече малките и средни фирми. Така парите вместо за заплати и развитие отиват за подкупи, в не малко случаи.

Още примери ли? Хайде да видим. Имаме чудесна площ на брега на морето или в планината. Строежите там не са разрешени. Но – има начини, за всяко нещо. Плащат се рушвети, защото всичко опира до конкретни хора – бам, получава се разрешителното. Конкретен пример ли? Карадере!

Още примери? Пушенето в заведенията. Идва проверка – плаща се на проверяващия и проверката минава успешно.

Още примери? Нужна е операция. Няма места в болницата. Плащате на конкретния човек и хоп – намира се място.

Още примери? Идват избори. В село Х хората са толкова обезверени, чувстват се изоставени, не им пука никак. Появява се конкретен човек, говори със старшия на селото, дава му плик с пари и всички под строй, нищо че до преди малко нямаше да гласуват – хоп, гласуват каквото им е казано.

Още примери? Имаме наше момче за шеф на ДАНС. Получаваме нареждане на 13-ти юни сутринта всички да го подкрепим. И го подкрепяме. Не че парите директно ни идват в джоба. Но защото така ще минат и нашите далавери после, менкаме си жестове.

И още и още и още на много нива, в много сектори. Вероятно в почти всички.

До какво води всичко това ли? Хората стават все по-бедни, а мафията на всички нива – все по-тлъста.

Затова и задача номер 1 за всички нас следва да е борбата с корупцията, съдебната реформа, която ще позволи по-ефективна борба с корупцията.

Защо трябва да борим корупцията?
Петър Corruption = Instability, Inequalities and poverty

Ясен „Корупцията е рак, тумор. С нея умираме като общество.“

Георги „Равен старт … нещо което умира с плика под масата.“

Елена „Досега не сме кандидатствали за нито един европейски проект, въпреки че осъзнаваме, че сме най-подходящи за такива – единствената причина да не се пробваме, е защото не искаме да даваме подкупи.“

ПетърКорупцията позволява на хора, които не ги заслужават, да получават възможности и власт. Когато грешните хора имат власт, това вреди на цялото общество.
Прост пример: шофьор хванат да шофира пиян с превишена скорост по принцип трябва да си загуби книжката за 6 до 12 месеца и да плати глоба. Дава подкуп. Същата вечер или след време убива невинни пешеходци.

Валентина „Защото, когато има корупция, правилата не важат. Когато правилата не важат, настъпва хаос. Когато има хаос, няма сигурност за нищо. Когато няма сигурност за нищо, няма развитие никъде. Затова.“

Тодор „Корупцията руши доверието. Доверието е лепилото на обществото. Корупцията разрушава обществото.“

Реформите в съдебната система ще се гласуват в Парламента тази седмица. Свързани са с промени в Конституцията, за което са нужни 160 гласа от всичките 240 депутата в Парламента.

11745907_1162386703788471_7150831823934919862_n

А ето го обяснено накратко от Емил А. Георгиев:

Съдебната реформа е важна, защото

1) разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии ще намали влиянието на прокуратурата воглаве с богоравния й шеф при определяне съдбата на съдиите, а съдиите получават истински шанс да се самопречистят;


2) по-кратките мандати във ВСС ще подобрят “кръвообращението“ в системата и ще възпират възникването на съдебна номенклатура от „висши съдебни съветници“, на която да може да се влияе, и която да има сериозен интерес да си брани благините;

3) въвеждането на явно гласуване на назначенията и дисциплинарните мерки ще засили елемента на обществен контрол (гражданите ще знаем кой как е гласувал във ВСС), както и

4) засилването правомощията на съдебния инспекторат ще създаде условия за добра вътрешна хигиена – предвижда се инспекторатът да прави проверка за почтеност и конфликт на интереси сред магистратите, както и да проверява имуществените им декларации.

Не е много, но е начало. При това в правилната посока.

Без съдебна реформа няма никаква реформа в България!
Най-големият ни проблем е корупцията – мафията от това живее и тлъстее.
‪#‎160от240‬ депутата са нужни да я гласуват. Тази седмица. Кажи им, че ти пука и на теб!

И позицията на ДЕОС по въпроса – в 9 точки и половина.

ние сме толкова различни, колкото и еднакви

10644814_10153414532043988_8763969975410828683_n

времето ни го позволява – да сме много по-разгърнато и показно различни. да сме ексцентрични. да имаме леви идеи, а да въвеждаме плоския данък. да имаме десни уж виждания, а да пледираме за вдигане на данъците.

партиите вече не са две. много са. плашещо много.

телевизиите не са само три. много са. плашещо много.

а иначе всички искаме сякаш едно – да живеем в мир и любов, да живеем по-добре, да нямаме проблеми, да се справяме с живота. да ни е чисто, подредено, красиво. но трудно го постигаме.

и ако искаме свобода за себе си, нима имаме право тя да е за сметка на други, на които я отнемаме?

кое е наше и кое не е? земята? въздухът? природните ресурси? не ги ли взимаме назаем именно от бъдещето?

какво се случва? нима не сме именно толкова различни, колкото и еднакви.

нима не сме хора. човеци. всеки от нас. всички.

илюстрация – Сърдиткото и Щастливеца – рисунка на Лео