Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020

 

Още настолни игри за забавно и пълноценно време заедно

IMG_6440

За всички, които все още са в началото на пътя си към настолните игри – тази публикация е за вас, ако вече започвате да се зарибявате, ако сега децата ви порастват и вече търсите начини да имате забавно и пълноценно време заедно – споделям опита на нашето семейство и близък приятелски кръг в игрите.

Това е втора публикация по темата – писах вече и за другите ни любими настолни игри.

Каркасон

Една от първите игри, по които се зарибихме. Заедно с Диксит. Много лесни правила (докато се играе базовата игра, с екстеншъните и времето за игра и правилата стават повече). Играе се забавно и за деца (дори за 5 годишни е ОК, но с възрастни), и за семейства, и за големи приятелски групи. Няма езикова бариера, предвид, че няма нищо за четене и писане, освен самите правила, които са семпли и бързо усвоими. Играта е с точки, но може да се играе и без смятане, с което забавата е споделена и екипна.

Скрабъл

Скрабъл – идеална игра за децата, когато учат букви и писане. Може на български, може и за английски или други езици. Супер забавна и само с възрастни. Препоръчително е да се играе с речник под ръка. Смятането на точките е доста лесно. Играта може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Ticket to ride

Тази игра открихме сравнително скоро (Светле, Калоянски – мерси!) и много се зарибихме – поне няколко месеца беше най-предпочитаната игра. Имаме Америка, но играхме и Европа, където дестинациите са малко по-накъсани. Правилата не са много сложни, но следва да се познават. Нужно си е време за игра. Не е подходяща за много малки деца (около 9-10 години е ок), но е супер само за големи също.

Експлоадиращите котки

Exploding kittens е друга мега любима и ефектна игра, с относително семпли правила, забавни карти и неочаквани обрати. Беше хит преди няколко години най-вече сред програмистите. Вече е преведена и на български и я има навсякъде. За по-големи групи хора са нужни два сета. Много подходяща за разиграване, когато компанията още не е играла много заедно.

Smile

Smile е симпатична и забавна игра, която е с относително семпли правила и е подходяща и за малки и за големи. За децата е добре, защото има смятане и мислене. Увлекателна. Играе се бързо и лесно.

Писах и за Линия, Кодови имена, Диксит, Black Stories

Май остават още няколко да опиша. Пиша този пост без претенции за изчерпателност, само за ориентация на всички приятели, които ме питат и се консултират каква игра да вземат за начало, за напреднали, за деца или за големи. Ако изпускам нещо важно – допълвайте.

Благодарност на приятелите, с които играем редовно и се забавляваме!


Писах още

за истинския мъж 

космос в кутия

най-яките детски аномации на еко тематика

 

Любими настолни игри с деца, цялото семейство и приятели

boardgames

Както доста приятели знаят – ние, у дома, сме любители на настолните / бордовите игри и сме големи фенове на някои от тях. Защото често приятели се обръщат към мен с въпрос за препоръка за игри – реших да опиша любимите тук с по няколко реда за по-лесна референция 🙂

Тези игри са идеални за семейни събирания, приятелски игри, дори за запознанства – т.е. да се играят с непознати (особено Диксит). Времето за игра е между 15 до 60 минути. Изисква се добро настроение, усмивки и (особено ако има по-малки деца или хора, които по принцип не играят / не са играли) лека доза търпение.

Диксит / Dixit

Безспорен фаворит и най-подходящ за силно смесени групи хора, непознати и познати, стари приятели, групи и с по-малки деца, доказано работи и за адвокати, счетоводители, лекари, програмисти и хора с всякакви професии. Доказано работи и в групи с хора от различни националности и култури. Забавен. С лесни правила. Може да се играе и без точки, ако точкуването ви притеснява.

Има най-различни колекции, които могат и да се смесват. Няма нужда да се купува задължително основна игра – голяма кутия – в нея има по-лесен начин за отброяване на точки само. Играта е с карти и сетове, които се допълват и правят възможно да се играе по-дълго и от повече хора. Минимален брой играчи за забавна игра е 4.

Кодови имена / Code names

Кодови имена е чудесна игра, която много харесваме. Наскоро открихме кооперативната й версия (в зелената кутия), която намираме за още по-забавна и увлекателна. Да, изисква мислене, комбинативност, въображение. Правилата не са много сложни. Може да служи и за обогатяване на речника и научаване на нови думи за подрастващите.

Линия

Уууу любима игра, изцяло логическа, лесна за игра – семпли правила, но изискваща мислене. Може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Black stories

Симетро започнаха да издават цялата поредица Black stories с истории, които са истински, абсурдни, забавни, като целта е да се разгадават по време на самата игра. Смях и настроение, въпреки че са „black“. Играта е доста популярна сред тийн хора 🙂

Тук следва да дам кредит на приятели, които са ни зарибявали или с които играем и играем по много – Вася, Спасимир, Райна, Ганди, Сашо, Манчето и Цецо иии много други знайни и незнайни – благодарности!

За другите ни любими игри – Каркасон, Катан, Скрабъл, Селестия, Експлоадиращите котки – в следваща публикация скоро 🙂

Писах също по-рано за:

А вие играете ли?
Кои са любимите ви бордови игри?

Най-яките подаръци

IMG_3340

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Онлайн поръчки и плащане с VISA са повече от удобни решения в случая. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

Коледно пазаруване без напрежение

IMG_2658

От края на ноември настава паниката и магазини, улици, хора се претоварват с динамика, щуране нагоре-надолу, избори, вайкане, списъци, подаръци, забравени подаръци, желани подаръци, безсмислени подаръци, малко по-смислени подаръци за деца, семейство, приятели, колеги, клиенти … и така всяка година.

Признавам си – предпочитам да избегна горното, като си оставя коледното настроение да идва с музика, меденки и горещ шоколад, вместо с бутане и нерви. Затова и планирам и купувам подаръците доста по-рано. За фирмените – още в края на лятото. За останалите – преди края на ноември. Предпочитам да подарявам билети за театър или концерт, хубави неща за хапване, бутилки вино, хубав чай, книги, игри.

Правя списък и се движа по него. За да не забравя някого. После срещу всяко име намислям и записвам подаръка. И после – пазарувам. Предпочитам да мина сутрин, за да няма много хора. Също обичам да има опция за картово и безконтактно плащане, например с картата ми Visa, за да е по-бързо. На тази част отделям по-малко време. Повече време отива за опаковане и картички.

Картичките рисуваме у дома. Различна, персонална за всеки. Може да не са перфектни, но са доста лични. И веднага придават друг привкус и на подаръка и на жеста.

Така при нас. Без напрежение. При вас как е?

Хайде, отивам да пека меденки 🙂

 

IMG_2677

Коледа без

IMG_0017

заглавието на този пост премина през еко Коледа и Коледа без боклуци до Коледа без

предлагам и силно се надявам тази коледа за всички ни да е:

  • без отсечено дръвче, което след 20 дена ще е в кофата за боклук;
  • без ненужни, глупави, чисто сувенирни подаръци, които скоро след еуфорията ще са в боклука или ще събират с години прах някъде забравени;
  • без нови домашни любимци от магазина за животни, които скоро след това ще бъдат изоставени на улицата и нещастни;
  • без преяждане и препиване, ама сериозно без преяждане и препиване;
  • без помпозни обещания към себе си и другите, които няма да случим;
  • без купуване на хиляди неща – подаръци, храни, които ще изостанат и в крайна сметка ще приключат в кофата за боклук веднага след празниците;

когато се освоодим от всичко ненужно остават стойностните неща. обич с пари не се купува и не отива на боклука, не замърсява природата и не вреди на здравето.

Коледа с хората, които обичаш. Коледа със семейството. Коледа с приятелите.

писах и миналата година – не на боклуците за Коледа

два повода да минеш до фотосинтезис тези дни

ФотоСинтезис Арт Център приютява тези дни две великолепни, макар и доста различни изложби

Росен Русинов със Зимно броене в софийските паркове и градини (най-долу)
и
Румен Койнов с Моята земя е Океан (най-горе)

ако имаш път към Попа – отбий се за малко, заслужава си

най-голямото богатство на София

Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова.

2

във всеки сезон Витоша е

  • истински силнодействащ антидепресант
  • най-удачната профилактика против грип
  • най-доброто лечение при лека хрема
  • извор на споделена радост
  • място за уединение или за разходка с приятели
  • средство да си в добра форма
  • пазител на доброто

писах също: моята София, август на Витоша, моловете vs планината

ако започваш нещо – разкарай страхливците

IMG_5039

доста глупава е, според мен, българската поговорка „страх лозе пази„. води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените

в противовес на мен лично турската ми харесва повече „един страхливец цяла армия разтуря

ако ще правиш нещо – трябва смелост. естествено е да те е страх, всяко ново нещо ни плаши. но, ако наистина трябва да го направиш – преодоляваш страховете и действаш.

страхливите си стоят у дома, а не изкачват върхове. затова, ако планираш да започнеш нещо ново – да се жениш, да ходиш да учиш в чужбина, да стартираш свой бизнес или да изкачиш Мусала – не се допитвай до страхливците. и те като песимистите никак няма да са ти от полза, а само ще те разколебаят и забавят. защото ако наистина си решил – рано или късно ще го направиш. ако ли не – винаги ще съжаляваш. затова, – действай, а преди това разкарай страхливците от пътя си.

прочети също: ако започваш нещо – разкарай песимистите

хей, приятелю

знаеш ли, всеки ден минавам покрай това местенце, където се виждаме понякога с теб и си говорим за нещата от живота, а времето все не достига. и не си мисли, че тези срещи мимолетни са без значение.

сигурна съм, че ще прочетеш този пост, защото си много интернетски човек. на всички други ще им звучи налудничево или тъпо. но това няма значение.

обади се, защото има хора, които те обичат, държат на теб и са притеснени. дай знак. и щом искаш след това си стой в сянка.

знаеш ли, бях в Националното радио преди няколко дена, в едно от онези старите студиа на Ботев, из катакомбите. опушено, непипвано от поне 20 години, от където се излъчват повечето им предавания ежедневно. и си мислех за теб и последния ни разговор за радиото. и ме беше яд, то и сега ме е яд. но, знаеш ли, макар и бавно нещата се случват. изисква се инат, ама много инат. и шепа погледи отгоре. от тези, дето ти дадох при последната ни среща. ако са ти привършили – да се видим да ти дам още

сигурно режисьорът на цялата драма седи в тъмния ъгъл, пепелта пада тежко от измачканата му цигара докато той се хихика цинично на нескопосаните ни опити да бъдем себе си или своите маски. но ние трябва да доиграем ролите си докрай. поне така казват в класическите пиеси