Бедечка, Бедечко и желанието на младите хора в Стара Загора да спасят парка си

12961703_1056037171101812_6111703470271384070_n

#SaveBedechka е инициатива за спасяване парка Бедечка в Стара Загора.

Парк „Бедечка“ се рaзпростира на близо 400 декара зелена площ около единствената в града река. В парка има хиляди картотекирани ценни дървета, храсти, свободни пространства и алеи. Лесопарковата площ прелива естествено към влажните зони около река Бедечка. В парка е и уникалното дърво – 600-годишният чинар. Заради съмнително възстановяване на земеделски имоти в зелените площи, се стигна до план за застрояване. Казусът е знаков за страната.

Група млади хора започват серия инициативи за опазването на околната среда. Една от тях е детската образователна игра, която в момента вече се разработва. Петко Петков от екипа споделя: „Аз лично бих я определил като скандална. Има много различни паралели м/у реалният и виртуалният свят. В играта има добавена реалност върху истински дървета, които избрахме в парк Бедечка. На тях ще има табелки с QR които ще сочат към wikipedia, но в играта ще може да се „прожектира“ анимиран герой върху тях. Имаме много голяма арт група и те се заеха с героите. Всеки герой има свой характер и са в лек конфликт по между си, като ще се случва в реално време и ще преразказва случващото се в реалният свят, но по смешен начин.“

Ето и предисторията, написана от Никола Райков.. Та така: В една вълшебна гора, до една вълшебна река, живеха малки и странни същества. Бяха зелени, също като тревата и листата, където играеха на криеница по цяяял ден. А вечер се изктерваха в къщички на клоните или пък се криеха в хралупите на дърветата. Те си нямаха имена, но си имаха бодлички. И с тези бодлички улавяха, сякаш антени, всичко наоколо – говора на дърветата, песните на птичките и ромоленето на вълшебната река. Реката, от която те гребяха вода със своите малки, смешни кофички. И после даваха на дърветата, а те пийнеха ли от нея, мигом оживяваха! Даваха на птичките, а те топнеха ли човки – мигом запяваха! А когато паднеше здрач, малките странни същества отиваха до своите малки странни легла и също отпиваха от вълшебната вода. И мигом заспиваха… без кошмари и страхове.
Но един ден се случи беда. Далеч, далеч, чак на север, големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед да се отрови водата на реката с магия. И тъй се случило, че водата на вид останала сякаш същата, но нейната жива сила била изчерпана и изпита, сякаш изпразнена. Малките странни същества не можели да разберат какво се случва. Водата, която давали на живите дървета ги карала да заспиват. Водата, която пиели те самите докарвала кошмари, всявала раздор, омраза и черна ненавист. Случила се огромна беда – и нарекли реката Бедечка, а малките същества Бедечковци. И така те получили своето име.
Векове сън сковал гората, минали зими и лета, изтърколили се много луни. Бедечковците забравили да използват своите странни бодлички, за да чуват всичко. Вместо това започнали да ги използват, за да се бодат един друг. И това продължило твърде дълго. Толкова дълго, че един ден големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед, за изсичането на дърветата и незабавно прогонване на Бедечковците от реката.
И тогава се случило нещо!
Чула майката Земя тъжната песен на реката и заплакала. Една сълза се отронила от лявото й око, капнала във водите на реката и се превърнала в красива водна лилия. После втора сълза се търкулнала от дясното й око, капнала и се превърнала във втора водна лилия. Запели птичките, разбягали се катеричките и таралежите, а водата покрай цветята внезапно се разбудила и оживила. Съвсем скоро и самите Бедечковци усетили, че водата, която гребат оттам със своите малки, смешни кофички е някак по различна, сякаш чудодейна. Вечер някои от кошмарите се разбягвали, а страховете се плашели сами от себе си.

Нещо се случвало. Промяната била започнала, а Старият Чинар се бе събудил…

Подкрепете проекта, като посетите сайта на #SaveBedechka – http://www.bedechka.org/ и ги последвайте във Фб тук.

Отговорната компания.

otgovornata_compania

Отговорната компания – Какво научихме от първите 40 години на „Патагония“ е книга на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли за създаването и успеха на една от първите силно природозащитно организирани бизнес начинания.

Ивон Шуинар е основател, идеен ръководител и собственик на „Патагония“, а Винсънт Стенли е съиздател на „Хроники на отпечатъка“.

През 2007-ма година списание Форчън определя „Патагония“ като „най-страхотната компания на планетата“. Дори и само заради това си заслужава да се прочете книгата 🙂

Основните съвети са няколко:

  • следете и намалете отпечатъка си върху околната среда;
  • произвеждайте законни продукти, които са трайни;
  • опознайте своя бизнес и снабдителната си верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години;
  • спечелете по този начин така ценното доверие към вас и уважението на служители, клиенти и общност.

Освен от книгата силно се впечатлих и от интервюто в Горичка с Ивон Шуинар. Там той споделя 6 неща, които е научил от „Патагония:

  1. Оптимизмът е загуба на време.
  2. Не усложнявайте.
  3. Изкачвайте всеки връх.
  4. Измамниците никога не успяват.
  5. Консумеризмът убива.
  6. „Бавното“ пътуване е важно.

Още малко цитати от книгата:

„Печалбите ще дойдат не от взаимното използване, а от ефективността, постигната в резултат от разбиране на проблемите на партньора и посрещането на взаимните нужди.“

„Клиентите ще стават все по-избирателни и ще купуват по-малко. Все повече ще искат да знаят дали продуктите са здравословни и безопасни.“

„Трябва да произвеждаме по-малко, а произведеното да е с по-високо качество и трайност, за да компенсира по-добре своята социална и екологична цена.“

„В момента преминаваме към постконсуматорско общество и възвръщане на колективния разум – по отношение на време, обществено пространство и пропорции.“

„Всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.“

Силно препоръчвам на всеки, не само на предприемачите и мениджърите. За тях е задължителна.

Браво на ИК Жанет 45 за добрия избор, корица и превод!

 

Само малко желание и отпадъците могат да имат втори живот с рециклиране

img_0481

Много хора ми писаха след последната серия публикации тук на тема разделно събиране на отпадъци. Радвам се, че не един и двама са се захванали след прочетеното да изхвърлят в трите кофи! Радвам се и на дискусиите по темата – това все пак ни кара поне да се замислим, а надявам се след това и да действаме.

Та някои споделиха, че в тените квартали всички изхвърляли разделно. Затова и взех да гледам към кофите из София напоследък и да ви кажа – все още имаме доста дълъг път да извървим. Снимах тази кофа в Борово – относително добър столичен квартал, с образовани хора, вероятно с доходи и образование над средните. Кофата за общия боклук е непосредствено до трите цветни за разделното. В радиус от около 100 метра поне още на три места видях цветни кофи също. Извинения няма. Има само мързел, нежелание, неразбиране.

Забележете боклука в сивата кофа – толкова много лесни за разделно изхвърляне опаковки – кутии от храна, бутилки. Една крачка и пластмасата ще отиде за рециклиране! А така е обречена на поне 100 години да си стои и да е част от боклука, с който засипваме земята си … Ако се рециклира има още живот в нея, спестяват се ресурси.

Ето поредната доза опаковки, които отнесохме с децата до нашите синя, жълта и зелена кофи. Чисти, не миришат, с шанс да спестят ресурс, да се рециклират и суровините да се използват повторно. Само малко желание е нужно.

Благодаря ти, че ще започнеш и ти да събираш и изхвърляш разделно още от днес!

img_0550

Писах още: Опитай – изхвърляй разделно за седмица; Моят начин да изхвърлям разделно.

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица

img_0305

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица. Днес е понеделник. Започни от днес. Лесно е.

Снимах съдържимото и на последния плик, който отнесохме с децата ми до трицветните кофи в квартала: бутилка от айрян, консервена кутия от царевица, кутия от бисквити, от електроческа крушка, от ориз, пликчета от хляб, захар, сушени плодове, пластмасова кутия от зеленчуци, буркан от консерва и капачки, плик от писмо, кутия от детска игра, от хартия за печене, капак пластмасов. Всичко това е чисто, не мирише. И може да чака у дома докато се посъбере и е готово за отнасяне и разпределяне между жълтата, зелена и синя кофи.

Много хора не вярват, че от разделното събиране има смисъл. Аз вярвам, че има. Била съм лично на разделни площадки на Екопак за стъкла и за хартии и пластмаси и знам, че тези опаковки наистина се преработват. И спестяват ресурс.

Писах подробно колко лесно и по-важното, колко важно е да изхвърляме разделно:

Опаковките лесни за рециклиране – опитай и ти

Моят начин да изхвърлям разделно

Ако решиш, след като прочетеш поста ми, да започнеш, дори само за седмица да изхвърляш разделно – пиши ми. Ако можеш и искаш – добави и снимка. Ще се радвам. И ти благодаря предварително! Заедно можем!

Опаковките – лесни за рециклиране, можеш и ти

img_0026Хайде още малко мотивация за разделното събиране. Защото рециклирането спестява ресурси и помага да сме по-щадящи към планетата. Повече рециклирани хартии, стъкла, метал, пластмаса – по-малко отсечени дървета, по-малко струпани на бунището планини.

Лесно е да се събира и изхвърля разделно. Не мирише, не е мръсно, не отнема много допълнително време или усилие. Нужно е само малко желание. Ето колко е просто – чанта, в която да се събират опаковките и през няколко дена да се отнасят до трите кофи.

Поредната доза отнесени за рециклиране опаковки – кофички от мляко, буркан и бутилка, кутии метални и картонени, кенчета, пликечета. Всички те са годни за рециклиране и очаквани в кофите за разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки.

Целта ми е у нас поне да достигнем 80-90% от тези опаковки да стигат до цветните кофи. Органиката компостираме (скоро ще пиша по-подробно с експериментален компост на терасата). И общият отпадък, който достига до традиционните кофи е все по-малко. Ако и ти, и твоите приятели, както моите и всички го правим – това е една от малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-чиста планета. Че сме се запътили стремглаво в не много добра посока. Последни година-две да я променим. Заедно.

Хайде. Покажи ми, ако започнеш повече да изхвърляш разделно и ти.

 


Писах по темата още: Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделноКашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно

img_9914

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!


Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Споделено: кашони за рециклиране и храна за кучетата ни правят човеци

img_8571

Връщаме се от неделна разходка из селата западно от София и по пътя мяркаме възрастна жена с много багаж да вдига ръка за стоп. Подминаваме я, защото караме не бавно, но мигом проговаряме, че ще е добре да я вземем (имаме място в колата), правим обратен завой и се връщаме да я вземем.

Бабата си е била на село, където ходи веднъж на две седмици, че е скъпо да се пътува по-често . Отглежда си тя там домати, други зеленчуци, та се е натоварила доста и едва крета превита от тежестта на зарзавата, добавен към възрастта си.

Доволна е много, че я взимаме. Бъбри доволна. Неделен ден е, чакала отдавна, не е ясно ще мине ли автобус или маршрутка. Уточняваме къде в София е удобно да я оставим, после споделя как и какво е отгледала и неусетно започва да ни разказва за живота и работата си.

„… Имам такъв късмет. Работя в малка шоколадова фабрика. Имам златен шеф. Доволна съм. Ставам всяка сутрин в 4, храня кучетата си, че съм прибрала две бездомни. После от 6 съм на работа. Чистя във фабриката. Хубава работа. ..

… И шефът ми е толкова добър! На всеки ще помогне, за всеки ще помисли. Такъв човек не съм виждала друг! …

… Отдавна гледах, че много картон и кашони се изхвърлят и говорих с шефа дали може да ги събирам и давам за вторични суровини. Той е добър, разреши ми. Намерих сухо място по двора да ги събирам и всеки ден трупам, трупам. После ги връщам и това са много кашони – по 40-50 лева на месец излизат. А това са си пари! Отделно, че добро за природата правим, че ще се преработят пак, хубави кашони!

… Давам на шефа парите от кашоните, та да има да купува по-хубава храна за кучетата, които пазят фабриката. Че и те душа носят и за тях ми е жал.

… Така съм много доволна. Хем за природата добре, хем за кучетата!“

Усмихна ни тази добра жена. Много ни зарадва, като ни сподели историята си. А в края на пътуването ни остави няколко чудни домата, заедно с благодарността си, че сме я взели на стоп.

Малките радости на деня. Споделени.


За това колко отпадъци можем да спасим с рециклиране вече писах – ето тук е.

Тонове бутилки за рециклиране. Ако събираме разделно.

SONY DSC

Наскоро Екопак разходиха няколко блогъра, сред които имах честта да съм и аз, из планините. Но не природните планини, а планините отпадъци от опаковки. И планини стъклени бутилки за рециклиране.

Площадката за сепариране и подготовка на стъклото за рециклиране се намира близо до София и е с голям капацитет, но скоро се предвижда модернизацията й и ще се вдигне още капацитета й.

Това което видяхме – тонове стъкло. Бутилки. Всякакви. Минават по поточна линия. Отделят се стъклата, които са годни за рециклиране от боклуци и други неща, които има покрай тях. Голяма част от процеса по сепарация е ръчен. Хора работят при доста непосилни условия на труд, за да махат боклуците, които ние сме сложили в контейнерите за бутилки. Шумно е, прашно, има опасност от порязване, ако не си обезопасен. Хората работеха съвестно и отмятаха планини бутилки. Буквално.

Поточната линия минава след тази ръчна сепарация през механична и през магнити, които да махнат от крайния продукт металните капачки и други метални елементи от бутилките.

Накрая смес дребни стъкла потегля към заводи за рециклиране и превръщане отново в годни за употреба стъклени опаковки – бутилки и буркани. За жалост дори малко камъче, попаднало случайно, вече е проблем и може да попречи на процеса. Затова и е важно какво и как се изхвърля. Защото дори не малкия път на сепариране понякога пропуска малки камъчета, за беда.

По време на престоя ни на площадката с нас бе Мариян Райков, който се занимава с тази дейност от самото й създаване в България – в Екопак. Вече 11 години развива опит в областта на събирането, предварителната обработка на отпадъци и рециклирането им. Ръководил е и активно е участвал в разработването и внедряването на редица иновативни за страната технологични проекти. Зададох му няколко въпроса:

Как мислите – кое спира хората да събират разделно? Липсата на знания или липсата на желание?

Разделното събиране е въпрос на възпитание и лично разбиране. Нежеланието за поемане на лична отговорност и осъзнаване на последствията от консуматорското ни поведение е най-важното, което пречи на разделното събиране. Липсата на знания е само удобно оправдание. Днес има достатъчно информация и са създадени условия всеки да може да събира разделно, стига да поиска.

Кое е основното, което носи за Вас самия удовлетворение от работата?

Добре свършената работа и резултатите от нея, а именно да събираме все повече отпадъци, които да се използват като суровини за превръщането им в нови продукти.

Кои отпадъци от опаковки е най-ценно да се събират разделно и с най-голяма ефективност в рециклирането?

Всеки отпадък е важно да се събира по правилния начин, всички замърсяват еднакво околната среда. Някои от отпадъците от опаковки се рециклират 100 %, други имат нужда от допълнителни добавки, за да се превърнат отново в продукти за употреба. Например стъклените бутилки могат да се рециклират бекрайно много и всеки път да се произвеждат нови бутилки. Хартията може да се рециклира до 7 пъти след което тя губи своите качества и се разпада. Рециклирането на пластмасите например при съвременните технологии позволява повторната употреба на 70% от теглото им. По- специфично е рициклирането на многопластовите картонени опаковки за течности– кутиите за сок и мляко, и други видове които използваме ежедневно. Техният състав е от картон, пластмаса и /или алуминии, чието технологично разделяне е сложно.

Кои стъкла трябва да се слагат в контейнерите за стъкло и кои са най-лошите неща, които сте намирали в тях?

В контейнерите за стъклени отпадъци трябва да се изхвърлят шишета и буркани. Всички други стъкла са с различен химичен състав от този на опаковъчното стъкло и не бива да се смесват. Замърсителите, които силно влияят на качеството на стъклото са порцелан, кристално стъкло, стъкло от осветителни тела и електрически крушки, термично закалените стъкла и др.


Още по темата: в блога на Екопак, Тонове опаковки за рециклиране

До Николина Ангелкова: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

ДО: Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА
МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
УЛ. СЪБОРНА №1, СОФИЯ 1000

Относно: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно данни от национално представително проучване на общественото мнение на Галъп Интернешанъл1 88.8 на сто от българските граждани считат, че е задължително да има места за природосъобразен туризъм, в които да не се строи. Министерство на туризма инициира през месец февруари първата стъпка – въвеждането на плажовете за природосъобразен туризъм.
За да бъде изпълнени целите на направените промени в ЗУЧК, а именно запазване на останалите незастроени местности и за да се обособят местности по Черноморието, в които да се развива природосъобразен туризъм, трябва да бъдат предпазени от застрояване зоните зад плажовете за природосъобразен туризъм. Според 85%2 от гражданите е необходимо да се въведат специални мерки, които да гарантират защитата на незастроените местности.
За целта предлагаме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се създаде зона със специфичен режим на териториално устройствена защита зад плажовете за природосъобразен туризъм. Това ще ги предпази от дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната. Местата, обособени за туризъм ще се определят със съгласуване с компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Предложението за въвеждане на забрана за строителство на 1 км. зад плажната ивица се подкрепя от 82 на сто от българските граждани, против са 5.3 %3.
Предлагаме в ЗИД на ЗУЧК, предложен за обществено обсъждане да бъдат включени следните допълнения:

Чл. 9 ал. 3 (нова) зона „В“ със специфичен режим на превантивна устройствена защита

чл. 12б. (Нов) (1) Зона „В“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерени по хоризонтала .
(2) В зона „В“ се забраняват:
1. дейностите по чл. 10, ал.2
2. всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.

(3) В зона „В“ се разрешават:
1. разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от 100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;
2. устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в Закона за туризма и издаваните възоснова на него наредби.

(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.

(5) В зона “В” не се прилгат режимите и териториално-устройствените защити предвидени за зони “А” и “Б” по този закон.
….
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона “В” в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

Този текст днес изпращат надявам се хиляди хора към г-жа Министърката.
Моля, копирайте и изпратете и вие днес на: d.petrova@tourism.government.bg

.
МОТИВИ
към Законопроект за допълнение на
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

С промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 15.03.2016 г. Народното събрание предприе първи стъпки за запазване на последните незастроени местности по Черноморието. При приемането на промените бе изтъкната нуждата от «опазване на последните няколко незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие». Основни цели в мотивите на вносителите бяха съхраняването на останалите няколко «уникални, кътчета природа за идните поколения» и запазването на «биоразнообразието в тези райони, повечето от които попадат в Натура 2000».
С обявяването на плажове за природосъобразен туризъм, обаче бе въведена единствено защита на плажната ивица. Териториите зад трите плажа са съществен елемент от концепцията за природосъобразен туризъм. В този смисъл за тях е необходимо да се предвиди устройствена защита, която да гарантира опазването на природните дадености в непосредствена близост до плажовете. Обратното, както вече сме наблюдавали нееднократно, би довело до масирано урбанизиране и застрояване, на които вече сме свидетели в по-голямата част от Черноморието. Без тази втора стъпка, е налице съществен и обоснован риск териториите да бъдат трайно увредени и съответно плажовете не биха могли да изпълняват функцията им, зададена им от ЗУЧК като природосъобразни.
Приемането на предлагания нов член в ЗУЧК цели именно да предпази териториите зад плажовете за природосъобразен туризъм от застрояване, което би довело и до тяхното фактическо унищожаване. Презастрояването на Черноморското ни крайбрежие е едно от негативните обществени явления, с които обществото ни се сблъсква през последните години и срещу което още не успява да намери ефективно противодействие. На практика презастрояването по крайбрежието ни се е превърнало в един от основните проблеми и извор на социално напрежение в българското общество.
Това мнение се споделя от по-голямата част от българското общество. Национално- представително проучване на агенция „Алфа рисърч“ от 28.03.2016 г. сочи, че 76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, 65% от отговорилите се обявяват срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там. Както посочват и самите социолози, „изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам“.
Сходно е мнението и на повечето държавни институции имащи отношение към проблема. В своето становище до Конституционния съд (по повод наложените глоби за къмпингуване), Президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев, приветства “тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм”. Същевременно Държавният глава отбелязва, че “очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове.
Сходно становище изразява и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Л. Павлова, което приветства идеята плажовете „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, естествени и до тях да има всеки достъп, а не затрупани от заведения и цялата инфраструктура, която се гради. Подобно мнение изрази и Министерство на туризма (МТ), в лицето на министър Н. Ангелкова, което определи като „стратегическа цел утвърждаването на България като водеща целогодишна дестинация чрез промотиране на уникалната природа на страната и екологическите й ресурси… Тези фактори обуславят възможности за диверсификация на туристическия продукт чрез предлагане на разнообразни туристически услуги с екологична насоченост“. Според министерството „опазването на околната среда (по Черноморието)… ще защити интересите на местното население, ангажирано в туристическия отрасъл и ще обезпечи развитието му като основен поминък в общината“.
За промени в устройствените закони с цел преустановяване на урбанизацията на туристически ресурс по Черноморието, като плажовете, защитените територии се обявиха и туристическите браншови организации в страната, в подписания от тях Меморандум за устойчиво развитие на туризма от 17.07.2014 г. Според браншовите организации „стихийното и непланомерно застрояване на Черноморието…, включително застрояване в границите на територии със статут на защита“ са „трайно
засилващи се негативни тенденции в развитието на туризма и политиките, касаещи природното и културно наследство“. Настоящото предложение за изменение и допълнение на ЗУЧК е подкрепено с позиция на Българската туристическа камара от 30.03.2016 г.
Не на последно място, сходни на горепосочените становища изразяват и мнозина народни представители от всички парламентарни групи, както става видно от стенограмите по приемане на предишните предложени промени и в публични изяви.
Всичко споменато до тук сочи, че има институционален и широк обществен консенсус за запазване на тези последни останали незастроени местности. Това не би се осъществило, ако единствено плажната ивица има защитен статут, без да се предпазят от застрояване териториите зад нея. Именно това налага създаването на специален ограничителен статут за териториите зад природосъобразните плажове – своеобразен буфер, който да гарантира реалното им запазване и да позволи те да съхранят природните си дадености, т.е. да изпълнят предвиденото им по закон предназначение. Очевидно, че ако на няколко десетки метра от тях има постройки, те ще останат единствено плажове без чадъри, но не и зони за природосъобразен туризъм. Забраната за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност на плажовете Иракли, Карадере и Корал е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна, доколкото всяко едно застрояване в буферната зона зад тях ще увреди и биологичното разнообразие на екосистемите на тези плажове.
Следва да се вземе под внимание и факта, че част от българските граждани имат потребност не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Отговорност и роля на е държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Именно такъв призив отправиха както Президентът, така и Министър- председателят неотдавна.
Поставянето на определени територии, включително и такива под частна собственост, под особен статут не представлява прецедент в нашето законодателство. Такива са имотите попадащи в обсега на Закона за защитените територии – национални паркове, резервати и други; имотите попадащи в градски паркове и градини; имоти със специален режим във вододайни зони и други. Имайки в предвид относително малкия брой собственици, които предлаганите промени засягат и големия обществен интерес, който посочихме по-горе, считаме че така предлаганите промени са съобразени и ще имат минимален ефект върху частни имоти.
Следва да се отбележи, че са налице програми и грантови схеми, включително и с финансиране по Европейски програми, които биха позволили постепенното изкупуване на подобни терени от собствениците им. Тези финансови инструменти са насочени именно към запазване на биоразнообразието в европейските страни и запазване на територии с подобни характеристики.
Предлаганите промени няма да отговорят на всички очаквания в обществото за бързи и решителни мерки по справяне на проблема с презастрояването, безконтролната урбанизация и разрушаването на природни дадености по Черноморието ни. Те обаче са една първа стъпка, която да покаже, че народните представители имат политическата воля да се справят с ‘устойчиво сериозни и ключови проблеми’ за българското общество, като този.

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.