Възпламеняване. Крис Клийв

IMG-8947

Възпламеняване на Крис Клийв ме хвана за гърлото и присви корема ми още от първите си страници и не ми позволи да оставя книгата, докато не стигнах края й. Много неща изчетох през 2018-та, но в предпосления ден на годината романът на Крис Клийв се подреди като абсолютен фаворит за мен. Рядко използвам хиперлативи, но в случая са напълно заслужени. За хората, които следят публикациите в този блог знаят, че често си рева докато чета. Но тук сълзите напираха от очите ми от началото до края.

Възпламеняване е със сюжет от днешния ден. Актуален за всеки от нас. Лондон, който може да е всеки друг град по света. „Продажни, лицемерни времена.“

„Аз съм Лондон, аз съм целият свят …“

Каквото и да се напише за един хубав текст ще е малко, лимитиращо и подвеждащо. Затова предпочитам да не съм многословна тук.

„Зная, че можеш да обичаш детето ми Осама. Вестник Сън те нарича ИЗЧАДИЕ НА ЗЛОТО но аз не вярвам в злото знам че монетата има две страни. Знам че си бесен на лидерите на западния империализъм. Аз и на тях ще им напиша писмо.“

„Любовта не означава капитулация Осама любовта е яростна и смела и гръмка можеш да я доловиш в звуците които издава момченцето ми в момента докато си играе. РРРР! РРРР! повтаря то ще ми се да можеш да чуеш Осама този звук е най-яростният и най-гръмкият на Земята ше отеква чак до края на времето по-оглушителен е от бомбите. Вслушай се в този звук Осама време е да спреш да взривяваш света. Ела при мен и заедно ще поправим света с НЕВЪОБРАЗИМ ГРОХОТ И НАСТЪРВЕНИЕ.“

Няма как да не допълня, че издателство ICU има освен рядко срещан великолепен подбор на заглавия и автори, но и силно отношение към детайла – прекрасни корици, задължително обмислени и свързани с текста, повече от чудесни преводи, което позволява на читателя напълно да потъне в текста и да го изживее с мощна сила. Благодарна съм за това!

Конкретно за Възпламеняване като протегната ръка за поздрав „към читателя на българското издание“ – топла и канеща:

„хора като теб, изпълнени с любопитство към литературата, посветена на други времена и култури, поддържат жив света, за който си струва да се пише.“

За да ги подкрепяме да издават още – единственото нужно е да си купим тяхна книга. А всяка тяхна книга си заслужава.

Уки уки, Япония. Юлияна Антонова-Мурата

IMG-8893

Уки уки, Япония е едно очарователно пътешествие към далечна и сякаш за нас все така непозната и всяваща респект страна – Япония. Юлияна Антонова-Мурата с лекота ни разхожда из места, среща ни с хора и ни кара да почувстваме близост и топлота към тази далечна страна.

Радост от споделянето и наситено усещане за заедност блика от всяка страница на тази изпълнена с истории и снимки книга.

Книгата е прекрасно пътуване и е идеално четиво за мечтатели, откриватели, любопитни към чужди култури и места хора. Чудесна за уикенд-четиво, подарък или просто хубаво споделено време.

 

На плажа Чезъл. Иън Макюън

IMG-8883

Да, признавам си, едва сега я изчетох. Вероятно най-много книги от един автор за тази година ми се пада именно да е Иън Макюън. и „На плажа Чезъл“ завършва поредицата и май всичко, издадено на български език от този голям съвременен британски писател вече изчетох.

„На плажа Чезъл“ ни отвежда в Англия през 60-те. Авторът, струва ми се, с типичното си чувство за хумор и тънка критика към времето и обществените нрави, ни повежда към първата брачна нощ на младо семейство – това е рамката. С много детайли, някак типично за Макюън и доста детайлни описания на сексуалната сцена, но и с лъкатушене напред-назад из дебрите на страха от провала, страстта, липсата на смелост да признаеш кой си, извоюването на собственото пространство, свободата да откриваш „аз“-а си, очакванията на обществото към теб, на теб самия към себе си …

Забавлявах се, докато я четох. А в края дори леко се ядосах. Но се радвам, че имах ден на плажа Чезъл.

Няма да скрия, че „Изкупление“ си остава фаворит за мен.

„Междувременно откри, че дори легендарните успехи не носят много щастие, а само увеличават неудовлетвореността и изострят амбициите“

Егон и тишината. Емануил А. Видински

IMG-8846

Егон и тишината на Емануил А. Видински сама ме намери и съм благодарна, че ми се случи тази книга.

Една великолепна колекция от разкази, от тъжни по-тъжни, от докосващи по-докосващи, от наши по-наши. Дълбоко навътре ме отведоха. Разтърсиха. Припомниха, спомниха, опомниха. Разплакаха. И ме оставиха в тишина.

Едната част са разкази, писани по-преди във времето. Казват, че се са по-тъжните. Видях го това позабравено време. И се зарадвах мислено, че вече не сме в него. Втората част са по-скоро писани. Казват, че те са по-ведри. Видях ги човешки. И искрени.

Тази книга ме накара да осъзная, че имам нужда, като човек, понякога да спирам. И да си прощавам.

Благодаря на Емануил Видински. И на Жанет 45. Плюс – прекрасна корица.

 

Истории за лека нощ за момичета бунтарки – 100 приказки за невероятни жени

IMG-8841

Идеалният подарък за дами – Истории за лека нощ за момичета бунтарки – 100 приказки за невероятни жени от Елена Фавили и Франческа Кавало. Великолепна! Красива и зареждаща книга!

За всяка от 100-те момичета-бунтарки, описани в книгата има страница с историята й и великолепна илюстрация. Дори по-слабо четящи 12 годишни млади дами залепват и четат!

Препоръчвам. Не само за бунтарки. И не само за жени.

p.s. имам си списък с дами, чиито биографии чакат да бъдат допълнени на български език в Уикипедия за следващите ми wikidays поредица 🙂

Проклятието на индианското злато. Калоян Захариев

IMG-8726

След Съкровище, пищови и южни морета беше ясно, че историята ще има продължение и очаквахме Ателие за българска детска литература Upper earth books и Калоян Захариев да ни въвлекат отново в приключенията на Надя и Мартин.

Изчетох с интерес и споделям с радост, че имаме хубави истории, изпълнени с неочаквани и забавни моменти за деца, тийн и не само от наш млад писател. Отново, както и в първата книга, приключенията нямат граници, читателят надниква из различни места по света, научава много за тях. Разказът умело преплита и исторически събития и места, което е голям плюс.

Няма да издавам подробности от сюжета, но е ясно, че между кориците се крие истинско злато.

Книгата е идеална за подарък! Препоръчвам.

Арменците в Силистра

IMG-8585

През месец май водих обучение по медийна грамотност в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра. Библиотекарите от района, които присъстваха на обучението, бяха изключително мили и гостоприемни. Когато разбраха, че съм арменка ми дадоха тази книга „Арменците в Силистра – минало и съвременност“ на Иван Занов и издействаха да отворят специално за мен арменската църква в Силистра, която се оказа най-старата арменска църква в България. Разгледах я и дълго си бъбрих с възрастния арменец, който сега се грижи за нея.

Пиша това, за да споделя, че ми стана много мило – и за книгата, и за възможността да посетя църквата, и от великолепното отношение от страна на дамите от библиотеката.

Книгата е малка, но изумително подробно разглежда историята на арменците в силистренския край, с много факти, имена, цифри. Авторът – Иван Занов явно е бил много интересен човек, с любопитство към темата и желание да се рови и изнамери по села и градове от околността кой, какво и как.

За самата църква – много е красива! Никак не е типична, вероятно защото е доста стара. И има защо да се посети и види.

Благодарна съм, че можах да се запозная с тези хора, книга и място.

Посърналият април. Исмаил Кадаре

220px-Broken_April

Посърналият април на Исмаил Кадаре ме свари съвсем неподготвена за толкова дълбоко преживяване. Уж съм четящ човек, пък едва сега стигам да прочета нещо от албански автор. И, признавам, много митове се развенчаха докато четях Посърналият април.

Освен първа книга от албански автор, това бе първа книга, която изчетох изцяло на телефона си. Защото, разбира се, издадена веднъж далеч във времето, няма къде лесно човек да я намери. Затова и качвам не корицата на българското издание.

Най-планинските части на Албания и планинците, които живеят по силата на Канона, установен от столетия и по-силен от всеки държавен закон. Суров живот на ръба със смъртта. Живот постоянно до смъртта. Човешката чест, семейната чест, кръвният данък, без милост, без пощада, без дори мисъл за измяна на Канона. Човешкият живот обезличил радостта от съществуването. Загубил стойност. Измерван само в чест и дълг.

Класика, която ни потапя в суровия балкански бит и още по-суровите правила, които хората изграждаме по неведоми пътища, ирационално. Пътища, които водят до безпътие.

Преводът е на Марина Маринова от 1989 година от албански език и е хубав.

Благодаря на Деси Илиева-Попова от Увекинд за това, че този текст достигна и до мен.

Нещата, които синът ми трябва да знае за света. Фредрик Бакман

IMG-7913

Бакман – класика си е този човек. Истини, които всички ги знаем, но разказани в неговия стил забавно-лежерно-хайлашки. Нещата, които синът ми трябва да знае за света се чете на един дъх. И през страница се смеех на глас. Защото Бакман ми припомни през какво съм минала. Ама така с приятелско намигване и дооста искреност.

Книга за родителството в първо лице. Без грим. С всичките му лъкатушения емоционално и не само.

„Защото толкова дълго време бяхме най-големите егоисти в историята на света, преди да станем родители и да осъзнаем колко маловажни сме всъщност.“

„Дядовците ти са построили собствените си къщи преди още да има Гугъл. Разбираш ли какво монументално начинание е това? Те не са хора, а швейцарски ножчета с бради. … Леле.“

„И ето ни сега, със специализираните професии и кросфит тренировки, поддържани бради и фейсбук статуси, а не знаем как се реди дървен под. Или къде се намира ангренажният ремък.“

„Надявам се никога да не объркаш битката за равенство с война между половете. Никога да не мислиш, че една жена не заслужава същите права или свободи като теб, или същата заплата за работата, която вършиш и ти. И да не ти хрумне, че само защото тя заслужава тези неща, трябва да спреш да й отваряш вратата, когато можеш. Да не си мислиш, че равенството и джентълменството не могат да съществуват едновременно.“

„Искам никога да не забравяш, че можеш да станеш какъвто пожелаеш, но това далеч не е толкова важно, колкото да знаеш, че можеш да бъдеш такъв, какъвто си.“

Книгата е идеална за родители, за бъдещи родители, за нови в попрището майка и татко хора. Ще ви разсмее, замисли и ще ви накара да не се чувствате толкова самотни в онези нощи, когато безкрайно ви се спи, но младенците-наследници не са на същото мнение. Може леко да сладни на моменти, но в други си е доста „право в целта“. И с това е чаровна.

Иначе, разбира се, ако човек още не чел Човек на име Уве – за-дъл-жи-тел-на е 🙂

Да мечтаеш отвъд. Александър Ненов

IMG_7677

Лелеее много ме усмихна тази книга! Пързо, защото познавам Алекс Ненов от години, но никак не само заради това! Разказ след разказ, забава и замисляне, ръка за ръка – чудесен съвременен текст, написан с ерудиция, тънко чувство за хумор, без граници на въображението, с голяма доза сарказъм към днешния ден и претенциите на хората и обществото ни като цяло, ама без да е излишно назидателно. Плюс един оптимизъм и жизнеутвържване блика, точно толкова, колкото обещава заглавието. И бъдещето, толкова светло, колкото още някак не можем всички ние да си го представим днес.

Мнооого ми хареса, искрено! От първия разказ, та до последния. Браво Алекс!

Чудесна корица, в допълнение на симпатичните текстове. Хубаво за Деница Трифонова.

И браво за Изток-Запад!

Препоръчвам.