Дом. Камелия Кучер

IMG_1197

Дом на Камелия Кучер ме изненада, прилъсти, много пъти напълни очите ми със сълзи, държа ме силно. Тежка колкото цял един живот. А може би и два.

Една обикновена история, на пръв поглед, в един обикновен град, но разказана толкова омайно, с такава дълбочина и сила. История за любовта. За прошката. За семейството. За вярата. За дома. За „живота, който е път към дома“. История, която можеше да е навсякъде другаде и с всеки от нас, ако имаме смелостта да застанем толкова открито към самите себе си и погледнем толкова надълбоко в душите си.

„Често надеждата се крие в най-дълбоката безнадеждност.“

„Може би първата стъпка е да знаеш какво е щастието за теб.“

„Но колко истини може да побере един свят?“

Поздравления за ИК Хермес и за чудната корица на Мариана Станкова.

Излишно е да казвам, че силно я препоръчвам.

Благодаря ти, Дени, че сподели тази книга с мен!

Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно

img_9914

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!


Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

кецове за момчетата от Бойчиновци

в Бойчиновци има затвор за деца – за тези, които още не са за големия затвор, но трябва да са зад бодливата тел. набедели за „лоши деца“. според мен няма лоши деца, има лоши родители или лоши обстоятелства, но това е друга, дълга тема

на 1 юни в Бойчиновци доброволци ще поритат футбол с тези деца, ще говорят с тях за доброто и злото, живота, бъдещето. вероятно няма да ти се ще да се занимаваш с това – не е лека задача. но пък можеш да помогнеш – събират се кецове или пари за кецове, топки, други неща за момчетата от Бойчиновци

подробности за това как да се включиш има тук. Мирянка ми нашепна за инициативата и ще е там на 1-ви, стискам й палци и искам повече хора с голямо сърце като нейното да има!

как поканихме Коледния дух у дома

IMG_8921

всичко започна към края на ноември, нямаше още сняг, но се наложи да снимаме един коледен клип у дома и украсихме преждевременно, после с моите малки помощници допълнихме украсата с коледен венец от елхови клонки, ябълки и шипки, рисунки с елени и дряново клонче, украсено с малки топки

направихме списъци с хората, които обичаме, на които искаме да благодарим и да поздравим

IMG_8568

а после писахме писма до Дядо Коледа

IMG_8659

захванахме се с коледните картички в началото на декември – бройката беше голяма и ги правихме на няколко пъти

IMG_8906

дойде ред и на коледните сладки, и още … и още …

IMG_8750

а после правихме и подаръци за всички, които обичаме

балетът Лешникотрошачката в Софийската опера, постановката Елхата – за чудната коледа на семейството на Муминтрол в Ателие 313, филмът Полярен експрес и приказката Коледна песен допълниха настроението

ето така сме в очакване на празника – изпълнени, с благодарност и любов

писах още: не на боклуците за Коледа, какво искат децата ни за Коледа, ако бях Дядо Коледа, аз не съм Дядо Коледа

след форум Дом

IMG_6097

че са готини всички от Горичка, ясно е
вече за трети път тези готини хора показаха, че правят и стойностни и добри събития. в събота бе Форум Дом

да кажа първо, че бяхме двете с Ивет, а следобед дойде и Томи. Ивет го е написала своето тук „12 рецепти за уютен, икономичен и удобен дом„, ето и още снимки от събитието, а ето и моите няколко щриха:

IMG_6072

Апостол Дянков е от тези мащабно мислещи млади хора, които те захвърлят да се чувстваш прашинка в необятното и за които няколко милярда години са равни на час. знаем всички, нямаме още много време на Земята, трябва да се опитаме да й върнем грижата и нещата, които до момента ни е давала. и да се променим, да променим отношението към нея и към себе си.

искрено се надявам Мартин Заимов отново да се кандидатира за кмет на София. знам, че знае какво трябва да се случи и предполагам знае и как. на Форум Дом Заимов бе чаровен, убедителен, забавен. „София се събужда от 40-50 години лош живот и лошо управление“, „Градът може да е добър или лош, независимо от това дали обитателите му са бедни или богати. Те обаче определят неговият характер и излъчване“ и примерът с кмета на Сао Пауло, който забранил всякаква външна реклама в града си <бис>.

Делчо Делчев от Трансформатори ми хареса с увереността си, че студентите и младите хора могат да променят градската среда, да я трансформират и да пишат шестица на София. проектът им е 6 за София – предстои разработването на 6 различни теми за града, първата – подлезите, после чешмичките, възрастните хора и т.н. всеки от нас получи нотариален акт за грижа към конкретна чешмичка в София, добра хрумка, дано това съживи поне част от около 60-те неработещи такива в града ни днес.

само с 11% би се повишила цената на сграда, ако тя се направи пасивна – за това ни разказа архитект Николов, вече има една такава в България (да, за жалост само една), но вярвам скоро ще има още. подобни къщи се отопляват само с 2 чаени свещи (!).

да, бяха представени различни архитектурни проекти и решения. някои бяха твърде ексцентрични. други – забавни.

Диана Иванова почти ни разплака с емоционалното си връщане в селото на нейните майка и баба Бела Речка и фестивалът на козето мляко, който провежда там от 2003-та всеки 21-24 май. основното, което остана от нея у мен бе завръщането, разговорът с възрастните хора, въвличането на местните в подобряването и съживяването на селото, и още и още. поздрави и искрен възторг.

и Филип Кирилов, от Тринога, който искал да стане селянин като малък, а сега, като голям сбъднал мечтата си. селото е Желен, до Своге и отново основната му тема бе общуването между хората, общуването с природата, работата, която не е срамна, макар и тежка, предаването на знания между поколенията, взаимното уважение, калта като не мръсна.

хайде, Горичка, очакваме покана за следващия форум. благодарим за този!

намирисва ми на дом

домът за мен е

ароматът на току  що излязъл от печката хляб

миризмата на сладко от ягоди, което къкри на котлона

препълнената купа червени вишни, измити и проблясващи

прясно простряно пране в слънчева сутрин

неразтребената маса късно вечер, след събиране с приятели

и приготовлението на същата тази маса преди това

и смехът по време

кротко подредените до входа обувки – от най-големите до най-малките

четките за зъби в банята и пастите, небрежно разхвърляни

у дома е най-хубавото място от всички места по света.

предполагам и ти мислиш така. домът е важен, ще си говорим за това утре на форум Дом на Горичка

имало още съвсем малко места, да знаеш 🙂

за улицата и дома

улицата ни е ужасно кална. преди година изсекоха дърветата по нея, разкопаха всичко, първо, за да оправят, после, за да слагат канал, трети път, за да свързват канализацията с канала … сега остана кална. само кал. залесиха я през ноември, но за момента дърветата са по-скоро стърчащи самотни пръчки, докато станат същински дървета ще мине време. улица в София. една от многото.

изумявам когато влизам в мизерен вход, с изпочупени стъкла, метална врата непомнеща цвета на боята си, стълбище с прехвърлящи се кълба косми и вестници, возя се в асансьор, минирещ на квинтесенцията от миризмата на мокро куче и десет фаса, след което влизам в луксозно обзаведен апартамент на интелигентни хора.

обичам миризмата на старо в онези софийски кооперации, които още не са заменени от модерни безстилни постройки, витите им стълбища нагоре, струящата на раета светлина от малки тераски между етажите, нагоре.

след Родителство и Храна дойде ред готините хора от Горичка да правят и трето събитие – Дом. на 26-ти февруари, събота, Модерен театър. все още има места. ще се видим там.

говорейки за улицата и дома, ето как виждам и моята София

Веско и децата от Долна Баня декември 2008

година и малко след големия шум за дома в Могилино темата за децата в институции се поде от различни организации, текат различни кампании, ноже би нещата (ще) се променят

година по-късно ето го моят любимец от Дома за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня – Веско, на заден план е батко му – Иво

Веско е както винаги усмихнат и чаровен. майка им е от Долна Баня, но не е в състояние да ги гледа. затова са в дома, от години. а са две прекрасни деца.

за късмет вчера си бе дошъл и Исус – той вече е на 16 години и от септември живее и учи в София. сестрите му Мария и Цецка също са в София, но живеят при леля си. Исус е кандидатствал и е бил приет в гимназия Джон Атанасов, където учи за компютърен специалист – мерак му е да се занимава с компютри, да поддържа мрежи, да програмира и да прави сайтове; живее на общежитие; помагат му негови приятели от църква; не получава помощ от другаде; майка му живее в Гърция, а баща му в Перник, но не се интересуват от тризнаците, не се чуват или виждат, не им помагат с пари и нищо; Исус иска да стане рап-звезда и да пее и наистина прилича на звезда – вижте го на тази снимка (с очилата) – знам, че ще постигне мечтите си!

нищо, че вече живее в София, Исус се прибира в Дома понякога – той е любимец на всички там и те го чакат, като голям брат, подражават му, радват му се, обичат го! на снимката е със своя голям приятел Митко и малката Веси.

от началото на годината домовете преминаха към общините и което прави чест – Общината в Долна Баня е спонсорирала добър ремонт за Дома – саниран е, сменен е покрива, боядисана е фасадата, подменена е дограмата, в момента се прави оградата

без да звучи като идилия – децата в Дома в Долна Баня са наистина обгрижени, живеят в чист и уютен дом, самите деца са като всички деца лъчезарни, но и много възпитани и добри, за което заслуга имат директорката на дома и екипа й


дано тези деца имат добро бъдеще, каквото заслужават!
но и дано повече майки и бащи са в състояние и искат да отглеждат децата си у дома, където за тях би било най-добре!

декември 2007 в Долна Баня – тук