Анна Ин в гробниците на света. Олга Токарчук

 

IMG_3262

Анна Ин в гробниците на света на Олга Токарчук ме очарова и я четох бавно, за по-продължителна наслада.

Толкова нежен, а в същото време тревожен текст. Толкова абстрактен и магичен, а в същото време толкова актуален, належащ, запълващ огромна пропаст от мълчание за това какво правим с нашия свят, с нашата планета.
Историята в книгата се базира на един от най-старите митове в историята на човечеството – вечен, метафизичен, митологичен. Този дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество и вече се нарежда сред моите най-любими текстове от нея и в съвременната литература.

„Целият свят е скривалище, местата за криене са полетата, пещерите, горите и потоците, входовете и таванските помещения, подлезите и мазетата. Собствените гардероби, собствените дрехи; затварянето на клепачите. И докато човек бяга, дотогава е преследван.“

„Аз … зная как са направени хората отвътре – приличат на градове – изглеждат могъщи, широки, големи, но всъщност са крехки, слаби, състоят се само от дупки, от липси, от празни пространства … Цялата им основа е излята от страх, боят се от болката, от старостта и смъртта, боят се от времето и от собствения си мрак.“

„Единственото, което биха могли да видят, е как светът става по-огромен, как набъбва ри размерът му става все по-голям, ясно е, че е прекалено голям за човека.“

Браво за ICU за великолепната работа по българското издание, превода на Крум Крумов и за чудната корица на Таня Минчева.

Дар. Владимир Набоков

IMG_8144 Large

Романът на Владимир Набоков Дар ме почака, но това лято дойде ред да го захвана и ме очарова и изненада приятно.

Текстът е един безкраен лабиринт из света, мислите и „творчеството“ на героя Фьодор, който се заиграва със стихове, Пушкин, Гогол и като цяло с руската литература и с намигване към „дълбоката руска душа“ и мечтаната книга на Фьодор – Дар.

Това е и последният роман, който Набоков пише на руски език, писан 1935-37 в Берлин и завършен във Франция през 1937-ма.

„Съзнавам, че участието на толкова много руски музи в оркестрацията на романа го прави особено труден за превод. Мотото към него не е измислено. Стихотворението, което служи за епилог, пародира строфа от „Евгений Онегин“.“

„…бе поставена фруктиера с портокал и половина и съблазнително бурканче с българско кисело мляко…“

и специално намигане към стихотворението от стр. 335

Много любопитна корица на Люба Халева, чуден, вероятно никак не лесен превод на Пенка Кънева, браво на Лист за изданието.

Чудесно четиво – препоръчвам на всички фенове на Набоков и/или на руската литература.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Забелязах, че не съм писала за Лолита, но май я четох доста преди да започна този блог. Може би е добре да препрочета … 🙂 И нея препоръчвам.

материалният живот. Марьорит Дюрас

IMG_8064 Large

Маргьорит Дюрас си е винаги предизвикателство за читателя, но и наслада, когато потъне човек в идеите и вижданията й. Така и със сборника материалният живот, книга с кратки автобиографични и есеистични текстове, както и разкази, които Дюрас разказва пред Жером Божур през 1987 г., а после заедно редактират.

Маргьорит Дюрас смело, открито и дори безпощадно говори за приятелството, снобите, алкохолизма, жената любовница, майчинството, Пруст, писането, за писането когато си жена,

„Думата „дами“ няма да ви говори нищо, ако не познавате тези от Ламанша. През лятото те съграждат отново Европа благодарение на своите приятелски мрежи, срещи, светски и дипломатически връзки, виенски и парижки балове, жертвите от Аушвиц, изгнанието.“

„Има жени, които изхвърлят. Аз много изхвърлям.
В продължение на петнадесет години изхвърлях ръкописите си веднага след публикуването на книгата. Ако се попитам защо, мисля, че го правех, за да излича престъплението, да го обезценя в собствените си очи, да „ми бъде по-лесно“ в собствената ми среда, да пристъпя непристойността да пишеш, когато си жена …“

„Нямах нужда да се труфя в красиви дрехи, защото бях писателка. Тези неща са валидни дори отпреди писането. Мъжете харесват жените, които пишат. Те не го казват. Писателят е чужда страна.
Е, сега вече знаете всичко.“

„Тази книга няма нито начало, нито край, няма и среда. Доколкото няма книга без основание за съществуване, тази книга не е такава. Тя не е дневник, не е журналистически материал, а е извлечена от всекидневните събития. Да речем, че е прочитна книга“ – пише Дюрас в предговора към френското издание.

Софи Унг е художник на корицата, а преводът от френски – на Тодорка Минева, чудни са!

Писах още за Емили Л. от Дюрас, след четенето й в Читателския клуб на НБУ

Ресто. Бистра Величкова

IMG_6629

Сборникът разкази на Бистра Величкова Ресто ме намери и донесе куп спомени и размисли за близкото ни минало.

Някои от разказите се отнасят до една епоха, която не искаме и не обичаме да си спомняме – Прехода. С всичките му лъкатушения и противоречия – хем очаквания за демокрация, хем доста соц-блато.

Много ми харесаха разказите Преходът свърши и Ресто.

Има и разкази за тийн любов и таква, които продължават да търсят любовта след като тийн възрастта е отминала.

Искрени и носталгични са разказите, събрани в тази книга.

Автор на корицата е Надежда Костова. Леко ме заблуди, че епохата ще е по-ранна. Но открих чара й, след като прочетох разказите.

Великолепно издание, както всичко в поредицата Нова проза на Издателство ЕРГО.

Моя небесна избранице. Марийке Лукас Райнефелд

IMG_6546 Large

Моя небесна избранице на Марийке Лукас Райнефелд ме свари съвсем неподготвена. Този роман ме прободе, потресе, провокира, ядоса, смири. Не бе лесен за възприемане, макар много красив за четене.

Музикалните, филмовите и литературни препратки ми помагаха да преглътна тесните и задушаващи на моменти части от романа. Линията с Хитлер, Сталин и падането на двете кули 9/11 също ме държа като спасителен пояс. Личната отговорност и правото на щастие, границите в любовта, размити от първичната страст – отведоха ме далеч тези теми.

„ти кимна вяло и на свой ред ме попита дали историята би се развила другояче, ако Хитлер имаше жена, дали щеше да е все така зъл, ако беше влюбен, защото откакто скъсахте с големия ми син, си била сърдита на всички, дори на клисаря, който се грижел за светлината в дъното на църквата – сърдеше му се, сякаш той е виновен за мрака в теб, сякаш е угасил свещите в главата ти, а аз отвърнах, че не е имало начин Хитлер да се влюби, защото не е обичал себе си“

Безкрайно лъкатушещи изречения и мисли, преливащи една в друга по красив и нежен начин. Плетеницата в главата на героя Кърт, която повтаря лабиринтите на неувереността на живота, мистерията на смъртта, привличането, абсурда, бъркан с любов.

Благодаря на издателство ICU за подбора, както винаги – прецизен и с усет, за прекрасните превод – Мария Енчева и корица – Таня Минчева.

вятърът, духът, дъхът. Андрея Расучану

IMG_6628

 

вятърът, духът, дъхът на румънската писателка Андрея Расучану разказва по много живописен и детайлен начин времето на Чаушеску, диктаторът на Румъния по време на соц-а, чрез съдбата на едно разделено семейство

мъжът бяга, заедно със свои приятели, през Дунава, другите са застреляни в този опит за бягство

как жената и детето успяват да живеят сами, да оцелеят в глада и трудностите на късния соц, как духът устоява на всички предизвикателства

красиво написана история, която може би не успях да разбера изцяло

великолепна корица на София Попйорданова, уловила духа на романа лаконично и коректно, прецизен превод, предполагам никак не лесен на Лора Ненковска от румънски и браво за издателство ICU

Безплатното. Крис Андерсън

Безплатното на Крис Андерсън е книга, която всеки, който се захваща с развитието на нова идея (бизнес, организация или друго начинание) е добре да прочете, за да се вдъхнови или за да натрупа още инсайти. Книгата преминава през това какво е безплатното, през кратко разяснение на една от най-криворазбраните думи, цифровото безплатно, демонетаризацията, новите медийни модели, съмненията относно безплатното.

 

Любопитен момент  са правилата на мисленето чрез изобилие. От тях ще сложа само едно за тийзър „Безплатното прави други неща по-ценни“.

Тази книга ми е подарък от Вася, за което й благодаря!

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с дигитален маркетинг или нови медии, бизнес или ще започват своя нова идея.

Препоръчвам и всички други книги на Крис Андерсън.

Подарявам копие от тази книга (както и много други през годините) на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

Смелостта да твориш. Роло Мей

Смелостта да твориш на Роло Мей е от книгите, които могат да вдъхновят, но и да отговорят на много въпроси за това как се ражда творчеството, какво е да твориш и как да стимулираш това. Книгата не е голяма и плашеща – 176 страници и се чете бързо.

„Какво е творчеството? … процесът на извеждането на живот на нещо ново“

„Същественото различие е между изкуството като нещо неестествено (както е при „изкуственост“ и „изкусност“) и същинското изкуство.“ (47)

„Творческият процес трябва да се изследва … като израз на висшата степен на емоционално здраве, като проява на нормалните хора в акта на тяхната самореализация. Творчеството трябва да се вижда в труда на учения също тъй, както и в труда на художника, при мислителя, също както при естета, и човек не бива да изключва степента, в която то е представено у висшите ръководители на съвременната технология, а също и при нормалните взаимоотношения на майката с нейното дете.“ (48)

Хората могат да притежават талант, независимо дали го използват. „Творчеството, обаче, може да се види само в действието.“ (52) „Ако решим да сме пуристи, то ние не ще говорим за творческа личност, а единствено за творчески акт.“

Интензивността на сблъсъка – „да бъдеш погълнат, впримчен, напълно обсебен … интензивност на усещанията, изострено съзнание.“ (53)

„това, което творецът чувства не е тревога или страх, то е радост“ (54)

 

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с комуникация. Защото комуникацията има много общо със смелостта да твориш, за да е успешна.

Тази книга (както и много други през годините) дарявам на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

 

Представянето на романа Clair de Lune – Лунна светлина

МартинХристов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

Мартин Христов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

На 10-ти май в бар Kanaal представихме моя роман Clair de Lune, над който работих последните 10-тина години (тук разказах повече за написването).

За мен бе щастие, че романа като книга и като представяне, направихме заедно с хора, с които имаме еднаква ценностна система, споделяме сходни възгледи към света и оптимизъм. Ще разкажа по малко за всеки.

Водещ на събитието бе Игор Дамянов, който внесе усмивки и чар, както само той си може. Игор е млад актьор, със свой собствен почерк, великолепен импровизатор и се радвам, че прие поканата ми и направи събитието лежерно и динамично.

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

 

В началото няколко думи сподели издателя Мартин Христов, под чиято редакция излиза книгата. Той разказа и за Издателство ЕРГО и порецидата Нова българска проза.

justine toms book-164

След него говориха последователно емоционално и с добри думи за написаното Юлия Берберян, Вартануш Топакбашиян, главен редактор на в-к Ереван, Мариана Мелнишка, автор и преводач. Откъс прочете Зорница София Попганчева.

justine toms book-172

Всичко това в готиния бар Kanaal – уютно се получи и мило.

justine toms book-179

Благодаря на всички, които споделиха с мен този важен ден.
И се надявам да пишете, след като прочетете романа.

justine toms book-183

Много хубав разговор за романа и от гледна точка на днешния ден се получи с Мария Мира Христова в „Нашия ден“ в БНР на 11 май 2022.

justine toms book-195

Писах още за създаването на романа – тук.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

No longer human. Провалът на човека. Osamu Dazai

No longer human

Тази книга сама ме намери – забрави си я у нас приятелче на едно от децата ми. И като е у дома книга за няколко дена – нямаше как да не я прочета. Изненада ме. По-късно, докато ровех за информация за автора Дадзай Осаму, в Уикипедия, намерих, че е превеждана и на български от прекрасната Албена Тодорова и издадена като „Провалът на човека и други произведения“ през 2011-та, т.е. ако ви се чете – налична е.

Ехааа е тази книга. Дълбоко в самотата на човека, в изолираността му от света бърка. Много дълбоко.

За любителите на източния светоглед, за питащите се за смисъла и живота – препоръчвам