Браво за Ботевград! Първият български уики град! WikiBotevgrad

Desi-Alexova

Деси Алексова е голям борец! Работи по редица каузи, най-вече свързани със зелени инициативи и Ботевград. Ето я отново, инициатор на един много силен регионален уики проект – WikiBotevgrad! Защото е неуморна и лъчезарна и наистина връхновяваща, нямаше как да не си поговорим по темата и да споделим, поканим, запалим и вас!

Как Деси се срещна с хората от Уикипедия и как се зароди този проект?
Единственият уикипедианец, когото познавах беше Спасимир Пилев. Преди няколко години доброволствахме заедно във връзка с проект за опазване на костенурки, растения и птици. Нищо общо с Уикипедия. Случайно коментира мой пост във фейсбук и подхвърли идеята Ботевград да стане първият уикиград в България. Допадна ми, макар понятието да не ми говореше абсолютно нищо. Най-малкото, защото предразполагаше за нещо ново и креативно. Събрахме се правилните хора, проучихме добри практики, разработихме концепция, кмета адмирира, формирахме екип и започнахме да действаме. Отлично се оказа, че се допълваме и работим в синхрон доброволци, общински служители, представители на библиотека, читалище и музей.

Какво си поставяте като цели? И кой е поканен да помогне за постигането им?
Целите и ползите, произтичащи от тях бих определила в няколко насоки: сплотяване на местната общност; насърчаване на интерес и любов към родния край и книгите; синергия между гражданите и различните институции; изграждане и утвърждаване на положителен имидж за Ботевград и региона. Добротворчество бих го нарекла, ако трябва да се изразя с една дума.
Добре дошли да създадем WikiBotevgrad са ученици, студенти, млади и стари, които са любознателни и биха се вдъхновили от идеята да пишат статии за родния си край. Покани ще бъдат изпратени до училищата, езиковите центрове, читалищата, библиотеките, кметствата в общината, а също така до литературните клбове, МВБУ, Техническия колеж, младежкия общински съвет и др.

Има ли достатъчен обем обекти и информация, свързани с Ботевград, които все още не са представени в Уикипедия?
Има, и то повече, отколкото си мислехме в началото. В интернет като цяло или липсва информация за Ботевград и региона или преобладава негативна. В Уикипедия статиите свързани с Ботевград са малко и повечето са непълни. Инициативата включва, както допълването на вече съществуващи статии, така и създаването на нови такива, като се предвижда общият им брой да достигне около 150. Публикациите ще бъдат придружени от снимков материал.

На какви езици ще може да се допринася?
Няма ограничения. Надяваме се повечето статии да бъдет преведени и на английски език. В езиковите центрове в града доколкото разбрах се изучават и редки езици. Ще се радваме да привлечем участници, които да разнообразят езиковата палитра.

Още малко подробности за проекта – какво предстои, до кога е …

22141213_1605876186130301_6477165560324043048_n
С цел всички заинтересовани граждани да се запознаят с проекта на 11 октомври от 17:30 ч. в сградата на библиотеката ще бъде проведен семинар, съвместна инициатива на Община Ботевград и Уикипедия. По време на събитието всички желаещи – от ученици, през любители, до учени и изследователи – ще разберат как могат да станат част от проекта „Ботевград – първият уикиград в България”. Паралелно ще се разпространяват и информационни брошури.
За желаещите да участват в проекта и да допринесат за създаването на първият уикиград в България на 18 октомври от 10:00ч. и 14:00ч. в сградата на библиотеката ще бъдат проведени работилници от специалисти на Уикипедия България на тема „Как да допринасяме в Уикипедия?”

Самото писане на статиите ще се извърши на конкурсен принцип на три етапа. Трите конкурса рашихме да бъдат проведени последователно и да бъдат на теми: 1) Културно-исторически обекти в община Ботевград; 2) Изявени личности свързани с Ботевград; 3) Природни, културно-просветни и спортни обекти в община Ботевград.
Любопитното е, че проекта предвижда подготовка на информационни табели с QR кодове, които след сканиране с мобилно устройство препращат към съответната статия в електронната енциклопедия Уикипедия.

Не сме фиксирали крайна дата, но може би третият конкурс ще бъде проведен в края на април 2018 г. и след поставянето на информационни табели на съответните обекти ще можем да обявим първият уикиград в България за реализиран.

Активист си по различни каузи. Какво е за теб самата този проект?
Вдъхновение! Реално всичко свързано с този проект ме вдъхновява: лекотата, с която толкова различни хора работим заедно в името на обща кауза, ентусиазмът на доброволците, блясъкът в очите на кмета и директорката на библиотеката, предизвикателството да осъществем нещо, което е ново и за България и за всеки един от нас. Надявам се съвсем скоро допълнително да ме вдъхнови и удовлетворението на самите участници.
Доброволчеството е заразително.

#ВървиНародеВъзродени

#ВървиНародеВдъхновени

IMG_4728

24 май 2017. Пешеходната пътека пред Софийския Университет осъмна така пременена.

Наистина е вдъхновяващо. И великолепно, че се случва. Тук и сега.

Още! Още!

И благодаря на който го е намислил и който го е реализирал!

Магията на кукления театър: Неродена мома

img_0532

В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

img_0529

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

Социално предприемачество в действие: ура за Отсреща и Антон Вълков

img_8206

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

interior

София е готина, но може да е още по!

13151509_509478709257718_7091283807812673348_n

Обичам София! София е моят град. Това че съм родена тук няма толкова значение. Има значение, че тук живея, работя и отглеждам децата си. Тук са семейството и приятелите ми. Тук са любимите ми места.

За хората, които ме познават е ясно, че обичам тази наша София, въпреки всичките й кусури. София не е лесен за живеене град. Не ни е чист въздуха, ама никак. Има много коли, а с това и задръствания, трудно паркиране. Шумно е. На моменти имаме усещането, че мафията превзема града ни. На моменти имаме усещането, че кичът превзема града ни. Ноооо във времето нещата започват да се случват все по-добре – има тук-там вело алеи, с надежда да станат повече, защото велосипедистите са все повече. Имаме доста активен културен календар. Дори имаме и паметник нов на Алеко! Все пак има и мноого още възможности за промяна!

София има нужда от хакване, от повече „преки пътеки“, за да живеем по-удобно, по-красиво и по-смислено. Знам, че има такива. Вероятно са в главите ни. Идеи, възможности, иновации! Е, ето шанс да ги изкараме наяве и да опитаме да ги случим. Заедно!

Аз ще съм там. Ще се радвам да се видим!

А ето и официалното инфо:

За трета поредна година организираме в партньорство с Нов български университет безплатна Академия за иновации за студенти в България. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община. Освен от НБУ през тази година в събитието ще участват и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ София, Бизнес клуба на УНСС, Софтуерния университет и др. университети в страната.

Тази година, проектът ще се реализира под формата на първия по рода си в България 24 часов Sofia Municipality Innovation Hackathon 2016 със съорганизатори – Столична община, Асоциация за развитие на София и Фонда за иновации.
В него, за пръв път, в рамките на „Академия за иновации 2016“, студенти, ще имат възможността да разработват и презентират сами свои решения на проблеми в столицата, в три категории:

– Образование
– Здравеопазване
– Културно и историческо наследство

На 9 и 10 юни в НДК, зала 3, младежи ще могат да разработят свои идеи и решения под формата на 15 минутни презентации и демо версии на продукти и услуги, по темите и проблемите, свързани с тях, изброени по-горе.

Предварителна регистрация за отбори, които искат да участват в хекатона, в която ще се допуснат отбори, (с не повече от 10 души в екип), ще тече от 25 април до края на месец май в нашия сайт.

 

Летиии, летиии … човек!

DCIM101GOPROGOPR0221.

Летях! И беше вълшебно, неочаквано, динамично, приповдигащо 🙂

Летях по покана на младежите от Аеродиум София, а после си поговорих с Тео, който е основно лице на хвърчащите мили хора.

Какво ти носи летенето?
Здравей Жюстин. Благодаря за проявения интерес и смелост от твоя страна.
Летенето с тяло ми носи усещане за свобода, щастие и активна релаксация. Веднъж открил и отключил пътя към тези емоции човек няма как да върне лентата назад. Всичко става различно и ново. Нещо като прераждане (хехехе….)

И как се случи то в твоя живот?
В случай, че има случайни неща да кажем, че беше случайно.

С какви вълнения идват хората в Аеродиум първия път? И как си тръгват?
Доста е индивидуално, тъй като всеки човек е уникален. Някои хора ги е страх преди да се качат да летят, но позитивните емоции по време на полета променят нагласата им. Други са преднамерени към изживяването. След полета споделят, че това невероятно чувство е несравнимо и далеч надхвърлило очакванията и нагласите им. Всеки летял на Аеродиум си тръгва щастлив, вдъхновен и позитивно зареден, някои дори леко изморени 🙂

Можем ли, българите да се забавляваме добре?
Мисля, че ние българите можем да се забавляваме най-добре.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам на всички и себе си здраве, щастие, любов, радост и удовлетворение.

DCIM101GOPROGOPR0253.

 

Креативни млади хора в София и Пловдив – каня ви на КЛЮЧе

DSC02829 (1)

КЛЮЧе е място, на което освен вдъхновение и нови идеи ще получите и доста приятелства и добри познанства с хора като вас.

Каня ви на КЛЮЧе в Пловдив на 31 октмоври – подробностите са тук.

Каня ви на КЛЮЧе в София на 14 ноември – подробностите са тук.

 

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

Моята София, мечтаната София, възможната София

IMG_6734

 

Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?