#ChristoJeanneClaude в Софийска градска художествена галерия и още

IMG_8003
Не успях да стигна до Париж този път. И не видях опакованата Арка.
Но я съпреживях през десетките репортажи на приятели, които я стигнаха, пипнаха, изживяха.

Но успях с изложбата в Софийска градска. И ви я споделям, защото още имате време да отидете.
До 7 ноември 2021.

IMG_7999

Не, не защото Кристо е българин. Защото сам е избягал и не е искал да се асоциира със страната си. Това няма никакво значение.

А защото, поне за мен, размахът на мисълта на всички проекти на Кристо и Жан Клод отива отвъд човешкото. И казва толкова много. За всички нас.

За стените, за границите, за мостовете. За суетата. За времето. За преходността ни. И не/значимостта ни.

И нищо, че са творени преди години. Днес имаме още повече нужда от тези творби и посланията им.

IMG_8001

Пред снимките на творбите на Кристо и Жан Клод останах безмълвна и погълната за дълго. Какво би е било да ги усети човек тези великани на живо …

И тук ще цитирам Петя (Димитрова), която сподели при вида на арката в Париж:
„изкуството е за каквото си искаме. именно за тая свобода е. нищо друго. то повече от това има ли.
да ни харесва, да не ни харесва, да ни вълнува, да ни вдъхновява, да ни възбужда, да ни отвращава, да ни провокира, да ни окрилява, да ни замисля, да ни кара да спрем да мислим.
и да дишаме. и да спрем да дишаме. и пак да дишаме. дълбоко. осъзнато.“

IMG_8002
„на мен ми става от тази гледка. от мисълта само. от целия процес. идея. мечта. подготовка. реализация. оргазъм.
масово освобождаване от хилядолетна фрустрация. тихо, кротко уж. ама категорично. пред целия свят.
дойдох на арт поклонение. а избухването е отвъд.“

В СГХГ има и филм за Кристо и Жан Клод. И стена с още снимки и творчески търсения.

До 7 ноември. Минете.