за оптимизма и бялото куче версия 4

Борис Минчев беше преподавателят, който ме изпитва на първия ми изпит в Университета, мноого мнооого отдавна. точно тогава скъса половината от колегите – беше страшно. преподаваше ни обща психология. кой би предположил, че сега, толкова години по-късно с него сме приятели и последната ни съвместна книга – четвъртата част на „Законът на Мърфи наопаки“ вече е факт

Борис бе избрал темата за оптимизма и не знам как и аз се отзовах въвлечена в проекта още от първата му част, преди няколко години – писах увода, а после измислих бялото куче като антипод на черната котка и така нещата се завъртяха. всъщост основният принос за тези книги е на Борис, който събира всяка оптимистична мисъл мернала се пред очите му, а тази година оптимизмът оживя още повече със страхотните илюстрации на Веси

zakonatето я книгата – топла топла от издателство Сиела, коричната й цена е 10 лв, а ми се струва идеален подарък за всеки повод

за кого е тази книга? тя е за всеки:

  • за малките деца, които търсят свежи текстове, които да преписват за упражнение на почерка или в лексиконите на своите съученици, а покрай това могат да натрупат и малко мъдрост;
  • за порасналите деца – вече тийнейджъри, за сложните моменти от тази много възраст;
  • за още по-порасналите деца – студентите – за умни цитати в началото на курсовата работа, за да заблестят с мъдрост във всяка компания или при свалка;
  • за още по-по-порасналите деца – защото трудните моменти винаги ни съпътстват – при очаквани или неочаквани проблеми, промяна в пътя, предизвикателства като съкращение, глобална финансова криза, раздяла с любим човек или просто депресия от грешка на фризьорката;
  • за всички, които мислят, че вече не са деца – с оптимистичен опит да им се покаже обратното;
  • за всички, които винаги ще носят нещо детско у себе си – за тях най-вече е детската мъдрост, поместена в края на тази книга, включваща оптимистични мисли, предложени от децата на www.Az-deteto.com.

номинации, номинации

днес станаха известни номинациите на журито в БГ Сайт 2009 – ето тук са
извадката е наистина добра, при тази силна конкуренция с 184 участващи сайта!
много хора се вълнуват – как бяха избрани тези сайтове? Технологията на конкурса е много мислена и публикувана надълго в сайта на Конкурса, но ето накратко:
има жури, съставено от 32 души – онлайн маркетинг специалисти, дизайнери, програмисти, SEO специалисти, маркетьори, ПР експерти, представители на бизнеса, неправителствени организации, медии, не малка част от тях носители на награди в предните издания на БГ Сайт
всички членове на журито декларираха обвързаност и с това нататък не могат да гласуват за сайтове, с които са обвързани
след декларирането на обвързаност започна гласуването – на всеки се паднаха на случаен принцип по три категории
оценяването е с една оценка за всеки сайт – оценки 2 за слаб и 6 за отличен сайт по критериите на Конкурса – дизайн, функционалност, съдържание, техническо решение и оригиналност
всеки сайт е оценен от 8 души от журито, сборът от оценките на всички тях се дели на броя гласували, т.е. 8  и се получава крайната оценка. на тази база всички сайтове в определена категория се подреждат и първите три събрали най-много гласове се номинират
от днес тече втори етап, на който журито оценява само номинираните, като всеки оценява всички, без тези, с които е обвързан, като ги подрежда от 1-во до 3-то място. в някои категории има до 5 номинации, поради еднакви оценки

важно – средните оценки от гласуването на журито и публиката ще бъдат публикувани след края на Конкурса, коментари от членове на журито ще могат да се получат в обедните часове на 10 ноември, на Уеб семинара

bgsite09_jur_01

днес също така експертният съвет гласувахме за Специалните награди в БГ Сайт 2009
предложенията ме изненадаха с разнообразието си, но мисля след дискусиите стигнахме до наистина три значими, които ще получат награди
целият процес бе филмиран и видеото ще е онлайн за всички любопитни ден-два след Награждаването на 9-ти ноември

честит рожден ден на банерите!

знам, че са досадни, но са факт

а вчера навършиха цели 15 години! говорим за банерите и Интернет рекламата – цяла огромна индустрия по света, не малка и у нас в последните години

помните ли как изглеждаше нета през 1994-та?! 🙂

ковем стандарти или защо е важно гласуването ти в БГ Сайт

в гласуването на публиката до момента имаме над 17 000 гласа (седемнайсет хиляди!!!), което си е истински рекорд!

и все пак – защо е важно повече хора да гласуват – Бого го е обяснил супер в блога си – позволявам си малък цитат и линк натам за още:

„Гласуването е важно, за да може публиката да определени, кой сайт според нея е най-добър и по-този начин да определи СТАНДАРТА на това как да се развива уеб като цяло в България.“

гласуването е още няколко дена на www.bgsite.org

новите статуетки за БГ Сайт са готови!

pa260014

ето, че новата реколта статуетки са готови! поръчани още през лятото, старателно изработени от сръчните майсторски ръце на Иво и Лозинка Арнаудови, полирани, излъскани – ето ги в целия си блясък, очакващи новите си собственици – победителите в БГ Сайт 2009! в момента тече гласуването на журито, утре ще са ясни номинациите, а в гласуването на публиката до момента имаме над 17 000 гласа! можете да гласувате още около седмица на адрес www.bgsite.org

предизвикателство за пишещите – новелови 09

остава по-малко от месец до крайния срок за литературното предизвикателство за млади авториновелови награди 2009 – подробностите са тук, а това са споделени мисли на трима от победителите в предните издания на конкурса

Биляна Атанасова: Каквото и да каже човек относно спечелването на която и да е награда, все ще е клише, разбира се, че носи удовлетворение, радост и самочувствие. Всяко явяване на конкурс е смелост – да се покажеш, да застанеш зад творбата си, дори ако не спечелиш или дори най-вече тогава. Новеловите награди са, според мен, една от малкото отворени врати за младите автори у нас – стига да имат смелостта, винаги могат да излязат през нея като победители. Пожелавам успех на конкурса и на всички участници и с интерес ще следя неговото развитие!

Евгени Филипов: След завършването на конкурса нямам нови издадени произведения (за съжаление). Вмомента на компютъра ми отлежава завършения ръкопис на роман, по който обаче ме очаква ужасно много работа.
Силно се надявам тазгодишните участници в Новеловите награди да са още повече! Бих искал да споделя, че няма по-невероятно чувство от това, да видиш произведението си издадено в хартиен формат. Каквото и да се говори за компютрите, нищо не може да замени една книга, паснала в ръцете на човек. Смисълът на конкурса обаче не е това да те издадат, нито пък паричната награда. Това, поне според мен, е само повод да седнеш и да сътвориш нещо. Героите и историите, които оживяват сред играта на думите – ето това е истинското удоволствие на писателя.

Елица Бонева: Когато преди една година видях обявлението за старта на конкурса „Новелови награди“, първото което изпитах, беше страх. Но съвсем не се уплаших от самия конкурс – напротив, мислех, че да участвам, е нещо съвсем естествено, както би трябвало да е у всеки млад човек, търсещ пътя до своите думи.
Писането на новела е сериозна възможност младите да надмогнат страха от големия текст, за да се гмурнат в радостта, която писането може да им донесе. Докато съчинявах новелата си „d’Ева“, живях историята и изпитвах тръпка, че думите ми се дърпат и трябва да търся свои начини за разказвачество.
Не съм мислила за самата награда. Фактът, че такова престижно жури ще разглежда новелите, ми беше достатъчен стимул.
След като книгата стана факт, получих десетина писма от хора, които са прочели новелата ми, споделяха впечатления или просто искаха да ме поздравят. За времето от тогава публикувах два разказа и сега подготвям сборник с работно заглавие „Пирографически упражнения“.
Конкурсът сам по себе си е литературно предизвикателство и шанс да повярваш на себе си.
Успех на новелистите в тазгодишното опитомяване на таланти!

ДА Фест

днес в София започва Международен фестивал за дигитални изкуства
организаторите от Национална художествена академия са поканили куп ексцентрични, модерни творци от цял свят

Андреа Пачиото, Дерек Холзер, Рин Ямамура, Сачийо Хонда са само част от артистите, които пристигат за фестивала тук от всички краища на света, за да представят своите произведения

предстои една интересна разходка в света на новото дигитално изкуство, което е завладяло Арт вселената в последно време. Фестивалът ще побере цяло Празно множество, в което ще присъстват и Звукови генератори, и Антиподи, само за вас и под звуците на Pixel game

вход свободен за всички желаещи – 5 дни, през които 13 изложби, 7 пърформанса, 5 презентации, 3 уъркшопа и 2 филма
блогът, посветен на фестивала – http://dafestival.blogspot.com/

Градски четения 3 – различни езици

pa250017

четох разговора между лисицата и Малкия принц, когато си говорят за опитомяването

pa250011

въпроси от Томи напът за НДК: „а защо да се чете на глас?“ и „а ти защо само не слушаш, ами и ще четеш?“

pa250034

снимките са странни, но крият чар и са заредени с ентусиазма на Томи, който другият път иска и той да чете, а не само да снима

значи чакаме 4.

писъци в нищото

писъци, които те карат да настръхнеш, по-страшни от тези във филмите на Хичкок. по-страшни, защото са истински. домът е за деца с умствена изостаналост и е в непосредствена близост до дипломатически клуб, в който богаташите на града ни играят тенис. децата от дома са невидими, въпреки писъците. те не съществуват – нито за играещите в съседство и тънещи в лукс, нито за никой друг. домът е в Горна баня, от добрите квартали на София и въпреки това е сякаш на края на света. няколко пъти съм ходила, за да оставя дарения. един път са ме пуснали да вляза. от тогава са спомените за писъците – още ги чувам. коридори, вървим с директорката, вратите на стаите са плътно затворени, писък, тя поглежда встрани, все едно нищо не се случва, после още и още посъци, тя забързва, оглеждам се объркано, всички врати са затворени, но една е леко притворена и … да, „по-тежките случаи“ са вързани за леглата с бинт… персоналът е изключително малко за толкова деца със специални нужи. основното, от което имат нужда, споделя директорката, са памперси, защото отпусканите не достигат и тогава …

ето тези спомени ме върхлетяха докато изчитах първите редове от материала „Бунища за забравени хора“ на Яна Тавание, публикуван в Дневник, за „институциите“ за възрастни у нас, в Румъния и Сърбия. скоро закрихме Могилино и според някои – решихме проблема. но бунищата за хора продължават да съществуват и нищо, нищо, нищо не се е променило с десетилетия. унизително. невъзможно. до кога?!

за селяни и граждани

Screenshot-39FB навлезе. присъствието там е близо до ума и повече от лесно. и за гражданите, и за селяните

ето симпатичното кате на агроШоп с достатъчно чувство за хумор, но и прагматизъм

„AgroШоп е магазин за селяни и граждани!“

води към страничка във FB със свежо инфо, снимки и цени!

добреее