остава по-малко от месец до крайния срок за литературното предизвикателство за млади автори – новелови награди 2009 – подробностите са тук, а това са споделени мисли на трима от победителите в предните издания на конкурса
Биляна Атанасова: Каквото и да каже човек относно спечелването на която и да е награда, все ще е клише, разбира се, че носи удовлетворение, радост и самочувствие. Всяко явяване на конкурс е смелост – да се покажеш, да застанеш зад творбата си, дори ако не спечелиш или дори най-вече тогава. Новеловите награди са, според мен, една от малкото отворени врати за младите автори у нас – стига да имат смелостта, винаги могат да излязат през нея като победители. Пожелавам успех на конкурса и на всички участници и с интерес ще следя неговото развитие!
Евгени Филипов: След завършването на конкурса нямам нови издадени произведения (за съжаление). Вмомента на компютъра ми отлежава завършения ръкопис на роман, по който обаче ме очаква ужасно много работа.
Силно се надявам тазгодишните участници в Новеловите награди да са още повече! Бих искал да споделя, че няма по-невероятно чувство от това, да видиш произведението си издадено в хартиен формат. Каквото и да се говори за компютрите, нищо не може да замени една книга, паснала в ръцете на човек. Смисълът на конкурса обаче не е това да те издадат, нито пък паричната награда. Това, поне според мен, е само повод да седнеш и да сътвориш нещо. Героите и историите, които оживяват сред играта на думите – ето това е истинското удоволствие на писателя.
Елица Бонева: Когато преди една година видях обявлението за старта на конкурса „Новелови награди“, първото което изпитах, беше страх. Но съвсем не се уплаших от самия конкурс – напротив, мислех, че да участвам, е нещо съвсем естествено, както би трябвало да е у всеки млад човек, търсещ пътя до своите думи.
Писането на новела е сериозна възможност младите да надмогнат страха от големия текст, за да се гмурнат в радостта, която писането може да им донесе. Докато съчинявах новелата си „d’Ева“, живях историята и изпитвах тръпка, че думите ми се дърпат и трябва да търся свои начини за разказвачество.
Не съм мислила за самата награда. Фактът, че такова престижно жури ще разглежда новелите, ми беше достатъчен стимул.
След като книгата стана факт, получих десетина писма от хора, които са прочели новелата ми, споделяха впечатления или просто искаха да ме поздравят. За времето от тогава публикувах два разказа и сега подготвям сборник с работно заглавие „Пирографически упражнения“.
Конкурсът сам по себе си е литературно предизвикателство и шанс да повярваш на себе си.
Успех на новелистите в тазгодишното опитомяване на таланти!
Follow
Писането почва с четенето.
Днешните няма да пишат един ден, щото няма библиотеки..и понеже пропуснахме шанса, ще четем преводна литература.
В топлите страни хората си развиват езика, като се грижат за употребата му с начало дома на книгите.
Затова имат издателства. Автори. Теми.
Преди да станеш талант, трябва да култивираш разпознаването на други таланти.
Стискам им палци на НН2009!
съгласна съм с теб. тая не малка част от песимизма ти по темата. и все пак той се оборва от проведените вече Новелови 07 и 08. надявам се и тази година традицията на неочаквано добри текстове от млади, непознати имена да продължи. дано.
По-скоро е скептицизъм, че изобщо ще има дискусия за новата роля на библиотеките. В процесът, няколко хиляди автора няма да бъдат публикувани, а онези дето потърсят аудитория чрез интернет няма да получат необходимото признание.
Езикът ще следва динамиката на онзи, от който е преведен – за подбрана аудитория; за останалите ще е парцалистика и баластра от екран.
Колко точно лошо е това ?
Хвани първата опаковка до теб.
Фокусирай на текста.
Забеляза ли пропуските?
Е за това говорим.
Лошият език прави и лош превод.
Навред шляещите се бг костюми не могат да свържат десет думи в послание.
НН са важни. И са малки, за да правят разлика. Трагедия отвсякъде.
По 365 дни търся да прочета нещо свежарско, зареждащо и модерно на бг. Йок. Принуждавам се да пиша (еех, ако не бе тая скромност)
знаеш ли, мисля, че има раздвижване. опитвам се да хвана за опашката изплъзващата ми се надежда и например лит флаш мобите (например) тези дни са част от онова, което помага да не съм чак краен песимист
НН са важни, но малки.
литфлашмобите са важни, но малки.
поетичните четения
и още много малки (евентуално)
могат да заложат на поне едни 10% четящи хора у нас и друг път
но 10% четящи не са достатъчни за 1% пишещи, нали, май това опитваш да ми кажеш
е … сещам се за крепостна Русия и Толостой, например
?
It is always the 10%. We need the government to recognise the libraries as its domain..and take it from there (apologies for the latin, the server is VERY well protected against my improvements, keyboard included)