Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ура за възможностите за образование отвъд учебника и Училище Френе в Бургас!

4txclx7mi9_p101069400_07_27_10still010

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Ура за Цвети-Слава и Brimkie!

received_124145595681481

Срещнах Цвети-Слава на награждаването на жени-предприемачи на B4B Hub. Тя е шармантна, прекрасна, усмихната и предприемчива. Стартира свое социално начинание, за което ми се искаше и ето – споделям и с вас чудната й история 🙂

Как започна всичко с твоето социално предприятие?

Всичко започна след няколко вдъхновяващи проекта „Еразъм“, благодарение на които успях да се запозная със социални предприемачи от чужбина, които споделиха опита си. Видях отражението на социалните предприятия върху обществото и икономиката, дадох си сметка, че това е нещо в пъти по-ползотворно от еднократни действия, насочени към подкрепа на уязвимите групи, това е наистина приобщаващо и има полза за всички от доставчикът на суровини до крайния потребител. При прибирането си в България след няколко месеца черпене на опит знаех, че искам да развия нещо свое, което да ме подтиква да израствам всеки ден и се зачудих какъв може да е моят продукт, трябваше ми нещо полезно, красиво и ново, но и изпълнимо в България. Така се стигна до ръчноплетени изделия от рециклиран памук. Когато идеята се оформи като Бизнес план, което стана първо доста набързо, колкото да добия представа в каква посока да мисля, имах възможност да започна дейност в чужбина, но виждайки нуждата от нещо такова тук, предпочетох да остана. Именно социалната отговорност на бизнеса беше водеща при създаването на „Бримки“ и ще остане такава.

Какво плетете и кои са за теб любимите ти неща, които произвеждате?

Плетем предимно детски играчки и панери, но и подложки за чаши, чанти и ключодържатели. Стараем се да отговаряме на търсенето и експериментираме, за което страшно ми помагат дамите, които се занимават със самата изработка- опита им в занаята им дава друг поглед, имат страхотен усет и всеки продукт е изпипан. Често се случва да преправяме нещо докато не стигнем момента, в който ни харесва и сме уверени да го предложим на клиентите си. Плетем и доста неща по поръчка, в цвят избран от клиентите, а при желание- персонализираме с бродерия. Всичките ни продукти са хипоалергични, перат се в пералня и са страхотни за гушкане и мачкане, без опасност нещо да бъде погълнато или опасно по друг начин, затова много се радвам и се старая да оправдая доверието на родителите, които избират „Бримки“ да изработи първата играчка на детето им. Може би любими са ми различните пингвинчета, които плетем в бонбонени цветове, някои от тях имат малки шапчици и шалове и са наистина очарователни. Много мила ми е и една кукла-Зайка в сиво с розова рокличка и обувки, които се свалят, защото съм виждала супер въодушевени реакции на момиченца, когато я видят.

През декември започнахме да правим и сапуни, които също са без алергени и са на глицеринова основа, като идеята им е, че позволяват включването на повече дами в работата, тъй като не изисква толкова време и търпение за направа, колкото плетенето. При сапуните е много креативен процес, имаме сапунени бонбони и мъфини, сапунени звездички. Последния ни експеримент със глицеринова основа, аромат на карамел и мляно кафе за ексфолиант, се превърна в мъфинче, украсено с парченца сушен банан и кокос и е същински сладкиш, който почиства нежно кожата без да я изсушава, а кафето е доказан ексфолиант. Имаме и сапунени пеперуди с овесени ядки, джинджифилови сапуни с парченца сушен джинджифил и био джинджифил на прах.

Многократните тампони за почистване на лице са алтернатива на еднократните такива, от които имаме ежедневна потребност. Много лесни са за употреба, перат се в пералня, хипоалергични са и много нежно почистват кожата, като плетката създава едно приятно усещане за лека ексфолиация и масаж. Предимствата им са в това, че за цената от два лева на тампон потребителя получава неограничен брой употреби и вместо почиствайки козметиката си да създаваме още боклук, използваме преработени текстилни отпадъци, вместо специално отгледан и обработен памук на голяма фирма, подкрепа получават дами, които ги правят чрез един традиционен занаят и социалното им включване.

FB_IMG_1582724050207

Основните предизвикателства в ежедневието ти на предприемач?

Основно предизвикателство за мен е времето, защото освен „Бримки“ имам постоянна работа с 12-часови дневни смени, за която ставам в три сутринта и се прибирам в десет вечерта и завършвам гимназия в самостоятелна форма, като ми предстоят матури и финално обмисляне на опциите за университет. С „Бримки“ съм доста в движение, защото плетенето е надомна работа и вземам материалите, доставям ги и се уточняваме с плетачките, след това вземам готовите продукти, връщам обратна връзка, ходя по базари и събития. Старая се да има постоянно онлайн присъствие, да държа клиентите в течение за поръчките им, да съм насреща при въпроси и ситуации при производствения процес и да търся нови възможности. Опитвам се да съчетавам работата, бизнеса и ученето и с хобито ми да чета и да се занимавам с езици, да пътувам и всички нормални битовизми, достатъчно движение и разходки на чист въздух и слънце. За щастие все по-рядко ми се налага да се справям и с негативното отношение и недоверието, което понякога се поражда от възрастта ми, но това също се появява от време на време.

Как може да помогне някой, който иска, вдъхновен от това интервю? И къде да ви открием?

Единственото по-добро от едно мече, е едно мече с кауза, така че всеки, които иска да ни помогне може да ни подкрепи като закупи продукт на „Бримки“. Това може да стане през Фейсбук страницата ни Brimkie, уеб сайта ни или на място в гр. София ул. Юрий Венелин 20 или в салон „Хера“ гр.Враца (срещу Здравната Каса). Последването в социалните мрежи и препоръките на приятели също много ни помагат да намерим топъл дом на любимите ми пингвинчета и дадем работа на дами в неравностойно положение.

–-

Дайте по един лайк тук https://www.facebook.com/brimkie/ 🙂

А от мен – Успех, момичета!

 

Ура за Софи от Foodie Boulevard и покана за Щастлива храна за щастливи хора

IMG_7962-1

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

cropped

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

680EC5DBBA754DD2A383C8E879FD4C19

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Ура за Ом и насърчаването на женското предприемачество в Непал

women-empowerment-news-03

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

women-e1560779152379

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

women-entrepreneurship

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

IMG_7087

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.

Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

Ура за Ася и Здрави заедно!

_DSC7263-Edit 1 (1)

Запознахме се с Ася Райкова на едно обучение в Гарбово за предприемачи. Разбрах, че е борбена, енергична, всеотдайна и усмихната, минала е път за себе си, който иска да сподели и с други жени. И ето, затова я поканих на този разговор в блога ми.

Как стартира Здрави заедно и каква е посоката ти днес и за 2020?
„Здрави заедно“ стартира през 2012 година на остров Тенерифе. Започнахме като дистанционна програма за по-добра физическа форма чрез изграждане на здравословни навици в храненето и движението. През 2013 продължих на живо в град Несебър, а от 2017 година комбинирам дистанционната работа със събития на живо.
Съвременната жена се нуждае от повече увереност и енергия, отколкото от постигане на отлична форма. Затова и посоката на „Здрави заедно“ днес е подкрепа за българските жени да изграждат начин на живот, който ги зарежда с енергия. Помагам им да се чувстват добре в тялото си и да се харесват.

Вече си майка – какво промени у теб майчинството и какво се промени по отношение на работата ти по Здрави заедно?
Станах по-търпелива, разбираща и присъстваща в настоящето. Научих се да ценя енергията си и да се грижа за себе си, така че да се грижа по-добре за другите. Започнах да си поставям приоритети и да не действам на всяка цена.
По отношение на „Здрави заедно“, майчинството ми помогна да разбирам по-добре жените, с които работя, както и да подхождам още по-индивидуално. Старая се да слушам повече, отколкото да говоря, и да посрещам нуждите на всяка една със съпричастност и загриженост.

Грижим ли се за телата си достатъчно и кои са трите най-често срещани грешки, които допускаме в тази си грижа?
Рядко срещам жени, които истински се грижат за себе си. Често си мислим, че го правим, но отдолу стои желание за бърза промяна и за манипулация на тялото.

Трите грешки:
1. Сляпо следваме масовото и популярното, без значение дали е добре за нас в дългосрочен план. Така прескачаме от едно нещо на друго, храним се и се движим по начини, които не ни харесват. Грижата за себе си не е нещо, което трябва да се принуждаваме да правим, а нещо, на което да се наслаждаваме.

2. Опитваме се да променим прекалено много, прекалено скоро. Промяната изглежда като война, за която нямаме сили в и без това пренапрегнатото ежедневие. Предпочитам да ползвам мирни, естествени подходи – с уважение към това, което сме сега и с удоволоствие и наслада от новите навици, които градим.

3. Разчитаме на някой отвън да ни каже какво да правим. Това е нежелание да поемем отговорност за своята промяна. Най-често го правим, защото сме изтощени и не искаме да мислим, или защото се страхуваме да грешим. Проблемът е, че няма как друг да знае кое е най-грижовното нещо за мен в този момент. Разбира се напътствията, подкрепата и споделянето с учители, специалисти и треньори е важно – но единственият начин да се променим устойчиво е когато това се случва отвътре навън.

OIT_2494

Спорт, фитнес, диети – има ли формула, която препоръчваш?
Да : )

Уверено – да опознаем тялото и да разпознаваме нуждите му от хранене, движение и почивка. Това дава свобода и увереност, че във всеки момент правим най-доброто за себе си.

Умерено – да се научим да отговаряме на нуждите си (храна, движение, почивка) адекватно, без да изпадаме в изтощаващи крайности. Това помага да се освободим от самокритиката и да сме добре там, където сме.

Енергично – да се грижим преди всичко за добра енергия през целия ден. Енергията е показател за физическо и психическо здраве. Помага ни да останем в добър емоционален баланс, с висока работоспособност и да се чувстваме по-удовлетворени от живoта.

Ако сме породили любопитство у някои дами – как могат да те намерят и какво им предлагаш?

Страницата ми е zdravizaedno.com. Във Фейсбук ще ме намерите като Asia Raykova, а в Инстаграм като asiaraykova.
Можете да се запишете за бюлетина „Здрави заедно“, в който – освен полезна информация – публикувам подробности за предстоящите курсове и събития на живо с мен. Също така съм на разположение за безплатна 30-минутна консултация с всяка жена, която желае да обсъдим нейния индивидуален случай.

Пожеланието ти за всички читатели на моя блог?
Бъдете смели и поемете отговорност за своята промяна – отвътре навън. Живейте умерено и се грижете за себе си, за да имате енергия за хората и нещата, които обичате.

Ура за Камен! Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот

81859141_10215133329836478_5161985978901987328_o

Камен е млад, пъстър, действащ, мечтател, планинар, цветар, предприемач, образован човек, който решава да се върне на село и да започне свое производство на цветя. Прави го със страст. С малки стъпки. Прави го. Все по-успешно (виж долу снимката).

Запознахме се с Камен Бакърджиев на обучение, което водих за комуникации за Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята му ме плени и затова реших да ви запозная и вас с него. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да се занимаваш с цветя и да оставиш големия град?
Цветята са страст. Занимавам се с тях и ги изучавам още от дете в градината на баба ми на село, а малко по-късно и в университета, където придобих степен магистър Ландшафтен архитект през 2011 г. По препоръка на преподавателката ми по цветарство, бях назначен на позиция Технолог цветопроизводство в голяма столична оранжерия, където по-късно бях повишен в Мениджър. (бившата вече Озеленяване ЕАД) . Натрупаните опит и контакти използвах, за да разработим с приятел малките оранжерии в парк Врана. Исках обаче да погледна как е и от другата страна и се върнах стъпка назад като започнах работа като продавач-консултант в сектор Градина на голяма верига хипермаркети- дотогава партньор, днес- конкуренция. Научих повече за бизнеса и клиентите и решех, че съм готов да приложа знанията, работейки за себе си. Локацията избрах неслучайно. Тъй като смятам, че Камен-ът си тежи на мястото, а семейството е единственото, което безусловно те подкрепя, се завърнах в родното си село Орешник след 12 годишна изневяра със София. С малко спестени средства от последната заплата си построих малка оранжерия в двора на къщата си, в която произведох първите си цветя, които впоследствие успях да продам.

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот. Засявам семена, треперя над бебета, отглеждам подрастващи и когато съм сигурен, че са достатъчно зрели и здрави, за да се справят сами ги изпращам при приемните им семейства. Именно погледът ми над цветята като живи същества, всяко със своите нужди и характер определят тайната на моя успех.

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Както казах, работя с живи продукти, които имат за цел да даряват радост, възпитание и култура. Това според мен е изключително отговорна задача. Като повечето малки предприемачи, стъпили на една от сцените, които винаги ще бъдат актуални, аз се сблъсквам и с конкуренцията, с която трябва да се съобразявам, за да бъда актуален на пазара. Лично за мен предизвикателство е да не загубя цветния си дух, обръщайки цялото си внимание върху печалбите. Всеки бизнес трябва да е в полза на обществото, не по-малко, отколкото в лична.

Къде могат да те открият хората и да видят прекрасните ти цветя?
Мога да бъда открит във фейсбук страницата ми „Цветята на Камен”, която за сега нямам особено време да поддържам, в групата „Цветя от производител/и”, където в сезона могат да разглеждат актуални снимки на произведените от мен цветя, както и на място в оранжерията.

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. :) Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. 🙂 Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казал?
Бих казал: „Давай смело, лесно е!”. Пет лева в джоба, спечелени от собствен бизнес, в който гориш имат много по-висока стойност от десет, заработени като обслужващ чужда идея! Свободата, която собствения бизнес ти дава да изразиш себе си е безценна!

Пожеланието ти за 2020?
За 2020, освен здраве за мен и близките ми си пожелавам още повече цветя, още повече доволни клиенти и да не загубя пламъчето, което ми носи удовлетворение от бизнеса(работата).


Искрено желая успех на Камен!

5 неща, които ни пожелавам за 2020

IMG_6237

В музея на илюзиите в София

О, светли дни в началото на новата година и новото 20! Време за планове, обещания, годишни равносметки и пожелания. Реших, насърчена от Петя, да събера какво си пожелавам колективно за всички ни, живеещи в моя град, в моята България и с това да отправя мисли в посока дано се сбъдне.

По-малко мрънкане.

Мнооого е досадно мрънкането. Оплакването понякога е ок, но когато е постоянно, плюс не последвано от действие става наистина досадно.

Мрънкането има различни измерения. А пасивната агресия също се шири навред и минава между капките на нашата търпимост. Дори неврността, пришпореността, припряността са си измерения на същото. Спасението е във второто ми пожелание – повече време в мир.

А, да – осъзнавам, че това самото си е вид мрънкане от мрънкащи 🙂

Повече време в мир.

След мрънкането много досадно за мен е да има наоколо ми нервни хора. Така ми се иска хората да са повече в мир със себе си, така ще са в мир и със света. Никаква телевизия, по-малко време онлайн, без излишно безумно скролване из sm. Да, фб на корем, дори когато си сред хора, на маса с приятели и неразделянето с телефона ми се струват неприемливи, да го кажа меко (за дигиталните диети като добро начало съм писала също).

Повече разходки сред природата, който има нужда и осъзнатост – медитация, за останалите и музика, четене или слушане на хубава книга, спорт, движение могат да помогнат. Задължително време с приятели (без клюкарстване и одумване на другите), време със семейството (в любов и уважение), време със себе си.

Нулев отпадък.

Знам, че е трудно, много трудно. Нулев отпадък е много трудно днес, но е мисъл, която може да ни води в консуматорския ни свят и да помага. Скоро ще бъдем принудени да го приемем, затова ако от сега си го изградим като идеология ще е чудесно. Редуциране на непотребните, излишни покупки. Рециклиране на всичко, което може – вече има места за предаване освен на хартия, метал, пластмаса и стъкло и на текстил, стари дрехи, обувки и чанти – нека всичко ненужно мине нататък.

Компостиране – ясно е, че ми е слабост. Хайде, който отдавна е мислил – време е да се започне. Писала съм по темата.

Да, всичко това е възможно.

Повече активизъм и доброволчество.

Каузи и нужни от помощ – много. Всеки, намерил своята е вече пълноценен човек в 2020. За останалите – силно пожелателно. Малки крачки от всеки от нас могат да доведат до по-голяма промяна. Светът няма да се промени в добра посока, ако оставим хора с егоистични и недобри намерения да го водят. Не, това не се отнася само за политиката. А за живота като цяло.

Каузи бол – почистване около блока или спретване на хубава градинка за радост на всички, а към нея и пейка за общуване, писане, допринасяне, превеждане за Wikipedia на български, подпомагане на приюти за кучета или доброволстване в кухнята за бездомни, садене на дървета, събиране на пластмаса и фасове от плажа … много са. В някои държави (в северозападната част на Европа) доброволчеството е доста развито, тук сме на последни позиции … Да, доброволчеството е обратното на мрънкането – виждаш, че нещо не е ОК и полагаш усилия да го поправиш, без да виниш другите и да чакаш съседите, кметът или държавата, щото те, може никак да не им е до това, дето ти виждаш, че не е ОК.

Та пожелавам ни да сме по-активни.

По-малко излишества.

Радикално разчистване на старите дрехи и даряването им на различни домове, нуждаещи се, приюти, контейнерите за текстил е добра първа стъпка. Пазаруването по списък с преосмисляне (спрямо движението към нулев отпадък) и добро планиране също е добра стъпка. За себе си обещавам стабилно да продължа да работя в тази посока и през 2020.

А в допълнение – който действа вече в някое от тези направления – имаме задача да споделяме с хората около нас – за успехите и неуспехите, които постигаме. Не да агитираме, лайкваме във фб, а да разказваме и да даваме пример с делата си.

Добра година за всички ни!

p.s. По-малко да мразим и повече да обичаме. Себе си, света и живота.


Тази публикация е провокирана от публикацията на Петя PetPanda – 5 неща, които да спрем през 2020.

#ЩедърВторник 2019 – няколко каузи, които си заслужава да подкрепим

donate

Днес е „черен петък“ и защото не ми е интересно да се занимавам с него – свръхконсуматорството води света в доста грешна, дори пагубна посока, се занимавам с доста по-свежото – „щедър вторник„, който винаги е вторникът след лудостта на последния петък на ноември и е ден за щедрост и подкрепа на различни каузи.

Каузи много. Тези, които аз подкрепям най-често са свързани със зелени теми и природа, равенство и права, култура и съвременни български творци (ArtCast ако още не слушате – време е). И разбира се – деца.

Моите приятели от bcause са направили супер симпатичен списък с много добри, проверени, смислени, искрени училища от цялата страна, които събират пари за свои инициативи, подобрения и ще се радвам да поразгледаме заедно и изберем да подкрепим някои:

В ОУ ‘Антон Страшимиров’, с. Бохот искаме да учим в обновена среда!

Спортът е начин на живот в СУ ‘Димитър Благоев’- Свищов

Модерно е да си грамотен в СУ ‘Иван Вазов’ – Вършец

Лаборатория за рециклиране в Земеделската гимназия, Силистра

Екологично отопление за ОУ ‘Васил Левски’, с. Славяново

Мисия ‘Модерна библиотека’ в ОУ ‘Св. св. Кирил и Методий’, с.Правда

Някои имат нужда от 10 000 лв, други само от 1000. Някои вече имат подкрепа. Други – все още никаква.

Лично аз ще даря на тези три кампании средства, а за училищата във Вършец, Правда и в Славяново ще изпратя и книги.

Пълен списък на училищни проекти, които чакат подкрепа – на сайта на bcause.

Капка по капка – вир става. Вярвам в това!

Хайде.