Герника. Войната. Пикасо.

Guernica (3820712635).jpg

Герника – вероятно една от най-разпознаваемите картини на великия Пикасо. Знаех историята на създаването й. Но наскоро, от подкаста на Duolingo на испански език, научих и подробности около заточението на картината и волята на автора й да се върне в родната си Испания едва когато тя е наистина демократична държава.

Времената са такива, че много хора предпочитат да мълчат, да не заемат позиция по случващото се в Украйна.Изумително е как хора на изкуството у нас, прехвалени музиканти, актьори, спортисти, предприемачи, които иначе доста обичат да се изказват за какво ли не – сега повечето от тях мълчат. Дори не само мълчат, а продължават да споделят лежерния си лайфслайл със снимки от Малдивите, луксозни хотели и обилна храна.

Иска ми се повече хора да научат за това как Пикасо създава и постъпва с Герника. И да заемат страна. Страната на мира и демокрацията. Незаемането на страна е съучастие с насилието.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. 70% от сградите на Герника са разрушени, 1600 души са загиналите, а над 800 са ранените. Да, това плашещо много прилича на случващото се в Украйна през 2022 – Мариопул, Буча …!

Пикасо използва черна, бяла и сива маслена боя, за да покаже ужаса на войната. Хората са разпокъсани. Болката е непоносима.

Пикасо завършва картината през юни 1937 година и тя е отнесена в Париж, където авторът е в изгнание. Две години по-късно Франко установява своята диктатура, което кара Пикасо да завещае волята си и пред адвокат – Герника да не се върне в Испания докато не се установи истинска демокрация.

През 1939 година Герника обикаля на няколко места в Европа, а след това потегля към Америка, като събраните средства от показването й са за испанските бежанци. Изложена в MoMA тя става сензация. Плановете са след САЩ Герника да се върне във Франция, но започва Втората световна война и тя остава в Ню Йорк.

Цели 44 години Герника не е в своята родна Испания, а в музея MoMA в Ню Йорк. Чака търпеливо.

Пикасо умира през април 1973 година във Франция, все още в изгнание. През 1975 година умира Франко. Демкорацията постепенно се завръща в Испания, съставена е нова конституция, провеждат се избори. Минава време докато адвокатите на Пикасо признаят, че в Испания наистина цари демокрация и разрешат преместването на Герника. Преговорите с испанското правителство започват през 1979 година.

8 септември 1981 година е последният ден, в който посетителите на MoMA могат да видят Герника. На следващия ден картината е внимателно демонтирана, пренесена със самолет и върната в родната й Испания. В родината й вече цари демокрация.

Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ пише Пиер Дакс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Пълната история на Герника е в Уикипедия и на български, все още без подробностите за изгнанието на картината.

Мисля си коя ли ще е новата Герника и защо хората не се научаваме от грешките … и докога ще позволяваме звярът в нас да надделява.

Ако знаете испански и английски може да чуете историята на Герника и пренасянето й обратно в Испания в подкаста на Duolingo тук.

Какви възможности дава Европейският съюз на младите хора #БуденЛиСи

Чефо, Флора и Стан

Синът на едни приятели замина да учи в Германия, дъщерята на други – в Холандия, а на трети – в Ирландия, детето на четвърти – в Италия. Избират между университети из цяла Европа и изборът наистина е голям – без значение от специалност. Знаят езици, имат амбиции, пътуват, нашите млади хора, учат. Родителите им са спокойни. И всичко това е възможно, защото сме част от голямото семейство на Европейския съюз.

С една дума – ехаааа!

Помня времето, когато бях самата аз пред избора къде да уча. Той бе мнооого по-малък, а възможността да пътувам и уча в чужбина – почти никаква. Все още не бяхме членове на ЕС, а и като нация едва едва се научавахме, че няма вече бариери и желязната завеса е паднала.

Освен възможността да учат из всички европейски университети, с относително еднакви и поносими финансови условия, младите хора днес имат още много други възможности – да ползват здравни услуги из държавите в ЕС, да пътуват със студентски билети, както и редица други благини.

Ето защо е яко, че и учениците ни научават за правата си и получават гражданско образование в 11 и 12 клас в училище. Вярвам, че #ДаСиГражданинЕСуперЯко , особено ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
На снимката са Флора, Стан и Чефо, чрез чиито онлайн канали информацията за гражданското образование достига тази година до още много млади хора у нас, като част от информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България.

Гражданското образование в България и #БуденЛиСи

image002

Преди няколко месеца научих, че в последните две години българските ученици от 11 и 12 клас изучават предмета Гражданско образование. И няма да крия – бях приятно изненадана.

Вярвам в силното гражданско общество и ключовата му роля за демокрацията. Също вярвам, че:

Силно гражданско общество = 🙋 Активно гражданско общество = 💡 Информирано гражданско общество
Общество, което е информирано за правата си, за задълженията си, както и за възможностите, които му се полагат. За всички нас и за всеки поотделно.
Не се раждаме информирани. Учим се да бъдем такива.
Ето защо, във времена, в които информацията ни залива по много и отвсякъде, повече от всякога се нуждаем от гражданско образование – отрано и в подходяща форма. Радвам се, че вече има такова и у нас, в България!
Защото #ДаСиГражданинЕСуперЯко наистина е яко, ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
🎧 Повече за информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България 🇧🇬 може да чуете в специалния епизод посветен на темата в любимия ми подкаст – Ден. Също предлагам да чуете интервюто с Флора, едно от лицата на кампанията – гостуването й в подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов.
Ще пиша още в идните дни по темата за гражданското образование 🙂

 

 

Бутилка за многократна употреба. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8326

В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!

За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.

IMG_8324

Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.

Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.

Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂

IMG_8328

В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.

Можем!

Хайде да го направим.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането и за електрическите автомобили.

Електрически автомобил. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

imiev

От две години семейната ни градска кола е електрическа – i miev, ето това малко, смешно, сладко, муцунесто возило. Не съм писала до момента за това, но в поредицата малки стъпки нямаше как да не включа тази. ОК, чувам ви, не е толкова малка тази стъпка 🙂 но е от тези, които можем да направим.

Първо искам да кажа, че е супер да караш електромобил. По-долу ще опиша плюсовете.

И важно – все още в София хората не са свикнали на такива коли и ежедневно я зяпат, разпитват, гледат невярващо „ама на 100% електрическа?!“ и нещо важно – не са се научили, че са безшумни тези коли и се стряскат, като не ги чуват.

И така, основните готини неща на електромобилите:

  1. тихи са. представете си София само с електрически транспорт – ще е тоооолкова по-тиха! супер кеф е да се кара тиха кола.
  2. не изпускат вредни газове. когато минавам покрай майки с колички, бягащи хора или просто хора, не се притеснявам, че ми дишат гнусния пушек от ауспуха, който мърси целия въздух на града. големите градове ще са много по-приятни за живеене, когато са на 100% електрически и заради това!
  3. изгодно е. дори с новите цени на електричеството е по-изгодно, отколкото да сте на бензин, дизел или газ.
  4. електрическите автомобили са с 25% като брой части, сравнено с обикновените, т.е. вероятността нещо да изисква ремонт е драматично по-малка.
  5. ами как да кажа – фенси-шменси си е да си без синя и зелена зона в града, защото електромобилите (не хибридите, само 100%-овите) не пускаме смс за зона 🙂
  6. точно тази е малка, мега пъргава и гъвкава, набира ускорение мнооого бързо, паркира се супер лесно и почти винаги си намира място.
  7. не че е толкова важно – но при електромобилите не се дължи и данък.

Но най-якото е – мисълта да живееш с една идея по-малък отпечатък върху природата – чувството е добро.

Минусите ги има, съгласна съм – най-вече за момента зареждането, което в рамките на София е що-годе решено (особено готино в някои супермаркети е безплатно), но из страната все още не. Но мисля е въпрос на време. Второто, което дори хора с възможности изтъкват, е цената, но мисля, че тя е все по-приемлива, особено на фона на плюсовете и също във времето ще става по-добре. Ясно е, че държавата за момента не насърчава, както се случва на места в Европа, но дори това е въпрос на време.

Мартин Заимов ме запали по електромобилите преди много години, за което му благодаря.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането.

Рециклиране. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8133

Снимката е от оборката в рамките на 5-6 минути днес, 17 октомври, от квартала, където живея (уж от „по-добрите“ квартали в София).

Усетих се тези дни, че отдавна не съм си споделяла по зелената тема, която ежедневно е в главата ми и реших да напиша серия постове тук за малките стъпки, които прилагам в последните доста години, със семейството ми. И много от моите приятели вече го правят. И още много хора виждам, че все повече се вълнуват. Та нека споделя в тази поредица и разкажа за всяко от малките неща, които не затормозяват ежедневието ни, но пък може би поне малко помагат хората да имат бъдеще на тази планета, защото за момента друга си нямаме.

От време на време правя оборки около мястото, на което живеем. Изумявам се, че в 2021 има хора, които с лекота си мятат на улицата, в храстите кенчето, бутилката, други неща … без да се замислят. Ами – минавам мило след тях и почиствам, защото иначе поне няколко години природата ще се бори да ги погълне, а напълно ще успее след 50-100 години поне. А все пак това е моята улица, моят квартал, моят град, моята България и моята планета, не искам да ги гледам мръсни.

Също у дома доста стриктно от много години изхвърляме разделно. Да, чувам, знам мантрата – „ама те ги изхвърлят заедно“, „какъв е смисълът“. Ами смисъл има. Била съм на площадките за сепариране и рециклиране и знам, че това работи. Да, тук в България работи! Стига да има кой да изхвърля разделно.

Добрата новина е, че в София все повече хора изхвърлят разделно. Дори, по скромното ми мнение, контейнерите се пълнят бързо и е нужно Столична община да си преосмисли локации и договори с компаниите, които рециклират и да увеличат капацитета си. Особено за пластмаса. Браво на София, че го прави! Дано скоро и други градове!

Стъклените опаковки са перфектни за рециклиране.

Рециклира се и електроника – разказах за това тук.

Писах също как чистих двора на близкото училище.

И за трите големи мита при рециклирането писах.

Хората от Ценна пластмаса София правят все по-големи крачки. Може всеки да се присъедини към тях.

Бизнесите – също, като поне слагат кошчета и изхвърлят разделно. Чувам за още инициативи, за които ще разкажа скоро.

Хора, можем!

 

Ура за Разперени криле! И браво на екипа на КАЖИ

243924637_904390710179254_5145410846779857014_n

В събота от 10 на езерото Ариана има бягане 5 км – Бягане за животните. Каня ви на него – регистрацията е тук.

Но ако темата за животните ви вълнува – нека ви срещна със Светослав Чекелев, Координатор кампания „Разперени криле„, КАЖИ – Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията.

Разкажете ни повече за кампанията „Разперени криле“? Кога стартира за България и каква подкрепа намирате до момента?

Името “Разперени криле” идва от там, че при клетъчното отглеждане кокошките, използвани от хората за производство на яйца, се държат в клетки, в които всяка птица разполага с място колкото лист А4 и за тях не е възможно да изпънат крилете си. В тясното пространство те нямат почти никаква свобода да се движат или да правят повечето от нещата, които са естествени за тях — да се протягат, да тичат, да се чистят с пясък или да ровят и кълват в земята. Крайната цел на кампанията е да се премахнат жестоките и ненужни клетки, защото вярваме, че никоя птица не заслужава да живее живот без да може дори да разпери криле.

Вдъхновихме се да стартираме “Разперени криле” след като станахме членове на Open Wing Alliance – глобална коалиция от организации, обединени в обща цел: да се прекрати насилието над кокошки и пилета по целия свят. Теорията на промяната конкретно за проблема с клетъчното отглеждане е, че информирайки потребителите, ние променяме нагласите им. → Виждайки нагласите на потребителите, компании от цял свят пoемат ангажименти да спрат да използват яйца от ферми с клетки. → Производителите на яйца съответно преминават към алтернативни методи, за да отговорят на търсенето. → Така фермите с клетки постепенно намаляват и това прави забраната на клетъчното отглеждане възможна. Видяхме, че това успешно се случва по света и започнахме да говорим за проблема в България през юни миналата година.

В началото се фокусирахме основно върху това да информираме хората за това каква е реалността зад яйцата, белязани с код започващ с цифрата 3 (за клетъчно отглеждане). Установихме, че голяма част от тях досега не са обръщали внимание при пазаруване или че изобщо не знаеха за значението на кодовете върху яйцата, но щом разберат колко са жестоки клетките почти всички реагират с възмущение. Към момента близо 11,000 български граждани са подписали петиция, в която обявяват, че се отказват да купуват яйца от ферми с клетки. Освен с обществото комуникираме и с компании, използващи яйца или яйчни продукти, защото смятаме, че те носят отговорността да се вслушат в исканията на потребителите и да предприемат действия, за да се задвижи промяната. Вече 30 компании от различни сектори у нас са приели политики за преминаване изцяло към яйца и яйчни продукти от алтернативни системи за отглеждане.

Може би да споделите малко от историята на движението по света?

Доколкото знам „cage-free“ (без клетки) движението започва в САЩ, където през 2015 г. McDonald’s поемат революционен ангажимент до 2025 г. да се снабдяват само с яйца и яйчни продукти от ферми с алтернативни системи, докато те представляват едва 6% от всички ферми в страната.Оттогава насам освен че стотици други компании в Северна Америка са поели ангажименти, в 9 американски щата клетъчното отглеждане на кокошки бива забранено. В резултат само за 5 години, броят на кокошките във ферми без клетки в страната се е увеличил над 4 пъти — от 6% през 2015 до над 26% през 2020 година. Това означава, че около 68 милиона птици няма да прекарат живота си в тесни клетки.

Движението се разраства и достига Южна Америка, Европа, Азия, Австралия и дори Африка. Към момента над 2 000 компании в цял свят от всички сектори, сред които са и най-големите световни производители на храни, вериги супермаркети и ресторанти, са поели ангажименти да спрат да се снабдяват с яйца от клетъчно отглеждане.

Защо е важно в обществото ни да има повече разбиране за проблема?

Мисля, че е важно да има повече разбиране за всички проблеми свързани с индустриалното животновъдство. Страданието на животните в индустрията е огромно, а същевременно е и най-прикрито. Вярвам, че всеки човек заслужава да бъде информиран за реалността, за да може пазарувайки мислено да проследи пътя на продуктите до супермаркета и да има възможността да направи съзнателен избор дали иска да подкрепя жестоки и вредящи на хората и природата практики или не.

243037460_903223190296006_2168403838216252444_n

Конкретно за проблема с клетките, в момента разликата в цената на едно яйце от клетъчно и подово отглеждане е около 2 стотинки, а за кокошката възможността да разпери криле предполагам, че няма цена. Въпреки че условията при алтернативните системи за отглеждане са далеч от прекрасни, признаването на естествените поведенчески нужди на кокошките и премахването на клетките е стъпка напред към един по-добър свят.

Вашата лична мотивация да участвате в организацията?

Участвайки в организацията имам възможността да допринасям за това хората да стават все по-информирани и загрижени за животните. Според мен никое същество не заслужава да живее живот изпълнен със страдание и вярвам, че ако всеки от нас започне да живее по-състрадателно, светът може да стане едно по-добре място за всички.

Кой и как е поканен да ви подкрепи?

Всеки потребител може да допринесе за промяната като спре да купува яйца с код 3, подпише петицията и по този начин отправи ясно послание към компаниите.

Ако пък сте част от компания и желаете Вашият бизнес да приеме политика за по-етично потребление на яйца и яйчни продукти, свържете се с нас на contact@razperenikrile.bg, за да Ви помогнем с насоки.


От сърце подкрепям КАЖИ и желая наистина по-малко страдание за всички животни. Ако ги подкрепяте – дайте по един лайк във фб, следвайте ги, доброволствайте, дарете им, подпишете петицията или елате да бягаме в събота.

Ура за Георги и Радо и Ценна пластмаса София

IMG_6262

Преди седмица бях на едно специално място – мястото на Ценна пластмаса София, създадено от Георги и Радо. Двамата са ентусиасти – единият е дизайнер – Георги Балинов, другият е гръбначен терапевт – Радостин Русев, но са се захванали сериозно с темата рециклиране на пластмасата (който следи този блог знае, че тази тема и мен доста ме вълнува).

Разкажи ни как започна всичко?
Георги: И аз като всички хора, които дори и малко се интересуват от света в който живеем, в последните години научавах малко по малко за замърсяването от пластмасата и огромните проблеми, които създава за всички нас. В началото на 2019г. започнах да търся начини, с които всеки човек може да помогне и случайно разбрах за огранизацията Precious Plastic. Видях колко много работа са свършили и прекрасните машини и инструменти, които са създали и предоставили за всеки да построи сам. Веднага след това реших, че ще се опитам да построя машините за рециклиране и ще се опитам да покажа на обществото ни, че всеки един от нас може да помогне като рециклира собствените си пластмасови отпадъци. За целта вербувах баща ми, който е пенсионирал се инженер и с негова помощ успяхме да построим и подкараме първите 2 машини, като така поставихме началото.

Кога и как Радо се присъедини към проекта – сподели моля.
Радо: Присъединих се към проекта юни 2021г. Още от преди карантината на 2020г се бях запалил по идеята за рециклирането, която Precious Plastic движението показва и движи в световен мащаб. Веднага щом разбрах, че има има клон на организацията в София – веднага звъннах да си уговоря среща с хората. Така се запознах с Георги, който много се зарадва че ще има още един помощник. От тогава действаме сериозно по постигането на плана на Ценна Пластмаса София.

Защо е важна тази кауза за вас? Защо го правите?
Георги: За мен възможността всеки един от нас сам да рециклира своята отпадъчната пластмаса е лъч надежда сред облаците от негативни новини, свързани със замърсяването и тровенето на планетата и всички живи същества. Моята надежда е все повече хора да научат за нас и дейността ни, така че в бъдеще пластмасата да не се приема като боклук, а като ценен ресурс който сами можем да превърнем отново в нещо стойностно и полезно.

Радо: Защото децата ни ще имат нужда от тези инструменти за справяне с пластмасовият проблем. Всичките ни усилия са за да могат те да се справят. Георги вече има момиченце на 1 година, която е постоянната му мотивация. А аз Радо – искам тепърва да създам семейство и деца.

С какво разполагате до момента? На какъв етап сте?
Георги: След като заработиха първите 2 машини, следващата важна стъпка беше намирането на подкрепа от екипа на Resonator които щедро ни предоставиха място в София, където да изградим първия по рода си център за рециклиране. Успоредно с това получихме и дарение от Сдружение „1% Промяна” с което да построим трета машина и да закупим допълнително оборудване и инструменти. А съвсем наскоро се присъедини и Радо, с чиято помощ успяваме да развиваме нашата малка организация, така че да имаме все по-голямо въздействие.

Радо: Вече сме на вторият етап от плана ни. Разполагаме с три машини от колекцията на Precious Plastic – мелачка, инжектор и екструдер. С тях можем да рециклираме директно всичката донесена пластмаса при нас. Можем да създаваме директно малки по обем предмети, както и да създаваме калъпи за нови предмети.

IMG_6264

От каква подкрепа имате нужда?
Радо: Няколко са нещата, от които имаме нужда:
В момента ни трябват още няколко доброволци, които да ни помагат с:
– различна физическа дейност в базата ни
– заснемане на снимков и видео материал
– нашето онлайн присъствие във социалните мрежи
– идеи, разработки и тестове за нови предмети и изделия, които да почнем да произвеждаме

Георги: Другото важно нещо за нас в момента е да популяризираме нашата дейност, така че повече хора да започнат да рециклират своята отпадъчна пластмасата.

IMG_6267

Как могат хората да допринесат към Ценна Пластмаса София?
Радо: Няколко са начините:
1) Събирайки и носейки ни ежемесечно пластмаса за рециклиране.
2) С физически доброволчески труд в нашата база
3) С умения и познания за подобрение и развитие на машините и процесите ни
4) С парични дарения за закупуване на още машини

IMG_6270

Научете повече за Ценна Пластмаса София:
Нашият уебсайт
Facebook
Instagram


Искрено се зарадвах да видя колко са напреднали Георги и Радо и че вече има подобна инициатива в България!

Ще помагам с каквото мога и каня и вас да се включите 🙂

Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева

Ура за Деси от Дамата с шестте шапки

МИКС резерва

Преди няколко месеца се запознах с Деси и днес с радост ви я представям – тя е отдадена майка, професионалист и човек, който иска да се развива, променя и да помага в това и на други жени около себе си. Така Деси с усмивка смело стартира Дамата с 6-те шапки – личен проект, за който ще ви разкажем в интервюто по-долу.

Разкажи ни за себе си и как стигна до „Дамата с 6-те шапки“?
Казвам се Десислава Цветанова – майка съм на две прекрасни деца (на 6 и 1 години). Обичам предизвикателствата и през целия си живот ме е движил стремежът да уча нови неща, да трупам различен опит. Това доведе до там, да имам много роли и да се стремя да бъда перфектна във всяка от тях.
През 2019 г. компанията, в която работя ме изпрати в Германия, да се обучавам в сферата на Коучинга. До този момент имах бегла представа от тази наука за себепознание и себеразвитие. Оказа се, че обучението постави основите на нов път пред мен. След осъзнаване и равносметка, разкрих какво, как и защо може да ми помогне, да изляза от омагьосания кръг на ежедневието си. Очертах представата си за моя живот и моите роли, така че те да бъдат в хармония с ценностите ми и да се допълват. Разбрах, че всичко зависи от мен! Че имам потенциал да променя към по-добро живота си и той да е по-близко до мечтите ми.
Най-силното ми осъзнаване бе, че стремежът да съм перфектна във всяка роля, всъщност ме отдалечава от перфектността. Защото ме караше често да се чувствам неудовлетворена, изнервена, а така вкарвах тази енергия в семейството и работата си. Този стремеж ме отдалечаваше от баланса и удовлетвореността от ролите ми. Дори от ценностите ми. Започнах да виждам себе си от страни. Да осъзнавам, че загърбвам важните за мен неща като любов, споделеност, хармония и разбирателство. Вместо тях, постигах… резултати. А имах нужда да бъда и призната, и обичана, и благодарна на себе си. Това че се стремях да разбирам нуждите и болките на другите, вече не ми беше достатъчно. Започнах да трансформирам мислите, чувствата и емоциите си в по-полезна за мен насока. С една дума започнах да се обичам и ценя. А само, когато човек обича и уважава себе си, може да бъде истински полезен и на другите.
Преминах през много обучения, коучинг сесии, и сега мога да кажа, че се чувствам по-щастлива. Стремя се да живея живота, който осъзнато съм избрала и всички роли и отговорности ги има в него, защото са част от моята представа. Продължих развитието си в коучинг сферата като завърших и се сертифицирах към едно от най-добрите училища за коучинг обучения в света – Erickson Coaching International. Проведох коуч сесии с много жени – българки, малтийки, сръбкини, германки и други. Оказа се, че стремежът към перфекционизъм е заложен в повечето жени. Така по време на второто си майчинство реших да развия проекта „Дамата с Шестте Шапки“. Целта му е всяка жена да има възможност да работи върху себе си така, че да намери баланса, удовлетвореността и щастието.

Колко шапки имаш ти самата? Коя от тях е най-предизвикателна за теб?
На жена, майка, съпруга, дъщеря, домакиня, авиоинженер, експерт бизнес развитие, коуч. Наскоро сложих и шапката на предприемач – в желанието си да предам наученото и да помогна на други жени да балансират ролите си. Признавам, това е сфера, която е нова за мен. И като най-нова роля, тя е и най-предизвикателната. За първи път разкривам до такава степен себе си и личния си живот. За мен важното е да дам подкрепа и опит на тези, които искат да постигнат щастие в живота си.
В своя път осъзнах, че много от публичните личности, демонстрирайки съвършен живот, всъщност съзнателно и подсъзнателно ни влияят да се стремим към това фалшиво „съвършенство“. А всъщност най-важното е да се харесваме – да сме наясно с възможностите си и да се приемаме каквито сме. Че не е нужно да постигаме прекомерно много неща, за да „заслужим“ щастието си. Повече за тази тема може да намерите тук: https://theladywithsixhats.com/az-sam-pravya-imam/)

Деси 39_DSC_5781-1

Кой е поканен да се включи в Дамата с 6-те шапки?
Жените, които са уморени от борбата да се справят с всички роли в ежедневието си и се чувстват като в центрофуга. Жените, които се чувстват неудовлетворени и изпитват вина. Които имат прекалено високи очаквания от себе си или живеят с усещането, че са им поставени от семейството или обществото.
Тази програма е за тези, които се чувстват жертва на стремежа за перфекционизъм. За жените, които усещат, че нещо не е наред в живота им и заслужават повече. За тези, които искат да направят промяна в себе си, за да бъдат удовлетворени и в личен, и в професионален план. В програмата е застъпена не само теория, но и преживяване, което ги подкрепя да приложат новите си умения и знания, за да сбъднат мечтите си.
Създадох това пространство, в което всяка дама ще намери подкрепа, вдъхновение и мотивация: от мен и от жени, които са с подобни стремежи. Харесвам жените, които творят настоящето и бъдещето си и не се чувстват като жертви на собствения си живот. Отличаващото на Дамата с Шестте шапки е, че всяка жена ще намери в програмата рецептата „за себе си“ – за баланса между това, което я прави щастлива и стремежа й да се развива. Програмите и уебинарите на Дамата с Шестте Шапки не дават конкретни еднопосочни съвети – а съобразени с уникалността, опита и знанията на всяка участничка.

Какви са формите и възможностите за включване?

Възможностите да се включат са няколко:

Ако може да дадеш един съвет на читателите на това интервю какъв би бил?
Бъдете смели! Вървете осъзнато по своя път и сбъдвайте мечтите си. Жените притежаваме невероятен потенциал, който ако използваме в правилната посока, можем да правим чудеса. Аз вярвам, че нашето влияние върху децата и семействата ни, а от там и върху цялото ни общество, е ключово. От там идва и високата ни отговорност като жени да бъдем съзнателни във всеки свой избор.
И да не забравяме, че ние сме творци, а не жертви на живота си!


От все сърце желая успех на Деси! Знам, че ще е от полза на много жени, защото всички ние сме все с много шапки.