Каузи и организации. 01. Българска организация за доброволно кръводаряване

Започвам поредица публикации за каузи и организации, които харесвам, подкрепям, намирам за смислени и важни за цялото ни общество. Всички, за които ще пиша са такива, в които вярвам и имам пълно доверие, че работят, имат смисъл и правят добро за хората, планетата и обществото ни.

Започвам с БОДК – Българска организация за доброволно кръводаряване.

Личната ми история. Много ме беше страх когато бях малка и в младежките ми години от инжекции и кръв. Дори припадах, когато се налагаше да ми слагат абокат или да ми взимат кръв. Разбирам, че този страх е споделен от мнозина. След трите раждания и няколко пъти налагане да даря кръв за приятели и роднини, някъде от 2012 година съм редовен кръводарител. Първо дарявах по 1-2 пъти годишно, ставаше ми лошо, докато ми взимаха кръв. Но с времето го преодолях. Не винаги мога да даря, защото понякога отивам и ме връщат, защото ми е нисък хемоглобина. Но ако съм се хранила правилно и спортувала хемоглобинът ми е добре и дарявам. Така в последните няколко години успявам да даря по 3-4 пъти годишно. Понякога го казвам в социалните мрежи, за да мотивирам повече хора да го правят. Тази публикация цели същото.

Благодарна съм, че имам сред приятелите си не малко хора, които даряват редовно и това е вдъхновяващо!

За БОДК – Тук копирам мейл за Нова година, който ми изпратиха.

Christmas

Изминалата година беше пълна с предизвикателства – в резултат на пандемията:
– броят на кръводарителите намаля с 30%;
– изнесените акции бяха прекратени почти на 100%;
– в резултат на многото заболели от Covid-19 и още повечето карантинирани във всеки един момент, броят на потенциалните кръводарители драстично намаля.
Трудностите ни бяха многобройни, но вероятно годината не е била лека за никого, затова сега няма да Ви разказваме за сложното…

Сега с радост искаме да споделим с Вас, че през изминалата 2020 година станахме на 10 години. Е, не успяхме да го отпразнуваме, както си го представяхме, но по-важното е, че:
– успяхме да проведем повече от 180 успешни акции за спешна помощ от кръводарители в цялата страна, от които около 35% бяха с търсене на дарители с конкретна кръвна група;
– отговорихме на повече от 1100 запитвания, свързани с проблеми, трудности и неясноти относно кръводаряването в България, противопоказанията, процеса и т.н.;
– благодарение на безвъзмездната техническа помощ на Accedia успяхме изцяло да обновим мобилното ни приложение Дари кръв и от месец юли то вече е налично както за iOs, така и за Android. Само няколко месеца по-късно, приложението бе избрано за победител на публиката в конкурса на bgweb.bg, в категорията Mobile App 2020, което допълнително доказва и потвърждава неговото значение.

Благодарни сме за доверието Ви, подкрепата Ви и най-вече затова, че в резултат от всички наши общи усилия успяхме да помогнем на стотици, нуждаещи се от кръводаряване, както и на техните семейства – нашите семейства, Вашите семейства, семействата на нашите и Вашите приятели!

Успяхме да си дадем надежда и живот…

Знаем, че няма да е лесно, но всичко постигнато до момента ни кара да вярваме, че си заслужава да продължим.
Помощта, съдействието и усилията от страна на БОДК са изцяло безвъзмездни и доброволни. Не събираме такси или членски внос, всички работим на доброволни начала и никой не получава пари за това, което прави в организацията. Затова имаме нужда от помощ – за да може да продължи да съществува, за да може да продължи да помага, БОДК има нужда от Вашата финансова подкрепа – направете дарение, за да можем да планираме и осъществим дейностите си и през 2021 година.
Подкрепете ни според Вашите възможностите – с основание: дарение за дейностите на БОДК, на следната банкова сметка:

Българска организация за доброволно кръводаряване /БОДК/
Банка: ОББ
IBAN: BG80 UBBS 8888 1000 8667 82
BIC: UBBS BG SF

Знаем, че има много каузи, които имат нужда от подкрепа, знаем и че моментът е труден, затова няма да Ви се разсърдим дори и да не направите Вашето дарение за нас, но ако ни подкрепите искаме да знаете, че за нас това ще значи много, ще е изключително ценно и ще положим усилия да оправдаем доверието Ви!

Пожелаваме си предстоящата 2021 година да е по-добра за всички, да донесе много здраве, благоденствие и спокойствие!
Дано по-малко хора се нуждаят от помощта ни, а тези които помагаме да сме повече! Продължаваме, защото знаем, че това което правим е важно, защото кръвта няма аналог, защото нуждата от кръв не различава празник от делник и защото рано или късно всички разбираме, че във вените ни тече кръв.

Желаем много здраве на Вас и на цялото Ви семейство!

Екипът на БОДК

Разтвори криле – великолепен филм за цялото семейство

71xo+M3+W6L

Разтвори криле (Donne-moi des ailes / Spread Your Wings) е великолепен съвременен филм на екологична тема, който прекрасно говори и по темите за грижата един за друг, бащинството, семейството, свободолюбието, науката, като преплита всичко това с технологиите (споделянето в социалните мрежи и как то може да помогне), личния пример, колко мащабни промени можем да направим, само да поискаме, да повярваме, че можем и предприемем действия.

Баща и син искат да научат прелетни птици да минават по нов, по-безопасен маршрут в своите годишни миграции между Норвегия и Франция. Доста налудничаво начинание, наистина. Но времето ни изисква налудничавост, за да оцелеем, не сте ли съгласни?! Умишлено няма да издам много от сюжета, за да ви оставя удоволствието.

Освен чудната сюжетна линия и разбира се, щастливия финал, филмът поднася красиви природни гледки, които си заслужава да се видят. А и носи усмивки и сълзи (от радост) (при нас всички плакахме).

Филмът е от 2019-та, новичък. На режисьора Никола Вание. Приключенски. И (най-вълнуващото!) е по истинската история на Кристиян Муле.

Ако още не сте го гледали – много силно препоръчвам и на малки и на големи.

За франкофоните удоволствието е още по-голямо.

Допълвам към Най-яките детски анимационни филми на еко тема. Скоро ще подготвя списък с най-яките игрални семейни филми на еко тема и Разтвори криле ще е в този списък.

Коледни идеи за подаръци: тахани и мед от Атанас и фамилия

кошница-1

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден пети – София и семейния бизнес на Атанас и фамилия.

Докато си говорихме тази седмица със София за коледните им предложения – кошници с прекрасните им продукти, София кърмеше малкото си бебе Атанас. Роди съвсем скоро и веднага е обратно в семейния бизнес. А бебето е много сладко и е с майка си през цялото време. Картинката ми напомни за моите кърмения с моите деца – много специални са тези моменти. Така че – още един път браво за София и бебе Атанас!

Какво ви мотивира и вдъхновява да сте предприемачи?

Преди две години завръщайки се в родния град Харманли, ние (Аз – София, моят брат Павел и съпругът ми Тихомир) знаехме какво ще правим тук. Развитието и разрастването на семейната ни таханджийница е движеща сила за всеки един от нас, искаме „Атанас и фамилия“ да бъде синоним на онези успели млади хора от малкия град, които променят света около себе си към по-добро.

Вдъхновение за нас са хората, които ни се доверяват. Онези, които започват деня с лъжица тахан и биха предложили същата и на децата си, защото знаят, че влагаме много внимание и сърце във всяко бурканче старателно събрано „здраве“.

кошница-2

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Тази Коледа ще бъде по-различна от другите – по-смирена и споделена! Очаква ни повече време с любимите ни хора и нека се постараем то да е пълноценно. Освен с игри, филми и подаръци…

Защо да не изненадаме децата с работилничка за коледни сладки?
* Защо да не зарадваме добрата домакиня с интересни нови продукти?
* Защо да не подарим полезен подарък с кауза на нашите приятели?
* Защо да не оценим българското производство с мисъл за здравето ни?

Именно тези въпроси ни вълнуваха, докато се чудехме как нашата фамилия да зарадва любителите на здравословната храна. Ето защо комбинирахме в подаръчна кутия бадемов тахан, лешников тахан и пчелен мед. Двете таханчета се оказаха любими на нашите последователи след кратка анкета във FB страницата ни @ ТАХАН и МЕД от Атанас и фамилия. А пчелният мед от Южен Сакар е идеално вкусово и кулинарно допълнение.

Подаръчната кутия „Коледна изненада“ идва красиво декорирана с коледна картичка на преференциална цена от 30лв. в сайта www.tahanimed.bg

Ако имахте магическа пръчица какво бихте променили веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

Смятам, че липсват адекватни възможности за финансиране на малки предприемачески бизнес идеи, които биха могли да се развиват устойчиво.

Успешния път на малките производители е те да се обединяват и заедно да вървят напред. Вярвам, че местния бизнес на Харманли се стреми именно към това и лоялността ни едни към други ще бъде увенчана с успех. През тази необичайна 2020 година сме благодарни, че все повече хора избират българското.

Желаем на всички читатели споделени и весели коледни празници и нека новата 2021г. ни донесе благоденствие и здраве!

Подарете на София, Атанас и фамилия по един лайк или си поръчайте от чудните им продукти!

Поръчки може и от фб, но по-лесно от сайта им – Тахан и мед – Атанас и фамилия.

Познаваме се със София и брат й Павел от Ринкърс, където им бях ментор, а те бяха Победители в Академия за местни предприемачи 3.0 (2020), Голямата награда.

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за екипи и фирми: Тиймбилдинг с кауза

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден четвърти – Тони.

131462150_238434057710618_5467044974485836736_n

Това е ТИЙМБИЛДИНГ С КАУЗА https://ecotourconsulting.eu/

А Антония Чиликова е сред най-смислените и интересни хора, които познавам. Изтършувала е много кътчета на страната и знае във всяко малко село коя баба какво може да готви и да сподели с градските хора така, че да им е хем интересно, хем полезно.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Covid-пандемията ни изправи пред истинско предизвикателство – целта на тиймбилдингите е да скъси социалната дистанция, нещо немислимо в сегашната ситуация. Много фирми минаха на дистанционна работа. Трябваше да се адаптираме и да дадем алтернатива – да помогнем на екипите да останат мотивирани и сплотени, и едновременно с това да запазим същността на бранда – събития в партньорство с вдъхновяващи малки, семейни предприемачи от селските региони. Така се роди идеята за нашите онлайн тиймбилдинги. Избирате някоя от темите – крафт-бира и сирена,  коктейли, готварско или козметично ателие, чай и йога – и ние изпращаме до всеки участник пакет с продукти от нашите партньори. След това онлайн провеждаме забавни и интересни събития с игри, дегустация, куизове – вече реализираме такива събития  и като коледни онлайн партита.

Специално за коледните празници съвместно с  Multiplayer Team Training Platform подготвихме виртуални игри и коледни забавления , както за екипите, така и като подарък за служителите, които могат да играят с децата си през ваканциятаПодарък, който можеш да направиш и на близки, които са далеч! Освен забавни, нашите игри са и начин да учите, например столиците на света! Платформата е ситуирана в Дубай, но движена от семейство българи, които подпомагат и много проекти за образование в българските училища.

131391195_995594807599563_5963536671048189746_n

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?

Обичам работата си. Българското село, опазването на българската природа и традициите, е моя лична кауза вече повече от 20 години. Щастлива съм, че все повече хора откриват тайната на щастието в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е магията на селото. Магия, която се опитвам да вплета и в корпоративните събития, които организирам. Малките производители, семейните бизнеси, които са мои партньори, имат нужда от подкрепа в тези времена на изпитания, за да оцелеят.
За мен е важно и че чрез събитията, които организираме подкрепяме и социални каузи – например възрастни самотни хора или деца с увреждания – сега за Коледа, включваме в пакетите за събитията и сувенири изработени от майки на деца с увреждания.

131616892_296966518418251_5589465249441202903_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променила веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

На първо място ще премахна този ужасен вирус, който отне толкова животи и който нанесе зашеметяващ удар върху много малки бизнеси, поминъка и мечтите на хиляди. Двата сектора, в които работя – туризъм и организиране на събития, пострадаха най-силно от ситуацията. Самонаетите, в т.ч. собственици на малък и семеен бизнес, къщи за гости, свободни професии, дребни търговци и занаятчии, са сред най-засегнатите от пандемията и здравните мерки срещу нея. Парадоксално е, но те са и тези които получиха на практика най-малко финансова подкрепа и обезщетение. Правителството пренебрегва самонаетите лица, тази важна обществена група.

Като изключим ситуацията на пандемия, това което пречи на бизнес средата в България, според мен е липсата на ясни правила и законност, сигурност и доверие в институциите, като и ширещите се корупционни практики.
Но вярвам, че подобно на Мюнхаузен, можем да се изтеглим сами от блатото, с общи усилия да преодолеем кризата и да се борим за промени. Важно е сега да имаме силата да подадем ръка на тези които сега са най-уязвими.

Лайк за Тони и каузите й във фб тук.

И още един разговор с нея от преди година 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за подаръци: Dji Vaia натурална козметика

130710204_993915091092700_8775978529941036052_o

В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си. Затова и споделям с вас 🙂

Това е Dji Vaia и Дими, която смело разработи от сапуни с естествени материали цяла широка гама продукти за лице и тяло. Със сертификати, но и с много любов ги правят в югозападната част на страната.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?  
Все още не приемам хората, които проявяват интерес към продуктите – като клиенти. Те са ми по-скоро приятели. Запозната съм отчасти с всеки един от тях, дори и да не съм виждала на живо някои.

За светлите, топли, магически Коледни празници предлагаме  част от продуктите, комбинирани според  аромат, линия, но нищо не пречи и който иска сам да си избере и направи комбинацията.

Опаковаме празнично всичко избрано, с изненада в подаръчната кутия, с възможност да си поръчат хората персонално пожелание към този, за който е предназначен подаръка, като опаковката е безплатна 🙂

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Мотивира ме Любовта към истинските неща: чистите и истински – храна, козметични продукти, истинските хора… това, че мога да предложа истински продукти, такива, които преди да започна реализацията на идеята ползва цялото ми семейство от години. Отделно от това, обичам предизвикателствата… а това, което сега правя си е истинска авантюра от където и да го погледне човек. Вдъхновява ме това, че мога да изразя себе си, да търся нови  и нови неща, да уча нови такива, любопитството  си ме води от край време…, да покажа това, което на мен ми се струва красиво и интересно, а и полезно, но най- вече радостните усмивки на доволни потребители на продуктите.

83904896_2551760688421787_3068874035594002432_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променила веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?  

Много ми се иска да имах такава магическа пръчица 🙂 Иска ми се хората да търсят все повече българското, ръчната изработка, занаятчийското, да ценят труда, сърцето и любовта вложени в тези продукти. Да се обръща повече внимание и да се стимулира малкия, семеен бизнес и да се признае неговата роля и принос за икономиката ни.

Говорихме още с Дими, която е двигателят на това прекрасно начинание – тук.

Можете да подарите на Дими и Dji vaia един лайк във фб 🙂

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Дигитален фастинг. След 3 месеца карантина е време за истински офлайн

IMG_9915

 

Отново е лято и отново е време за дигитална диета.

Писах за дигиталната диета лято 2017 тук, дни без мобилен телефон и диета от 2015-та, и от лято 2018-та съм споделяла.

Но днес, лято 2020 мисля, че дигиталната диета е по-важна от всякога и за всеки. Защото прекалихме. Не, не лично аз, бях си наложила дисциплина за онлайн времето по време на тези три месеца. Но официалните статистики сочат силно завишено време пред устройства за периода март – юни 2020. Да, телевизионната консумация също се е повишила, нещо, което преди няколко месеца нямаше как да си го помислим дори.

Нормално. Има извънредна ситуация, която засяга всеки. И търсим още и още информация. Както много психолози обобщиха – това да четем постоянно информация онлайн за случващото се ни носи на нас хората усещане за контрол. Усещане.

Е, бяхме много пред екраните. Време е за истинско време офлайн.

С изумление наблюдавам как за много хора (разумни, умни, интелигентни, образовани и т.н.) става все по-сложно да имат време без телефона си в ръка. Време без да се втурват панически да отговарят веднага и на най-малкия поздрав в месинджър. Време без да скролват като обезумели из см.

Затова мисля, че е дошло времето не за дигитални диети, а за дигитален фастинг.

download

Фастингът като конценпция се отнася към храненето и е вид разтоварващ режим, при който в 24-те часа на денонощието човек има прозорец от няколко часа, в които може да яде всичко, колкото иска. А през останалото време може само вода, но не и храна. Фаства се 16, 80, 20 часа. Много дни последователно. При някои хора си става навик и живеят доста дълги периоди, години по този начин.

Предложението ми за всеки е да опита с дигитален фастинг. Специално в периода на отпуск, защото вероятно ще кажете, че имате работа иначе.

Може да се започне с фастинг само за см / фб / инста например да се използва само в интервала между 14 и 18 ч всеки ден. По-сериозен вариант би бил с изключен телефон и поща и включването им само за тези 2-4 часа на ден, само за важни неща, без скролване безкрайно.

Дигитален фастинг – силно нужен след месеците взиране в екраните.

Знам, че за много хора това е немислимо (към момента, преди да са осъзнали колко надълбоко са станали зависими) и дори вероятно звучи налудничево. Но ви каня да опитате. А после споделете резултата.

Светът ще оцелее и без вие да сте онлайн. Приятелите, добрите, ще знаят и ще уважат това решение. Останалите – ще звъннат отново по-късно, друг път или ще забравят, което не е фатално, значи е нямало значение.

Ще откриете цял нов прекрасен свят, само да отделите очи от екрана, обещавам.

Ще се видим офлайн. ОК, да, ще спазваме и социална дистанция 🙂

p.s. малко след като публикувах видях и публикация в любимия Wired по темата – Doomscrolling Is Slowly Eroding Your Mental Health. Checking your phone for an extra two hours every night won’t stop the apocalypse—but it could stop you from being psychologically prepared for it.

Как премина за мен изолацията от 13 март до 13 май 2020

10603244_10152678227563982_7855355803724594421_n

Нека да споделя някои лични моменти от месеците след 13 март, датата от която се промени живота на всички ни.

Кое ме връхновяваше по време на стоенето у дома два месеца по време на Covid19?

Семейството. Еха! време заедно! С пълнота и всичко в него.

Приятелите, които звънваха и си говорихме. От всички места по света и у нас. Не бяха много, но бяха задълбочени, смислени, дълги разговори. Няма да изброявам, те си знаят. Обичам ги. Дадоха ми баланс и успокоение. Признателна съм за това.

Забавата с музеите и снимките. Реших да участвам с нова картина / снимка всяка събота и неделя и подбрах темата за жените с книги. Ровенето из картини беше чудно. Мисленето за реализацията също. Подбрах основно любими автори и това също ми хареса. Тук има снимките – всички. Наистина много се забавлявах да го правя.

Онлайн концертите и събитията. Много бяха. От цял свят. Големи и малки групи, изпълнители. Беше Еха! Най-много енергия ми дадоха Дубиоза колектив с Карантина шоуто си всеки понеделник. И музикана на Иво Димчев.

Филмите, книгите, подкастите. Имаха друга интензивност, дълбочина и значение. Освен редовното слушане на епизодите на Днес (всяка сутрин), тези на ГИ и Рацио, много ми хареса епизода на Сонар Каст с Веселин Дафов. Снимките от пътувания на Емил Данаилов. Това, което сътвори Banksy. И много други творци.

Забавата с градското земеделие. Продължи и тази година, с разликата че имахме повече време за него. Тук освен на Джамбо за всичко и по принцип, благодаря на Камен (Цветята на Камен), за чудните цветя. Освен зеленчуците, където някак вече е отиграно, експериментирам с градинка с цветя на улицата – извън оградата и двора. За първи път ми е. Улицата ни бе по-посетена от обикновено и я кръстихме „Крайбрежна“ – хората от квартала излизаха на разходка по нея. Спираха често и се радваха на цветята. Имаше (малко) жертви, но това е ОК.

Работата. Активната работа с екипа по клиентски проекти, преподаването – преимущество е, че можех да продължа да работя дистанционно. Това ми даваше ежедневно усещане за смисъл, радост от търсенето и намирането на решения, споделеност. Правенето на Създателите – лаиф фб епизоди в този период с Хели също бе радост. Многото уебинари, безплатни, повечето от които с Марина, обучения със Спаска, един с Мира – беше зареждащо!

Плановете за бъдещето. Тук няма да влизам в подробности. Но планиране на неща за утрешния ден бе окуражаващо. Тук съм благодарна на Деси, проф Бошнакова, тя си знае, на Марина, на Галин, на Ирина и Маги. Работни, но и лично развиващи неща, за които бе хубаво да мисля и работя в този период и със сигурност ще продължа и след това.

Благодарна съм за всичко това.

Вероятно пропускам неща, които ми помагаха в тези дни и седмици. Май описах най-важното.

а да, и един туит от Събина от последните дни ме хвърли много в размисъл: „а помните ли как в началото мислехме, че ще излезем от всичко това по-добри“

Какво ми беше много досадно през този период?
Това определено много ми досади и заемаше голяма част от фийда ми – вариациите бяха със снимки от пътувания и с корици … не ми бе весело или стимулиращо след 3-тия ми приятел включил се в подобно … „Приех предизвикателството да публикувам седем дни по една книга, която обичам – без обяснения и рецензии, само кориците. Целта е популяризиране на литературата и книгите. Днес предизвиквам …“

Какво ще се постарая да оставя в деня си и в бъдеще?
Бягането всеки ден.
Многото и спокойно време заедно семейството, с всичките му привкуси, дейности и емоции.
Ритъма работа-почивка в домашна обстановка и умението за баланс между двете с добра концентрация.


Благодарна съм на лекари, медицински персонал и доброволци, които бяха на първа линия. Поклон!

Сред моите приятели и роднини, за щастие, нямах и нямам болни от коронавирус. В това време загубих приятели от рак, зверска катастрофа (Милене! …), други …

 

Хайде, време е за новото.

Как го виждам бъдещето ли? Споделих тук.

Краят на света. И началото на следващия.

11391324_10153431755626757_6249851557579659368_n

Този пост зрее два месеца. И му дойде време. Краят на света е тук е текстът на Илия, който ме провокира да седна и споделя и аз. 

Знаех, знаехме, че ще се случи. Ювал Харари доста категорично подсказва, предрича, описва в книгите си на популярен език (тук писах за една от тях например). Редица други учени – в книги, статии, подкасти – също. Знаех/ме, че ще дойде. Не знаех/ме кога и точно как. Краят. Краят на света, какъвто го познавахме. Краят на най-добрата версия (може би) на света ни, в който най-много хора на всички времена живееха в мир и относително благополучие (да, някъде повече от другаде, но като цяло – доминантно добре).

Днес ни е плашещо, защото не знаем какво следва.

През тези два месеца – от средата на март до средата на май 2020 се споделиха много неща. Конспиративните теории се засилиха и хора, които иначе не биха реагирали запознаха да вярват в тях. Защото разумната версия, тази на учените, не е много хм щадяща.

Плашиха ни. Плашехме се.

Залъгвахме се. Трудно ни бе да повярваме какво се случва. А за това защо се случва дори не ни се мислеше. Затова по-лесно бе много хора да прегърнат конспирацията като готово смляно решение с ясен опонент и неясно основание за успокоение. Но това е друга тема.

90003996_10221275503294436_6245011009640071168_o

Личното ми виждане за случващото се и за след това също преживя голямо развитие в тези месеци. Бях донякъде подготвена. И въпреки това минах от фаза на прекален оптимизъм (мисхел си – ето сега ни е паднало – имаме свободата да го направим този свят по-добър, както искаме – да, осъзнавам наивността до абсурдност на това твърдение), през фаза на голям скептицизъм и май съм в момента в опит да установя за себе си реалистична представя за това къде сме и какво ни очаква.

Едно е ясно – светът, какъвто го знаехме, свърши. Няма да се върнем към него. Няма връщане назад. Невъзможно е. Немислимо е. По много причини. „Новото нормално“ е неясно дори за най-големите умове на днешния ден. Променени сме. Промяната е радикална. И тази радикална промяна е за всеки. За всеки човек на тази планета.

Сега да видим какво следва.

Сред нещата, които мисля, че ще ни се случат, пожелателно, добър сценарий, ако имаме мъдрост да запазим мира, който е неизменно условие за това са:

  • демокрацията като условие – макар да видяхме заплаха за демокрацията и уклон към използване на ситуацията за налагане на авторитарни мнения, демокрацията остава ключово и важно условие за бъдещото мирно добруване на хората; видяхме, че авторитарните държави никак не се справиха по-добре с кризата от демократичните;
  • граници, нации и държави – тук има много да се случва, Испания и Каталуния, Обединеното Кралство и Брекзит, още сме много не готови за по-радикална промяна в разбирането ни за себе си, а от там и за национална принадлежност и държавност; много хора, призовани да се приберат у дома си дойдоха в България, макар от години да живееха другаде, например;
  • мисъл за природата – дали продиктувано от личния ни егоизъм или от други емоции, които са ни придвижили в тази посока – представям си, че светът като цяло, ние хората, осъзнаваме вече колко много сме свързани и помежду си и с природата; няма да можем да сме толкова лакоми, безразсъдни и унищожаващи;
  • универсален базов доход – предвид задаващата се икономическа криза и с уговорката, че убд вече съществува под различни форми поне частично и у нас, мисля, че това е решение, което можем да си позволим и ще е ключово и за мира и за продължаването ни заедно напред; осъзнавам колко е сложна темата, но вече има добри практики и знам, че това е умно и добро решение; за всички критици на убд – всички тези хиляди хора, които отиват на борсата ще получават именно това;
  • 4 или 6 часови работни дни – за да има работа за повече хора и съответно трудови доходи за повече хора е нужно повече хора да работят по-малко работа, т.е. вместо малко хора да работят по 8 часа е работят повече хора по-малко време; вярвам това вече е в ход и се случи в последните месеци на много места;
  • много повече компании ще преминат към дистанционна форма на работа, не защото го налагат обстоятелствата, а защото е по-разумно, по-икономически обосновано и по-удобно и желано от служителите; съответно ще се пътува по-малко и в самия град и между градове, държави;
  • лична орговорност повече и по-осмислена; много повече лична отговорност – тук не визирам само миенето на ръце, носене на маска, протестиране, но и отговорност за себе си, общността, обществото, света; повече ангажираност в работен план, в обществен; може би звучи твърде общо и отново плашещо, но вярвам в това;
  • качеството – по-важно от количеството – убедена съм, че и на база развитие на технологиите и на всичко случващо се все повече ще сме свидетели на доминиране на качеството;
  • без разхищение – всичко ненужно, надутите балони, излишъка, приумици и капризи без мисъл освен за себе си – приключиха, това май е ясно за всички и е категорично.

Най-важната ни задача – да останем човеци.

Няколко публикации, които имат разсъждения в тази посока и според мен правят добър анализ на случващото се:

Как премина за мен изолацията тези два месеца – какво ме усмихваше и какво не толкова – писах тук.

Хайде, време е за новото.


Снимките, не както почти винаги в този блог, не са мои, а са събирани из нета. Благодаря на авторите им. За жалост стоят в анонимност. Ако дадат знак ще дам кредит.

Учителите по време на извънредното положение

54518993_364597304265820_6838600216073994240_o

Здравко Минчев е преподавател по английски език в държавно и в частно училище. Вярва в светлото бъдеще на образованието, но е категоричен, че то е възможно само, ако всички учители работят заедно за това. Бил е наш харизматичен лектор в „Училище за бъдеще“.

Ето какво споделя за ежедневието си в последните два месеца.

„Да обясня какво работя в момента като учител:
1.Софтуер: Zoom, Teams, Google Classroom, Quizlet, Wordwall, Kahoot, Paint, MS Word, MSExcel, Voice Recorder, Google Forms, Office365Forms, Shkolo.bg, Learningapps, Liveworksheets,
електронни учебници на Анубис, на Klett, на Longman, на Просвета, на Рива,
онлайн и офлайн речници,
информационни платформи,
GoogleDrive, OneDrive.
Естествено – YouTube и Ucha.se.

Със сигурност пропускам нещо.
Ползвам всичко това не защото не съм се организирал, а именно и тъкмо защото СЪМ се организирал добре и защото искам на учениците ми да не им липсва реалната среда.
Като казвам „работя“, имам предвид „създавам съдържание“, „произвеждам продукт“ (не просто свалям снимки и документи). Създавам нови интерактивни уроци с публичен достъп ( в друга ситуация вероятно бих могъл да работя само това и да вземам отделна цяла заплата).

2.Ежедневно (понякога часове наред) консултирам родители и колеги по телефон и чат за работа с всичко гореизброено.

3.Проверявам домашни: гледам клипчета, преглеждам онлайн тестове, снимки на писмени задачи, връщам коментари, пиша оценки, готвя нови уроци почти всяка вечер до полунощ, често сутрин почвам (довършвам снощната) работа от 5:00, защото не мога да оставя някого неоценен. Е, пропускам, защото 24 часа не са 30 часа.

4.Получавам по 40-60 домашни на ден. Телефонът и компютърът не ми излизат от ръцете дори когато съм на разходка в парка. Без телефон съм само докато карам колело. Днес надвечер в Острова се усетих в един момент, че съм отворил едновременно четири приложения (GoogleClassroom, VideoPlayer, Shkolo, Dictionary), докато проверявах домашните на три класа от три различни дати.

5.Извън това личният ми живот също тече – жена, дете, закуска, боклук, прахосмукачка, магазин, домашни любимци…

6.За разнообразие карам и онлайн курс по квантова механика в KhanAcademy.

От всичко това родителите и учениците виждат само „Добро утро, изпълнете тази задача утре до 17:00 часа“ и „Пратете пак, защото не се вижда добре“, както и „Браво, работиш без грешка!“.

Сега си представете как някой минава покрай мен в парка, вижда ме с телефонче в ръцете и си вика: „Ей, тия даскали с тая криза си живеят живота! И даже заплати вземат!“.

Представете си и как някаква колежка снощи в една група ми вика: „Моята работа е да си преподавам уроците, не да знам как да блокирам нашественици в Zoom“.

Ммммбожкеее!…

Сега чао, защото отивам да науча още нещо за електромагнитната индукция.“