Ювал Харари. Sapiens. Кратка история на човечеството

80fb007e2e78133b418074969d087179

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е книга, която ми се ще всеки да прочете. Ще кажете вероятно – като Библията и няма да сте далеч от истината – тази книга е като Библия на науката и човека като такъв. Знам, че доста от религиозните ми познати са силно възмутени от тази книга. Скандална – да, такава е. И откровена. И пряма. Но това само увеличава стойността й.

Сапиенс е написана с невероятна лекота за четене, прекрасно чувство за хумор и самоирония, без това да се отразява на задълбоченото изседване на историята на човека и човечеството, задълбаване в наистина невероятни детайли, откриване на изумителни, а в същото време толкова прости и очевидни истини за нас хората.

Забавление, мъдрост, откритие следват на всяка страница от Сапиенс. Аналогиите с днешния ден, с пътя ни като човечество – лъкатушещ, много често жесток, приличащ на невероятна игра, с много посоки, различни възможности, спъвания, връщания, прескачания, заигравки. Кое ни прави човеци? Защо сме такива, каквито сме? Можем ли да сме други? И да имаме повече човешко в себе си?

Защо имаме нужда от богове? Какво кара човека да дефинира семейството като основна единица на обществото? Наистина ли е правилно да сме моногамни и хетеросексуални?

„Sex is child’s play, but gender is serious business.“

„Most of the laws, norms, rights and obligations that define manhood and womanhood reflect human imagination more than biological reality.“

„Biology enables, culture forbids. Biology is willing to tolerate a very wide spectrum of possibilities.

There is no way out of the imagined order. When we break down our prison walls and run towards freedom, we are in fact running into the more spacious exercise yard of a bigger prison.“

„Like the elite of ancient Egypt, most people in most cultures dedicate their lives to building pyramids. Only the names, shapes and sizes of these pyramids change from one culture to the other.“

„… order cannot be sustained by violence alone. It requires some true believers as well. … Of all human collective activities, the one most difficult to organise is violence.“

Цялата книга ми е в подчертавки (виртуални). Четох я електронно, на киндъл, на английски, но знам, че и българското издание е чудно – браво на Изток-Запад, че доставят на българския читател толкова стойностни и значими за времето ни книги в адекватен вид и навреме.

Истина е, че цяла година надувам главите на хората около мен с цитати или случки, описани в Сапиенс. И още дълго ще го правя вероятно.

webyuval-

Знам, че има не четящи хора, та за вас, мили, силно препоръчвам да изгледате видеа с Ювал Харари, в които сбито разказва основните открития и идеи от книгата си Sapiens. Brief history of human kind. Дори да сте чели вече книгата – видеата също си заслужават!

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е моята книга на 2017-та. Затова и оставих да пиша за нея в последния ден на годината. Без наговаряне това мнение за тази книга споделя и Димитър Цонев и други приятели четящи, чието мнение ценя. Благодарна съм много на Томи Петков, който я прочете преди мен и пръв ми я препоръча разпалено.

Продължавам с Homo Deus – A brief history of tomorrow – следващата книга на Ювал Харари и скоро ще пиша и за нея. Защото и тя е wow!

 


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Закупена е лично и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

Brave and creative – Hristo Rusev. So, what is needed to be a good photo journalist

14368853_1458468280836846_632357821087609786_n

Hristo Rusev is young Bulgarian photo journalist and a friend of mine. He is just 23 and already has his shots published in National Geographic, The Guardian, Associated press! Here is a short interview with him on his work.

Photo journalism – how did Hristo end up with it?
Hristo Rusev: I do photography for more than 9 years. In the beginning I did not like taking pictures of people, because I didn’t know how to frame the image, but for 5 years already photojournalistic is not only a passion for me, but a way of life. A way I represent the world through my lens. I like to show the truth and problems to our society. Yeah, it’s hard, but it’s worth the final result. It’s always hard to face other people pain, their problems, it’s hard to walk in their shoes and experience their sufferings, but it’s always worth it. When at the end you see these people smiled, and when they give you a hug you feel the cause to be a photojournalist. I love my profession and for me a day without taking a single picture is lost.

What is the most rewarding thing about photo journalism for yourself?
Hristo Rusev: The biggest reward a photojournalist could gain is justice. The moment you succeeded to change someone’s life or even you’ve made someone smile after publishing a certain material.
I believe, that we could change the world and make it better and we contribute for the solution of some problems. It`s worth it to give it a try.

Do you know your next destination and who is the next president you’ll photograph?
Hristo Rusev: I still do not know my next destination, but I hope to be exciting and unforgettable journey, with many new people to meet and, of course taken moments and stories, presented by my camera. I don`t have any plans for traveling until the end of the year, but in our field events happen every day and I won’t be surprised if after few days I am in Paris, Bangkok or why not Rio de Janeiro or Pretoria. I love challenges and I’m always ready to travel and take pictures of today’s occasions. The next president? Why not Donald Trump? When I look at the President’s collection I’ve gathered, may be one of my future projects will be with documentary photographs of powerful president around the world, and personal interviews with them, of course.

What is the most important element for your work?
Hristo Rusev: The most important element? The most important element in my job is patience, I think. You must be patient, because you never know, when something very important will happen. Many colleagues, who are more experienced prefer to leave earlier, and exactly at that moment something important occurs. For me, you need to be patient, to be stubborn, to be able to work in any conditions or even without a sleep, but before everything you must be a human.

To Hristo Rusev’s blog.

София – ескейп столицата на Европа! Обичам стаите на загадките!

20171101_192655_edited

Едно от любимите занимания на нашата скромна, засмяна, балансирана, непоправимо добра компания с кодово име Никъф шанс са ескейп стаите. Една след друга в последните няколко години обиколихме доста. Не се фокусираме върху времето за излизане, а върху забавлението. А то е голямо. Защото качествените стаи те отнасят като вихър. За около час си далеч от шумния град, а си в друга епоха, сред други нрави, понякога исторически достоверни, понякога изцяло фикция.

Имаме си любими стаи. Но и не сме обиколили всички, предвид че в София само са над 60-70. И все добри!

За детективите – Детективът на 3KEY Rooms. Но също и най-новата стая на 3KEY – The Bar – Барът на Ал Капоне – уау изживяване! Снимката по-горе е на нашия отбор след успешно излизане от Барът!

Извън всяка матрица е The Matrix на 3KEY Rooms.

За безстрашните и смелите – задължителна е Room66! Уау изживяване! За още по-безстрашните – втората стая на Room66.

За приключенците – Атлантида – уау изживяване! Но също и стаите на Декстрофобия! И Лудостта на гения! И още, и още … (със сигурност изпускам имената на много прекрасни стаи, пък и още не всички сме посетили … допълвайте в коментарите!)

Цената – около 20 лева на човек, сравнима да кажем един-два пъти на кино или една добра книга.
Отборите – добре е да са с различни по умения и знания хора, които да се допълват. Поне 4 души е добре.
Понякога водя децата си, но винаги питам дали стаята е подходяща за съответната възраст. Забавлението си е изцяло за големи, няма шега.
Не, не си мислете, че е за много умни. По-скоро е за действени и отворени хора. Предизвикателно е, но и много удовлетворително и забавно!

ОК, трябва да призная, че понякога играя и с друг отбор – екипно с колегите от Ей Би Си Дизайн – и пак е много яко!

Смятам, че по количество и качество София е наистина лидер за Европа по тема стаи на загадки. И като така я класирам – София – ескейп столица на Европа! Който не е играл – загубил е, но може да навакса!


По темата още писах:
Интервю с Лили от 3KEY

Три важни ключа за излизане от стая на загадките

FutureU Plovdiv и Мадлен Стойчева: Живият пример е най-мощният тласък за да преследваме мечтите си!

FutureU_Logo+Logotype )

FutureU – мотивиращо младите хора събитие ще се случи в Пловдив на 04 ноември 2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Мадлен Стойчева е инициатор на събитието и затова си говорим с нея. Радвам й се, че го прави. Знам, че не е лесно, но вярвам ще се случи чудно и ще има смисъл за всички присъстващи!

IMG_1252

За първи път в Пловдив ще се случи FutureU – от млади хора за млади хора. Кое те мотивира да се занимаваш и с този проект?
В началото на тази година бях част от Академия Вдъхновители в гр. Пловдив, която се организира от МладежCo, чиято цел бе да вдъхнови младите хора и да стимулира промяната в обществото. Там научих някои от основните правила и стъпки за организиране на събития, което ме мотивира да продължа да действам за да предам наученото нататък.

Кое е най-важното, за да повярват младите хора в себе си и да предприемат нещо за бъдещето си?
Според мен примерите, които се виждат в обществото са стимул за младите хора. Да вземем за пример лекторите които сме поканили. Повечето от тях са започнали професионалното си развитие още в Гимназията. Такива хора те мотивират да повярваш в себе си!

Кои са най-интересните млади хора, които познаваш и си поканила да участват във FutureU в Пловдив?
Не случайно първото ни събитие от поредицата FutureU e под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ , защото да направиш своя избор е първата крачка към успеха. И младите личности, които ще бъдат лектори са именно такива. Те са направили своя избор още в Гимназията и се развиват в професията която са избрали от ранна възраст.

Имаме удоволствието да запознаем младите в Пловдив с изключителни личности: Емил Тотев, чиято Дизайн конференция се проведе през изминалия уикенд в Севлиево, Стоян Костадинов, който е програмист с над 4 години опит и също организатор на InspiteMe Conf в Петрич. Ясен Георгиев, Елена Стаменова, Радина Банова, Венцислав Радков са изключителни личности, чиито истории си заслужава да бъдат чути.

Разкажи още малко за организацията, кога и къде и кого каниш?
На 04.11.2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив ще се случи първото събитие под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Каним всички млади хора, които са отворени към промяната и търсят професионална ориентация.

Вярвам, че живият пример е най-мощният тласък и стимул за един човек да преследва мечтите си!

Нещо, с което всички тези доброволчески акции обогатяват теб самата?
Това е второто събитие за професионално ориентиране, което организирам. И мисля, че работата с хора е това което ме кара да продължа да действам и да искам промяната. За себе си и за света. Не можем да стоим и просто да чакаме нещо да се случи само. Ние самите сме движещата сила и трябва първи да предприемем действие към промяната и успеха си!

Ето и линк към сайта на събитието
и към фб на FutureU Пловдив.
Браво за Мадлен и екип!

Браво за Ботевград! Първият български уики град! WikiBotevgrad

Desi-Alexova

Деси Алексова е голям борец! Работи по редица каузи, най-вече свързани със зелени инициативи и Ботевград. Ето я отново, инициатор на един много силен регионален уики проект – WikiBotevgrad! Защото е неуморна и лъчезарна и наистина връхновяваща, нямаше как да не си поговорим по темата и да споделим, поканим, запалим и вас!

Как Деси се срещна с хората от Уикипедия и как се зароди този проект?
Единственият уикипедианец, когото познавах беше Спасимир Пилев. Преди няколко години доброволствахме заедно във връзка с проект за опазване на костенурки, растения и птици. Нищо общо с Уикипедия. Случайно коментира мой пост във фейсбук и подхвърли идеята Ботевград да стане първият уикиград в България. Допадна ми, макар понятието да не ми говореше абсолютно нищо. Най-малкото, защото предразполагаше за нещо ново и креативно. Събрахме се правилните хора, проучихме добри практики, разработихме концепция, кмета адмирира, формирахме екип и започнахме да действаме. Отлично се оказа, че се допълваме и работим в синхрон доброволци, общински служители, представители на библиотека, читалище и музей.

Какво си поставяте като цели? И кой е поканен да помогне за постигането им?
Целите и ползите, произтичащи от тях бих определила в няколко насоки: сплотяване на местната общност; насърчаване на интерес и любов към родния край и книгите; синергия между гражданите и различните институции; изграждане и утвърждаване на положителен имидж за Ботевград и региона. Добротворчество бих го нарекла, ако трябва да се изразя с една дума.
Добре дошли да създадем WikiBotevgrad са ученици, студенти, млади и стари, които са любознателни и биха се вдъхновили от идеята да пишат статии за родния си край. Покани ще бъдат изпратени до училищата, езиковите центрове, читалищата, библиотеките, кметствата в общината, а също така до литературните клбове, МВБУ, Техническия колеж, младежкия общински съвет и др.

Има ли достатъчен обем обекти и информация, свързани с Ботевград, които все още не са представени в Уикипедия?
Има, и то повече, отколкото си мислехме в началото. В интернет като цяло или липсва информация за Ботевград и региона или преобладава негативна. В Уикипедия статиите свързани с Ботевград са малко и повечето са непълни. Инициативата включва, както допълването на вече съществуващи статии, така и създаването на нови такива, като се предвижда общият им брой да достигне около 150. Публикациите ще бъдат придружени от снимков материал.

На какви езици ще може да се допринася?
Няма ограничения. Надяваме се повечето статии да бъдет преведени и на английски език. В езиковите центрове в града доколкото разбрах се изучават и редки езици. Ще се радваме да привлечем участници, които да разнообразят езиковата палитра.

Още малко подробности за проекта – какво предстои, до кога е …

22141213_1605876186130301_6477165560324043048_n
С цел всички заинтересовани граждани да се запознаят с проекта на 11 октомври от 17:30 ч. в сградата на библиотеката ще бъде проведен семинар, съвместна инициатива на Община Ботевград и Уикипедия. По време на събитието всички желаещи – от ученици, през любители, до учени и изследователи – ще разберат как могат да станат част от проекта „Ботевград – първият уикиград в България”. Паралелно ще се разпространяват и информационни брошури.
За желаещите да участват в проекта и да допринесат за създаването на първият уикиград в България на 18 октомври от 10:00ч. и 14:00ч. в сградата на библиотеката ще бъдат проведени работилници от специалисти на Уикипедия България на тема „Как да допринасяме в Уикипедия?”

Самото писане на статиите ще се извърши на конкурсен принцип на три етапа. Трите конкурса рашихме да бъдат проведени последователно и да бъдат на теми: 1) Културно-исторически обекти в община Ботевград; 2) Изявени личности свързани с Ботевград; 3) Природни, културно-просветни и спортни обекти в община Ботевград.
Любопитното е, че проекта предвижда подготовка на информационни табели с QR кодове, които след сканиране с мобилно устройство препращат към съответната статия в електронната енциклопедия Уикипедия.

Не сме фиксирали крайна дата, но може би третият конкурс ще бъде проведен в края на април 2018 г. и след поставянето на информационни табели на съответните обекти ще можем да обявим първият уикиград в България за реализиран.

Активист си по различни каузи. Какво е за теб самата този проект?
Вдъхновение! Реално всичко свързано с този проект ме вдъхновява: лекотата, с която толкова различни хора работим заедно в името на обща кауза, ентусиазмът на доброволците, блясъкът в очите на кмета и директорката на библиотеката, предизвикателството да осъществем нещо, което е ново и за България и за всеки един от нас. Надявам се съвсем скоро допълнително да ме вдъхнови и удовлетворението на самите участници.
Доброволчеството е заразително.

Ура за Ивет и Броеница на щастието! Най-важното е всеки сам да поиска да е щастлив

Ivet_Broenica_01

Броеница на щастието се казва първата книга на Ивет Лолова. За Ивет вече съм писала тук – когато стана Рицар на книгата и днес потвърждавам, че Ивет е от най-интересните хора, които познавам. Тиха, но категорична, усмихната и винаги готова да помогне, а е редно да добавим вече – талантлива в писането.

Знам за тази книга от няколко години, още от когато беше само идея и много се радвам, че вече е факт. Не е лесно да се пише. Книга за епилепсията още по-малко. Но много ми се иска да е ясно днес, че тази книга е всъщност за майчинството, за отношенията между хората, за устояването, за тържеството на живота над болката, за силата, която всеки от нас носи. Трябва да се прочете. Всеки от тези фрагменти щастие, поднесени в слово, е късче споделеност и дар. Благодаря ти за тях, Ивет!

Е, поговорихме с Ивет за тази Броеница 🙂

Къде намери и как подреди Броеница на щастието?
През 2013-а направих във фб страницата си албум със снимки „Броеница на щастието”. Не помня откъде дойде това име. През годините събирам в него фотоспомени от специални моменти: облак-сърце, къкреща на котлона тенджера с гулаш, пейка в манастирски двор, сухи есенни листа, ръждива врата, цветя за оня свят, т.е. неща, които са ме докоснали щастливо. Четири години по-късно някои от снимките станаха документална основа за фрагментите в книгата ми „Броеница на щастието”. Това е краткият отговор, за дългия трябва отделен разговор.

Има ли рецепта за щастие?
Няма универсална рецепта за щастие, всеки има своя версия. Ако някой реши да ги събере, ще се получи много дълга рецепта, която може да стигне и до километър. Ако е книга, ще е поне десет тома по хиляда страници всеки. Кой ще иска да я прочете? В големи количества щастието доскучава. Според мен най-важното е всеки човек сам да поиска да е щастлив. Щастието не може да дойде при теб насила.

Различните хора – приети ли са и как се приемат в обществото?
Различните още от малки научават, че еднаквите не ги приемат добре. Детската ясла, градината, училището ни – не са пригодени за деца със специални потребности, не са подходящи за деца, които приемат лекарства за някакво заболяване. Директорите избягват да взимат такива деца. По лесно е да ги изолират, да ги отстранят от системата, за да не им създават грижи. Не е задължително да си различен с болест. Може да не си като мнозинството заради цвета на кожата си, начин на хранене, сексуална ориентация. Принципът е същият. Когато станах вегетарианка близък човек ми каза, че моята промяна, моят избор на живот и моите ценности го обиждат, правят го да изглежда „луд”. Аз го обиждам с това, че не съм като него. Различните нарушват установения комфорт, статуквото, те са психологогическа заплаха за еднаквите. Странно е нали? Има още много да учим като общество. Държавата и институциите трябва да променят законите и наредбите, да има повече информационни предавания по националните телевизии и то в най-гледаното време. В момента основната работа се върши от неправителствените организации с кампанийни проекти, които медиите подкрепят, но това не е достатъчно, това са капки в морето. Изкуството също може да направи много.

От къде идват оптимизмът ти и вярата в хората?
Вярвам в Ренесансовата представа за човека, че божественото, доброто, е скрито вътре в нас и може да бъде извадено във всеки момент наяве, за да разцъфне, и да даде плод. Нужно е само човек да намери пътя към истината, състраданието, любовта и приятелството. Не е задължително това да стане чрез Църквата.

Може ли светът да бъде по-добро място и как?
Скоро прочетох някъде думи на Бродски, че докато има поне един морален човек в света, светът е морален. Мога да парафразирам: докато има поне един добър човек в света, светът е добро място.
Една от любимите ми песни е на Богдана Карадочева, по текст на Миряна Башева: „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано“.

Broenica_premiera01

Благодаря отново на Ивет, че ме въвлече в този щастлив проект и можах да работя с нея по книгата като редактор.

Премиерата е на 20-ти септември в кафе-клуб Влайкова и ви каня 🙂

Най-голям шанс за успех / Most Likely to Succeed

https---cdn.evbuc.com-images-31056781-215859513-1-original

Най-голям шанс за успех документален филм (2015), който обобщава в 90 минути всичко най-важно за съвременното образование, кога и как се заражда, къде, защо и как се пропуква, но и дава алтернатива, защото такава има. Филмът е за Америка, но важи изцяло и за България и за всяко друго място, на което традиционното образование доминира.

Образованието, такова, каквото е днес, се настанява в обществото ни по време на Индустриалната революция, преди около 150 години, когато в заводите е имало нужда да има еднакво грамотни хора. За първи път знанието се разделя на дисциплини и те се изучават отделно – за по-бързо, ефикасно усвояване и извеждане на хора по калъп, които няма значение дали в Мемфис или Детройт са – ще работят на поточни линии и изискванията към тях са почти еднакви.

Днес това образование, което налива факти в главите на децата никак не ни върши работа. Утре всичко механично ще се върши от роботи и компютри. Подготвяме ли децата си за утрешния ден изцяло залагайки на системата, установена преди 150 години? Не!!!

Във филма са заснети мислите и на Сър Кен Робинсън, както и на Салман Кан и други големи визионери в образованието на промяната от днешния ден. Едно от свободните училища е в центъра на филма – High Tech High.

Сигурна съм, че хората, вълнуващи се от прогресивно, свободно, съвременно образование вече са гледали филма.

Ще ми се повече учители, родители, хора от МОН, политици да го изгледат. За гледане от всеки, които се вълнува от темата Промяна.

Щастлива съм, че първи примери за подобни училища има вече в България. Знам, че в бъдеще, макар и не в близко бъдеще, това ще е единствения вид училища.

Благодаря на организаторите на конференцията iMontessori за срещата с този филм днес и за повдигането на темата така на висок глас и в българското общество.

Още за филма тук на официалния му сайт.

download (1)

 

 

 

 

 

За свободното образование у нас вече съм си говорила с Николета с Френе Център Бургас, с Гая и с Хриси от Серендипити. Куражлийки са! Има и още! Успех на всички първопроходници!

 

Задължително за гледане е и Tomorrow – за промяната, която вече е в ход, не само в образованието.

Ура за Мадлен и InspireMe Conf Petrich 2017

21191971_1848225788538913_7083145193044011435_n

Мадлен Стойчева е от тези засмени, слънчеви същества, които няма как да не те усмихнат и теб. Сега започва втората си година в университета, но вече е разбрала, че иска да помага и подема две мащабни инициативи в подкрепа на младите хора. Говорим си тук за първата (скоро ще представим и втората) – този уикенд в Петрич Мадлен организира вдъхновяващо събитие InspireMe Conf. От сърце й желая успех!

Как се роди идеята за InspireMe Conf?
Всъщност идеята за InspireMe Conf Petrich 2017 се роди след поканата ми към Стоян Костадинов да бъде лектор на FutureU – друго събитие за професионално ориентиране, което организирам тази есен в гр. Пловдив. Тогава Стоян сподели с мен, че има идея за мотивационно събитие в нашия роден град Петрич.

Защо в Петрич и защо Мадлен се занимава с това?
Както вече споменах Петрич е градът в който съм израстнала. Година след завършването ми на Гимназия „Пейо К. Яворов“ в града и преместването ми в гр. Пловдив, ясно осъзнавах нуждата от подобно мотивационно събитие и наистина се радвам, че и двамата със Стоян решихме да го осъществим.

Какво научи през последната година и как можеш да го предадеш на другите?
През последната година аз бях откривател. Преоткривах себе си, света, мечтите си… и всичко започна от едно събитие – Походът на Вдъхновителите в гр. Сандански през март 2016 г. И сега всъщност и събитията, които организирам правят точно това. Предават нататък наученото!

Кого каниш? И още помощ нужна ли е организационно?
Каня всички ученици, както и студенти, които все още нямат идея в коя посока да поемат в живота си. Силно вярвам, че InspireMe Conf Petrich е събитие където можеш да намериш вдъхновение!
Когато започнахме бяхме само двама. В момента имаме екип от доброволци с който се гордея и страшно много им благодаря. Разбира се, ще се радваме на ентусиасти, които биха искали да ни подкрепят. 🙂

Какво си пожелаваш?
На първо място здраве, за да имам възможност да продължа да се уча и да предавам наученото. 🙂

Ето сайта на събитието – https://inspiremeconf.com/

А ето и фб, за по един лайк най-малкото

Браво Мадлен! 

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.