Герника. Войната. Пикасо.

Guernica (3820712635).jpg

Герника – вероятно една от най-разпознаваемите картини на великия Пикасо. Знаех историята на създаването й. Но наскоро, от подкаста на Duolingo на испански език, научих и подробности около заточението на картината и волята на автора й да се върне в родната си Испания едва когато тя е наистина демократична държава.

Времената са такива, че много хора предпочитат да мълчат, да не заемат позиция по случващото се в Украйна.Изумително е как хора на изкуството у нас, прехвалени музиканти, актьори, спортисти, предприемачи, които иначе доста обичат да се изказват за какво ли не – сега повечето от тях мълчат. Дори не само мълчат, а продължават да споделят лежерния си лайфслайл със снимки от Малдивите, луксозни хотели и обилна храна.

Иска ми се повече хора да научат за това как Пикасо създава и постъпва с Герника. И да заемат страна. Страната на мира и демокрацията. Незаемането на страна е съучастие с насилието.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. 70% от сградите на Герника са разрушени, 1600 души са загиналите, а над 800 са ранените. Да, това плашещо много прилича на случващото се в Украйна през 2022 – Мариопул, Буча …!

Пикасо използва черна, бяла и сива маслена боя, за да покаже ужаса на войната. Хората са разпокъсани. Болката е непоносима.

Пикасо завършва картината през юни 1937 година и тя е отнесена в Париж, където авторът е в изгнание. Две години по-късно Франко установява своята диктатура, което кара Пикасо да завещае волята си и пред адвокат – Герника да не се върне в Испания докато не се установи истинска демокрация.

През 1939 година Герника обикаля на няколко места в Европа, а след това потегля към Америка, като събраните средства от показването й са за испанските бежанци. Изложена в MoMA тя става сензация. Плановете са след САЩ Герника да се върне във Франция, но започва Втората световна война и тя остава в Ню Йорк.

Цели 44 години Герника не е в своята родна Испания, а в музея MoMA в Ню Йорк. Чака търпеливо.

Пикасо умира през април 1973 година във Франция, все още в изгнание. През 1975 година умира Франко. Демкорацията постепенно се завръща в Испания, съставена е нова конституция, провеждат се избори. Минава време докато адвокатите на Пикасо признаят, че в Испания наистина цари демокрация и разрешат преместването на Герника. Преговорите с испанското правителство започват през 1979 година.

8 септември 1981 година е последният ден, в който посетителите на MoMA могат да видят Герника. На следващия ден картината е внимателно демонтирана, пренесена със самолет и върната в родната й Испания. В родината й вече цари демокрация.

Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ пише Пиер Дакс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Пълната история на Герника е в Уикипедия и на български, все още без подробностите за изгнанието на картината.

Мисля си коя ли ще е новата Герника и защо хората не се научаваме от грешките … и докога ще позволяваме звярът в нас да надделява.

Ако знаете испански и английски може да чуете историята на Герника и пренасянето й обратно в Испания в подкаста на Duolingo тук.

Тийн книги, които си заслужава да имате в библиотеката

Harari Sapiens
Тази година в Деня на детската книга – няколко книги за тийн млади хора силно препоръчвам, но всъщност са си доста яки и за пораснали хора:

Набелязала съм още няколко, за които не съм успяла да пиша в блога, но обещавам – скоро.

За по-малки деца:

Всички книги на издателство Точица.

Всички книги на издателство Рибка.

Вече писах за 5-те български писателки, чиито книги си заслужава да имате за децата си.

Писах и за 7 начина за повече детско четене.

Ура за Емил Ценов, BGTwitter и събраните пари за 8 стипендии за деца!

Емил Ценов

Емил Ценов

Емил Ценов живее в Австрия, където работи и преподава в областта на маркетинга. Емо е един от много активните в Twitter на български @GeneralMelchett и преди месец инициира нещо много любопитно, което събра много туитър внимание. Е, по-долу ви срещам с Емо и си говорим за BgTwitter и как се събраха 8 годишни стипендии за талантливи деца в нужда.

Колко души се отзоваха, включиха и каква е общата събрана до момента сума?
Набирането на сумата се осъществи в периода от 10 до 19 декември 2021. Включиха се 238 души, а събраната сума е 19 200 лева. Тя ще ни позволи да раздадем 8 годишни стипендии по 2400 лева всяка. Трябва да отбележа, че се включиха не само хора от Туитър, но и такива, които бяха разбрали за стипендията по други канали. Благодаря на всички, които подкрепиха проекта и ни дадоха мотивация да го реализираме.

Какво следва оттук нататък?
Вече събрахме координатите на дарителите от Туитър, смятаме да проведем видеосреща в началото на януари. На нея ще финализираме механизмите за кандидатстване, по които остават да се уточнят някои детайли. Очакванията са да отворим стипендиите за кандидатстване от началото на февруари и да приключим процеса до края на пролетната ваканция.

Ако някой сега научава за инициативата – би ли могъл да се включи?
Процесът на набиране на средства за тази година вече е приключил, но всеки би могъл да разпространява идеята по всички възможни канали за комуникация, когато кандидатстването бъде отворено в следващите месеци. Искаме да стигнем до възможно най-много семейства и да
помогнем на талантливи деца да се развиват.

Бъдещето на Стипендия BGTWITTER?
Гледам на сегашната инициатива по-скоро като на пилотен проект. В случай, че се окаже успешен и има подкрепата на много хора от общността, евентуално ще регистрираме фондация. Беше предложена и идея да не се ограничаваме само с подкрепа на деца, а да помислим и за такава на възрастни хора. На мен лично това много ми допада. Надявам се, че ще можем да надградим инициативата и да я развием.

Ами браво на Емо! Браво на тези 238 души, събрали само за 9 дена 19 200 лв! Очаквам продължението с нетърпение. И ще пиша пак, за да ви държа в течение.

Ако всичко това ви е любопитно – посетете сайта и научете още https://www.bgtwitter.com/

Ако още нямате акаунт в туитър – няма нужда да ви казвам какво да направите 🙂

Сайтът на Емо е тук https://tsenovbooks.com/ и скоро ще пиша за книгите му.

 

 

Ура за Вася Атанасова и работата й по книгата Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Screenshot 2021-11-19 at 12.17.31

Невероятната Вася Атанасова, приятел във всяка сложна ситуация, готова да помага, да се бори, да обяснява търпеливо, да изкопае цяла купчина корекции, да се усмихне и да каже пак „давай, давай!“ прие да е редактор на докторската ми дисертация и на книгата, която излезе от нея – Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Макар основната работа на Вася да е доцент в БАН и да се занимава със сложни науки по цял ден, в свободното си време да е сред най-дейните уикипедианци в България, тя отдели нощи и укенди да се занимава с този мой текст, да предлага, коментира, подчертава, задрасква, намисля подобрения и съм й тооооолкова благодарна за работата ни заедно и по този проект.

Е, около два месеца си разменяхме файлове и хартии, защото бяхме на различни места, но се чувахме често, понякога бързахме, понякога нямаше как да бързаме и все пак – успяхме!

С радост поговорихме с Вася за самата редакция и споделям с огромна благодарност.

Измъчи ли те много редакторската работа по книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“?

Признавам си, имаше трудности. От една страна, книгата е базирана върху дисертационния ти труд в НБУ, а това е друг стил на писане, аудиторията е различна. За всички, които не знаят какво е дисертация: научният стил е по-сух, твърденията трябва да са по-предпазливи, а и в дисертацията постоянно трябва да се доказваш – че литературният ти обзор е изчерпателен, че целите на труда са постижими – и постигнати, че си указал коректно всички чужди приноси, че ти самият имаш оригинален принос към областта. Докторската степен е както първата научна, така е и последната образователна степен: ти все още си студент и трябва да си „знаеш мястото“. Дори и когато се казваш Жюстин Томс и си майстор в областта си, от когото всички наоколо са се учили, пак от дисертационния ти труд трябва да лъха чирашка скромност и свенливост. 🙂

В този смисъл, книгата доста се различава от дисертационния труд и това беше и една от целите на редакторската ми работа: между позоваванията на други автори, сред цитатите на интервюираните за книгата блогъри, трябваше да се чуе автентичният глас на Жюстин – като опитен уеб практик, като ментор, като хроникьор още от зората на българския уеб.

Тук дойде и вторият голям проблем, който трябваше разрешим. Текстът на книгата е обемен, бил е писан в рамките на сравнително дълъг интервал от време, и затова и доста аспекти трябваше да се актуализират. Част от изследванията беше важно да се повторят с днешна дата, изводите да се синхронизират, както и да се направят на още по-широка основа от изследвани блогове. Отделно се наложи да се проверят факти, имена, дати, цитати, линкове. Някои дискутирани блогове и онлайн източници на информация от първата чернова на текста се оказаха вече свалени и неподдържани от месеци, други – от години. А все пак книгата си поставя амбициозната цел да направи моментна снимка на състоянието на блоговете към края на 2021 година. Всичкото това пренаписване измъчи повече теб, отколкото мен. Мисля обаче, че си струваше усилието. 🙂

 

Кое беше най-забавното в целия процес?

Всички онези пъти, когато, връщайки файл с редакции, те питах „Сигурно вече ме мразиш?“ 🙂 Повечето пъти въпросът беше на шега, но имаше и 1-2 пъти, когато хранех известни подозрения.

Отделно от най-забавното, най-приятното в целия процес беше работата по Наръчника. Най-вихрената и интензивна част от книгата. Един излишен ред няма в Наръчника, всяка дума тежи на мястото си. Чиста полза, чисто удоволствие.

 

Колко редакции са „достатъчно“ редакции по един текст?

На „Блоговете…“ направихме две основни редакции, а някои части претърпяха и три. И то след като дисертационния труд, на който книгата се базира, също го бяхме гледали под лупа. Всеки път четеш с нови очи, всеки път правиш нови връзки и виждаш различни неща. Надявам се, освен мен, тази книга да има и други читатели, които са я чели по 2-3 пъти. 🙂

Но една книга е като брашнен чувал: колкото и да я тупаш, неминуемо ще изпаднат нови грешки. Малко се боя, че още с първия поглед на прясно отпечатаната книга, ще видя някоя… 🙂 Затова бързам да заявя и на теб, и на читателите: всички поправени грешки в книгата се дължат на теб, всички недовидени се дължат на мен. 🙂

 

Има ли правила в езика ни, които е време да се осъвременят?

Не съм лингвист и не е моя работа да изказвам мнение по въпроса, макар че намирам за нелогично да има правила, които във всеки пореден правописен речник се въртят като ветропоказател.

Много правила, които затрудняват масово хората, например правилото за пълния член, всъщност са много лесни за схващане и запомняне, но проблемът е, че в училище не се обясняват интуитивно и разбираемо и едва ли не е по-лесно да бъдат премахнати вместо да бъдат научени. Може би трябва да се осъвременят методите на преподаване: малко компютърна лингвистика още в училищния курс на обучение може да направи часовете по език по-интересни за днешните деца и ще им помогне да разберат по-добре връзките в езика и да си обяснят логиката и необходимостта от някои правила, които може би сега остават скрити за тях.


Е, самата Вася Атанасова също има блог, който макар да не списва редовно напоследък, е интересен и си струва да надзърнете – http://spiritia.net/

Вася, БЛАГОДАРЯ ти за всичко!

На всички ви пожелавам по един толкова верен приятел, който се втурва да помага във всяка ситуация.

Книгата ще е скоро готова. Издава я ROI Communication и я очаквам с нетърпение.

Бутилка за многократна употреба. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8326

В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!

За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.

IMG_8324

Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.

Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.

Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂

IMG_8328

В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.

Можем!

Хайде да го направим.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането и за електрическите автомобили.

Морето. Българско хайку. Двуезична антология

IMG_8113

През изминалите дни получих от прекрасната Диляна Георгиева, председател на Българския хайку съюз тази прекрасна антология Морето и бързам да я споделя с вас. Антологията е двуезична – на български и английски език и включва 62 автора, всеки с по две хайку. Радвам се да видя толкова приятелски имена на едно място!

Споделям само три избрани:

стар зид
вълните проникват
в историята

Диляна Георгиева

***

под плажния чадър
се мушна и този
прегорял следобед

Владислав Христов

***

стара лодка
морето ръждясало
в нея

Христина Панджаридис

 

Чудесно издание и прекрасна корица и илюстрации на Детелина Тихолова!

Браво за всички, работили по тази антология!

image1-1-673x440

Интервю с Диляна по темата има в Kafene.bg

Ура за Алекс Марков и Моята България, видяна от високо

IMG_8041

Срещам ви днес с един от много усмихнатите и интересни хора, които познавам – Алекс Марков. В последните месеци Алекс обикаля постоянно България и я снима. Видеата публикува онлайн и това е една вдъхновяваща и много зареждаща продукция. Тук си говорим именно за сайта и проекта https://www.alexmarkov.eu/

Как дойде идеята за проекта Моята България?
Всъщност всичко започна през 2017-а година когато събрах смелост да си купя първият дрон. Беше по-скоро от любов към летенето, но с времето ме запали да снимам филми за красотата която ни заобикаля. В началото беше трудно, нямах опит, не можех да обработвам филмите, но с времето се понаучих. И натрупах над 1000 клипа в Ютюб канала ми https://www.youtube.com/user/ThePesho00/videos
Дълго време никой не гледаше „творбите“ (те първите не бяха и много за гледане 😉 ), но с времето започнаха да се събират хора който моите произведения ги забавляваха или поне ги гледаха 😉

Започвам да отговарям най-накрая на въпроса ти при това – това бяха два съвсем различни проекта – „Моята България“ е клип с избрани кадри от страната който дойде на базата на първите ми опити за компилации в стил най-доброто (изключително неуспешни 😉 )

Втората линия е картата – един съвсем различен проект идеята за който дойде от Ванката (Иван Георгиев) – идея която в началото отхвърля като твърде много труд на вятъра 😉 Но един ден, от скука пробвах да направя интерактивна карта с помощта на Гугъл карта – успях и започна къртовският труд по наливането на заснети места в картата, вкарване на заснетите клипове и снимки… отне доста време. Сега е доста по-лесно просто след всяко качено клипче, го добавям и в картата в съществуващо или ново място.
Следващата стъпка беше направата на сайта https://www.alexmarkov.eu/ използвах отдавна регистриран домейн и на две на три вкарах картата за да е по лесно да се споделя и ползва от хората, доста по-късно добавих и клипа „Моята България“  като събирателен образ, екстракт 😉

Имаш ли любими от тези кътчета на България или любими кадри?
Голяма част от любимите ми кадри са в клипа „Моята България“ но далеч не всички естествено. Има места който толкова много ми харесват, че ги посещавам десетки пъти – Беклемето например почти не пропускам да мина от там и да нямам път, но рядко го снимам, едно заради времето на връх планината и второ защото съм го снимал, снимал … 😉 Витоша естествено, защото ми е под носа и защото е приказно красива и огромно богатство за столицата!
Provadia rock monastery Shashkunite.mp4_snapshot_04.17.445

Познаваме ли България?
Аз открих за себе си, че съм се заблуждавал, че я познавал. Такава красота и разнообразие трудно се намират на такава сравнително малка територия!


Искрено се радвам на делото на Алекс и му желая от сърце успех!

Разгледайте задължително сайта и видеата му.

#ChristoJeanneClaude в Софийска градска художествена галерия и още

IMG_8003
Не успях да стигна до Париж този път. И не видях опакованата Арка.
Но я съпреживях през десетките репортажи на приятели, които я стигнаха, пипнаха, изживяха.

Но успях с изложбата в Софийска градска. И ви я споделям, защото още имате време да отидете.
До 7 ноември 2021.

IMG_7999

Не, не защото Кристо е българин. Защото сам е избягал и не е искал да се асоциира със страната си. Това няма никакво значение.

А защото, поне за мен, размахът на мисълта на всички проекти на Кристо и Жан Клод отива отвъд човешкото. И казва толкова много. За всички нас.

За стените, за границите, за мостовете. За суетата. За времето. За преходността ни. И не/значимостта ни.

И нищо, че са творени преди години. Днес имаме още повече нужда от тези творби и посланията им.

IMG_8001

Пред снимките на творбите на Кристо и Жан Клод останах безмълвна и погълната за дълго. Какво би е било да ги усети човек тези великани на живо …

И тук ще цитирам Петя (Димитрова), която сподели при вида на арката в Париж:
„изкуството е за каквото си искаме. именно за тая свобода е. нищо друго. то повече от това има ли.
да ни харесва, да не ни харесва, да ни вълнува, да ни вдъхновява, да ни възбужда, да ни отвращава, да ни провокира, да ни окрилява, да ни замисля, да ни кара да спрем да мислим.
и да дишаме. и да спрем да дишаме. и пак да дишаме. дълбоко. осъзнато.“

IMG_8002
„на мен ми става от тази гледка. от мисълта само. от целия процес. идея. мечта. подготовка. реализация. оргазъм.
масово освобождаване от хилядолетна фрустрация. тихо, кротко уж. ама категорично. пред целия свят.
дойдох на арт поклонение. а избухването е отвъд.“

В СГХГ има и филм за Кристо и Жан Клод. И стена с още снимки и творчески търсения.

До 7 ноември. Минете.

Ура за Коко Трейман и покана за Фотошкола Паралакс

Има хора от които можеш да учиш, да учиш, да учиш. Освен учители, те са задълбочени мислители, съвременни философи, творци, които умеят лаконично и тихо да бръкнат дълбоко в душата ти. Коко Трейман е от малкото такива, които имам щастието лично да познавам.

Николай Трейман за поредна година организира нещо много ценно и заслужаващо си – Фотошкола Паралакс, която стартира в началото на ноември.

Ето информация за Фотошкола Паралакс:
Девиз:
 „Научи за да видиш“, може би единствена сентенция преведена от български на латински, а не обратното.
Disce ut videas означава , че зад качествения образ стои сериозно познание, на което с удоволствие се посвещаваме.

Преподаватели:
проф.Цочо Бояджиев – изключителна многостранна личност, истинска радост е , че е влюбен точно във фотографията.
– доктор на изкуствоведските науки Катерина Гаджева – нейното задълбочено познание в областта на историята на фотографията превръща всяка тема в част от световното изобразително наследство.
Николай Трейман – потомствен фотограф с богат преподавателски и професионален опит.

Tази година темата е „Време и фотография“, като акцентът е активно снимане по предварително определени задачи. Въвеждащите лекции ще дадат насоките, по които всеки ще мисли и твори. Предвидени са пленери, работилници и т.н.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Начало: 8 ноември 18.30ч. Граф Игнатиев 70. Записването става след среща-разговор с Николай Трейман.
Контакт: treyman@abv.bg

10034_3

Още – на сайта на Фотошкола Паралакс http://www.paralaxphoto.com/

Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева