есенни рисунки с листа

1есеното забавление е глямо покрай пъстрите листа – апликациите стават лесно, а въображението само се развихря, само дайте на децата сами да подберат материалите си, да разполагат с лепило и време и ще сътворят чудеса

на снимката – лице на принцеса от Стефи

блог-дайджест 30окт

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

1000км Balkan Charity Challegne – един необикновен дуатлон
спортно събитие, което клуб Бегач съ-организира – дуатлон (бягане и колоезедене) от Букурещ до София и обратно, 10-19 ноември
подробностите са тук

И въпросите са ни към цяла нация завинаги…
Жоро с един изключителен пост за Димитър Воев и Нова Генерация, „На тъмно играя живот, пише Димитър Воев и думите му звучат като най-логичното обяснение на цялата епоха, събрана в четири простички думи.“
целият текст е тук

Цитати от Ганди
Григор пипомня няколко много мъдри думи на Ганди, за всеки от нас, за всеки ден, „Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.“
постът е тук

книги в супермаркет.

9

йеее казах си като видях щанда с книги в супермаркет от голяма верига. снимах и споделям.

10-те топ книги:
Чест, Любов и Копелето на Истанбул на Шафак,
Дневникът на един дръндьо (за деца около 8-9-10)
Хорхе Букай, разбира се

и „книги, които всеки трябва да е чел“ – тук вече навлизаме в дълбоки води, като до Гор Видал стои Дан Браун … Елизабет Костова е до Булгаков и Умберто Еко, а Набоков и Уайлд са наред с 18-те % сиво на Зак Карабашлиев и Стъклен дом …

човек да се смее ли, да плаче ли, да се радва ли или да скърца със зъби. книгите са храна за духа. и освен това явно са масовка, преглъщаме, че са в магазина за храни и като така, наред с пакетираните полуфабрикати посягаме към нещо задължително според някого, което явно сме пропуснали, пъхаме в кошницата и после набутваме в библиотеката, че ако дойдат гости да не мислят, че нямаме нещо от задължителния минимум, издиктуван в супермаркета.

защо дарената книга е по-ценна

ако дарим книги, а не просто ги заварим в библиотеката:

– ще имаме винаги благо чувство, когато я посещаваме, ще знаем, че нещо добро и наше е там и радва, помага на другите;

– ще сме по-внимателни към книгите, заети от библиотеката;

– ще имаме повод да се връщаме към библиотеката;

– вероятно има още 🙂

благодаря на Деси, Миряна, Светла, които вече писаха в блоговете си в подкрепа на инициативата!

за който не е разбрал – събираме средства за закупуването на нови книги за Детски отдел на Столична библиотека, до Коледа, кутията за дарения вече е там – пл. Славейков, входът откъм поликлиниката

още инфо тук – дари ни книга

дари ни книга!

IMG_6640

това е детски отдел на Столична библиотека. през лятото. има много деца и малко книги.

а децата обичат книгите, колкото и да се твърди противното. обичат новите, добре изглеждащи, хубави детски книги.

след като две години викахме неволята и много не постигнахме, ясно е, че приоритетите на управляващите са други и за да не намесваме политиката – подхванахме инициатива да дарим нови книги за четене от всички деца на София – да дарим средства за закупуване на книги за Детски отдел на Столична библиотека

кутията за дарения вече е там, в Детски отдел, пл. Славейков, входа при поликлиниката (мда, не е много гот Детски отдел на библиотека и Поликлиника да ползват един етаж от една сграда, но е така …) и чака да минеш когато ти е удобно от сега до 20 декември и дариш колкото решиш. една детска книга е с цена между 4 и 40 лева. ти прецени. и лев ще е от полза.

на 20 декември ще отворим кутията, ще преброим парите. ще закупим книги по списък, изготвен от библиотекарите, защото те знаят най-добре от какво имат нужда

и така децата на София ще имат нови книги за четене! и вероятно ще четат повече!

колко ще са книгите зависи от всички нас.

е, вече знаеш достатъчно. ти си на ход.

/тайно се надявам кутията да се напълни след седмица-две, да трябва да сложим нова и така до 20 декември, когато да сме събрали пари поне за 500 нови книги … /

писах още: проблемите на библиотеките и отдаденост и четене и колко четат децата ни

есен и игри с кестени

17

игрите през есента имат свой чар – с дъх на сладки плодове, с допира на гладки кестени, с цветовете на падащите листа и всичко това нежно огряно от последните слънчеви дни

18

тази игра е за цял ден – първо цяла сутрин събиране на материали в парка, пълнене на джобове, тичане, забава

част втора е изработката на всякакви чудати или пък по-познати човечета, животинки, нещица с очи големи, странни крака, понякога стоножки, понякога гъсенички

и част трета е – театрално разиграване на наличния състав в смешни пиески. тук е най-трудно, защото публика е задължителна, както и аплодисменти, но в слънчевия ден навън такава лесно се намира 🙂

12

писах още птиците отлитат на юг, забава в кухнята, разделители за книги, кукли от кибритени кутийки, игра на паметници

куклен театър – магия за малки и големи

23

много би отивало да започна този пост с „няма по-голяма магия от магията на театъра, в частност кукления театър за деца“

ясно е, че има много подобни магии – книгите, музиката, филмите … но все пак театърът като място на синергия и чисто изкуство в реално време с жив контакт между създател и потребител е нещо уникално

не го спестявайте на децата си. имаме прекрасни куклени театри, с много талантливи хора, работещи там и невероятни постановки

24

заедно преживяваме, заедно след това коментираме, възпроизвеждаме, радваме се. сме заедно.

вкратце – водете децата си на театър. не им го спестявайте.

25

след като гледахме Златка Златното момиче, в Централния куклен театър, на ул. Гурко, децата у дома се вълнуваха няколко дена. рисуваха, пяха, играха постановката, четохме отново и отново приказката от книжка. а това значи, че сме правили нещо смислено и истинско. заедно.

и така всеки път, след всяко следващо посещение в театъра.

рисунки: Али и Стефи

писах още за театър 313

баща на мъртвите

photo

признавам – до момента не бях чела роман от унгарски автор. с благодарност на издателство Ерго, че издава съвременни унгарски автори на български език. и за баща на мъртвите на Балаж Дьоре.

признавам – много е тежък този роман. тежък, но и пречистващ, поетичен, напевен, болезнен, безкраен, жесток, разпъващ, смиряващ, мъдър, изцеляващ, питащ, отговарящ.

баща и син. баща. син. животът. ценностите. самотата. липсата. лъжата. смъртта. книгите. библиотеките. цитатите.

уникална книга.

цитатът не е представителен за текста, но е красив:

„Проумях същината на живота и съдбата си от книгите“ – пише баща ми. „Книгата за мен винаги е била разковничето на тайните. А заниманията ми с книги, библиотекарството не съм приемал за официална професия, а за магична страст, за алхимично експериментаторство.“

семейното предприемачество и емиграцията

IMG_4125

освен всички останали ползи от семейното предприемачество има и някои косвени. семейния бизнес, работещ и здрав, не насърчава емигрирането.

една съвсем не маловажна е какво се случва с децата, когато се изучат. класиката в момента за България, както и в последните 10-20-30 години е децата се изучават, изпращат да доизучат навън и емигрират. често това е силно насърчавано от семейството.

при добре разработен семеен бизнес логиката и практиката е друга. децата заминават да се изучат и се връщат да поемат бизнеса на своето семейство или да започнат свой такъв. тук. семейството не насърчава емигрирането. изучилото се дете е с мисленето да се върне и продължи, а не да емигрира.

в случая под емигриране разбирам и мигриране от село в града, от малкия град в големия, от страната в чужбина

семейният бизнес освен доходи носи самочувствие, носи удовлетвореност. знания и умения се предават между поколенията, което е от полза и на цялото общество.

България има нужда да съживи и насърчи семейния бизнес, малкия и среден бизнес – гръбнак на икономиката на страната преди 44-та, гръбнак на икономиката на всички западноевропейски страни.

писах още: България преди 9-ти, време е да разбудим семейния бизнес, а Поли писа за индустриалеца Лалю Митев, за Иван Калпазанов и Васил Карагьозов – от първите предприемачи у нас

илюстрация: Али

танците за влюбени на Уилям Тревър

5

тези разкази ми бяха чудесна компания в пътуванията последните дни. класически разкази в чистия смисъл на това понятие, пък било то и с по-разчупени на места сюжети или персонажи

Уилям Тревър поднася история след история със сложни ситуации, трудни характери, безизходици, мъдрости. класика

текстът на 4-та корица е подвеждащ и оскъден. книгата трябва да се зачете, за да й се усети вкуса. затова пък корицата е много нежна и импонираща на цялото