Токата в До мажор. Антони Либера

IMG_0346

Разказите в „Токата в До мажор“ на Антони Либера ме отнесоха в една романтична атмосфера, леко носталгична, леко наивна сякаш (особено като я сравнявам с днешния напрегнат ден) и ми подействаха като успокоително. Заведоха ме на различни места из Европа, които не познавам, но почувствах свои. Срещнаха ме със странни добряги в забавни ситуации.

Много достолепно и класически, разказите на Либера са в търсене на красивото и хармонията. Надпреварващи се ноти и дни, разказани с усещане за завършеност и спокойствие. Не е нужно да сте любители на музиката, за да ви харесат.

Наистина чудесен контрапункт на напрежението, което витае из въздуха в последните седмици. Силно препоръчвам.

Чудесен превод от полски на Лина Василева.

Великолепна корица  на Омана Кацарска.

Браво на ИК Ерго!

 

Германии

IMG_2221

след няколко месеца
мравките отново
ще превземат кухнята
спокойни и непредпазливи
състояние за което хората
могат само да мечтаят

 

краят прилича на куче
от планинската
спасителна служба
затрупан дълбоко
под снега
усещаш само
топлия му дъх

много харесвам написаното от Влади Христов
комплименти за издателство Ерго

баща на мъртвите

photo

признавам – до момента не бях чела роман от унгарски автор. с благодарност на издателство Ерго, че издава съвременни унгарски автори на български език. и за баща на мъртвите на Балаж Дьоре.

признавам – много е тежък този роман. тежък, но и пречистващ, поетичен, напевен, болезнен, безкраен, жесток, разпъващ, смиряващ, мъдър, изцеляващ, питащ, отговарящ.

баща и син. баща. син. животът. ценностите. самотата. липсата. лъжата. смъртта. книгите. библиотеките. цитатите.

уникална книга.

цитатът не е представителен за текста, но е красив:

„Проумях същината на живота и съдбата си от книгите“ – пише баща ми. „Книгата за мен винаги е била разковничето на тайните. А заниманията ми с книги, библиотекарството не съм приемал за официална професия, а за магична страст, за алхимично експериментаторство.“