едно от нещата, които най-трудно се случват в последните години, откакто отново е възможно да има бизнес у нас – това е създаване на малки и семейни фирми. от една страна липсва каквато и да е политика в тази посока, макар тук-там да се мяркат приказки за това. от друга страна като че предприемаческият дух тотално е закърнял и изчезнал, за жалост.
силата на България преди „соц-а“ е била именно в семейното предприемачество. животновъдство и земеделие, свободен износ към Гърция, Турция, Европа. всичко това от 1944-та насам е прекъснато.
едно на ръка, че почти го няма, но последните правилтелства на България подкрепят големите корпорации и силно притискат в ъгъла малкия и семейния бизнес.
„българите са дребни собственици по манталитет. те са във вихъра на танца в своето, малкото, дребното, но частно, свое“
„без обръщане на 180 градуса на икономическата политика и тотална подкрепа на дребния собственик сме обречени!“
още силни думи по темата има тук
писах още за бизнеса като екосистема и за да си добър предприемач
снимка: семеен архив
Follow
Помня „старите“ българи от преди соца, със собствен дребен бизнес като един от дядовците ми. Той беше дърводелец, със собствена работилница и майсторско свидетелство, с което много се гордееше. Познаваше го целия град, работеше с удоволствие и винаги си подсвиркваше по време на работа, винаги усмихнат и доволен от живота… Мебелите му още са здрави в семейната ни къща…
И всичко това в следващото поколение изчезна – стремежът към независимост, смелостта да го направиш, удоволствието да имаш свой бизнес…
Може би на нашето поколение е съдено да възкреси спомените, уменията, смелостта?
Време му е, Поли, време му е! 🙂