блогът на Жюстин Томс
невероятно е понякога колко мъдрост извира от автоматизираните преводи
ето как започва днешния спам, на който очевидно обърнах доста внимание, включая му посветих и пост:
аз съм себе си
разбира се сагата за момиченцето със седем милярда, които иска да приведе по моя сметка, а баща й “отровен до смърт” и ще получа 15% от сумата (wow!)
но звучи много добре и е важно: аз съм себе си. ти?
честит празник
на всички,
които ежедневно
се занимават със Az-jenata.bg
и я правят такава,
каквато е – идеална
за близо 400 000
читателки месечно!
благодаря ви, че
бяхме заедно всички тези
години и че продължаваме
с усмивка и увереност напред!
благодаря ви!
продъжавам серията. някой ги е излъгал тези хора, казал им е, че това е онлайн маркетинг, взел им е някакви пари, а ефектът ще е 0. после ще кажат, и то с право, че Интернет не работи. за жалост.
…
.
след последния семинар, посветен на ефективността и оптимизацията на landing page идва ред на специален семинар за туристическия бранш и представянето му в Интернет
датата е 19-ти март, а поканата е за всички фирми, свързани с туризма
постарали сме се да наравим програмата – теми и лекции – максимално полезни и приложими именно за този бранш
отстъпка ще се ползва от всички регистрирани до 10-ти март
регистрирайте се за участие тук
.
втората покана е за среща на уеб обществото – Web After Hours, организирана от .Нет и БУА (!)
11 март 2010 г. след 19.00 ч. Da Da Cultural Bar
—
любопитно е, че БУА прави нещо. още по-любопитно е, че и IA България действа. но, за това ще разказвам повече скоро 
днес цял ден си мисля. искаше ми се да напиша нещо хубаво за България. какво харесвам в нея. какво й е уникалното. опитах се да съм честна. ето ги клишетата в редичка. вадя ги от една анкета, която проведох преди година с мои студенти, за нещата, с които се гордеят, че са българи.
природата. имаме прекрасна природа. и другаде има природа уникална. природата по принцип си е уникална навсякъде. има и държави, лишени от именно такива красоти и благини, те пък си имат свои природни красоти. лошото е, че това, което го имаме почти сме го затрили и не е останало много, с което да се гордеем.
историята. славна история, така казват. ако прочетем чисто историята, без национален филтър или засилена доза родолюбие, както и без политически пристрастия ще видим, че има и доста моменти, в които да се срамим. особено в контекста навремената, в които живеем.
хората. хората тук са добри, красиви, честни, работливи, гостоприемни. все клишета от останали в миналото. е, това за най-красивите жени все още силно битува. останалите са не само под съмнение, но накои напълно са заличени. за сметка на това списъкът от стари времена може да се допълни с хитри (Андрешко), завистливи (я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле). хора като хора, мисля си аз, навсякъде сме / са еднакви.
кухнята. превъзходна. истината е, че в кулинарно отношение сме силно повлияни и много не се различаваме от съседните нам държави. освен това масовката в заведения изравни вкусовете и в най-честия случай сервира буламачи. влусни гозби има във всяка кухня, стига да са приготвени с желание и вкус, както и с качествени продукти.
талантите. певци, музиканти, артисти всякакви, спортисти – надарена нация. да бе да. истина е, че имаме единици, които да ни прославят в дадена област, но те по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. и за да не съм толкова скептична – тук нещата са като с природата – и да има нещо ценно, нито го търсим, ното го развиваме и насърчаваме. за жалост.
достатъчно е човек да е попътувал малко из света, за да разбере, че има много други места с уникална по своему природа, с богата и пребогата история, с добри и талантливи хора, с прекрасна кухня.
и все пак сме българи. обичам България. и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.
Честит празник!
1. снегът. първият сняг – посипал нежно всичко наоколо. снегът по Коледа. многото сняг в планината – достатъчно за ски. снегът, скърцащ под обувките, все още кристално чист. разходките в парка или планината са прекрасни, свежи и истински отморяващи.
2. празниците. голямото скупчване на хубави празници. всички си идват за празниците. има и много вкусни неща. има и много време да се видиш с всички. весело е и незабравимо. и леко уморително.
3. слънцето. кога повече от през зимата ценим слънцето. всеки слънчев ден е истински празник.
4. червеното вино. зимата е неговото време. ок, може да му се изневери и с чаша греяна ракия.
5. пролетта. краят на зимата е може би едно от най-хубавите неща в нея.
толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.
толерантността на пътя – да “пуснеш” някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш “айде ма”, да не бипнеш на светофара още на жълто.
малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например
толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.
знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.
така искам този малък човек вече да порасне. но не би.
покрай IAB се вдигнаха големи олелии в последните месеци на миналата година – то не бяха слухове, то не бяха приказки. в крайна сметка оформилите се лагери са два. единият (The Big Five) – IABulgaria, предвидливо се регистрира още през август, а се разгласи през септември, а ето сега, в началото на 2010-та приема и първите си нови членове в лицето на Mail.bg и ABC Design & Communication.
като цяло извън членовете на IAB всички в бранша го гледат с резерви. любопитно е как ще се развият събитията. предполагам скоро ще има още новини.
ето рецептата, която съставих с помощта на моите приятели срещу хейтърски атаки и други подобни глупости. надявам се да е от помощ на тези, на които подобно изпитание тепърва предстои:
1. не се връзвай!
2. ако се вържеш – преспи една нощ и отново обмисли. така ще стигнеш до правилното действие – 1.
3. изпий чаша чай от маточина
4. имай за всеки случай и чай с цианкалий – за черпавка на нежелани гости
5. не забравяй също, че шоколадът винаги помага – млечен и по възможност с лешници
6. обади се на готин човек и сподели
7. пусни си любимата музика
8. спомни си, че всичко отминава
9. и още нещо за успокоение – лошотията мъчи повече, тези които я носят в себе си …
Последни коментари