Анна Ин в гробниците на света. Олга Токарчук

 

IMG_3262

Анна Ин в гробниците на света на Олга Токарчук ме очарова и я четох бавно, за по-продължителна наслада.

Толкова нежен, а в същото време тревожен текст. Толкова абстрактен и магичен, а в същото време толкова актуален, належащ, запълващ огромна пропаст от мълчание за това какво правим с нашия свят, с нашата планета.
Историята в книгата се базира на един от най-старите митове в историята на човечеството – вечен, метафизичен, митологичен. Този дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество и вече се нарежда сред моите най-любими текстове от нея и в съвременната литература.

„Целият свят е скривалище, местата за криене са полетата, пещерите, горите и потоците, входовете и таванските помещения, подлезите и мазетата. Собствените гардероби, собствените дрехи; затварянето на клепачите. И докато човек бяга, дотогава е преследван.“

„Аз … зная как са направени хората отвътре – приличат на градове – изглеждат могъщи, широки, големи, но всъщност са крехки, слаби, състоят се само от дупки, от липси, от празни пространства … Цялата им основа е излята от страх, боят се от болката, от старостта и смъртта, боят се от времето и от собствения си мрак.“

„Единственото, което биха могли да видят, е как светът става по-огромен, как набъбва ри размерът му става все по-голям, ясно е, че е прекалено голям за човека.“

Браво за ICU за великолепната работа по българското издание, превода на Крум Крумов и за чудната корица на Таня Минчева.

8 идеи за як подарък за 8 март – лични препоръки

IMG_3341

  1. Книгата Баба. Разкази, която излиза тези дни. Разказите са писани специално за сборника от 14 автора със съставител Кремена Димитрова. Има и мой разказ 🙂
  2. Фотокнига или календар с ваши снимки с най-милите на сърцето ви майки, сестри и дъщери от PixiPhotobooks – много са ефектни, стават бързо и са си персонални със семейните ви спомени на снимки.
  3. Отидете заедно на ескейп рум, като препоръчвам тези на 3KEY Rooms или Лудостта на гения.
  4. В любимата ми Книжарница зад ъгъла има много сладки ръчно работени подаръци, както и книги, разбира се, на ул. Найден Геров 6 са, в София.
  5. Може да подарите разкошни лалета от плат, като подкрепите Предай нататък.
  6. Чудна ръчно правена козметика от Буболинкас е много мил подарък според мен.
  7. Книгата Моята София и други образи на талантливата млада художничка Вяра Бояджиева ми е много любима за подарък и я препоръчвам с голяма усмивка.
  8. Която и професионална книга да изберете от книгите на РОЙ или пък книгата на Ивелина Атанасова Методът БРАВО. Тук мога да добавя с лекота и бутилките Dopper.

Специално подарък от родители за учители имам идея за много различен подарък – участие в 8-то издание на Училище за бъдеще, което ще се проведе във Велико Търново в края на март.

И още едно бонус-предложение – сугестопедичен езиков курс в 7 ключа.

Мда, да не забравя да спомена, че подаръкът е малък жест. Може да е някое от горните предложение, може да е просто едно цвете, картичка или само усмивка. Но задължително върви с уважение. Не само на 8 март, не само през март, а винаги.

Тази публикация не е платена, просто съм фен на тези брандове и организации и ми се ще да ги подкрепя. Всички те са инициативи на жени (които много уважавам и обичам) и с активното участие на жени, така че това си е малък жест за женския месец и за тях.

Река в лабиринта. Мирослав Пенков

 

Река в лабиринта, Мирослав Пенков

Река в лабиринта, Мирослав Пенков

Наскоро излезе новият роман на Мирослав Пенков – Река в лабиринта и като фен на автора – зечетох го и бързичко го завърших.

Две основни сюжетни линии, силно преплетени, неотделими. Няколко главни героя, чиито съдби вълнуват, с противоречието си, с промените, с желанието все пак да останат човеци, дори в безчовечна среда. Ами, носим си още соц-а, ама в гадния му пласт, от който отърсването е трудно, а сливането му с мутренското време – лесно. Америка също е демитологизирана. Дунав е дом, макар и криещ зловещи тайни. Границите са размити, хората – оцеляват, момичетата се обезличават и продават, лошото сякаш лесно е заляло целия лабиринт, но, макар и трудно, накрая доброто побеждава.

Криминале, сериозен роман, динамичен за четене. Препоръчвам.

Прекрасна корица е изработил отново любимият Дамян Дамянов!

Романът ми го подари Светлето, благодаря за добрия избор!

Писах и за първата книга на Мирослав Пенков – На изток от запада, която много харесвам, често препоръчвам и хваля. Преди много години взех и интервю от Мирослав за Kafene.bg, още е онлайн и слагам линк (нищо, че излиза с друг автор интервюто).

Островът с плъховете. Ю Несбьо

IMG_1146

Кратко бягство в бъдещето с крими елементи типично в стила на Несбьо – това е Островът с плъховете.

Оригинален сюжет, доста преплетени линии, реализъм до болка, любопитни герои и ситуации. Хубаво четиво за уикенд, особено за любителите на жанра и автора. Препоръчвам.

Четох още от Несбьо и писах в блога за

Тази книга и доста други си купих от любимата ми Книжарница зад ъгъла.

Земното минало I. Трите тела. Лиу Цъсин

IMG_9008

В последните години изключително рядко ми се случва да препрочитам художествена литература. Но ето, че през 2020 съм прочела първата част на поредицата Земното минало – Трите тела на Лиу Цъсин, а отлагах доста да прочета и другите две части, затова реших да препрочета първата отново.

И уау! Еха и всички други позитивни възклицания за Трите тела!

Всъщност с този втори прочит видях книгата като философско размишление, брейнсторминг на автора с читателя и героите, главоблъсканица как да решим безизходицата, в която като човечество сме се поставили.

В романа има измислена яка завръзка – компютърна игра, чрез която навлизаме в концепцията за трите тела. Изумителните преплитания на „Смълчаната пролет“, изсичането на дърветата, концепцията за безредните епохи, границите на науката, появата на Коперник, Нютон, Айнщайн, залезът на човечеството, радистът, ситрите, софоните – гъдел за мисълта и изключително удоволствие за читателя.

 

Няколко кратки цитата за доказателство:

„според него научно-техническата революция представляваше патологична промяна в човешките общества – експлозивното развитие на технологиите щеше да доведе до …“ (стр. 92)

„по същия начин природата би могла да предостави вродено знание и на човечеството, включително такова за законите на Вселената. И щом не го е направила, сигурно си има прочина за това. Ако някога се разкрие и последната тайна на природата, ще може ли човечеството да продължи да съществува?“

„Има две възможни последствия от това: първо, земляните да изоставят всички илюзии и да се хвърлят в битка на живот и смърт; второ, обзето от отчаяние и ужас, обществото им да рухне. След внимателно проучване на информацията за земната цивилизация смятаме, че вероятността за второто е по-голяма.“

Оставям за любопитните един много як цитат за това защо не всички разбираме накъде върви човечеството – на страница 344 🙂

С голямо нетърпение минавам към втората част на трилогията и скоро ще пиша и за нея.

 

Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) е дете на Културната революция в Китай, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи това. Започва да пише през 80-те години на миналия век. Рекордьор по получени награди Галактика, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на Хюго, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата Артър Кларк за въображение в служба на обществото.

Великолепен превод на Стефан Русинов на никак не лек, доста специализиран на моменти текст.

Незаслужена корица … прилагам и английската й версия за сравнение

3body

Ако ви се чете нещо наистина предизвикателно, свързано с наука, с бъдеще, със смисъла – това е романът. Силно, силно препоръчвам. Да, 427 страници са, но вървят бързо. И смислено.

Вулкан. Елена Алексиева

Вулкан

Ехааа много ме грабна и впечатли романа Вулкан на Елена Алексиева.

Както и при другите романи на Елена Алексиева – философски, многопластов, изключително динамичен, но и забавен, комичен, искрен. Всяка глава от 18-те може да си е отделен разказ, има своите персонажи, свой стил и свой свят. И все пак заедно работят в едно и оформят драматичен, комичен, тъжен и доста реалистичен сюжет, който препуска, сякаш в различни орбити около Вулкан, който и съществува и не.

Много ме докоснаха и възрастният художник Клаус и неговата гледачка Магда, и пънкаря Сатан Пидропски и Афродита, Милена, мафиотите, които получиха толкова интересно развитие, журналистката, пазача, лудницата, пънк поезията, ученият в търсене на несъществуващото, Церовски. Плътни, земни, убедителни, самотни, уверено-неуверени, в динамика, в отстояване, в сблъсък, в живот. Майсторски преплетени.

Романът е едновременно фикция, но и хирургичен разрез на обществото ни с всички културни наслагвания от нееднозначната история на последните десетилетия в България.

„… бързо стигна до тънкото прозрение, че свободата не е нещо, за което ти плащат, а по-скоро ти плащаш за него. Само че не беше чак толкова забогатяла. Имаше си други, по-насъщни материални потребности.“

„Всички лъжат. Как после да оправяш света, когато той стои насреща ти и те лъже?“

„Пуснем ли тръбопровода българският селянин ще стане като руският олигарх – ще иска да се разхожда по света, да си купува острови, самолети, футболни клубове и прочее глезотии. И като може човекът – а той ще може! – що да не си купува? Стига с тия национални комплекси! Така и Европа ще дръпне покрай нас.“

Ох, великолепно го е написала, описала, хванала, компресирала и разказала човешки Елена Алексиева. Наистина Браво! И ви каня да го прочетете този роман – идеален е за уикенд четиво, за почивката, на плажа или в планината, в някое сгушено селце или в метрото на път за работа.

Люба Халева – корица – гледа те този Вулкан и не те оставя 🙂
Борис Минков – редактор. Браво и на целия екип на Жанет 45.

За друга книга на Елена Алексиева писах, и май съм я чела на същото място като тази – Свети Вълк.

Дар. Владимир Набоков

IMG_8144 Large

Романът на Владимир Набоков Дар ме почака, но това лято дойде ред да го захвана и ме очарова и изненада приятно.

Текстът е един безкраен лабиринт из света, мислите и „творчеството“ на героя Фьодор, който се заиграва със стихове, Пушкин, Гогол и като цяло с руската литература и с намигване към „дълбоката руска душа“ и мечтаната книга на Фьодор – Дар.

Това е и последният роман, който Набоков пише на руски език, писан 1935-37 в Берлин и завършен във Франция през 1937-ма.

„Съзнавам, че участието на толкова много руски музи в оркестрацията на романа го прави особено труден за превод. Мотото към него не е измислено. Стихотворението, което служи за епилог, пародира строфа от „Евгений Онегин“.“

„…бе поставена фруктиера с портокал и половина и съблазнително бурканче с българско кисело мляко…“

и специално намигане към стихотворението от стр. 335

Много любопитна корица на Люба Халева, чуден, вероятно никак не лесен превод на Пенка Кънева, браво на Лист за изданието.

Чудесно четиво – препоръчвам на всички фенове на Набоков и/или на руската литература.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Забелязах, че не съм писала за Лолита, но май я четох доста преди да започна този блог. Може би е добре да препрочета … 🙂 И нея препоръчвам.

материалният живот. Марьорит Дюрас

IMG_8064 Large

Маргьорит Дюрас си е винаги предизвикателство за читателя, но и наслада, когато потъне човек в идеите и вижданията й. Така и със сборника материалният живот, книга с кратки автобиографични и есеистични текстове, както и разкази, които Дюрас разказва пред Жером Божур през 1987 г., а после заедно редактират.

Маргьорит Дюрас смело, открито и дори безпощадно говори за приятелството, снобите, алкохолизма, жената любовница, майчинството, Пруст, писането, за писането когато си жена,

„Думата „дами“ няма да ви говори нищо, ако не познавате тези от Ламанша. През лятото те съграждат отново Европа благодарение на своите приятелски мрежи, срещи, светски и дипломатически връзки, виенски и парижки балове, жертвите от Аушвиц, изгнанието.“

„Има жени, които изхвърлят. Аз много изхвърлям.
В продължение на петнадесет години изхвърлях ръкописите си веднага след публикуването на книгата. Ако се попитам защо, мисля, че го правех, за да излича престъплението, да го обезценя в собствените си очи, да „ми бъде по-лесно“ в собствената ми среда, да пристъпя непристойността да пишеш, когато си жена …“

„Нямах нужда да се труфя в красиви дрехи, защото бях писателка. Тези неща са валидни дори отпреди писането. Мъжете харесват жените, които пишат. Те не го казват. Писателят е чужда страна.
Е, сега вече знаете всичко.“

„Тази книга няма нито начало, нито край, няма и среда. Доколкото няма книга без основание за съществуване, тази книга не е такава. Тя не е дневник, не е журналистически материал, а е извлечена от всекидневните събития. Да речем, че е прочитна книга“ – пише Дюрас в предговора към френското издание.

Софи Унг е художник на корицата, а преводът от френски – на Тодорка Минева, чудни са!

Писах още за Емили Л. от Дюрас, след четенето й в Читателския клуб на НБУ

Армения – близка и далечна

Нораванк

Али ни снима от кладенеца, в който слезе, пред основната църква в Нораванк

До момента не бях писала в този блог за пътешествия, но след Армения решавам да пиша накратко. За си напомням, но и евентуално да е полезно на някого или да го вдъхнови за откриване на нови места. Планирам да пиша за някои от най-екзотичните места, на които съм била. Надявам се да имам време и сили да пиша и за Исландия, Непал, Кения, например.

Но, сега за Армения. Август 2023. Пътувахме с Андрей, който много пъти бе там в последните години и познаваше добре местата, пътищата и конкретни хубави места за посещение, хапване, разходки, снимки. Няма да опиша всички посетени места.

Фонтаните на площад Република

Фонтаните на площад Република в Ереван, от 9.30 вечер „танцуват“ на музика – събират много публика и са истински красиви

Съвет номер 1: не посещавайте за туризъм Армения през август, защото температурата е 40-43 градуса, дори нощем не е по-прохладно 🙂

Джермук - водопада

Джермук – водопада

Джермук е популярна натурално газирана вода в Армения и се добива от водопадите Джермук. Пътят от Ереван е около 3 часа. Пътят не винаги е добър, но е живописен и минава през различни основно планински райони, селца и малки градчета. Но със сигурност си заслужава. Водопадът е разположен между внушителни скали, до основната му част отвежда пътека. Ако се паркира в градчето е добре да се спре на хотел Ани и по пътеката около километър надолу се разкрива тази великолепна гледка. Реката, в която се влива водопадът също е чудна, в този сезон бе с огромни ярко зелени водорасли, които придаваха допълнителен колорит на гледката.

Пещера Арени

Пещера Арени

По пътя към Нораванк, веднага след като се свие от основния път в дясно, се намира пещерата Арени, в която са открити най-старата обувка на света и най-старата винарна в света. Заслужава си да се посети. Частта за посетители не е много голяма, разкопките и изследването на пещерата продължават.

Манастира Нораванк

Манастира Нораванк

Манастирският комплекс Нораванк е сред най-красивите и задължителни за посещение обекти в Армения. Изграден през 13-ти век, той сякаш се слива с великолепните скали в дефилето на река Арпа, едновременно величествен и уютен. Той се намира южно от Ереван, на около час и половина път. Както при всички църкви и манастири – има много запазени каменни кръстове хачкар (от хач – кръст и кар – камък).

Храма в Гарни

Храма в Гарни

Храмът на Митра в Гарни е от малкото много добре съхранени предхристиянски исторически паметници от гръко-римския период. Разположен е в прохладна зелена градина, а от него се разкриват много красиви гледки към близкия каньон.

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Навсякъде в Армения, навсякъде в Ереван има чешмички с питейна вода. Водата е в изобилие и е много вкусна, свежа, чиста. Арменците се гордеят с нея и казват, че когато пътуват това е нещото, което им липсва най-много – хубавата вода. Толкова много достъпни чешмички позволяват употребата на еднократни бутилки за вода да е сведена до минимум. Всички такива, които видяхме, работеха и се ползваха от хората с радост.

Езерото Севан

Езерото Севан

Езерото Севан е много популярно и от емблемите на Армения. То е огромно и лятно време цветът му е магически син. До него се пътува по магистрала и отнема около час и малко от Ереван. Задължително е да се види и манастира Севанаванк. Около езерото, след магистралата, има доста големи ресторанти, които предлагат и риба. Има и няколко плажа, които не са естествени, но са хубаво място за почивка. Има доста изоставени сгради, които вероятно в соц-а са били хотели или почивни бази. Езерото е чудно и за плуване.

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

От задължителните места за посещение и поклонение е мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван. Внушителната композиция с вечен огън в средата е разположена на един от хълмовете в града, сред красив зелен парк.

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван е като нашето НДК – от една страна монолитна и типична соц-конструкция, от друга – символ на града, място за срещи и интересно и различно място. Под стъпалата има и ескалатори, а от върха се разкрива наистина чудна гледка към целия град и към Арарат.

Сергия с цветя в Ереван

Сергия с цветя в Ереван

Нямам представа как тези цветя издържат температури от над 40 градуса, но из цял Ереван изобилстват щандове и магазини за цветя, които впечатляват с цветовете си.

IMG_7878 Large

Храната и напитките в Армения са много истински – от хляба, лаваша, мадзунъ (кисело мляко), през зеленчуците, маслините, шаурмата (дюнер), хариса (жито с пиле), сушените плодове, ядките, динята, мммм да не пропуснем виното, виното от нар, коняка.

Не пропускайте да пробвате гата – традиционния сладък хляб, сладкиш, който се продава около храмовете, но и в доста населени места се прави и продава покрай пътя, в суперите или в кафенетата. С гата закусват арменците – с мляко, кафе или фреш от нар или портокал.

На много от ястията слагат натрошени орехи и зрънца нар. Лятото те пият доста сок от облепиха, а ядохме и сладолед от облепиха – чу-ден!

IMG_7387 Large

Навсякъде по улиците и в ресторантите има музиканти, които дават допълнително настроение и колорит на изживяването.

Навсякъде човек се чувства сигурен и добре приет. Хората говорят руски (да, за момента все още са под силно руско влияние), но по-младите и английски. За мен бе много приятно да упражня и припомня арменския си и с радост заговарях всеки на арменски, а хората отговаряха приятелски и подкрепящо.

Цените са достъпни, малко по-ниски от тези в България. За сувенири – могат да се купят около всеки туристически обект, но и в центъра на Ереван има голям открит пазар, наречен Вернисаж, на който се намират на едно място доста ръчно работени сувенири – бижута, покривчици и килими, ножове, керамика и лакомства от ядки и сушени плодове, аранжирани прекрасно. Нарът е символ на страната и го има на покривки, магнитчета, чаши, бижута  – навсякъде.

IMG_7820 Small

Освен отново да благодаря на Андрей в края на тази публикация ми се иска да кажа – посетете Армения. От София има директен полет за момента, цените са достъпни, пътуването – лесно. Няма нужда от виза или друго. Има много какво да се види – богата история, добри хора, красива природа, вкусна храна и великолепно вино. Армения е доста по-бедна (и корумпирана) от България, но вече много хора там искат промяна, по-малко корупция, по-честни и мислещи за хората си политици и демокрация. Дано.

Дъхът на ближните. Андонис Георгиу

IMG_7941 Large

Разказите от Дъхът на ближните на Андонис Георгиу почувствах много близки, в духа на сборника – дори усетих дъха им, физически, докоснаха ме, стояха с мен, напомняха ми значимостта на малките неща от деня, които правят живота – колкото голям, толкова и обикновен и истински.

Всички сме еднакви, сме, човеци сме. Усещаме се, усещаме докато животът тече, между нас, с нас, през нас. Животът в самота и животът с другите, тленни, чувствени, потни, маструбиращи, желаещи, насилващи, незадоволени, удовлетворени, мечтаещи, живи, мъртви, оставащи, забравени.

Много ми допада стила на Андонис Георгиу – лаконичен и обилстващ, не спестяващ, интимен, разкостващ, докосващ, запомнящ се. А темите – някак хем глобални, хем видяни от нашата си, балканска перспектива (без грам пошлост).

Благодаря на издателство ICU за това, че издават подобни книги на български език, браво на Ирена Алексиева за превода и на Стоян Атанасов за корицата.

Книгата получих като част от годишния ми абонамент към издателството.