Published by Justine January 25th, 2012
in hmmm, книги, никакви and общи.
започнах този пост с “окаяното състояние на …”, след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането
навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост
ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден
Published by Justine January 25th, 2012
in книги.
новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх.
двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата.
“лукс е да знаеш какво нямаш.
лукс е да знаеш какво да ти липсва”
“консумацията на образи доведе до вакуум в смисъла на живеене”
“твърде дълго живеем в мир и смисълът на съществуването ни се губи, особено на нас европейците”
още за Господ слиза в Атина тук
Published by Justine January 24th, 2012
in книги and ние-вие-те.
вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.
за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.
задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.
основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.
ето само малко:
- важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
- няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
- здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
- не искаме да отглеждаме деца, които “слушат”, нали?
- още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.
още за твоето компетентно дете – тук
Published by Justine January 23rd, 2012
in бис and музика.
говорейки си за най-легендарните първи и далеч преди всички останали при мен са Джон, Пол, Джордж и Ринго. Бийтълс завинаги.
Published by Justine January 22nd, 2012
in бис and книги.
поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.
една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.
една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.
една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.
—
p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.
Published by Justine January 19th, 2012
in книги.
Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев
разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки
“когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …
това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст”
още за книгата – тук
скоро и интервю с Деян Енев
Published by Justine January 18th, 2012
in предприемачество.
предприемачеството е нещо сложно. за разлика от обикновения бизнес, в който стартираш нещо, за да си вадиш хляба, за да печелиш пари, ставаш предприемач с нова идея, с желанието да промениш нещо радикално и с това да направиш света по-добър.
с това предприемачеството е отговорност. отговорност към света.
отговорност е и към всички въвлечени. към хората, които наемаш и които започват да вярват в твоята идея. отговорност към партньори, които те подкрепят и също вярват в това, което създаваш. отговорност към утре-то, колкото и абстрактно или банално да звучи това.
цялата тази отговорност е твоя. ако не си готов за нея, не започвай.
—
писах още: не се цели ниско, не се цели високо
основните грешки на предприемачите
предприемачество и предизвикателства
Published by Justine January 17th, 2012
in бис, визия and книги.
забавно и креативно – библиотеките навсякъде, не само у нас имат нужда да върнат читателите си. ето как, със заигравка със социалките, библиотеката Milwaukee кани с банери и билборди читателите да се завърнат.
яко. мечтая си за подобна свежа кампания и у нас.
Published by Justine January 17th, 2012
in бис, визия and места.
пространствата в и около НБУ винаги са пълни с изкуство. понякога наивно, понякога грабващо, понякога незабелязвано.като в университет, като в готино място с мислещи и креативни млади хора.
ризите, проснати на простор из целия партер днес нямаше как да не се забележат. и всички минаващи старателно разглеждаха цялата експозиция. отчасти с досада в бързането, отчасти с любопитство. проектът е на студенти от програма “Графичен дизайн”, департамент “Изящни изкуства”. после ще ги разпродават. избрах си и аз.
готино. различно.
Published by Justine January 16th, 2012
in бис and предприемачество.
сняг, студ и скука.
да, но не и за собствениците на това ресторантче на бул Черни връх – креативно са запретнали ръкави, измайсторили цял куп снежни човеци край пътя и им забили покани за вкусно обедно мяню и работно време. няма как да не ги видиш. няма как да не се усмихнеш.
браво! различните и тези, които умеят да бъдат видяни и да усмихват хората ще печелят! бис!
Последни коментари