Ура за Книжарницата зад ъгъла и Троя!

IMG_5661

Много харесвам тенденцията уютни, живи, добри и смислени места да се появяват все повече в нашия град, все повече не само в идеалния център, защото вярвам всеки има нужда от тях – като глътка въздух в забързания ден, като място за срещи, приятелства и вдъхновение. Затова и щом разбрах за смелата Троя, която откри своята „Книжарницата зад ъгъла“ ми се прииска да я поканя за този разговор за мечтите, книгите, четенето, женското предприемачество и малките неща, които ни правят щастливи. Споделям тук.

Как възникна идеята за Книжарницата зад ъгъла?

Може да звучи банално, но имаше просто една мечта, която си стоеше търпеливо и си чакаше своя момент. Исках да имам свое място, в което ще мога да създам усещането за празник, което аз имам, при посещение в книжарница. Дълги години работех за международни компании и напуснах този корпоративен свят едва преди няколко месеца и сега реално се уча как се следва една мечта…И трябва да си призная, че чувството е страхотно и не съжалявам и за миг за решението си!


Има нужда подобни места да има не само в центъра на София, но как хората
приемат Книжарницата?

За моя голяма радост книжарницата се приема страхотно! Моите съседи по квартал, както аз ги наричам, често влизат дори само за да ми пожелаят успех и да кажат, че се радват да имат книжарница в квартала. Радват се на уютната и приятна обстановка. И вече знаят, че могат да намерят или да поръчат книгата, която търсят съвсем наблизо. Вече имам редовни клиенти, които дори минават само да си поговорим. И това още повече ме радва, защото въпреки че сме в големия град, така се създава една малка общност и най-хубавото е, че в основата на всички това стои любовта към книгите.


Кои са най-търсените книги до момента? Имате ли си месечни класации?

Не си правя класации към този момент, но пък с интерес следя класациите за най-продавани книги на големите книжарници и отбелязвам интересния факт, че тук се търсят съвсем различни от заглавията в по-големите и централни книжарници. Изключително много ме радва фактът, че все повече има хора, които търсят книги от съвременни български автори.

В началото имах съмнения за заглавията, които да зареждам в книжарницата и се притеснявах дали моя вкус ще допадне на клиентите. С времето получих поздравления за подбора на книги и смело поръчвам автори, които може да не са в топ класациите, но лично аз много харесвам и искам да имам техните книги в книжарницата.

IMG_E5662

Детски книжки или за възрастни са по-търсените?

Определено детските книжки са по-търсените. Вярвам, че това е така навсякъде, във всички книжарници. Родителите проявяват голямо старание и търпение в желанието си да научат децата си да обичат и ценят книгите. Това е много радостно и вдъхващо надежда. А много често именно децата водят родителите си в книжарницата, защото са видяли нещо любимо на витрината.:) А ние им предлагаме хубави истории и не само. Ето, например една от доста харесваните детски книги при нас е „Бобо Бермундо и отряд „ПиПеР“. Една отговорна книга, както я наричат нейните създатели, направена от еко материали и от страниците на която можете да отгледате малка домашна градина от ядливи цветя, плодове и зеленчуци. Нещо различно, което наистина допада и на децата и на родителите.

Личното Ви мнение – това, че наблизо в квартала има книжарница би ли
насърчило четенето?

Това е моето желание и мечта! В София има много книжарници, но повечето са концентрирани в центъра на града и често хората от различните квартали нямат път до тях и реално не виждат всеки ден книгите, които ги очакват приветливо на витрините на книжарниците. В “Книжарницата зад Ъгъла” организираме четения за деца, понякога ни посещават и групи от детски занимални в района, които провеждат занятия тук. Постарали сме се мястото да изглежда уютно и приветливо, посрещаме всеки с усмивка и искаме да създадем траен интерес към книгата и четенето, особено у децата.

IMG_E5655


Има ли бизнес в книгите и какво може, според Вас да се промени, за да
имат повече хора възможност да закупуват книги? В момента сме на едно от последните места в Европа и по книги на човек годишно издадени … 

Трудно ми е да коментирам бизнес страната, защото за всички е ясно, че е доста трудно и в повечето случаи водещи са желанието и любовта към книгите, а не печалбата. Могат да се случат доста неща, които да подобрят нещата у нас – от намаляване на ДДС върху книгите, до насърчаване на четенето при децата и подрастващите на национално ниво и приемането на четенето не като бройка за през лятото, а ежедневие и удоволствие. Силно се надявам скоро статистиката да се промени в положително отношение и хората да се радват на много хубави заглавия.

Кой е поканен да намине?

О, поканен е всеки един любител на книгата! Всеки един, който обича мириса на нова книга и губи усещане за време, докато разлиства заглавие след заглавие в някоя книжарница. Както и всички, които ни видят зад Ъгъла, защото ние сме там и ги чакаме..:)

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве и ентусиазъм. Тези две неща са ми необходими, за да мога всеки ден да отварям вратите на моя втори дом – моята малка книжарница.

И много книги, разбира се – вдъхновяващи и променящи живота ни.

 


Всички, които сте прочели този текст ще се радвам да наминете до Книжарницата зад ъгъла на ул. „Найден Геров“ 6 в София или да им дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/bookstore.behindthecorner/

Успех, Троя!

Светът на ръба. Лестър Р. Браун

IMG_2485

Наскоро гостувах в едно радио предаване (нещо, което често ми се случва) и си говорихме по темите за Създателите и дигиталните комуникации. В края на предаването прекрасният водещ Стефан Хранов (явно позапознат с интересите ми – книги и еко) ми заговори за тази книга. Мой пропуск, че не я бях чела. Намерих я в библиотеката (много богатата и приятна библиотека) на НБУ.

И така – ако темата за това ще се справим ли с все по-натежаващия проблем с глобалното затопляне и екологичния, а с него и икономически колапс – препоръчвам да прочетете „Светът на ръба“ на Лестър Р. Браун.

„Когато се срещам със стари приятели и те ме попитат „Как си?“ често отговарям „Аз съм добре. Притеснявам се за света.“

„Никоя предишна цивилизация не е оцеляла, разрушавайки естествената си опора.“

Изборът е наш. Ваш и мой.

Препоръчвам.

Доходното здание в Русе – вдъхновяваща история с провокативно име

IMG_2371

Пристигаме в Русе за голямото събитие за електронна търговия (вероятно най-мащабното по тази тема в България) – eCAConf2019 и като локация е указано „Доходно здание“. Картата показва центъра на града. На площада сме и се оглеждаме. Виждаме красива, великолепна, като излязла от приказките сграда и отделяме време да й се възхитим. Мааалко закъсняваме за конференцията, но решаваме да попитаме по-възрастен човек в парка в центъра каква е тази сграда – „Това е Доходно здание!“

От една страна се радваме, че именно в тази чудна сграда се провежда конференция за електронна търговия. От друга се питаме за името. Човекът любезно ни обяснява – това е сграда, построена межди 1898 година и 1902 година с пари от дарения от предприемачи в Русе. Събрали са пари, построили са я с идеята всички доходи от нея да отиват за училището, читалището и библиотеката в града!

Научавайки това си давам сметка, че не случайно се казва, че „Европа влиза в България от Русе“ 🙂

Бизнесът дава пари в града да има образовани хора и култура! Бизнесът, повече от 100 години назад е знаел добре какво е отговорност и е нямал нужда от НПО и КСО и други подобни, за да действа в името на хората, на развитието.

 

IMG_2370

Много хубаво, че сградата изглежда добре, дограмата е сменена (не с дървена, но все пак) и радва всички. Редно е да се каже, че това великолепие е по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк.

Браво за Русе!

IMG_2369

Още за Доходно здание – в Уикипедия.

Ура за Цвети и Пепи – предприемачество на село със Zero Start

th-11683684945-1146x765

 

Първата на Балканите Предприемаческа програма на село Zero Start правят Цвети (Номадско ЕдинЕние) и Пепи (Neftelimov.com) от 26 до 30 юни 2019 г. За 5 дена на село бизо до Ботевград – това събитие обещава да е много супер яко!
Различни предизвикателства, излизането от зоната на комфорта може да бъде забавно и приятно с правилните инструменти и ситуации. И всичко това сред природата!

Zero Start ще развие предприемаческите и лидерските ти умения. Ще ти даде пряк достъп до ресурси в предприемаческата екосистема и възможност за развиване на проект, решаващ даден проблем, открит точно от Теб.

Лекциите са концентрирани в рамките на максимално 1 час на ден, а останалото време е за практическа работа по групи с подкрепата и помощта на 5 доказани професионалисти в своята сфера, в ролята на ментори. Заедно ще преминете през 6-те основни модула на Zero Start:
1. Генериране на проблеми;
2. Вземане на обратна връзка по дадените проблеми;
3. Избиране на един проблем, на който решение може да приложим;
4. Целеполагане;
5. Първи стъпки при осъществяването;
6. Презентиране.

Всичко това ще се случи в двора на ZeLLin House, която е на 50 км от гр. София и на 3 км от гр. Ботевград. В края на Ден 5 ще си тръгнете с работеща концепция за 5 проекта, решаващи 5 проблема.
Но, разбира се, това не е всичко! Организаторите допълват пейзажа с:
1. Разходки в гората,
2. Рисуване с въглен и творчество с керамика и дърво,
3. Прожекции под звездите,
4. 3 Хапвания на ден с домашно приготвена храна от фермата и градината ,,на съседа‘‘,
5. 4 нощувки в хотел или в палатка под лунното лятно небе,
6. Кулинарно предизвикателство ,,Entrepreneurs’s Kitchen‘‘,
7. Скачане с бънджи от балон,
8. Десерти с насекоми,

И още много изненади…
Защо на село? Защото е време да излезем от матрицата ,,9-5‘‘ и защото Не Нулата в важна, а Стартът! Осмеляваш ли се?
Кандидатствай на: zerostart.neftelimov.com

Цвети, Пепи, успех! И на всички участници!

th-11683720713-765x765

Ура за Антония и Тиймбилдинг с кауза: Българското село

59698333_175340456740863_7494671928125292544_n

Има много невероятни хора около мен, вероятно съм късметлийка голяма, но Антония е от много специалните! Тя е много смела и много силна, нищо, че така я гледате нежна на снимката. Запретнала е ръкави да помага на бизнеса да е по-човечен и на селото да е по-жизнено. Не е лека тази задача, но знам, че е по силите на тази жена-предприемач с чисти помисли и последователни действия да прави промяна! Искрено и от все сърце й желая успех и се радвам, че мога да ви запозная с нея с това интервю тук.

Как възникна идеята ти за „Тиймбилдинг с кауза: Българското село“?
Българското село, опазването на неговата природа и традициите, които съхранява, е моя лична кауза вече повече от 20 години.
След една студентска експедиция открих Родопите и по-специално района около селата Широка лъка, Гела и Солища. Това беше любов от пръв поглед, откритие, което преобърна живота ми. Няколко години след това вече организирах първите младежки международни лагери и проекти за проучване биоразнообразието и туристическите ресурси на тази част от Родопите. През 2000 г. взех два куфара и …се преместих в Широка лъка, с идеята да помогна развитието на селски и еко туризъм в селата от региона. Бях убедена, че за да опазиш природата на една планина, е важно да убедиш местните хора, че могат да печелят от това, че опазват природата си и традициите. По това време в района имаше едва няколко къщи за гости и минаваха екскурзианти или случайни туристи. За 6 години, чрез малката екологична организация, която създадохме с моите колеги, успяхме да постигнем истинска промяна – обучения за начинаещи предприемачи хотелиери, популяризиране на региона, нови туристически пътеки, туристически и демонстрационен център с най-модерните информационни материали. Успяхме да превърнем района в модел за развитие на селски туризъм, който представихме и на световните туристически борси в Лондон и Берлин. И това без големите европейски проекти. Едно от постиженията, с които се гордея е Гайдарското надсвирване на Гела. Още преди 17 години, когато организирах първото надсвирване, горе на поляните, за мен беше ясна ролята на събитията и фестивалите за популяризиране на туристическите дестинации, както и атракцията, в която могат да се превърнат, при умело управление. През 2006 г. усилията ми в региона бяха оценени и получих стипендия за магистратура в университета в Оксфорд.

После съдбата ми за доста години ме откъсна от любимата ми работа и България. След връщането ми през 2017 г., бях поканена от фондация АГОРА като лектор на серия от семинари за алтернативен туризъм, по проект насочен към развитие на българските читалища. В тези обучения участваха представители на над 15 читалища, които разказаха за постиженията си и трудностите пред които са изправени. С участниците си говорихме и за новите форми на предприемачество, които читалищата могат да реализират, за да постигат своята устойчивост. С подкрепата на фондация АГОРА, много от тези читалища са създали и вече години наред организират изключително интересни кулинарни фестивали, сред които Фестивала на кешкека, Фестивал на чушките и доматите в село Куртово Конаре, Банатски вкусотии и др. Фестивали, които са изключително атрактивни и са насочени към опазване на нашите кулинарни традиции, но все още носят разходи, а не печалба за читалищата.

Миналата година работих и в туристическа агенция Травентурия, с основна задача разработване на програми за тиймбилдинги, в партньорство с българските национални и природни паркове. За мен беше изключително радостен факта, че много български фирми проявиха интерес към нашите предложения. Докато правех предварителните проучвания, попаднах и на информация, че в много страни са популярни формите на тиймбилдинги във фермите и в помощ на малки предприемачи в селата с елемент на доброволчество.

През годините си партнирах с много организации, включително международни, общински власти, читалища и основният урок, който научих е че за успеха на всеки проект и инициатива е важно сработването между членовете на екипа и позитивната атмосфера на доверие и подкрепа. Без мотивиран екип, всяка организация е обречена на неуспех. Все повече български фирми търсят начини да подобрят уменията за екипна работа на служителите си и осъзнават, че е важно да обръщат внимание на така нар. soft skills. При предварителните ми разговори с HR специалисти стана ясно и че има нужда от нов подход във фирмените обучения, който съчетава забавното, с полезното и едновременно с това подкрепя дадена социално значима кауза.

Така се стигна и до идеята за тиймбилдинги с кауза българското село. Последва внимателен подбор на местните партньори-предприемачи, както и на каузите, които подкрепяме: основите критерии по които включваме предприемачите, е да развиват дейност опазваща местите традиции и природа, както и да работят съвместно с читалищата и местната общност. Успях да привлека в екипа си едни от най-добрите специалисти в областта на управление на човешките ресурси и организационно развитие, с което да дам и гаранция, че можем да предложим не просто приятно преживяване в някое красиво кътче на българските планини, но и обучения и тренинги, който правят промяна в екипите.

За момента съм избрала 5 села и 5 предприемача с който работя в партньорство, но и се надявам да имаме шанса да включим и други села в офертите си, което ще зависи от успеха на нашите предложения.

59642305_862372144112558_2855059890605391872_n

Вече първите компании се възползваха от тази прекрасна възможност – какви са впечатленията, които споделят?
Първата компания, която ми се довери е Данон – Сердика АД. Много ме радва отзивът, който получих от Венета Стойкова, HR мениджър на фирмата:
„Повече от перфектна организация! За мен като отговарящ за тиймбилдингите в Данон-Сердика, беше облекчение, че мога да разчитам за всеки един детайл от събитието на екипа ви и да съм сигурна, че всичко ще е наред! Много различно, забавно и едновременно с това изключително полезно за подобряване на екипността ни. Членовете на екипа бяха много по-ангажирани от стандартните формати. Това че помогнахме и на каузата, още повече допринесе за удовлетворението ни. И определено мислим за продължение и надграждане.“
В момента съм в процес на подготовка за тиймбилдинг с екипа на маркетинг и дигитална агенция Еxplora. Има запитване и от други фирми и се надявам скоро да реализираме и следващите си събития.

59774498_319418212074271_7517588593716494336_n

Освен тиймбилдинги предлагам и съдействие при организиране на други корпоративни събития, например с фондация LocalFood.bg организирам през юни обучителен тур в Северозападна България, по време на който ще посетим много села и предприемачи, насърчавайки производители на чисти и традиционни храни.

Към кои фирми е насочена поканата ти да се включат в това приключение тиймбилдинг с кауза?
По принцип към всички екипи, които търсят различен тиймбилдинг, извън залите на големите хотели. Фирми, които биха избрали нестандартното и автентично преживяване сред българската природа – могат да се включат в кулинарни уроци за традиционни ястия в Беласица или Чипровския край, да приготвят сирена в Родопите или във врачанското село Ягода, да косят сено, или да изработят арт-инсталация в ателието на местен художник. Ще им разкрием тайните на чипровски килими или тънкостите в производството мед. Могат да включат СПА-отдих или преходи и каньониг в планините.

Повече за тиймбилдингите ни разказва и нашата интернет страница: http://ecotourconsulting.eu

Предложенията ни са най-вече към онези компании, осъзнали своята социално-корпоративна отговорност. Освен че с изборът си пряко подкрепят финансово предприемачите в селата, фирмите могат да изберат и друга кауза – подкрепа за местното читалище, природен парк или социално слабите възрасти хора в селата, с които работим. Сега например помагаме да се създаде компютърна зала в чипровското село Превала.

Програмите са най-подходящи за екипи от 10 до 40 човека, но бихме могли да предложим организация и за 70-100 човека. Това ограничение идва най-вече поради желанието ми да настаняваме предимно екипите в семейни хотели и бази собственост на местите жители, за да може повече средства директно да отиват в местната икономика. Фирмите могат да избират еднодневни или двудневни тиймбилдинги, а дори и такива в София – работим в сътрудничество с Ботаническата градина на БАН.

59888585_300628850874235_1281217409008533504_n

Кои са основните ти предизвикателства като предприемач и доколко има значение това, че си жена-предприемач?
В момента основното ми предизвикателство е как да стигна до клиентите си, до моята таргет група. Маркетингът в B2B сектора, особено ако имаш ограничен стартов капитал, е доста сериозно изпитание за успеха на един стартъп. Като професионалист в областта на туризма съм запозната с основните принципи на маркетинга, но сега навлизам в съвсем нови, не особено познати територии за мен и затова една от първите ми стъпки бе да запиша поредица от курсове по дигитален маркетинг към SoftUni и Beyond Academy.

Като човек дълго време работил в неправителствения и некомерсиален сектор, посветен основно на каузи, за мен е истинско предизвикателство преминаването ми в бизнес сектора, в който правилата са други и от мен като предприемач се изисква друг начин на мислене и други умения. Уча се в движение, но разчитам и на школата, която получих като мениджър на много проекти и като управител на туристическия информационен център в Широка лъка, които трябваше да разчита на самоиздръжка. Дългогодишният ми опит в организиране на всякакви събития и най-вече дълбоко познание на българското село, също ми помага.

Като жена предприемач, за мен най-трудно е да намеря баланса работа – семейство. Трябва да съчетавам задълженията си на майка, а от 2 години и на самотен родител, с отговорностите на работа като тази, в която няма работно време. Но пък работа без фиксирано работно време ми дава и гъвкавост и възможност да бъда до децата си, когато имат нужда от мен – имам син на 7 и дъщеря на 11 години, които са моята гордост и радост.

Какви тайни пази българското село, според теб?
Много тайни! Селата все още крият много красиви кътчета, интересни обичаи, предания, рецепти…които могат и да си отидат със смъртта на едно село и да бъдат загубени завинаги. Но познаването на тези тайни идва и с огромна отговорност. Не всяка пътечка, трябва да бъде разкрита, не всяко крехко стръкче цвете превърнато в атракция, не всяка общност е готова да се отвори и да понесе големия поток туристи и посетители.

Когато разкриваме тайните на едно малко село или защитена местност трябва да си даваме сметка за т.нар. carrying capacity, капацитета на една територия да поеме външен, антропогенен натиск, без да бъде увредена или в случая да загуби автентичността си. Една от опасностите за българските села е превръщането на автентичните традиции, в „балкан-туристически“ атракции.

Безкрайно съм щастлива, че все повече хора откриват тайната, че щастието е в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Щастието най-вече се крие в чувството за принадлежност и че сме приети от тази общност! А селото дава точно това усещане. Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е и магията на селския туризъм. Магия, която искам да вплета и в моите предложения за корпоративни събития.

Пожеланието ти към всички, които още не са открили чара на българското село?
Преди да поемат към селата, оставят в града егото си и суетата. Селото преди всичко е един различен свят, все по-крехък и застрашен от нашата неумела намеса. Една от моите мисии е точно тази – да помогна българските селата да запазят своята автентичност. На село, както и в гората, човек трябва да отива, както се ходи в храм, с чисти помисли и уважение. Да вземат и децата. Защото спомените от детството са тези, които ни свързват завинаги с мястото на което принадлежим.

В къщите за гости ще ви посрещнат сякаш сте техни приятели, а не клиенти, ще ви нагостят с чиста истинска храна, не с полуфабрикати. Сутрин ще се събудите от уханието на домашна баница или от чуруликането на птиците, гонещи се в клоните на ябълката до прозореца ви. А нима на нас градските хора не ни липсва именно това преживяване и тази свобода, вкуса на току що откъснат домат или прясно сирене. Тук, в тази среда се раждат истинските приятелства и екипи.

И пожеланието ти към теб самата?
Да успея с каузата си. Да намеря повече съмишленици и хора, които да изберат нашите тиймбилдинги. Защото моят успех е и още един шанс за българското село.
И разбира се, да мога по-често да се връщам там в планините и селата, където се свързвам със себе си и откривам България.

Дайте по един лайк и се замислете за тиймбилдинг с кауза с Антония!
https://www.facebook.com/TeambuildingForACause/

Глиненият цар. Добромир Байчев

IMG_1770

Глиненият цар на Добромир Байчев. Дълбок роман за социализма в ранните му години и лагерите – тема, която силно ме вълнува. Роман за това да останеш човек въпреки всички нечовешки неща, които ти се случват. Роман за близката ни история, която много малко познаваме, а раните от която още далеч не са зарастнали. История, която много хора днес не искат да се знае. А е нужно.

„Посвещава се на онези, които никога не напуснаха остров Персин“

Без думи остава човек още от първите страници. И до края. Защото за всичко това безчовечие, тази жестокост е трудно да се говори.

Глиненият цар е носител на Голямата награда на литературния конкурс Развитие. Въпреки това дълго не го намирах по книжарниците. Издаден през 2018-та, а не се открива никъде … Затова Дени ми я зае да я прочета. Дени, благодаря ти!В допълнение не намерих блог-постове за него, а мисля, че заслужава внимание.

Тази книга остана някак в сянка. А е важна книга, със силно послание, разкошен текст, важна мисия. И ми се иска повече хора да я прочетат.

 

Луната е наставница сурова. Робърт Хайнлайн

81+cU2rtbJL

Луната е наставница сурова ме намери сама и признавам си, не знам как се станало така, че съм пропуснала това бижу в периода, когато усилено четях научна фантастика – някъде между 17 и 22-рата си година. Но затова пък сега успях да взема много наслада от досега с този прекрасен, класически вече, роман. И да споделя за него ми се струва доста удачно именно днес, на 1-ви май.

Че бяхме роби, туй цял живот съм го знаел — и нищо не можеше да се промени. Вярно, не ни купуваха и не ни продаваха, ала докато Управата държеше монопола над онова, което трябваше да имаме и което трябваше да даваме, за да си го набавим, ставахме роби.

Рационалният анархист смята, че понятия като „държава“, „общество“ и „управление“ не съществуват по друг начин освен в материалната си проява чрез действията на отговорни пред себе си индивиди. Той вярва, че е невъзможно да прехвърляш вината, да споделяш вината, да разпределяш вината… защото тя, угризенията и отговорността са неща, които се срещат само вътре в човеците и никъде на друго място. Но понеже е рационален, анархистът знае, че не всички индивиди са съгласни с преценките му. Затова се старае да живее съвършено в един несъвършен свят и, разбира се, че усилията му няма да постигнат хармонията, обаче не се смущава от мисълта за собствения си неуспех. — професор Бернардо де ла Пас

Луната е наставница сурова дойде при мен под формата на аудио книга на английски, в оригинал и това направи удоволствието ми още по-голямо с The Moon is a harsh mistress. Затова и нямам конкретна корица, с която да съм обвързана и потърсих из нета тази, която ми хареса най-много и слагам тук.

Макар и фантастика, романът според мен е много ражен и повдига цял куп социални теми, теми за устройството на нашия свят, за отговорността, за свободата, дори за семейството. Жителите на Тера, нашия свят, както го познаваме и жителите на Луна, където жените са кът и семейството е достигнало прекрасни нови дефиниции, устойчиви и витални. Не само това. Много пластове и прекрасни проникновения за бъдещето за текст, писан 1966-та.

В първата част на романа ми бе много интересно да проследя развитието на компютъра и връзката му с неговия приятел Мани „Yes, Many, my only friend“, както и това как се завихря идеята за свобода и преминава в създаването на организация. Във втората част на романа за мен бяха много любопитни преговорите и развитието на двата основни образа – Мануел и професор де ла Пас. Много мисъл и усещане за границите на човешкото ми донесоха.

Прочитът на Lloyd James бе чуден, артистичен и придава допълнителна плътност на изживяването.

В досегашната история избраните от народа правителства са били не по-добри, а понякога и много по-лоши от откритата диктатура. — де ла Пас.

Genius is where you find it.

„Revolution is an art that I pursue rather than a goal I expect to achieve. Nor is this a source of dismay; a lost cause can be as spiritually satisfying as a victory.“

Всеки, които иска да променя обществото, да вдига революция, да прави партия, да управлява хора ми се иска да е прочел тази книга, да си вземе от мърдостта й.

И да, дори да не планирате да правите революция – силно препоръчвам. Чудесна!

Дени, благодаря ти!

The Art of Reading. Timothy Spurgin

41uPyfRQi2L._SL500_

В този специален за книгата, за книгите, за писателите, за читателите ден – 23 април Международен ден на книгата, споделям с вас една великолепна серия лекции на професор Timothy SpurginThe Art of Reading, която слушам за втори път и смело мога да кажа, че ме обогати и просветли силно. За четящ човек като мен мога да кажа, че лекциите ми помогнаха да задълбоча значително начина си на четене и разбиране, погледа си към книгите и четенето като процес.

Лекциите чете самият автор, което ги изпълва с емоция и страст, дава допълнително усещане за плътност иубедителност. Сериите са увлекателни, забавни, а в същото време постепенно навлизат все по-навътре и навътре из дебрите на четенето, литературата и осмислянето й. Много примери, познати произведения и пасажи, прочетени и осмислени задълбочено. От Хъкълбери Фин до Война и Мир. Да, изумителни разсъждения. (Без да издавам много ще споделя, че много се насладих на размислите на Spurgin за заглавието „война“, „мир“ и ролята, важната роля на „и“-то между тях.)

Лекциите са 24, разделени в две части. Общо са малко под 13 часа. Но всяка минута слушане си заслужава. Нито една част не бих прескочила.

Със задоволство открих, че над половината от книгите, романите, авторите, които Timothy Spurgin дава за пример в The Art of Reading съм ги чела и са ми любими. Някои от тях ще препорочета, за да осмисля по-добре, след като изслушах лекциите. Разбира се, съставих си и не малък списък от автори и произведения, които задължително трябва да прочета, а не познавах до момента (най-вече няколко съвременни, класиката явно не ми е убегнала, странно, щом в последните много години чета само съвременна литература, но хоризонтът ни винаги е толкова нисък, колкото и да опитваме да се надскочим, все има много напред).

Великолепно изживяване за всеки любител на четенето и книгите, без значение от жанра и епохата – серията е едно мета литературно узживяване, което няма заместител и силно препоръчвам.

Дени, искрено, искрено ти благодаря, че ми я препоръча и даде!

Планини за рециклиране – уреди от дома и офиса

IMG_1462

В един слънчев априлски ден с група блогъри и подкастъри посетихме площадката за третиране на електроника от дома и офиса на Екологика. Даниел Костов (с оранжевата каска на снимките) се занимава с тази доста специфична задача да преосмисли съществуването на излезли от употреба компютри, телефони, монитори, хладилници, перални, печки, какво ли още не и да оползотвори каквото може от тях. Това под формата на разделяне по видове, сепариране, откарване към заводи за преработка на хартия, пластмаса (различните й много видове), метали … Една никак не лека работа.

 

IMG_1458

Планини, планини от компютри, кутии, копирни машини, телевизори, лаптопи, монитори, какво ли още не чака своя ред да бъде ръчно сортирано, каквото може на макс разглобено. Пластмасата и платките в голямата си част се отранспортират за Австрия, където има голям завод за преработка на тези отпадъци. Най-значимите платки отиват към следващ завод в Дания, където всички ценно се разделя и подготвя за повторна употреба.

IMG_1464

Толкова много електроника. Не ми се иска да мисля колко отива в общия смет и целия този ресурс не вижда продължение. А може. Малки са стъпките, които всеки да предприеме и старите кафе машини, тостери, мобилни телефони, принтери, кабели да продължат, да се рециклират и да спестим ресурс.

IMG_1447

На снимката е Райна. Тя живее в Ихтиман и работи на тази сепарираща площадка. Разглобява устройства. Всичко се разделя за по-нататъчна обработка и заминава в различни посоки към заводи, които имат съответните мощности.

IMG_1457

Даниел подготвя голям кашон, който ще постави пресата за компресиране. Пресата е много мощна и от 1 камион картони прави една бала. Зад Даниел – планина стара техника, която ще бъде разглобена и депортиата за преработка.

57284349_575141526310954_6796108906318790656_n

Вероятно става ясно, че макар да не ми е първото посещение на подобно място съм силно впечатлена. Ще ми се да вярвам, че ще си изрием някак този целия боклук, с който сме наводнили планетата, домовете, градовете, улиците, планините, моретата си. Ще ми се да вярвам, че ще имаме сили да предаваме за рециклиране всичко, което не работи, а няма да го захвърляме на бунището. Ще ми се да вярвам, че ще сме по-разумни в изборите си кога какво да купим и консуматорството си на ежедневна база.

Благодарна съм, че съществуват хора като Даниел, които полагат усилия и превръщат в бизнес, разбирай работа за много хора, това боклука да продължава живота си чрез рециклиране.

Ако имате за изхвърляне техника – чуйте се с Екологика за това. Още сега. В блога им има още доста за четене на тема рециклиране.

Емигрантите. В.Г. Зебалд

emigrantite

Емигрантите. Четири дълги разказа на В.Г. Зебалд е великолепна книга от поредицата Модерна класика на Колибри. И води при нас четири истории от първо лице, в голям детайл за хора, съвсем обикновени, чиято съдба преди век някъде е отвела далеч от родните места. Хора от различни места, но всъщност местата, които сега мрънкат заради мигрантската вълна, но преди 100 години самите те са бягали, търсили своето ново място под слънцето.

Това не е книга с наситена фабула, с драматични обрати във всяка глава. По-скоро е силно съзерцателна, монолитна, а с това и категорична в посланията си.

Книга за това как всички сме, в крайна сметка, еднакви. Как, стига да искаме, можем да живеем под един покрив и с грижа един за друг. Книга за загубата, за войната, за отстояването. Книга за уюта на детството и за носталгията по него, която ни съпътства цял живот. Книга за семейството, което дава консистентност на съществуването ни, но и липсва зловещо, когато го няма.

Без да е специално изведен акцент, болката от загубата и търсенето на усещането за дом през целия живот присъстват на всяка страница.

Много въздействащ е текстът и защото има значително количество снимки, илюстриращи тези разкази.

„В северна посока се намират руската катедрала, руският мъжки и женски приют, френската болница, юдейското общежитие за слепи, немското училище, немското сиропиталище, немският приют за глухонеми, Абисинската църква, доминиканският манастир, Семинарията и църквата „Св. Стефан“, Девическият институт, занаятчийското училище, църквата „Нотр Дам фьо Франс“ …“

„Споменът често ми се струва някаква глупотевина. От него на човек му се замайва главата, сякаш не гледа назад през обърнатата призма на времето, а от голяма височина се взира надолу, към земята, от една от онези кули, чиито върхове се губят в небето.“

„… достигне ли определено равнище, болката анулира условието за собственото си съществуване, съзнанието, а по този начин може би и самата себе си – знаем съвсем малко за това. Сигурно е, от друга страна, че душевното страдание е практически безкрайно…“

„времето е мащаб, на който не може да се разчита, нещо повече, то не е нищо друго освен ромонът на душата“

Много хубава корица на Стефан Касъров.

Благодаря, Мишо, че сподели тази книга с мен.