Романът Цял един живот на Роберт Зееталер е сред любимите ми.

Целият живот, семпъл, истински, без драма, с приемане, със спокойствие, с мъка, изживян, преживян, отсъстващ, нещастлив, без обич, без чуждо присъствие, без другите, дори без нужда от други, пестелив, брутален, като лавина, която го помита, като Алпите, суров, безмълвен, като война, която идва и не знаеш от кои си, защото просто си.

Естествен, чист език, без ненужни думи.

“Просто с времето от човека остава все по-малко. От самото раждане започваш да губиш едно след друго: първо зъб, после всички зъби, първо един спомен, после цялата памет и така нататък, докато някой ден не остане нищо. После хвърлят каквото е останало от теб в една дупка и го заравят, и край”.

Майсторски разказана история. Чете се с лекота.

Чудна корица.

Препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.