Да крием проблемите не е начин да ги решим. Мнението на Наско Стаменов, което напълно споделям

94102166_10213172591429506_4412977604131291136_n

Цитирам мнението на Наско Стаменов (с негово позволение) по повод поредна истерия из социалните мрежи по темата от снимка от учебник (горе).

„Много рядко занимавам приятелите си във фейсбук с мнения по теми, но тези дни ми попадна споделената снимка.

И се ужасих, но не от снимката, а от реакцията на родители и учители. Видели, че в текста се споменават наркотици и хайде да изгорим учебника!

Хора, да крием проблеми не е начин да ги решим. Ако наркотиците, сексуалното здраве, домашното насилие са теми табу, то те ще останат като проблеми. Децата ще се сблъскат с тях, ще научат за тях, няма избор дали ще узнаят или не, има избор къде ще узнаят. Докато замитаме проблемите под килима и не ги дискутираме с децата, докато не общуваме с тях те просто ще ги научат от приятели, познати или от първа ръка. Всяка скрита тема е подпочвена река, която постепенно еродира основите на обществото. Който иска тези теми да са табу, който иска с децата да не се говори и който си затваря очите е съучастник!

Ура за Мая и безопасните детски площадки! Когато търсиш отговори, ги намираш!

mt (1)
Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

Ура за Mila Lila – за нашите деца! Ура и за Венера и Йосиф!

Bring Mila Lila Cards to life

Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂

Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila? 
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.

Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.

Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.

И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.

Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.

И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.

Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.

Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.

Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.

Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.

Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.

22282026_498358190527533_742200631924318353_n

Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.

Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.

Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.

Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.

Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!

кока кола и деца?!

IMG_7017

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!

8 златни правила за безопасен Интернет за нашите деца и размисли по темата

Screenshot-34

за поредна година (от 2007-ма насам) февруари работя по каузата децата и тяхното безопасно сърфиране в Интернет. и днес за пореден път отбелязваме международния ден за безопасен Интернет.

с разочарование мога да кажа, че в Министерство на образованието и Държавна агенция за закрила на детето (безопасният интернет като тема е там прехвърлен удобно) нехаят. действат проектно-проформа. типично.

за жалост учителите, колкото и да са отдадени на учителстването, по-често не са подготвени, отколкото обратното, да отговарят на детските питания. камо ли да учат, показват, съветват компетентно. има изключения, за радост. но като цяло картината е тъжна.

в 5-ти клас учениците започват да учат да пишат на компютрите на БДС (български държавен стандарт). в 5-ти клас средният български ученик вече има кариера онлайн от поне 2-4-6 години. има свое мобилно уствойство (лаптоп, таблет или смарт телефон) – около 50% от децата в големите градове, има свой профил във фейсбук – около 75% от децата в 4-ти клас. излъгал е за възрастта си там. родителите му знаят това. учителите също. всички са в една голяма колективна лъжа. но до тук всичко е в рамките на нормалното. и относително безопасното.

големите проблеми идват при големите деца, както гласи народната мъдрост. тези между 8 и 12 клас. а там вече наистина никой дори не се досеща за възможните казуси. още по-малко някой работи с тях целенасочено (с малки проектни изключения).

за да завърша все пак позитивно се радвам, че фондация БГ Сайт имаме подкрепата на Британски съвет и ще имаме нов тираж на книжката Сърфирам безопасно, ще обикаляме училища в София и други градове, ще срещаме ученици 1-4 клас, ще говорим с тях, ще разясняваме. Събирам предложения ако искате да наминем и във вашето училище между 15 февруари и 15 март пишете на info@bgsite.org, а за най-запалените по темата безопасност онлайн родители – събираме Родителски съвет, за да мислим как да продължим нататък и да опитаме да достигнем Министерство на образованието и педагогическите факултети и всички, от които зависи промяната.

а междувременно може да принтирате тези правила, да ги осъдите с децата си и да ги сложите около компютъра у дома 🙂

#safeinternet #bgsite

да дадем на децата си …

IMG_9477

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

какво виждат децата ни онлайн?

keeping-kids-safe-online

не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно

НО, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

  • какво пишем ние на стените си във фб (защото твърде вероятно са ни приятели там);
  • какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали);
  • какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
  • виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията Сърфирам безопасно бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
  • и да – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
  • да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем …

т.е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. оправят се добре в нея. тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. а училище за това няма.

какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али

преди децата да те побъркат

IMG_4383обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

писах и за и твоето компетентно дете

кецове за момчетата от Бойчиновци

в Бойчиновци има затвор за деца – за тези, които още не са за големия затвор, но трябва да са зад бодливата тел. набедели за „лоши деца“. според мен няма лоши деца, има лоши родители или лоши обстоятелства, но това е друга, дълга тема

на 1 юни в Бойчиновци доброволци ще поритат футбол с тези деца, ще говорят с тях за доброто и злото, живота, бъдещето. вероятно няма да ти се ще да се занимаваш с това – не е лека задача. но пък можеш да помогнеш – събират се кецове или пари за кецове, топки, други неща за момчетата от Бойчиновци

подробности за това как да се включиш има тук. Мирянка ми нашепна за инициативата и ще е там на 1-ви, стискам й палци и искам повече хора с голямо сърце като нейното да има!