без/с/мислието .2001

без(с)мислието завладява съзнанието
понесено от потока на лудостта
световният разум потъва
дълбоко в неизвестността
на монотонното тиктакане
на малкия будилник
на нощната масичка
до сутринта
понесен от вихъра
на безкрайното
което ще започне отново
с един неистов звън
и капчици роса

не на супата от акулови перки

знаете ли, че за последните 20 години в Северноатлантическия океан акулите чук са намалели с 89%, а белите акули със 79%, а тигровите акули – с 65%!!!

месото на акулите не се яде, но те се ловят само за техните перки, с които се приготвя популярната „супа от акулови перки“

акулата бива уловена, перките й биват отрязани, тя бива връщана във водата, където я чака … смърт

и всичко това само заради една супа! преди да си я поръчаш – помисли! аз бих се замислила дали съобще да вляза в ресторант, който предлага подобна супа.

страданието, смъртта, справедливостта

днес бях част от философска дискусия; нещата тръгнаха от посещението на Малкия принц на планетата на пияницата и се завлякоха мощно към темата за страданието – кога застрадаме, защо страдаме; понякога се преструваме, че страдаме, друг път или други страдат, без да го показват; за „многострадалните Геновеви“; за хората, които не могат да страдат, за страданието като катарзис …

и ето ни в темата за страданието и за смъртта; когато преди година взимах интервюта в Софийския затвор бях потресена от репликата на един от затворниците: „и ти ей сега, като излезеш от тук можеш да сгазиш някого, без да искаш на улицата и да се отзовеш при нас за дълго … “
да си призная от тези думи ме побиха тръпки и ми отнеха част от удоволствието да шофирам, защото и до сега са постоянно в ушите ми и ме карат да внимавам и да ме е страх да се стана причина за смъртта на някого на пътя

не знам как се чувства Максим Ставински, предполагам му е много гадно, много гадно, предполагам, че страда; но фактите са си факти, а човешкият живот – само един, неимоверно крехък, отива си за миг …

нелепо е, жестоко е, да, но не за Максим и Албена, а за момчето и момичето, които са били заедно, влюбени, щели са да се женят, мечтали са си за живота, който им предстои … и бам, край, защото някой е пил повече и се е чувствал господар на пътя, Царя, Всевластния и Върховния, дотолкова, че дори е безсмъртен, а за простосмъртните не му е и минавало през акъла … той е Той, метнал ченгетата малко преди това и хайдеее да омете пътя пред себе си – бам, бам, бам … само за миг съдбите на толкова много хора се обръщат, заради слабостта на един
не искам да съм на мястото на родителите на загиналото момче – не искам да си представям техните болка и страдание; не искам да съм на мястото на родителите и близките на момичето в кома, които само за да има шанс за нея са склонни да приемат присъдата

присъдата е несправедлива; знаем – животът е несправедлив, но съдът трябва да е справедлив; и законът трябва да е еднакъв за всички; защото ако не е така няма утре. така ли е? или греша?

два литературни дебюта

едно

идвам си от представянето на първата книга на Йордан Петков – „Със съкращения

Грамофон беше доста препълнен (и опушен), Данчо скандално млад (само на 20) и както сам каза за себе си „гениално талантлив“, а книгата е на цена само 7 лева и мисля, че заслужава внимание

ето и едно бързо интервю, което авторът даде малко преди представянето днес

* * *

две

Михаела Петрова е втората дебютантка за седмицата – книгата й „Секс, любов и други глаголи“ ще видим на 1 февруари

Михаела е от най-човечните пишещи хора около мен, а освен това напоследък заедно пием вино, но това е друга тема; малко интервю с нея има онлай тук

* * *

и на Йордан и на Михаела – книгите им да намерят най-готините си читатели!

овсъ (овца)

по странно стечение на обстоятелствата думата „овца“ бе написана в последните два дена два пъти в този блог

затова и музикалният поздрав на вечерта е именно с Ахат, досещате се, да закръглим на три – „черната овца“

и за оправяне на настроението, съвсем в стилистиката на темата (не музикалната де, за овцете, другаде им викат лузъри), друга любима песен, ама много, на Beck, поздрав и за моя приятел с този ник – Loser

дразнения на пътя

Dzver често говори в блога си на тази тема, аз чета и съчувствам, цъкам с език на ум; и аз, както сигурно и ти, ако шофираш или ако си на пътя, а сигурно си – ежедневно съм/сме в сходни ситуации и ме е яд, яд, яд

е, и аз, Бруте, не че съм идеалният шофьор, но се старая да не създавам лоши ситуации

любима ситуация на пътя е когато някой мъж без повод, само защото вижда жена зад волана (вече съвсем не рядко явление) започва да се изживява в самовнушената си роля на господар на пътя и да дава пълно волеизлияние на безкрайно колоритния и „богат“ си речник включващ звучните и красиви думи като „курва“ (днес това прозаично дамско определение ми бе изревано от един ръбат в син опел, гадина недна), „овца“ (преди време – един шофьор на ЗИЛ, и да съм честна тази дума стоеше много подобаващо в неговата именно уста), „крава“ (преди още повече време – от един таксиджия); признавам си хора, нямам подобен запас от думи, за да ви го върна, но всеки път ви се възхищавам, и както е видно – оставате за дълго в паметта ми

другата любима ситуация, отново почерпана от днешния ден, но тази вече истински ме възмущава – линейка с включена сирена и лапма, а онези джигити пред нея си карат като на рали и не им пука, гледат на аванта, макар и пред линейката, а не зад нея, карат си и не правят път, не мислят, например, че вътре може да е някой, когото обичат или на когото държат, който истински има нужда бързо да стигне до болницата …

невъзпитани и недисциплинирани шофьори сме и това е.

Ловен сезон в Лига на разказвачите утре

за разказвачите и за любителите на „живи“ истории – утре вечер (сряда, 30-ти януари) имаме Лига на разказвачите, традиционно в Грамофон, традиционно след 8 ч

темата е любопитна и предизвикателна – Ловен сезон

за най-добрия разказвач наградата е 100 лв от Kafene.bg, съпроводена от аплодисментите на феновете и възможността да се покажете пред готиното жури, ръководено от Катето Атанасова

вие сте на ход 🙂

за Виктор – Fugees и цитат от Лорънс Фърлингети

Fugees – Killing Me Softly

Stromin my pain with his fingers
Singin my life with his words
Killing me softly with his song
Telling my whole life with his words
Killing me softly with his song

и етин цитат от Фърлингети:
„Този свят е чудно място
за вашето раждане
щом нямате нищо против щастието
да не е винаги
съвсем безоблачно
щом нямате нищо против по малко ад
от време на време
тъкмо когато всичко е прекрасно
защото даже в рая
не пеят непрекъснато …
Да, този свят е най-доброто от всички места
за много такива неща като например
да се шегуваш
и да любиш
и да тъжиш
и да си пееш тихичко и да се превъзнасяш
и да скиториш
и да зяпаш всичко
цветята да миришеш …“

не всички в студенти са „главанаци“, дори напротив!

обещавам това е последен пост на тема студенти
държа да отбележа, че не споменавам учебно заведение, кои мои студенти, къде (преподавам на няколко места)
това писмо получих докато публикувах оценената с отличен работа, но реших че е добре да го представя публично и да се съглася с Преслава, че студенти, които учат за дипломата, заради родителите си или по други причини, но не и за да научат нещо, такива, които гледат през пръсти на нещата има навсякъде; по-важен е фактът, че у нас днес има наистина добри, умни, амбициозни и креативни млади хора, които желаят да учат, стараят се, влагат мисъл в работата си; щастлива съм, че има/м такива студенти във всеки курс, че работя с такива млади хора, това е истински вдъхновяващо и зареждащо – поздравявам ги и им желая кураж

ето и писмото от Преслава*:

„Здравейте, аз съм Ваша студентка и бих искала да Ви отправя една „здравословна“ критика. Чета блога Ви редовно и, както повечето, много се забавлявам на студентските „бисери“… или поне в началото беше така. До третия пост на тази тема бях съпричастна с мнението на коментиращите, но след това започна да ми идва в повече. Мисля, че чашата преля, когато установих, че половината от въпросите в „Интервюирайте ме, моля“ бяха свързани пряко или косвено с „главанаците“ и“титаните на академичната мисъл“ – студентите (които незнайно как и за мен са успели да сътворят такива „шедьоври“). Не познавам лично повечето от колегите си, но се почувствах задължена:
1. да изразя мнението си като част от колектива
2. да защитя студентите
Според мен хората, които цитирате, не са нито събирателен образ, нито квинтесенцията на студентите, те са по-скоро изключение. Такива изключения ще намерите навсякъде, а дори и в западни университети. Но те не са важни. Те просто са скандални и интересни. И предизвикват реакция. И доста повече активност в блога. Ако това е целта Ви – mission accomplished.
Не това е целта Ви – знаем! Вие сама го казахте/написахте: „Надявам се, че с публикуването им (на „бисерите“, б.а.) помагам на останалите студенти по някакъв начин“. А някои от „останалите“ със сигурност са хора с потенциал и бъдеще. Аз лично съм присъствала и участвала в доста адекватни дискусии във Ваши лекции. Факт е, че има студентски работи, на които самата Вие сте поставяли отлична оценка.

Защото искам да се уча от добрите вместо от лошите практики. Защото не искам да бъда поставяна под общ знаменател с „главанаците“. Защото само така е честно.

Поздрави: Преслава Лъскова

P.S.: От Вашия курс научих много. Наистина. Благодаря.“

Преслава, аз благодаря за смелостта да напишеш това писмо!

*публикува се с изричното съгласие на авторката