По-малко месо. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

Продължавам темата за малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме без много да му натежи. Дотук писах за по-малкото пластмаса за еднократна употреба, бутилките за многократна употреба, разделното изхвърляне на отпадъци, електрическите автомобили.

Е, стигаме до една доста непопулярна тема за България – темата за повече зеленчуци и по-малко месо. Твърдо вярвам, че в бъдеще месото ще е кът, а и хората (надявам се осъзнато) ще избираме да консумираме по-малко месо. По етични причини, по здравословни причини, по климатични причини – всеки по своя избор и начин.

Споделям няколко картинки, за да онагледя – ето какъв отпечатък оставя продукцията на различни храни:

beef-carbon-footprint-resource-use-graph-550_large_landscape

И да, мисля, че в бъдеще всички ще набавяме повечето си протеини от насекоми. Ето една от причините за това

unnamed

Вероятно никак не сте съгласни с всичко това. Знам, че промените не са лесни за приемане. Но си мисля, че колкото повече знаем за всичко това, по-лесно ще го осмислим и приемем.

Също писах за Разперени криле.

Бутилка за многократна употреба. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8326

В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!

За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.

IMG_8324

Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.

Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.

Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂

IMG_8328

В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.

Можем!

Хайде да го направим.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането и за електрическите автомобили.

Електрически автомобил. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

imiev

От две години семейната ни градска кола е електрическа – i miev, ето това малко, смешно, сладко, муцунесто возило. Не съм писала до момента за това, но в поредицата малки стъпки нямаше как да не включа тази. ОК, чувам ви, не е толкова малка тази стъпка 🙂 но е от тези, които можем да направим.

Първо искам да кажа, че е супер да караш електромобил. По-долу ще опиша плюсовете.

И важно – все още в София хората не са свикнали на такива коли и ежедневно я зяпат, разпитват, гледат невярващо „ама на 100% електрическа?!“ и нещо важно – не са се научили, че са безшумни тези коли и се стряскат, като не ги чуват.

И така, основните готини неща на електромобилите:

  1. тихи са. представете си София само с електрически транспорт – ще е тоооолкова по-тиха! супер кеф е да се кара тиха кола.
  2. не изпускат вредни газове. когато минавам покрай майки с колички, бягащи хора или просто хора, не се притеснявам, че ми дишат гнусния пушек от ауспуха, който мърси целия въздух на града. големите градове ще са много по-приятни за живеене, когато са на 100% електрически и заради това!
  3. изгодно е. дори с новите цени на електричеството е по-изгодно, отколкото да сте на бензин, дизел или газ.
  4. електрическите автомобили са с 25% като брой части, сравнено с обикновените, т.е. вероятността нещо да изисква ремонт е драматично по-малка.
  5. ами как да кажа – фенси-шменси си е да си без синя и зелена зона в града, защото електромобилите (не хибридите, само 100%-овите) не пускаме смс за зона 🙂
  6. точно тази е малка, мега пъргава и гъвкава, набира ускорение мнооого бързо, паркира се супер лесно и почти винаги си намира място.
  7. не че е толкова важно – но при електромобилите не се дължи и данък.

Но най-якото е – мисълта да живееш с една идея по-малък отпечатък върху природата – чувството е добро.

Минусите ги има, съгласна съм – най-вече за момента зареждането, което в рамките на София е що-годе решено (особено готино в някои супермаркети е безплатно), но из страната все още не. Но мисля е въпрос на време. Второто, което дори хора с възможности изтъкват, е цената, но мисля, че тя е все по-приемлива, особено на фона на плюсовете и също във времето ще става по-добре. Ясно е, че държавата за момента не насърчава, както се случва на места в Европа, но дори това е въпрос на време.

Мартин Заимов ме запали по електромобилите преди много години, за което му благодаря.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането.

Ура за Георги и Радо и Ценна пластмаса София

IMG_6262

Преди седмица бях на едно специално място – мястото на Ценна пластмаса София, създадено от Георги и Радо. Двамата са ентусиасти – единият е дизайнер – Георги Балинов, другият е гръбначен терапевт – Радостин Русев, но са се захванали сериозно с темата рециклиране на пластмасата (който следи този блог знае, че тази тема и мен доста ме вълнува).

Разкажи ни как започна всичко?
Георги: И аз като всички хора, които дори и малко се интересуват от света в който живеем, в последните години научавах малко по малко за замърсяването от пластмасата и огромните проблеми, които създава за всички нас. В началото на 2019г. започнах да търся начини, с които всеки човек може да помогне и случайно разбрах за огранизацията Precious Plastic. Видях колко много работа са свършили и прекрасните машини и инструменти, които са създали и предоставили за всеки да построи сам. Веднага след това реших, че ще се опитам да построя машините за рециклиране и ще се опитам да покажа на обществото ни, че всеки един от нас може да помогне като рециклира собствените си пластмасови отпадъци. За целта вербувах баща ми, който е пенсионирал се инженер и с негова помощ успяхме да построим и подкараме първите 2 машини, като така поставихме началото.

Кога и как Радо се присъедини към проекта – сподели моля.
Радо: Присъединих се към проекта юни 2021г. Още от преди карантината на 2020г се бях запалил по идеята за рециклирането, която Precious Plastic движението показва и движи в световен мащаб. Веднага щом разбрах, че има има клон на организацията в София – веднага звъннах да си уговоря среща с хората. Така се запознах с Георги, който много се зарадва че ще има още един помощник. От тогава действаме сериозно по постигането на плана на Ценна Пластмаса София.

Защо е важна тази кауза за вас? Защо го правите?
Георги: За мен възможността всеки един от нас сам да рециклира своята отпадъчната пластмаса е лъч надежда сред облаците от негативни новини, свързани със замърсяването и тровенето на планетата и всички живи същества. Моята надежда е все повече хора да научат за нас и дейността ни, така че в бъдеще пластмасата да не се приема като боклук, а като ценен ресурс който сами можем да превърнем отново в нещо стойностно и полезно.

Радо: Защото децата ни ще имат нужда от тези инструменти за справяне с пластмасовият проблем. Всичките ни усилия са за да могат те да се справят. Георги вече има момиченце на 1 година, която е постоянната му мотивация. А аз Радо – искам тепърва да създам семейство и деца.

С какво разполагате до момента? На какъв етап сте?
Георги: След като заработиха първите 2 машини, следващата важна стъпка беше намирането на подкрепа от екипа на Resonator които щедро ни предоставиха място в София, където да изградим първия по рода си център за рециклиране. Успоредно с това получихме и дарение от Сдружение „1% Промяна” с което да построим трета машина и да закупим допълнително оборудване и инструменти. А съвсем наскоро се присъедини и Радо, с чиято помощ успяваме да развиваме нашата малка организация, така че да имаме все по-голямо въздействие.

Радо: Вече сме на вторият етап от плана ни. Разполагаме с три машини от колекцията на Precious Plastic – мелачка, инжектор и екструдер. С тях можем да рециклираме директно всичката донесена пластмаса при нас. Можем да създаваме директно малки по обем предмети, както и да създаваме калъпи за нови предмети.

IMG_6264

От каква подкрепа имате нужда?
Радо: Няколко са нещата, от които имаме нужда:
В момента ни трябват още няколко доброволци, които да ни помагат с:
– различна физическа дейност в базата ни
– заснемане на снимков и видео материал
– нашето онлайн присъствие във социалните мрежи
– идеи, разработки и тестове за нови предмети и изделия, които да почнем да произвеждаме

Георги: Другото важно нещо за нас в момента е да популяризираме нашата дейност, така че повече хора да започнат да рециклират своята отпадъчна пластмасата.

IMG_6267

Как могат хората да допринесат към Ценна Пластмаса София?
Радо: Няколко са начините:
1) Събирайки и носейки ни ежемесечно пластмаса за рециклиране.
2) С физически доброволчески труд в нашата база
3) С умения и познания за подобрение и развитие на машините и процесите ни
4) С парични дарения за закупуване на още машини

IMG_6270

Научете повече за Ценна Пластмаса София:
Нашият уебсайт
Facebook
Instagram


Искрено се зарадвах да видя колко са напреднали Георги и Радо и че вече има подобна инициатива в България!

Ще помагам с каквото мога и каня и вас да се включите 🙂

Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.

 

Каузи и организации. 02. Българско дружество за защита на птиците. Преброяване на водолюбивите птици

Photo credit: Svilen_Cheshmedziev

Приключи преброяването на водолюбивите птици у нас!

Преброяването на водолюбивите птици се провежда за 45-та година по цял свят. През януари 42 екипа от експерти и доброволци обхождат и събират данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е с високо ниво и липсват т. нар. пясъчни коси, които иначе привличат хиляди птици.

Поради необичайно високите температури в страната е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване. Екипите са преброили едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са:

  • световно застрашената кафявоглава потапница (40 274 инд.),
  • зеленоглавата патица (31 747 инд.)
  • обикновената лиска (24 772 инд.).

Общата численост на установените видове птици е 229 502 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида.

От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.

Тази година почти всички екипи са използвали мобилно приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което са събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.

Photo credit: Neli Doncheva

Много се радвам, че има организации като БЗДП – действени, устойчиви, които неуморно работят по тази важна кауза – птиците и природата.

Повече – на сайта им https://bspb.org/

Как премина за мен изолацията от 13 март до 13 май 2020

10603244_10152678227563982_7855355803724594421_n

Нека да споделя някои лични моменти от месеците след 13 март, датата от която се промени живота на всички ни.

Кое ме връхновяваше по време на стоенето у дома два месеца по време на Covid19?

Семейството. Еха! време заедно! С пълнота и всичко в него.

Приятелите, които звънваха и си говорихме. От всички места по света и у нас. Не бяха много, но бяха задълбочени, смислени, дълги разговори. Няма да изброявам, те си знаят. Обичам ги. Дадоха ми баланс и успокоение. Признателна съм за това.

Забавата с музеите и снимките. Реших да участвам с нова картина / снимка всяка събота и неделя и подбрах темата за жените с книги. Ровенето из картини беше чудно. Мисленето за реализацията също. Подбрах основно любими автори и това също ми хареса. Тук има снимките – всички. Наистина много се забавлявах да го правя.

Онлайн концертите и събитията. Много бяха. От цял свят. Големи и малки групи, изпълнители. Беше Еха! Най-много енергия ми дадоха Дубиоза колектив с Карантина шоуто си всеки понеделник. И музикана на Иво Димчев.

Филмите, книгите, подкастите. Имаха друга интензивност, дълбочина и значение. Освен редовното слушане на епизодите на Днес (всяка сутрин), тези на ГИ и Рацио, много ми хареса епизода на Сонар Каст с Веселин Дафов. Снимките от пътувания на Емил Данаилов. Това, което сътвори Banksy. И много други творци.

Забавата с градското земеделие. Продължи и тази година, с разликата че имахме повече време за него. Тук освен на Джамбо за всичко и по принцип, благодаря на Камен (Цветята на Камен), за чудните цветя. Освен зеленчуците, където някак вече е отиграно, експериментирам с градинка с цветя на улицата – извън оградата и двора. За първи път ми е. Улицата ни бе по-посетена от обикновено и я кръстихме „Крайбрежна“ – хората от квартала излизаха на разходка по нея. Спираха често и се радваха на цветята. Имаше (малко) жертви, но това е ОК.

Работата. Активната работа с екипа по клиентски проекти, преподаването – преимущество е, че можех да продължа да работя дистанционно. Това ми даваше ежедневно усещане за смисъл, радост от търсенето и намирането на решения, споделеност. Правенето на Създателите – лаиф фб епизоди в този период с Хели също бе радост. Многото уебинари, безплатни, повечето от които с Марина, обучения със Спаска, един с Мира – беше зареждащо!

Плановете за бъдещето. Тук няма да влизам в подробности. Но планиране на неща за утрешния ден бе окуражаващо. Тук съм благодарна на Деси, проф Бошнакова, тя си знае, на Марина, на Галин, на Ирина и Маги. Работни, но и лично развиващи неща, за които бе хубаво да мисля и работя в този период и със сигурност ще продължа и след това.

Благодарна съм за всичко това.

Вероятно пропускам неща, които ми помагаха в тези дни и седмици. Май описах най-важното.

а да, и един туит от Събина от последните дни ме хвърли много в размисъл: „а помните ли как в началото мислехме, че ще излезем от всичко това по-добри“

Какво ми беше много досадно през този период?
Това определено много ми досади и заемаше голяма част от фийда ми – вариациите бяха със снимки от пътувания и с корици … не ми бе весело или стимулиращо след 3-тия ми приятел включил се в подобно … „Приех предизвикателството да публикувам седем дни по една книга, която обичам – без обяснения и рецензии, само кориците. Целта е популяризиране на литературата и книгите. Днес предизвиквам …“

Какво ще се постарая да оставя в деня си и в бъдеще?
Бягането всеки ден.
Многото и спокойно време заедно семейството, с всичките му привкуси, дейности и емоции.
Ритъма работа-почивка в домашна обстановка и умението за баланс между двете с добра концентрация.


Благодарна съм на лекари, медицински персонал и доброволци, които бяха на първа линия. Поклон!

Сред моите приятели и роднини, за щастие, нямах и нямам болни от коронавирус. В това време загубих приятели от рак, зверска катастрофа (Милене! …), други …

 

Хайде, време е за новото.

Как го виждам бъдещето ли? Споделих тук.

Краят на света. И началото на следващия.

11391324_10153431755626757_6249851557579659368_n

Този пост зрее два месеца. И му дойде време. Краят на света е тук е текстът на Илия, който ме провокира да седна и споделя и аз. 

Знаех, знаехме, че ще се случи. Ювал Харари доста категорично подсказва, предрича, описва в книгите си на популярен език (тук писах за една от тях например). Редица други учени – в книги, статии, подкасти – също. Знаех/ме, че ще дойде. Не знаех/ме кога и точно как. Краят. Краят на света, какъвто го познавахме. Краят на най-добрата версия (може би) на света ни, в който най-много хора на всички времена живееха в мир и относително благополучие (да, някъде повече от другаде, но като цяло – доминантно добре).

Днес ни е плашещо, защото не знаем какво следва.

През тези два месеца – от средата на март до средата на май 2020 се споделиха много неща. Конспиративните теории се засилиха и хора, които иначе не биха реагирали запознаха да вярват в тях. Защото разумната версия, тази на учените, не е много хм щадяща.

Плашиха ни. Плашехме се.

Залъгвахме се. Трудно ни бе да повярваме какво се случва. А за това защо се случва дори не ни се мислеше. Затова по-лесно бе много хора да прегърнат конспирацията като готово смляно решение с ясен опонент и неясно основание за успокоение. Но това е друга тема.

90003996_10221275503294436_6245011009640071168_o

Личното ми виждане за случващото се и за след това също преживя голямо развитие в тези месеци. Бях донякъде подготвена. И въпреки това минах от фаза на прекален оптимизъм (мисхел си – ето сега ни е паднало – имаме свободата да го направим този свят по-добър, както искаме – да, осъзнавам наивността до абсурдност на това твърдение), през фаза на голям скептицизъм и май съм в момента в опит да установя за себе си реалистична представя за това къде сме и какво ни очаква.

Едно е ясно – светът, какъвто го знаехме, свърши. Няма да се върнем към него. Няма връщане назад. Невъзможно е. Немислимо е. По много причини. „Новото нормално“ е неясно дори за най-големите умове на днешния ден. Променени сме. Промяната е радикална. И тази радикална промяна е за всеки. За всеки човек на тази планета.

Сега да видим какво следва.

Сред нещата, които мисля, че ще ни се случат, пожелателно, добър сценарий, ако имаме мъдрост да запазим мира, който е неизменно условие за това са:

  • демокрацията като условие – макар да видяхме заплаха за демокрацията и уклон към използване на ситуацията за налагане на авторитарни мнения, демокрацията остава ключово и важно условие за бъдещото мирно добруване на хората; видяхме, че авторитарните държави никак не се справиха по-добре с кризата от демократичните;
  • граници, нации и държави – тук има много да се случва, Испания и Каталуния, Обединеното Кралство и Брекзит, още сме много не готови за по-радикална промяна в разбирането ни за себе си, а от там и за национална принадлежност и държавност; много хора, призовани да се приберат у дома си дойдоха в България, макар от години да живееха другаде, например;
  • мисъл за природата – дали продиктувано от личния ни егоизъм или от други емоции, които са ни придвижили в тази посока – представям си, че светът като цяло, ние хората, осъзнаваме вече колко много сме свързани и помежду си и с природата; няма да можем да сме толкова лакоми, безразсъдни и унищожаващи;
  • универсален базов доход – предвид задаващата се икономическа криза и с уговорката, че убд вече съществува под различни форми поне частично и у нас, мисля, че това е решение, което можем да си позволим и ще е ключово и за мира и за продължаването ни заедно напред; осъзнавам колко е сложна темата, но вече има добри практики и знам, че това е умно и добро решение; за всички критици на убд – всички тези хиляди хора, които отиват на борсата ще получават именно това;
  • 4 или 6 часови работни дни – за да има работа за повече хора и съответно трудови доходи за повече хора е нужно повече хора да работят по-малко работа, т.е. вместо малко хора да работят по 8 часа е работят повече хора по-малко време; вярвам това вече е в ход и се случи в последните месеци на много места;
  • много повече компании ще преминат към дистанционна форма на работа, не защото го налагат обстоятелствата, а защото е по-разумно, по-икономически обосновано и по-удобно и желано от служителите; съответно ще се пътува по-малко и в самия град и между градове, държави;
  • лична орговорност повече и по-осмислена; много повече лична отговорност – тук не визирам само миенето на ръце, носене на маска, протестиране, но и отговорност за себе си, общността, обществото, света; повече ангажираност в работен план, в обществен; може би звучи твърде общо и отново плашещо, но вярвам в това;
  • качеството – по-важно от количеството – убедена съм, че и на база развитие на технологиите и на всичко случващо се все повече ще сме свидетели на доминиране на качеството;
  • без разхищение – всичко ненужно, надутите балони, излишъка, приумици и капризи без мисъл освен за себе си – приключиха, това май е ясно за всички и е категорично.

Най-важната ни задача – да останем човеци.

Няколко публикации, които имат разсъждения в тази посока и според мен правят добър анализ на случващото се:

Как премина за мен изолацията тези два месеца – какво ме усмихваше и какво не толкова – писах тук.

Хайде, време е за новото.


Снимките, не както почти винаги в този блог, не са мои, а са събирани из нета. Благодаря на авторите им. За жалост стоят в анонимност. Ако дадат знак ще дам кредит.

Излишната храна е ресурс с грижа за човека и природата. Ура за Цанка Миланова и Българската хранителна банка!

cankamilanovabhk1

Цанка Миланова е един от много силните и важни за всички нас герои на нашето време. Вероятно не сте я виждали и не я познавате, но това е защото е скромна. Тя е човек-войн. Ръководи важната за цялото общество и единствена у нас (наистина е изумтелно това!) – Българска хранителна банка. Вероято си мислите „ние сме бедна страна, за какво иде реч въобще“ и доста грешите. И у нас се изхвърля много храна, годна все пак за употреба. И Цанка и екипът й помагат вместо да се изхвърли да достигне до хора в нужда. Екологичен, хуманен и икономически смислен процес. Хайде да ви разкажем повече за това.

Разкажи ни как се ръководи Хранителна банка?

Хранителна банка се ръководи с много професионализъм и отдаденост, с креативност и силен фокус. Може би това е валидно за всеки иновативен бизнес и всяка непозната за хората обществена услуга, които в началото са приемани с известна доза съмнение от гледна точка на полза и необходимост.

След 8 години на упорита работа хранителното банкиране вече е истинска професия, с определни стандарти на работа, изградени системи и процеси. За екипа на Българска хранителна банка това е работа, в чието добро изпълнение вярваме и планираме нейното развитие като част от живота си. За нас приключението „хранителна банка“, което започнахме преди повече от осем години, вече се е превърнало в ежедневно занятие и професионално поприще, в което сме научили много, усъвършенствали сме професията и сме готови да предадем това знание на нови хора, за които спасяването на излишната храна е въпрос на здрав разум и непримиримост към плащането от цялото общество на твърде висока социална, икономическа и екологична цена, до което води унищожаването на налична и годна храна. А такава има навсякъде около нас и има смисъл с добре координираната и високо ефективна система на хранително банкиране тя да бъде оползотворявана навреме в помощ на хора в нужда.

Съвсем накратко – как се случва това да има в България Хранителна банка, вероятно много хора не знаят?

България не е страна-изключение. Както навсякъде по света и у нас се произвежда повече храна отколокото е необходимо да бъде потребена за продовлствените нужди на населението. В глобален мащаб се унищожава една трета от произведената храна просто защото е в повече. Същевременно почти 1 милиард души на планетата страдат от недохранване или дори гладуват. У нас над 1,5 милиона българи живеят в недоимък и сме убедени, че това, от което най-често се лишават е питателна и достатъчна храна.

Знаейки това и познавайки опита на много други държави по света, в които хранителното банкиране е работещ механизъм с дългогодишни традиции, през 2012 г. група от 9 бизнес и неправителствени организации създадоха Българска хранителна банка – първата по рода си организация, която предлага смислено, дългосрочно и много ефективно решение на двата проблема – загубата на храна и справяне с бедността.

За изминалите 8 години Българска хранителна банка е обслужила над 2 000 тона дарени храни на стойност над 5 000 000 лв. С помощта на над 60 организации-партньори храната е достигнала като допълнително хранително подпомагане до над 20 000 човека на годишна база.

Днес хранителната банка от една малка организация се е превърнала в професионална бизнес единица, която е сериозен партньор на индустрията за храна в превръщането на излишната храна в ресурс за подпомагане на хора, които най-много се нуждаят от храна.

Защо е още по-важно днес да имаме и в обществото и у бизнеса разбиране за всичко, което правите? 

Отначало хранителната банка беше възприемана като малка фондация, поредната благотворителна организация, която моли за помощ за някакви хора с някакви нужди. Отне време и бизнесът, и публичните институции, и обществото като цяло да осмислят нашия модел на работа. Самите ние се развихме и пораснахме от организация, движена от много ентусиазъм и доброволчески усилия до професионален и надежден партньор на хранителната индустрия с висок капацитет и логистична готовност да приемем, съхраним и разпределим правилно, бързо и навреме до 4,5 тона дарена храна на ден при спазване на всички изисквания за безопасност на храните.

Днес ние сме на своето правилно място като част от хранителната индустрия – последната стъпка на веригата за доставка на храна, която вместо да бъде унищожена, бива дарявана на организации, обгрижващи нуждаещи се хора. БХБ предлага на хранителната индустрия средство да сподели годна и качествена храна, която иначе би била унищожена, като посреща партньорството с компаниите от индустрията с равностоен за тях капацитет, висока ефективност, работещи бизнес процеси и хигиенни правила, които фирмите от индустрията разпознават и прилагат. В партньорство с компании от хранителната индустрия хранителната банка осигурява възможност излишната храна да бъде превръщана в смислени и дългосрочни социални програми. Така бизнесът спестява разходи за унищожаване на храна и с даряването на храната, която не може да реализира в търговска мрежа дава значим принос в решаване на наболели социални въпроси и реализира на практика истински социален ангажимент. От оперативна гледна точка ние сме част от логистичната верига за осигуряване на достъп до храна в свят, в който има много налична храна, която лесно и бързо може да бъде преразпределяна до нуждаещите се от храна.

Поставена в социален контекст, работата на хранителната банка допринася значима полза във функционирането на социалните системи на държавата, като допълва винаги ограничените ресурси за удовлетворяване на всички нужди на множество уязвими групи. За социалния сектор хранителната банка е и най-големия нетен дарител в натура в помощ на организации, носещи грижа за хора в нужда. Храната, която те получават безвъзмездно, за тях не струва нищо, но спестява значим финансов ресурс, който биха похарчили за закупуване на хранителни продукти. Веднъж спестен, те могат да използват теди средства по разумен начин за повече и по-добри услуги в подкрепа на уязвимите хора.

Не на последно място даряваната храна не се превръща в отпадък и не нанася щети на околната среда, гниейки на сметището и отделяйки парникови газове. И нещо повече – не се допуска ценни и ограничени природни ресурси (вода, енергия и др.) да бъдат погубени заедно с изхвърлянето на храната.

В този смисъл хранителното банкиране има тройна добавена стойност – икономическа, социална и екологична. Именно за това тя е подходящия бизнес партньор за всяка компания: за управление на излишната храна; за реализиране на фирмената програма за намаляване на екологичния отпечатък или за осъществяване на инвестиции в обществото като мащабен и с дългосрочен ефект проект в политиката за сациална отговорност на всяка компания.

Не на последно място е важно разбирането и осъзнаването на нашата роля от отделния човек и обществото като цяло. А тя се основава на убеждението, че храната трябва да остава храна до края, да бъде запазвана качествена годна и безопасна до нейния краен получател. Свидетели сме на това, че не рядко предоставянето на храна на хора в нужда е само спорадично и еднократно намерение с мотивацията да бъдем добри по празници, в ограничени във времето кризисни ситуации или в отговор на моментен импулс.

Солидарността и съпричастността към хората в затруднение, които ние с помощта на организации-партньори подкрепяме ежедневно са базирани на първо място на грижата към храната, на опазването и по правилен и отговорен начин, защото хората в нужда изпитват недостиг на храна 365 дни в годината и имат правото да я получат и консумират годна и безопасна като всички нас, които си я купуваме в магазин.

10513502_727350843997877_7181401813521611065_n

Какво е нужно, за да работи Хранителната банка успешно за целите си в днешния контекст?

Хранителната банка е организация, която функционира изключително благодарение на дарени финансови и материални ресурси.

Компаниите от хранителната индустрия доверяват на нас излишната храна, защото имаме капацитет да се погрижим за нея, да я опазим и обслужим до хора в истинска нужда. В този смисъл, за да разширява обхвата и мащаба си на работа, хранителната банка има нужда от доверието и подкрепата на повече дарители от бизнес средите както за даряване на излишна храна, така и за даряване на финансови средства. Хранителното банкиране не е евтина операция. Обслужването на дарена храна, която макар и предоставена безвъзмездно, трябва да бъде съхранена, складирана, транспортирана правилно, а това носи своите разходи, свързани с работа на хладилни съоръжения, наличие на място за съхранение, транспортни разходи за гориво, поддръжка на автомобили, ползване на опаковки, средства за хигиена и т.н.
При все това, тази операция е с висока ефективност, защото всеки разход на стойност 1 лев позволява да бъде спасена храна на 4 пъти по-висока стойност. Изборът на хранителната банка като място за инвестиция на наличен ресурс за социални програми винаги е печеливша, с висока добавена стойност във вид на спасена и обслужена храна и не на последно място – с изключително социално въздействие за стотици хора в нужда.

Надяваме се, че все повече компании от хранителната индустрия, а и компании извън този бранш с развити програми за корпоративна социална отговорност, ще припознаят и оценят Българска хранителна банка като подходящ и надежден партньор за постигане на социална промяна.

Отделният човек може да ни подкрепи със свои специфични умения и експертиза особено в области като юридически услуги, PR, реклама и комуникации, транспортни услуги и доброволчески труд за сортиране на хранителни продукти.
Всеки може да дари 1 лев или направи абонамент с кратко съобщение DMS HRANA на номер 17777, защото ние ще спазим своето обещание срещу един лев да осигурим храна за поне 4 лева.

Вярваме, че повече хора и организации ще последват нашия призив „Подай ръка на храната!“, защото с грижата към храната ще развива все повече и истинската си грижа към хората в нужда.

Не на последно място е ролята на държавата и публичните институции, които са призвани да разработват и прилагат подходящи политики и законодателни инициативи в подкрепа на разумни решения с полза за всички в обществото.
Това е особено важно днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, последиците от която вече засягат най-силно именно най-уязвимите групи в обществото. Защото здравната криза води до несигурност в доставката на храна и до нарастваща бедност.

CAM00361

Сега е моментът да станем свидетели на смислена, организирана и координирана цялостна подкрепа на най-уязвимите общности по време и за преодоляване на кризата както с намесата на държавата, така и с припознаването, координацията и подкрепата от нейна страна за онези бизнеси и организации, чиято роля е решаваща за осигуряване на нуждаещите се на качествена и питателна храна.

И накрая е важно да подчертая още веднъж, че хранителната банка разчита на подкрепа от всеки според възможностите. Ние ясно съзнаваме, че хранителната банка ще бъде толкова голяма колкото голямо и зряло е българското общество.

web-site-head

–-

Възхищавам се и благодаря на Цанка за всичко, което прави! А ние можем да сме поне малко от полза в цялото. Защото сме хора.

Посетете сайта на Българска хранителна банка, за да разберете как може да помогнете. Вярвам има смисъл, дълбок смисъл, за всички нас.

Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!