Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

как ме промени последната година #дансwithme

garnizov-366

снимка Васил Гарнизов

година по-късно не съм същата.

да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.

година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра

още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много

година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора

това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,

борбените от нерешителните

мрънкачите от действените,

фейсбукарите от пълнокръвните,

скатавчиците от тези, които реално правят промяната

в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане

да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада

следих активно новините

общувах изключително много с нови и нови приятели

участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само

един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август

участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет

говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели

говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това

водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост

дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест

минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона

научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам

разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични

губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини

днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.

#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.

от днес #дансwithme е #дансnomore

време е за ОСТАВКА

14 юни и #ДАНСwithme промениха всеки от нас

1382294_10152610362321758_1848244985_n

най-слабото правителство на България постигна най-големия успех за България в последните вероятно не само 25, но и 70 години. не знам даваме ли си сметка колко неща, колко изключително важни неща се случиха в тази една година.

в тази толкова тежка година, след която народът е като след война, започнаха необратими процеси.

започна краят на това уникално за България понятие „мутра“.
започна краят на партиите, каквито ги знаем – лукави, обслужващи корпоративни и лични интереси
започна краят на апатията
започна краят на търпимостта към нетърпимото
започна крахът на лъжата
започна крахът на безкрайната самовлюбеност, самоувереност и алчност
започна крахът на много нива в държавата
започна походът на будните и недоволните
започна походът на търсещите и непримиримите
започна походът на готовите на всичко в името на истината, справедливостта и свободата
започна промяната, която не може да бъде спряна
започна промяната в мисленето
започна изграждането на невидима мрежа между хората на площада
започна изграждането на мрежа между мислещите и загрижени хора в цялата страна и извън нея
започна свързване
започна структуриране
започна съграждане

да, някои са отчаяни. да, някои са уморени. да, някои заминават. да, някои се свиха и затвориха в себе си.
но други продължиха. да са всяка вечер на площада. да не спят, за да мислят и действат. да бдят. да алармират. да ровичкат. да ръчкат. да се борят. всеки ден. ден след ден. 365 дена. година. неуморно. и още и още.

не, най-трудното не е отминало. най-трудното предстои.
и не, ние няма да загубим сили. няма да се отчаяме. няма да се приберем. няма да се предадем.

протестът промени мен. това бе може би най-динамичната година в моя живот.
протестът промени и теб, дори да не си бил с нас на площада.
протестът промени всички нас, заедно. промени ни безвъзвратно.
даде ни сили.
даде ни приятели.
даде ни мотиви.
даде ни начини да продължим.

и утре, в ден 366 ще сме отново там. на площада пред МС. ще вървим недоволни, гневни, мълчаливи и крещащи, с изкривени лица и с ведри лица, със закана, с упоритост, с непреклонност, с лекота, защото правото е на наша страна.

оставката предстои. случващият се фарс навлиза в нови и нови епизоди. но оставката е близо. а след нея ни чака още много.

снимка: Гергана Динева

още 300 причини да съм благодарна на протеста и за ДЕОС и за моите герои на протеста

Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

IMG_5410

през изминалата седмица Румен Стоев и Петя Джонгова от Ранобудните студенти и Михаил-Ернесто Михайлов, Теодор Михайлов и аз, представители на Протестна мрежа, бяхме в Брюксел на срещи с евро депутати, хора от Европейската Комисия, различни асоциации. срещнахме се и с хора от кабинета на Viviane Reding и с хора от кабинета на Günther Oettinger. бяхме посрещнати с интерес навсякъде.

споделям тук съвсем накратко основните си впечатления.

изумително – евро парламентът не е охраняван от три кордона полицаи. дори нито един полицай в Брюксел не видяхме. а имаше всеки ден протестиращи и пред парламента и пред комисията. евро депутатите се разхождаха свободно, усмихваха се, никой не ни посочи среден пръст.

а сега сериозно.

България в момента е в режим на суспендирана демокрация – това вече е ясно на Европа. имахме над 20 срещи и повечето евродепутати и представители на различни европейски институции за наясно, поне отчасти, с това, което се случва у нас. пълната медийна несвобода е факт и то тревожен. зависимостите между институции, държава, отделни икономически кръгове, колкото и завоалирани и неявни да са – са видими и ясни за всички. Европа има свои, макар и по-бавни, механизми на влияние тук. и не е безразлична към случващото се.

и все пак бъдещето на България е в Европа. имаме начини, ние, като обикновени хора, да помагаме случването на демокрация в страната ни – чрез заемането на антивна гражданска позиция (протестът е един важен инструмент за това), като четем внимателно Доклада за България (CVM Report) и изискваме институциите да си вършат работата, даваме сигнали към Европа за всяка нередност, бдим и следим и действаме. и да гласуваме. да гласуваме възможно повече от нас.

няколко малки стъпки, за да вдигаме шум и подлагаме под натиск евро институциите да бдят по-зорко и следят изкъсо какво правят родните политици:

  • туитвайте всяка нередност и на английски, като тагвате конкретни евродепутати, комисари, институции;
  • пишете блог на английски или на английски и български за случващото се в обществото ни;
  • пишете писма на депутати, български и чужди, с конкретика, с детайли;
  • намисляйте малки, видими, шумни акции, в рамките на закога (а той е широк);
  • излизайте поне един път седмично на площада;
  • не се примирявайте, продължавайте!

още инфо от пресконференцията днес има на НОрешарски

на снимката Румен и Петя от Ранобудните пред евро парламента

#дансwithme #оставка #избори

бъдещето зависи от нас сега

IMG_4189

„Спокойно, г-н Орешарски. Не ви искам оставката. Съзнавам, че няма как да я дадете. Това е просто едно от хилядите неща, които не зависи от вас. То кое ли изобщо зависи, вие сте заложник. Заложник на показ. И аз, и тези като мен Ви обещаваме, че ще се погрижим историята да Ви се присмива дълго. Дълго след като Вашите похитители ви сметнат за вече ненужен.“
Самуил Петканов: Новогодишно обръщение към Пламен Орешарски

„какво точно е оставката – морален акт на човек със свободна воля, който по този начин формализира своето признание за допусната грешка. В случая нямаме нито морал, нито свободна воля, нито признание, нито дори разбиране на същността на това кое е грешно и кое правилно. Но имаме правителство без фундамент от доверие и основни ценности, което виси на крехка нишка от зависимости.“
Нервната акула: 13те думи на 2013 година

„Малцина са вече тези, които вярват, че правителството се интересува от общото благо, което пък вкарва властта в порочния кръг на грешните решения, всяко от което допълнително ерозира доверието. В тази ситуация оцеляването на правителството е възможно само чрез доизяждането на чуждите пари и нарастване на вътрешната и външната задлъжнялост.“
Васил Гарнизов: Имунната система на българското общество започва да се възстановява

#оставка #избори #България #дансwithme

моите 5 най-позитивни снимки на 2013

хей, как ще запомним 2013-та?

всеки може да се включи – няма значение дали е снимано с телефон или фотоапарат, важното е това да е важен, положителен момент за теб или България.

разрови си албумите, избери снимки, усмихни се!

изпрати ги на positiveness2013@gmail.com до 23.12 и на 24 ще има топ 50 на positiveness2013.wordpress.com!

няма награди, всичко е само за идеята!

ето 5 от моите най-любими снимки за 2013-та

усмивките от площада (Ани и Марта) и Are you nuts?! 🙂 19 юни

IMG_3821

revolution или усмивката на Лора насред протеста на 21-ви юни

IMG_4103

усмивките на Събина и Крис малко преди нощта на Белия автобус и самия него в кадър …, 24 юли

IMG_6797

усмивката на Тереза в акцията „целуни полицай“, 27 юли

IMG_6914

и малката Мария, която е лице, усмивка, чар на площада и специален посланик на в-к Протест, 3 септември

IMG_8646

и при Събина

#дансwithme #оставка #избори

Президентът срещна Преподавателите и говорихме

IMG_2984

32 преподавателя от различни университети бяхме днес на среща с Президента на България г-н Росен Плевнелиев. разбира се, за да изкажем своето силно безпокойство от случващото се в страната и да предадем Отворено писмо

г-н Плевнелиев започна с думите, че живеем във време на исторически шанс, но и на исторически срам. И продължи:

  • Протестът е нещо положително, според него, защото ни пуха, а не сме безразлични.
  • Задаваме нов дневен ред.
  • Проблемът с олигархията е вече посочен.
  • Институциите обслужват един автобус хора.
  • Промяната ще се случи само при споделени ценности и работа за постигането им ден след ден.
  • Трябва не да се смутим и поемем към Терминал 2, а да запретнем ръкави.
  • Младите хора, студентите, имат позиция – значи са готови да поемат държавата в свои ръце.

А какво се случва сега ли?!
на студентите – контрастуденти
на протестите – контрапротести
на гражданите – контраграждани …

Имаме сериозен проблем, защото политиците не искат да чуят хората.

доц. Кристиан Таков: Събуждането е оглушителен факт. То е във всяко кътче, на всяко място.

Сметката на това правителство ще бъде плащана от следващите поколения. Правителството днес си позволява да извади от най-черните подземия най-гнусните зверове, за да остане на власт. Това е национално предателство.

проф. Калин Янакиев: Нарушени са човешките ни права. Насилието спрямо студентите е документирано. Все по-тревожно е увеличаващото се полицейско и жандармерийско присъствие.

проф. Александър Кьосев: Спешните проблеми скриват стратегическите. Единството на нацията е преди законите, дори преди Конституцията. Единството на нацията е воля на хората да живеят заедно. Как ще живеем след всичко това? Сред пустош в душите ни?

#дансwithme #occupysu #оставка

окупирана съм

IMG_1634

окупирана съм.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам. окупира ме грубостта. окупира ме жестокостта. окупира ме жълтата медийна помия. окупира ме чалгата. окупира ме цигарения дим. окупира ме безразличието. окупира ме задкулисието. окупира ме комформизма. окупира ме човекът с купена диплома. окупира ме успехът на успелия. окупира ме неграмотността. окупира ме духовната мизерия. окупира ме страхът. окупира ме инерцията. окупира ме натегачеството. окупира ме безличието. окупира ме шуробаджанащината. окупира ме подлизурковщината. окупира ме мазното позьорство. окупира ме хамелеонщината. окупира ме погромът. окупира ме безхаберието. окупира ме злобата. окупира ме нетолерантността. окупира ме липсата на желание за промяна. окупира ме нагненената омраза. окупира ме робската психика. окупира ме средният пръст от депутатска кола. окупира ме въпросът „кой?“ но повече въпросът „защо?“ и най-вече „до кога?“. окупира ме мълчанието. окупира ме отказът от мечти. окупира ме отказът от бъдеще. окупира ме отказът от себе си.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам.

вдишай. издишай. вдишай. издишай. вдишай …

#оставка #occupysu #дансwithme

ранобудни студенти, ние сме с вас!

1394044_1398499947053974_243994597_n

хей, ранобудни, вълнението е голямо. вълнението да възстанеш. да отстояваш свободата си. да получиш подкрепата на хиляди. да чуваш „ние сме с вас“ и да знаеш, че наистина силата е с теб

.

тези,, които гледате само от телевизора случващото се – дори не можете да си представите мащаба, красотата и силата на този процес, който тече в България вече повече от четири месеца. дори не можете да си представите какво е хиляди да сме пред Ректората и да викаме „ние сме с вас“ на студентите, които за поредна нощ окупират университета, с убеждението че това е единствения верен път за тях.

хора, даден ни е невероятен шанс. пишем история.

елате утре пред СУ, по което и време да е и изкажете своята подкрепа към младите хора. те го заслужават, вие го заслужавате, България го заслужава

#оставка #occupysu #дансwithme

още за ранобудните студенти и разбуждането: Светла, Нервната акула, Свободата

#дансwithme след лятото. часът и мястото на срещата са известни

IMG_4496

отмина август. срещах се с хора на различна възраст, с различни интереси и възможности, в различни градове на България. говорих с тях. говорихме дълго. по различни теми. най-вече за България и бъдещето й. за това как то зависи от нас.

чух неверието на хората. и разбирам скептицизма им. след толкова години лъжи. след толкова години смазване. разбирам ги. и все пак след всеки разговор си тръгвах окуражена, защото чувах „с вас сме! в нашия малък град, в нашето село няма как да излезем, но гледаме, слушаме какво правите в София и сме с вас! вярваме във вас!“

чух подкрепата на хората. подкрепа за търсене на доброто. подкрепа за справедливостта. подкрепа за усилията за спиране на мафията. въпреки всички чудовищни манипулации и лъжи хората са наясно какво се случва.

чух желанието на хората да видят България променена. защото така повече не може да продължава. защото стигнахме предела. моралния, етичния, човешкия. образованието ни е в пълна безпътица и от години сме най-необразованите в Европа. здравеопазването ни е в безпътица. какво се случва в енергетиката не е ясно, но не е добро. какво се случва в земеделието, индустрията, екологията … какво се случва с България … хората са наясно, че е нужна промяна. тук и сега.

септември дойде. а както знаем – септември ще бъде май.

часът и мястото на срещата са известни. ще се видим. промяната сме ние.

#дансwithme #оставка