хората, които … харесвам (?)

този пост чака отдавна
мина през имена като „старите приятели“ или само „приятели“
после през въпроса кои са приятелите и като не се виждат остават ли такива (твърдо ДА) и също а тези, които не познаваш много, но чувстваш като такива, или просто харесваш (без да е необходимо те да те харесват)
дълбоки води

попаднах случайно и реших, че фонът не е лош – Бебел с So Nice

тази вечер беше от сладките, в които се виждаш с необичайни хора и има толкова много да се сподели за малко време
и споделеното тук, макар да е важно, не е най-важното, а срещата и фактът, че такива хора съществуват, това зарежда

всички не могат да са еднакви, и така и трябва да е, защото бидейки различни ние преживяваме света различно и ето в такива моменти (или през блоговете си, например) можем да си резюмираме кой как го е видял този пъстър свят и как му се е радвал
Юри се разминал по пътя към Еверест с човек, с който са се поздравили със „здрасти“ и са си продължили кой от където и за където – ето това „здрасти“ какво значи само
и си казваш – колко колко колко е пълен този свят

и колко е хубаво да срешнеш хора, намерили себе си и с това отворили път за / към целия свят в душите си

те не излизат от главата ми, старите, приятелите тези, които не виждам цели столетия, но са често с мен – Flower, който сега освен че програмира вече и композира в Прага (имаме с него обща стихосбирка навремето); Дани, с който цяла Нова година пихмечервено вино пред камината, сега се занимава с университетска кариера някъде в Германия; Ива, Карлос (и с него имаме обща стихосбирка – първата), Звезда, Богдана, Ралица, Гергана, Сашо … късметлийска съм да съм имала толкова много, интересни, уникални хора около себе си
(да не се обидят всички останали, неспоменати тук, тези, които са с мен и сега – уникални сте! – за вас специална обич и отделен пост някога скоро)

да, подходящ завършек са пак Бебел със Samba de Bancao и Momento

Vangelis – Chariots of Fire

Vangelis – Chariots of Fire

признавам си, че не съм спец, но това е едно от нещата му, което ме впечатлява
Виктор, извинявай, розовия диск … още не съм го чула и забравих кое парче от там ти харесваше най-много? 🙂

след предизвикателствата на седмицата уикендът започна сладко и спокойно, а денят просто бе прекрасна извадка на циганското лято, мисля, че Vangelis именно с Chariots of Fire му идва добре като комплимент

над 8600 деца в институции

в Европа в последните седмици България се споменава с едно – Могилино
който още не е гледал филма – да го направи!

Филмът е на BBC, кадрите са потресаващи

над 8600 български деца да настанени в институции! това са официалните данни на Държавната агенция за закрила на детето (по неофициални данни броят им е значително по-голям!)

в Могилино виждаме болни деца, а в нашия филм, с деца от дом Надежда (Младост, София) – здрави, но всички с една съдба и всички с една мечта – мама

вчера бях на конференция по темата в НДК, представяха се доклади от изследване по проект, включващ пет държави – България, Литва, Румъния, Франция, Италия. бяхашефовете на Юнеско и Председателя на представителиството на ЕС у нас, както и италианският посланник и въпреки това обявените по-рано г-жа Масларова и г-жа Местан не бяха дошли, бяха пратили заместнички, които повториха сценария от писмото в края на филма на BBC, не са добре нещата, но ние сме направили мнооого, за да ги докараме до този хал, бяха много по-зле – не ги е срам! не знам колко пъти който и да е от управниците ни е бил в дом, пък било то и за здрави деца, предлолагам нито един път – срам!

България е страната с най-голям процент деца в институции – 1 от 15 деца е в дом!!! некаприпомня, че тези деца, 98% от тези деца иматживи родители!

нормата в Италия е 1 леля-гледачка за 3 деца, у нас са средно по 19-20 деца на човек … а жените, които работят в тези домове са със заплати около 160 лева … (естествено това не ги оправдава)

едно момче, отрасло в дом, говори пред всички присъстващи вчера на конференцията – Драгомир – на 24 години; говори за децата с умствено изоставане, които след 8-ми клас отиват никъде; някои от тях от дома отиват директно в дом за пенсионери

когато дете в дом (е доживяло да) навърши 18 то получава 1 одеало и 100 лева и това е, довиждане

модерна България, златни куполи и умиращи от глад деца

театърът

аплодисменти на 10-тината души в малката зала на Младежкия

осветление

и откровение на Касиел Ноа Ашер след края на моноспектакъла й „Нищо по-хубаво“ от Оливер Буковски, режисьор Младен Алексиев, сценография и костюми Розина Макавеева, музика Калин Николов

„много ви благодаря, че дойдохте тази вечер. надявам се малко да ви е харесало това представление и повече да не ви е харесало. исках да ви кажа … тъй като ние нямаме право да стачкуваме, за разлика от учителите, защото за нас това е животът ни, освен препитанието ни.
нищо, че това представление участва в „панаира на младите“. всякаква техническа подкрепа от този театър не е имало това представление, нито парична подкрепа, никакво уважение, и бе изключително трудно, за да се срещне с публиката.
за мен този панаир е равностоен на цинизъм
не съм получила нито един лев за това представление, не очаквам и да получа … и това не е важното, важното е, че ние прекарахме заедно по някакъв начин
много актьори работят точно по този начин в България. всеки си прави с тях каквото си иска, те не подписват договори, дори и след десетото представление, те никога не знаят за какви суми играят и за тях работят хора, които не са екип, а са по-скоро хора, които са служащи …
благодаря ви, че дойдохте!
но това е „панаир на младите““

два цитата

гол пост, само два цитата, без коментар

единият литературен

другият – музикален

„Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Гершуин – Рапсодия в синьо, част 1

две покани за деца и родители

Тази седмица, като продължение на предната, в която имахме доста социални събития, имам две покани към всички родители и деца:
– утре – 26-ти септември е Европейският ден на езиците. По този повод Az-deteto.com организира конкурс – Азбука наша, който ще завърши с празник на буквите и награждаване – сряда, от 17.30 до 18.30 в Синема Сити, Mall of Sofia.
Заповядайте!
– на 29-ти септември правим в двора на 22-ро (на Витошка, до НДК) поредния Есенен базар за родители. На него могат да се разменят или дарят дрешки, играчки, книжки, които вече не трябват на вас и вашите деца. Събота, 10.00 – 13 ч.
Заповядайте!

за учителите и за таксиджиите

/един безсмислен пост/

учителите и те като таксиджиите напоследък, силово го дават

не знам кой крив и кой прав, но искам хората да живеят достойно, както и достойно да се трудят

приемам стачката като форма на свободна волеизява, но не приемам инатенето и извиването на ръце
смятам, че човек трябва да е отговорен и поемайки да върши нещо да го върши достойно и доколкото е възможно добре

смятам, че поведението на учителите в последните дни е проява на незрялост, каквато на таксиджиите някак по-им е простена

Боян – Петър: учителите – изнудвачи или жертви?

Йовко: за Мерцедесите и някои други разлики

Лидия: покрай учителската стачка

моят град и градовете ми

настроена пътешественически от книгата, за която вече споменах и срещата с Юри, Милена и Иво, които за мен са големи пътешественици и в предизборни краски, четейки в блогосфрерата (това е моят вестник, т.е. единственото нещо, което чета редовно, за да научавам какво се случва), попадайки на един разказ за най-ценните неща в различни градове по света реших да драсна някой ред, та нали имаме блогър кандидат-кмет … 🙂

мнозина ще ме освиркат, но аз харесвам София – тук съм родена, а градът има уникални къщи, сгради, улици; е, всичко не е идеално – има много какво да се прави, желае, естествено

какво ми харесва от местата където съм била:
Копенхаген – там май за първи път видях обществени колела, в които слагаш монетка и караш до където искаш и оставяш на определени за това места – практично, удобно, еко, избягваш трафика; бих се радвала да го има и в София
Париж, Лондоногромните зелени пространства и паркове, с гладко окосена трева, по които в слънчеви дни хората си сядат и си говорят, а децата играят и тичат без да ги е страх от кърлежи или други неща; добре поддържани, с цветя, с фонтани, с много паметници, с пейки (за Лондон бях много впечатлена от надписите с името на дарителите на всяка пейка, после го видях ид ругаде, май и у нас вече се прави) – навремето и за София имаше такава приказка, че е „зелена“ столица, също в последно време някои от парковете ни са пооправени, но бих се радвала искрено да са повече зелените места и да са по-поддържани
немските градовеподредеността на улиците, а също многото „арт“ елементи; доколкото имам спомен при изграждане на нова сграда са длъжни да дадат май 5% от стойността на сградата за изкуство и като вътрешна и външна архитектура и оформление има много красиви и авангардни неща – бих искала да има повече искуство в нашия град и да е по-подреден, без сергиите и кича днес
Барселона – това е моят град-фаворит във всяко отношение, с толерантността си, с лежерността си, с изкуството, което е навсякъде

на много места съм била, не всички градове, които съм посетила и са ме впечатлили са ми направили особено впечатление именно като градове; неща, които съм видяла другаде и ми липсват в София:
хубава ботаническа градина, като тази в Мюнхен или Лондон, например
хубав зоопарк (нашият не е лош, но може да стане по-хубав),
като този във Виена или Барселона, например
хубав увеселителен парк като Тиволи (Копенхаген), Пратера (Виена) или дори Тибидабо (Барселона)
музеи … като в повечето европейски столици, за жалост имаме мнооого малко, най-вече си нямаме музей за съвременно изкуство; искам музей на науката и изкуството като Cite в Париж или достоен исторически музей като този в Истанбул
пейки из града – просто за почивка, каквито липсват при нас
градски часовници – красиви или просто часовници
спортни площадки, зали, басейни – трябват повече, май има движение в позитивна насока в последно време, ама още
– подземни, надземни и всякакви паркинги
музика – в Париж разговарях с един уличен музикант, там има много – най-вече из метрото, по улицата – та на тях общината им плаща минимална работна заплата, за да свирят плюс всичко, което си изкарат в шапката отпред; човекът беше щастлив, беше си купил кола и очакваше жена му скоро да роди – беше доволен, че с музика, неговото си любимо нещо, може да се препитава достойно в любимия си град; харесвам да срещам музиканти и из нашите подлези / улици, но ми е неловко да знам, че мизерстват и го правят от немай къде

ясно е – задължително хубави улици, без дупки и с оптимизиран трафик, метро
освен лошите улици ужасно не харесвам трафика в София, но знам, че е проблем почти на всеки голям град
не харесвам децата по светофарите, които чистят стъкла и просят
ужасно не харесвам каруците из центъра, макар да осъзнавам, че все пак имат някаква положителна роля
не харесвам архитектурата на някои нови сгради и това, че се разрешава стари сгради с разкошна архитектура да бъдат събаряни
не харесвам сергиите нацвъкани на всякакви места и много се дразня на някои, които съборихапреди години и още грозно стърчат на някакви места
искам София да е един по-чист град
и един по-усмихнат град

знам, че независимо кой кмет изберем всичко това няма да се сбъдне ей така и не зависи само от кмета, а зависи от теб и мен, от всеки един от нас; да опитаме, София да е един по-чист и по-усмихнат град, а?! 🙂

от карабах до калахари

Деси ме кани все на приятни екзотики. днешната – представянето на книгата „От Карабах (през седем континента) до Калахари“ с автор Димитър Тодоров

чела съм блога на Димитър а и този на Юри, с когото също имах късмета да се запозная днес – чрез блоговете им съм обиколила доста места по света

„колко е хубаво да си пътешественик, волен като причка и свободен … “ с лека завист каза тя

премиерата

благодаря на всички, които дойдоха днес на премиерата на първия филм, по който работих – Целувка за лека нощ

отивайки към Дома на киното си мислех за Звезда, с която там гледахме хубави и странни филми. липсваш ми, Звезда!

дойдоха много хора! трогнах се и от появата на блогери, с които не се познавах, а също мои студенти, колеги, приятели – беше ми радостно – благодаря на всички ви!

Андрей, знам, че темата не ти бе по сърце в началото и че задачата бе трудна, но даде всичко от себе си и се справи чудесно! пак голямо благодаря и поздравления за професионализма! Гоги – музиката – пасваше прекрасно и даде много! Чочо – снимаше с плам и стана добре! Гори, Мишо, Светле – всичко , което направихте! Веси – визиите – супер! Петя – сайт за един ден, wow! всички – мерси!

за всички любопитни – имаме още творчески планове с Андрей, но да видим

снимки тук

в дом Надежда две деца – братче (10 г.) и сестриче (7 г.) чакаха 2 години процедурата да бъдат осиновени, бяха харесани от семейство и докато всичко се точи именно сега, месец преди реалната възможност да вземат децата при себе си семейството се е отказало да ги осинови … директорката на дома, г-жа Афузова ми го каза преди премиерата; още не е казала на децата, които от две години знаят и чакат този миг да имат майка и татко, че семейството се е отказало да ги осинови … жестоко е

през октомври искаме да покажем филма в университетите, ако някой може да съдейства с това – ще се радвам да каже