в Европа в последните седмици България се споменава с едно – Могилино
който още не е гледал филма – да го направи!
Филмът е на BBC, кадрите са потресаващи
над 8600 български деца да настанени в институции! това са официалните данни на Държавната агенция за закрила на детето (по неофициални данни броят им е значително по-голям!)
в Могилино виждаме болни деца, а в нашия филм, с деца от дом Надежда (Младост, София) – здрави, но всички с една съдба и всички с една мечта – мама
вчера бях на конференция по темата в НДК, представяха се доклади от изследване по проект, включващ пет държави – България, Литва, Румъния, Франция, Италия. бяхашефовете на Юнеско и Председателя на представителиството на ЕС у нас, както и италианският посланник и въпреки това обявените по-рано г-жа Масларова и г-жа Местан не бяха дошли, бяха пратили заместнички, които повториха сценария от писмото в края на филма на BBC, не са добре нещата, но ние сме направили мнооого, за да ги докараме до този хал, бяха много по-зле – не ги е срам! не знам колко пъти който и да е от управниците ни е бил в дом, пък било то и за здрави деца, предлолагам нито един път – срам!
България е страната с най-голям процент деца в институции – 1 от 15 деца е в дом!!! некаприпомня, че тези деца, 98% от тези деца иматживи родители!
нормата в Италия е 1 леля-гледачка за 3 деца, у нас са средно по 19-20 деца на човек … а жените, които работят в тези домове са със заплати около 160 лева … (естествено това не ги оправдава)
едно момче, отрасло в дом, говори пред всички присъстващи вчера на конференцията – Драгомир – на 24 години; говори за децата с умствено изоставане, които след 8-ми клас отиват никъде; някои от тях от дома отиват директно в дом за пенсионери
когато дете в дом (е доживяло да) навърши 18 то получава 1 одеало и 100 лева и това е, довиждане
модерна България, златни куполи и умиращи от глад деца
Follow
Къде са родителите на тези деца и защо са ги изоставили?
аз не успях да присъствам на тази „конференция“ въпреки че щеше да ми е интересно. Но предполагам нищо ново.
В края на краищата какво искаме от държава, в която цените на консумативите са в много случаи по-високи от тези в „развитите“ страни? заплатите няма да коментирам.
Отделно, пълно е с лешояди, като например организаторите на въпросната конференция, за които ако само знаеш колко пари са дали за въпросната „организация“, свят ще ти се завие.
А същевременно сме държава в която продължават да процъфтяват инициативи като „дарете за еди-кое-си-болно-дете със СМС“, и в която биват обрани 90 годишните пенсионерки.
Ако си гьон преди филма, оставаш такъв и след.
Може би щото бе три часа през нощта, половината от главата ми спеше – всичко останало изтръпна. И днес е така.
Когато не се говори за един проблем,
когато не му се даде нужното публично пространство, проблема изчезва.
Затова подобни организирани дискусии са критично важни, още повече – с европейско участие. Има нагласа под европейски пленум да се мисли – консултанти дошли тук за хонорар. Реалността е по-комплексна и положителната страна е Дефинирането на проблема. Там се засичат различните гледни точки. Там запознати премерват сили, за да нарисуват картината за останалите.
Европа е загледана дълбоко в себе си и търси новата си идентичност, отказвайки да приеме определението на фундаменталистите че е място свободно от морал.
Могилино е шамар в лицето на Европа и няма решение като изолиран български проблем.
Българската част от решението е как да се разтребят ДС кадрите по посолства, щото са гьонове.
това не е единственият ужасяващ филм, мобилизирал протест
Първите два филма бяха с дестинации Гърция (старчески дом)..журналистите се върнаха след девет години, за да видят как се променят нещата с дарените пари. Спартанците не бяха променили н и щ о.
От край време на Балканите слабият е нисвергнат, забравен, обречен, ненужен..
Вторият филм бе от дом за сираци в Румъния.
Отново събиране на луди пари, отново пращане на помощи – журналистическа проверка след време показа, че общежитието е станало малко по-обитаемо, но не и човешко.
И ако сме толкова силни, колкото най-слабата връзка във веригата ни, нощес мислех че това е дъното..
Димитър,
именно – Къде са родителите на тези деца и защо са ги изоставили???
lubomir,
повярвай, доста пари бяха отишли за конференцията, медийно отразяване – сведено до нула – само Канала
самата конференция – естествено – нищо ново; основните изводи смаяха всички ни „за децата е по-добре да растат в семейна среда, отколкото в институция“ – кой ли гений го е прозрял най-сетне, току виж след тази гениална постановка същият този гений намисли най-сетне мерки явлението да се редуцира институционално
bogus,
и аз го гледах пак снощи посред нощите и днес денят ми е изтръпнал … още чувам директорката, която казва, че тя не е виновна, момиченцето, което вярваше, че майка му ще дойде, другото, което накрая беше вече жив труп … дъното е, а може би има и още
Гледам го в момента. Няколко неща ми направиха впечатление, освен покъртителността на кадрите:
1) главната журналистка ми навява мисли за неискреност. Поне в начините, по които говори до момента.
2) Момичето… Диди. Забелязахте ли как помни ВСИЧКО – кога е дошла в учреждението, в колко часа. В много отношения тя е по-добре от мнозина от нейните връстници. Или пък Милан, който също изглеждаше усърден и работлив.
От една страна, не съм много ЗА присъединяването на деца с увреждания към нормалните училища – във випуска 10 клас на нашето училище има две такива деца, които са напълно подигравани и потискани. Неколкократно ми се е искало да ударя сериозно някои момчета, които просто се гаврят с човешкия живот – жалко, че имам принципи да решавам проблемите с думи.
НО от друга страна… това, което видях до момента е ужасяващо. До там, че може и да не издържа до края на филма.
Добре де… все пак в Европейския съюз сме, ала-бала, не може ли хитрото ни правителство да вложи доста пари в тези учреждения за момента? Видях дете със здравни проблеми – еми да има лекари специално, да има неща, с които децата да се занимават. Да има хора специалисти, които да ги обучават на неща специално за да могат да се оправят нататък в живота. Психолози, лекари, сестри, играчки, игрални площадки, хубави условия.
Това не е ЧАК толкова скъпо, нали?
3) Тук не говоря много за социалния проблем на нещата, но забелязахте ли как повечето от децата с проблеми сякаш имат някакъв ритъм вътре в себе си, който следват? Говоря за моментите, в които нямаше музика. Всички се клатеха по един и същ начин… покъртително. Просто кадрите ме карат да настръхвам.
Отивам да гледам още…
Съжалявам за двойния пост но…
ИСКА _САМО_ КОМПЮТЪР?!?! Боже, къде живеем?!
„Да ти кажа, аз мисля, че съм добър директор“. Пф, без коментар.
Георги, проблемите на страната не се решават с пари.
Има някакво положително развитие, заради това което Жюстин пише, щом е организирана конференция.
Омагьосаният кръг в републиката тече така
– нещо се случва
– раздухва страсти
– тия натоварените с отговорност усещат, че нещо става но не са сигурни какво
– от десетилетия живеят на покрива и рядко слизат да говорят с хората
– по добра бюрократична традиция, организират черезвичайна комисия за справяне със ситуацията
– канят се неправилните хора, на неправилното място, по грешния дневен ред
– дискутира се хаотично, в разни измерения и по пътя се губя
в с я к а в ъ з м о ж н о с т з а ф о р м у л и р а н е н а п р о б л е м а
– чувал си за умрели пациенти, понеже доктора е сложил грешната диагноза ?!
– така и с републиката. Нищо не може да се излекува с пари, щото парите не са проблема. Рядко парите са проблем.
В случаят коментираме компетентност на зает квалифициран персонал. Коментираме дали това е мястото за тия деца.
Както и коментираме всяка отделна съдба..щото тия лица ще ги сънуваш и по Коледа, когато си на топло и приятно със семейството.
В управлението мразим дискусиите. Ама много. Предпочитаме метода. Събира се една квалифицирана работна група, използва разни модели за анализ и излиза с идея какво става. Втората среща е генериране на възможни сценарии при налични ресурси.
Третият етап е активиране на един от вариантите за покриване на стандартите и постигане на желаните резултати.
Обичайно вземаме решение при много малко инфо и ограничено време.
Сега сещаш ли се защо в републиката тече всичко друго, но не и решено вземане ? Няма управление.
Какво ше прочете Европа под чертата на ВВС журналистиката не е съществено важно. В моментът е критично колко българи ще вдигнат начумерено глава и ще заявят че в техния живот тия обречени на безнадеждност деца са Твърде Много. Че в техният живот място за ОЩЕ детски трагедии няма.
Има фондация на майките, която от години прави повече отколкото държавата някога ще се вземе на сериозно и свърши.
Държавата е абдикирала.
А тия жени разчитат на състрадание, милосърдие и са там всяка седмица. Разбираш ли защо не дискутираме пари ?
да, проблемът е в хората, не в парите
бог далеко, цар високо
за мен освен политиците пряка вина до голяма степен носят жените, хората, които работят там, очевидно случващото се в ежедневието им идва в повече и трябва да са коравосърдечни, но те направо камък сърце са станали, нищо човешко не е останало в тях – хранеха ги като прасета, ей така, да се отбие номера, това е нехайство – да ги оставиш да се превърнат в кожа и кости, да е болно детето и да не се потърси лекарска помощ, ако не към инстанциите да се даде гласност на нещата и да се потърси обществена подкрепа …
Георги, това са болни деца, при подобни заболявания това клатене монотонно е характерно и остава за цял живот, засилва се дори при някои с възрастта
някои от този тип деца имат свръх развити качества (ако си гледал Рейнман, например, той е аутист, но имаше математическа дарба) – момиченцето Диди помнеше добре дати, според мен то може да се интегрира, ако на някой му пука за това, защото оставайки в подобен дом е напълно обречено, а ако наистина има майка именно тя би следвало да може да я върне и опита да направи живота й пълноценен, доколкото е възможно, същото за Милан … да не говорим за слепите деца там, каквито бяха половината – те имат големи възможности да се реализират, стига да не са запокитени на края на света, да се обучават, да се грижи някой за тях … жалко за тези хубави деца, жалко и за хората, които работят в този дом, умът ми не го побира как това може да е директорка на подобен дом, как допускаха мъж да къпе момичетата и въобще подобно нещо да съществува тук и сега …
p.s. това с бога и царя съм им обърнала местата, но смисълът не се губи май 🙂
„момиченцето Диди помнеше добре дати, според мен то може да се интегрира, ако на някой му пука за това“
Точно това имах предвид! Също така беше и много усърдна в писането на писма до майка си – т.е. работлива, също както Милан.
Знам, че може да звучи малко „идеалистично“ (все пак съм тийнейджър още, хаха), но ако някой поиска пари например от Европейските фондове за поправяне на ситуацията в България, няма ли въпросните Европейски фондове да държат изкъсо цялото правителство за вкарването на колосалните суми в действие?
Иначе – мъж да къпе момичетата… мда, после дошъл бил хирургът от Русе и казал, че има две девствени девойки от всички деца. И на всичкото отгоре тая директорка говори сякаш обсъжда поскъпването на хляба с 5 стотинки!!!
Гледах още веднъж интервюто накрая. Направо съм отвратен, честна дума.
П.С.
А филмът наистина не се забравя лесно.
Tell me I am a dreamer, but I am not the only one! 🙂
и аз съм идеалист, смятам, че това е прекрасно
иначе обрисуваната картинка с европейските фондове, Георги, е направо утопична, нещата са далеч далеч по-сложни и както бе казано по-горе не опират (само) до пари
Има някакво внушение, че Еврофондовете представляват купчина пари.
Наяве, представляват аргументирани намерения.
Възможно е един евро проект да получи всичката подкрепа дето трябва на едно добро начинание – без това да струва стотинка на заявителя.
Заявителят печели пари, щото не ги харчи. А сяда удобно и формулира един голям проект, който ПРАВИ РАЗЛИКА.
Заявителят определя границите на проекта – във времето и кандидатства за контрол по изпълнението на проектните цели. Това значи че ако в рамките на двегодишен контракт му дотрябва външен специалист/и, то техните визити ще бъдат разпределени балансирано и според очакваните резултати. Преди да свърши Етап 1 няма да му пратят ресурс за Етап 2.
Малко по различно изглежда разпределението на първите пари 2007-2013 защото страната е нов ЕС член. ЕС поиска ясна национална стратегическа рамка по няколко теми. По ключови министерства бяха изработени програми, които превеждат целите на националната стратегическа рамка в конкретни стъпки.
Всеки проект, който се заявява, трябва да води до изпълнение на целите от тия програми.
Най-голям е кохезният фонд, който се занимава в комуникации, пътища, инфраструктура. С думи прости, всяка колиба в България потенциално може да бъде електрифицирана и по оптичен кабел да пристига звук, картина и интернет. Ако има воля, парите са 3 млрд евро.
Другите фондове са по-скромни, но с интересни задачи. Примерно, вдигане компетентността на заетите служители.
Това става и с опция – прати ги да видят как го правят хората навън.
И ето тук Европа е голяма: ЕС членка може да абсорбира проектни пари в сътрудничество с друга ЕС членка. Така се възраждат цели области, които споделят нещо – примерно Балтийско море.
Дотук един министър, Орешарски, и един от тройната коалиция, Доган – са почнали ограмотяването на населението що е то фонд.
Никъде по общини, та дори и в дома от филма, няма един проект за решение, дето чака в чекмеджето.
Примерният бюджет в един ЕС проект е точно.. примерен. Той се прави по-скоро заради планирането, отколкото идеята че ще се спази. Ясно е, че като почнеш да строиш нещо ново..изникват разни разходи, да ги наречем. Но изниква и нещо друго, нещо дето не се прави с пари – ти си от поколение което не помни бригадите, Жоро, и искрено ви съчувствам за пропуска. Мобилизация на ресурси без загуба.
Ето и една песничка по темата http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseaction=vids.individual&videoid=905048
ЕС проектите имат САМО социално измерение. От 1995 чета отчети – и още не е създаден проекта, който излиза на печалба. Получава се само търсеният ефект. Но както си писахме по-горе, ако не търсиш ефект, до ефект не стигаш..щото трябва да се вземт решения.
всичко е отбиване на номера, но казано с красиви думи … светът е много по-сложен, отколкото изглежда, нали?!
колкото повече знаеш толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш
блажени са невежите
Умението да фокусираш е същественото.
Първият проблем за решаване в горния казус е тн Синджир марка персонал.
Трябва да се намери кой държи тия хора така слепени и да се разкара.
Едно уволнение и в общината няма да дойде зле.
Днес са подписали (чета в Дневник) три от седемте оперативни програми.
В превод това означава че Могилино незабавно може да кандидатства за квалифицирани хора..от където ги обучават такива. Ако това място не е България..значи това място не е България.
Ето от какво няма смисъл
Чрез филма за Могилино да се решава проблема за цялата страна
Да се прави допълнително законодателство
Да се търси под вола теле и се помпат пари в заплати на лелки, защото били зле платени
да се изолират децата от външния свят, за да се забрави случая
да се гони ВВС журналистката
да се дискутира, че тия деца така и така ще умрат..всъщност умира нещо от човешкото в българина, не – някое от тия деца
Но, разбираш ли, понеже отново нямаме дебат
отново нямаме носител, форум за дебат – изключвам националните медии и лигавия им пилотаж, щот..нали
има опасност филма да остане точка в кариерата на една ВВС журналистка
Идната седмица Дмитриевич ще премери температурана на инфлацията и пак ще промрънка, че сме пред Китай (7-12% на месец), питата е изядена преди да е разпределена и излишъка в бюджета никога няма да иде за един хуманен проект, какъвто трябва да е този в Могилино.
Москва слезам не верит
и се питаш кога ли е плакал последно премиера
да, те тези хора по върховете са като лелките в Могилино
когато се каляваше стоманата и не човек а желязо – не плачат, изпълняват си задълженията, пъхат лъжицата с гнусна каша в устата на слепите почти умрели деца, проформа ги хранят, проформа са си изпълнили задълженията, заплата си взимат, всичко е ок, децата болни?! ама нали нямат температура, нали така и така ще умрат … виновни на другите, не аз … и искам компютър значи
Не мога да спя нормално откакто гледах този филм… непрекъснато си мисля за това и не знам какво да направя 🙁 Иска ми се да осиновя, което и да е същество от там и в същото време това не може да е само мое решение… и аз и мъ жа ми… аз едвам смогвам да отделтъчно време за дъщеря си…
И би било трудно… Боже ако такива домове бяха по-близо бих ходила там всеки ден поне за малко … Мога да отида утре до Русе??? … Дори и да успея с всичко това… това няма да промени слдващите такива случаи… А колко ли други домове има като този????
Не знам какво да направим? Да направим сайт и всички сайтове да си сложат някакво изображение към него… както направихме за медицинските сестри?
Дано след филмът положението в Могилино се подобри. Може би ще го закрият, може би ще назначат истински специалисти и хора там. Не знам.
Ние отново сме готови за протест.
ПРОТЕСТ срещу равнодушието на държавата към децата с увреждания и децата в институции.
Вторник, 09.10.2007, пред Министерство на Труда и Социалната Политика (на гърба на Министерски Съвет), 13 часа.
Група майки, хора, трогнати от филма, родители на деца с увреждания…
Ако имате възможност, елате. Домовете като Могилино са много и трябва да се променят кардинално нещата за всички тях, за всички деца. Но за целта не трябва да спираме с натиска.
http://pravoslavie.bg/content/view/8266/62/
http://opinions.bpost.bg/story-read-14692.php
Коментарът на министър Масларова към филма на Кейт Блюет може да се определи единствено като откровено циничен: „Разбира се, че той ще бъде закрит този дом, но нека да не се опитваме да се вторачваме съзнателно, и то много тенденциозно и злонамерено, в нещо, което навсякъде по света е така за съжаление, за съжаление“
Масларова, по света не е така !
Има едно страхотно описание на решение на проблема от Норвегия, в клуба на майките в дир.бг.
Навсякъде в света ресорния министър би си подал оставката, за да излезе с достойнство..което не решава проблема, но в реакцията ви се чете предвидимост. Не знам как спите нощем…
Привет. Ето нещо и от мен: http://crazy-or-yes.blogspot.com/
По темата е. Успех!
Ох, пак аз, съжалявам, исках да покажа, че не сте сами! Искрено желая успех и на вас.
Изгледах филма още веднъж. Без звук, само картината. При повторното гледане (вече без чак толкова емоции) ето какво видях:
– децата умеят доста неща. Видяхме няколко, които умеят да пишат, да се решат, да се обличат, да седят на гърне…
– облечени са добре.
– имат хубави завивки, чаршафчета, колички за неподвижните, климатици, парно. Абсолютно убедена съм, че в цяло Могилино и околността това е единственото място с климатици.
– в дома има някакъв установен ред и децата го знаят.
– слабичките деца не са слаби от недохранване, а защото са болни. Ако има недохранване, всички деца щяха да са слаби, но всъщност не всички са. Някои даже са пълнички. Не вярвам тях да ги хранят отделно и с различна храна.
– гледайки филма, ние сме наранени заради злата участ на децата да се родят с недъг и да бъдат изоставени от родителите си. Ние всъщност НЕ сме наранени от грижите, които се полагат за децата, нито от лошите условия на живот в дома, нито от лелите. Лелите са врагът, който ни се иска да намерим в момента. Всъщност именно лелите се грижат за децата. Именно те са научили децата да ходят, да говорят, да седят на гърне, да си мият устата след ядене. Лелите им сменят памперсите и ги преобличат и ги къпят и не се гнусят да ги вдигнат на ръце, докато хуманистичната журналистка пипаше онова болното детенце, ама не с разтворена ръка, а с опакото на ръката си – както се пипа нещо съмнително на пипане или нещо гнусно.
– гледайки пак филма, видях да се редуват кадър с мерцедес и кадър с кон и каруца и кадър с москвич, който минава край патки. Е, и какво, се запитах? Нередна гледка ли е в селото да има овчар с овце? И какво беше внушението на тоя кадър с овчаря и овцете?
– ние просто се уплашихме от гледката на деца с безумни и празни погледи, клатещи се неуморно на столчетата и пъхащи цялата си ръка в устата и удрящи главата си в преградката на креватчето. Уплашихме се от безвремието, което тече във филма. Уплашихме се от липсата на надежда, че някой ден онова дете със синдрома на даун ще стане нормален и пълноценен човек. Уплашихме се, че, това може и да се случи на нас… на децата ни…
Сега, втори път гледайки филма, всъщност ми се иска да поздравя лелите в оня дом, че поне по 8 часа на ден от живота си посвещават на тези деца. Малко или повече – но те са там, сред клатещите се болни деца. А ние не сме.
bogus, много ти благодаря за тази интерпретация, искрено! и все пак смятам, че Масларова трябва да си подаде оставката.
Идеята не ми бе хрумвала, но днес (Новинар) чета за предложен бойкот на бг до решаването на проблема. Трябва да призная че е навременно.
На аргументът така се бойкотират децата ще отговоря с Не.
В миналото, бойкотът на Южна Африка и Израел проработиха.
и другият потенциален проблем на хоризонта
Центърът за изследвания на демокрацията, София (Тихомир Безлов) е на първа страница в най-четения таблоид днес. 6% от бг БНП идва от проституция в страните Италия, Испания, Германия, Белгия, Холандия и Гърция. Проблемът е че момичетата (15-30) настъпват насам.
За пример е даден Сливен (100 000), където една от петнайсет жени се изхранва с проституция.
Идеи, предложения, вдъхновение ???
хммм … нови теми за размисъл
http://afp.google.com/article/ALeqM5gL4xSjLhuKN57B6F39_fKb0WTwrg