аплодисменти на 10-тината души в малката зала на Младежкия
осветление
и откровение на Касиел Ноа Ашер след края на моноспектакъла й „Нищо по-хубаво“ от Оливер Буковски, режисьор Младен Алексиев, сценография и костюми Розина Макавеева, музика Калин Николов
„много ви благодаря, че дойдохте тази вечер. надявам се малко да ви е харесало това представление и повече да не ви е харесало. исках да ви кажа … тъй като ние нямаме право да стачкуваме, за разлика от учителите, защото за нас това е животът ни, освен препитанието ни.
нищо, че това представление участва в „панаира на младите“. всякаква техническа подкрепа от този театър не е имало това представление, нито парична подкрепа, никакво уважение, и бе изключително трудно, за да се срещне с публиката.
за мен този панаир е равностоен на цинизъм
не съм получила нито един лев за това представление, не очаквам и да получа … и това не е важното, важното е, че ние прекарахме заедно по някакъв начин
много актьори работят точно по този начин в България. всеки си прави с тях каквото си иска, те не подписват договори, дори и след десетото представление, те никога не знаят за какви суми играят и за тях работят хора, които не са екип, а са по-скоро хора, които са служащи …
благодаря ви, че дойдохте!
но това е „панаир на младите““
Follow
Тая кукумявка очевидно пак е пропуснала да си пие хапчетата от зелената рецепта. Окей, провокативна е, ама това пък нейното си е направо свинщина. Дано поне да е вложила всичко от себе си в спектакъла и в тазвечершното представление, иначе и тези зрители ще са й много следващият път – тогава само не ми се мисли каква ли тирада ще избълва…
вечерта си заслужаваше, тя игра много добре, наистина!
никой не очакваше подобен край и малцината там бяхме объркани
Днес в автобуса станах свидетел на случайна свада. По едно време се заслушах в диалога:
– … защото съм луда, нали? Нали затова!
– Ама, госпожо, кой казва, че сте луда?!
– Аз. Аз Ви казвам, че съм луда. Вие какво правите?
– ?
– Не стачкувате ли?
– Защо?!
– Ами много стачкуват сега, та …
––-
Ситуацията си е объркваща.
Поне спектакълът си е заслужвал, а това вече е нещо създаващо ред… малко или много…
––-
Благодаря за поста!
А при десетина души в залата за какви суми искат да играят актьорите?
Лоша репертоарна политика, никакво уважение към зрителите, слаби актьори. Това ли е „култура“?
Е, разбира се, че това не е култура. Културата е Бени Хил, кой спори? 🙂
Става въпрос за „Панаира на младите“ – инициятива на Младежкия театър за гостуване на външни за театъра постановки. Може би разгласата не е достатъчна. Но и тя(разгласата) струва пари, все пак.
естествено всички (95%) от целокупния народ в момента обсъжда
а/ сървайвър
б/ пълна промяна
и място за теятър, още повече „Панаир на младите“ няма
останалите 5% снощи само имаще 2 премиери на други театри в София, които са изтеглили също публика
Касиел направи великолепна роля, искрено съжалявам, че залата не бе пълна, защото поставеното заслужаваше пълна зала
днес през деня ми звъннаха разтревожени от Младежкия да питат за финала на вечерта; според мен е ценно, че отделят внимание на младите, разбрах също, че именно „Панаир на пладите“ си е някакъв проект с външно финансиране, странно че няма заплащане, като би следвало да има
предполагам също на Касиел не й е било леко да си позволи да сподели всичко това, трябва смелост, но и същевременно малко е обидно за всички, и за нас, публиката там, защото се почувствахме и виновни, че актьорите нямат пари
Защо виновни? Предполагам, че е останало някакво неприятно чувство, защото човек отива на театър, за да се докосне до някакво друго измерение и изпитва дискомфорт като се опитат да го върнат в това, от което „бяга“… (déjà vu: имам чувството, че вече съм казвала това в коментар, дано не е било тук).
Но, предполагам, Касиел Ноа Ашер просто е искала да подчертае, че за нея това, което прави на сцената има самостоятелна стойност. Иначе нямаше да играе добре (защото съм била свидетел и на такива „постановки“ – народна артистка в самото начало заяви от сцената, че не е доволна от хонорара си и просто маркира присъствие в спактакъла; беше много отдавна).
Знае ли човек? От една страна, такова представление се запомня; от друга – запомня се с някаква горчивина…
да, чувството е двойно … и тя бе раздвоена
аз се почувствах кофти, на театъра в бг, за нея, за ситуацията, в която се / ни постави
от друга, както и тя каза, когато правиш нещото не за пари, а защото е животът ти, трябва да го правиш без да мислиш за парите
предполагам просто й е било обидно от нещо
сигурно не е точно вина, но аз си знам, че лично имам засилено чувство за вина по принцип, така че можи би само аз и то пост фактум го индерпретирам така
Да, и аз съм отнасяла такива чувства след представление – например, думите на Сами Финци, изречени на български, в края на „Персите“ (постановката на Димитър Гочев): „Вървете си вкъщи!“. Схванах го като основателен упрек към публиката (неразбран, впрочем, от същата тази публика).
Аз ценя такива ситуации, защото ти задават въпроси и ти дават рядката възможност сам да си дадеш нечаквани за самия теб отговори.
да, illa, аз също
провокативни са
Спектакълът с Касиел е супер. Аз съм Ели и се чувствам зле, като част от екипа на организаторите на този фест, защото тогава отсъствах-правих снимки за премиерата на Веско Димов „Смъртта и момичето“.И ако бях там може би нямаше да се стигне до това-със сигурност е имало нещо, което е подтикнало Касиел да говори по този начин. Наскоро самата аз си подадох оставката от друг театър, защото като режисьор защитих свой актьор и споделих впечатление за политиката на театъра. Всъщност е странно, но не е парадокс, когато бачкаш много за държавна институция, ако не си послушен, условията те принуждават да станеш послушен,алтернатива-да бягаш-и аз така, подадох молба за напускане-обаче сега се чувствам поне спокойна и ще мога да пиша, както и да попътувам…е, с кинтите ще сме не чак така ок-но както казва един мой персонаж, “ животът продължава, безкрайният купон…!“Така, че май промяната на обстоятелствата започва от нас самите нали?
Успех!!!И любов!!!
By the way , отдавна много отдавна Боги Златева ми беше подарила вашата поетичната книга с нейните малки човечета-понякога я препрочитам в автобуса…Поздравления
eli, всичко е такова, каквото е – рано или късно се поддаваме (или променяме) на едно (или друго)
а промяната не е лошо нещо
благодаря за добрите думи
сладки спомени за тази книжка и прекрасната Богдана!
успех и любов и от мен! 🙂
privet, bili mi pratila e-mail za kontakt-tvoi-da ti pratia 4ernova na novata si kniga-vtora za sega:)ako te interesuva-purvata se kazva6e „open“
leka 🙂
ще се радвам да ми пишеш и изпратиш
justine.toms в gmail.com 🙂
привет!
пратих ти Берлин – джем сешъна…плюс малко екстри като снимки от бъдещото ми пътуване и от последната ми работа в театъра-ще се радвам да пишеш как ти се вижда…и даже ми се струва,че един съвместен проект като четене можем да измислим в Младежки театър.
хубав ден! ели
Ели, ние с Катето сме замислили едни четения на поезия в Младежкия, ама не сме ги докарали до реалност, ще се радвам
мерси за изпратените неща
ще пиша скоро 🙂
da be kateto to4no dnes mi go kasa i me pita dali iskam da se vkliu4a:) ne e li sme6no:)moshe da stane poeti4no-prosai4no bossa nova chill aut damsko kafe-neee:)
leka hubava ve4er
:)))
privet, haide tia dni -po4ivnite da mi prati6 vupros4eta za knigata-6te sum freeeeeeeeeee-leka i uspe6na
eli
пиша, пиша, ей сега 🙂
Касиел е страхотна в това представление както и във всичко с което се захваща с вяра и смелост…обичам я…думите и преди една година са били основателни..ситуацията е абсолютно същата във всеки софииски т-р!