Говори с Нева

IMG_9568

Говори с Нева е подарък. От тези чудните, неочаквани, които идват тъкмо навреме, без да си знаел за тях и да си ги чакал.

Говори с Нева е като завръщане в своя дом. Леко разхвърлян, но свой, уютен, приемащ и пазещ.

Говори с Нева е като нежна прегръдка от стар приятел, с който не се се чували от цяла вечност. И без думи, в наситена тишина си споделяте света.

„умереният хаос е нашият хабитат“

„Мечтая си да живея в общество, в което е добре да си щастлив, както умееш, и е зле да забравяш, че си отговорен за щастието на всички останали.“

„Страховете се преодоляват и когато човек си преодолее някой и друг страх, си отваря време за любопитни открития.“

„Страхът хем пази лозето, хем изяжда душата.“

„модалният глагол „искам“ върви със своите събратя „мога“ и „трябва“ и е удивително как това трио действа като могъща координатна система далеч извън лингвистиката.“

Много моя книга.
Много приятелство в нея.
И много надежда.

Благодаря ти, Нева!

Вася, и на теб благодаря!

Ура за Онтоидея или Философско консултиране в условия на извънредна ситуация

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Фолософско консултиране – нещо, което за мнозина вероятно звучи забавно, смешно, абсурдно или непонятно, но нещо, в което лично аз вярвам. Както и в хората на снимката. Това са колегите-философи Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева, Камен Киров, Цветелина Калъчева и Цена Стоева. В условията на социална изолация, обърканост на всеки от нас поради обърканост в света тези прекрасни хора предлагат безплатни философски консултации и занимания Философия с деца.

Интервюто е с двама от тях – Даниел и Камен.

Разкажете как всеки от вас се захвана, свърза с философията?
Камен: С философията се „захванахме взаимно“ може би от по-рано, но академично – от 2009 г., когато все още бях студент в УНСС, но започнах да посещавам различни лекции в Софийския университет. Две години по-късно вече учех в СУ, воден от желанието да правя нещата и света около себе си по-добри, по-смислени и по-стойностни.
Даниел: В това да обичам философията ме посвети някогашната ми учителка по философия от гимназията, Мирела Костадинова. Благодарение на нея се ориентирах с какво искам да се занимавам и кандидатствах в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше преди 8 години. Като бакалавър се запознах отблизо с практическите и приложните начини за правене на философия. Специализацията „Философия с деца“ се провеждаше вече от много години, но през летния семестър на 2015 г. се състоя първият университетски курс в България по „Философско консултиране“ с водещ проф. Веселин Дафов. Помня, че за участниците в него това беше отваряне на един изцяло нов хоризонт, поглеждане по нов начин на това, което не просто учим, а както за някои от нас се оказа – на което сме се посветили. В последствие се присъединих към екипа на „ОнтоИдея“, което ми даде възможността да работя и да се развивам именно като философ. За нас теорията и практиката винаги е била тясно свързана – не просто да мислим за философията, а да бъдем и да създаваме ситуации, в които да философстваме, заедно с други. В този смисъл и академично в момента съм докторант, а темата на дисертацията ми е за разумността, която е способна и се грижи за това да консултира.

Какво е Философско консултиране и за кого може да е полезно?
Даниел: Представяме „Философското консултиране“ като услуга и то има достойнство именно в това – че сме открили и създали начин да влизаме в пазарни отношения и да предлагаме това, което знаем и можем като философи. То може да е както индивидуално или групово, така и консултиране на фирми и организации.

При философското консултиране човек получава професионална помощ за това как да се справи с конкретна ситуация, в която изпитва противоречие или затруднение да предприема действия, как да се отнесе към и да осмисли възможно най-разумно даден въпрос или проблем или как да се грижи за смисъла в живота си и да обмисля отношенията си с другите. Разбира се, човек и сам е способен да взема решения, да мисли и да действа, според ситуацията си. При философското консултиране обаче съветването е едновременно и мислене заедно, и грижа за човешката разумност върху дадена тема, която е както конкретна, така и отнесена към човешкия живот изобщо – че заедно с философа-консултант човек открива и създава начини за справяне с даден проблем, от които биха могли да се възползват и други. В този смисъл съветът не толкова се дава, колкото се изработва с грижа, подкрепа и пълно зачитане на личността.

По този начин философското консултиране може да е полезно както за хора, които искат да си изяснят философската страна на проблема, с който опитват да се справят, така и за тези, които искат да получат помощ в справянето с трудни ситуации, за които търсят нови решения.

Как се случва Философско консултиране в условия на извънредна ситуация?
Даниел: В сегашното положение в Българи и по света екипът ни взе решение да предостави безплатно и безвъзмездно услугите си онлайн. Готови сме да консултираме всеки нуждаещ се, независимо с какъв въпрос се обръща към нас. Предвид социалното положение, такива въпроси могат да бъдат свързани със зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия.

А заниманията по Философия с деца?
Камен: Образованието, като сфера, е част от пътя към едно по-добро бъдеще. Занимавах се с дейности в Университета, които считах за полезни за студентската общност, а „Философията с деца“ ме привлече именно с ценността за развиване на самостоятелно мислене. И именно развиването на мисленето, а не заучаването. Изследването, а не преподаването. Чуденето и търсенето. Това си е магия.
Даниел: В същото време се впуснахме и в провеждане на онлайн занятия по „Философия с деца“. По принцип работим на територията на гр. София, но в случая поканени са всички – малки и големи деца в предучилищна и училищна възраст (заедно с родителите им) – да мислят, изследват и споделят чудните за тях теми заедно с други деца. „Философия с деца“ е дейност, която „ОнтоИдея“ развива и предлага от над 10 години, а самият аз практикувам от 4-5. В занятията се стараем да създадем и да си грижим за една изследователска общност от деца, която подкрепяме по пътя на мисленето – в това сами да изработват и споделят смисъл и идеи, да мислим заедно върху това, което ги учудва най-много.

Засега онлайн занятията за мен не представляват по-трудно предизвикателство, отколкото провеждането им на живо. Откривам децата готови да предлагат и изследват теми в същото добро и любопитно настроение, въпреки извънредното положение. И ако при тях не си личи тревогата, то е защото наистина вярват, че възрастните ще се справят. Както сподели едно 6-годишно дете наскоро: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

Къде да ви открият хората, които проявят интерес?
Камен: Хората могат да ни открият на публично обявените координати – на сайта ни, страницата, имейла на ОнтоИдея. Аз лично съм в гр. Добрич и могат да ме открият в училище (или в момента – в Zoom и Hangouts), във Фейсбук или на имейла ми. Всеки от нас е ангажиран с една или друга (или няколко) от дейностите, които предлагаме в „ОнтоИдея“, и води занятия или провежда консултации и клубове на различни места.
Даниел: Всеки може да се свърже с нас, както и да открие повече информация, на нашите Фейсбук страници:
ОнтоИдея: https://www.facebook.com/OntoIdeaBG
Философия с деца: https://www.facebook.com/ChildrenWithPhilosophy

Пожеланието ви към всички, които ще прочетат това интервю?
Камен: Пожеланието ми към всеки е за нестихващо любопитство и движение – да не приемаме нищо за дадено и ясно, а да продължаваме да търсим, да се очароваме, да се изненадваме и да творим, да се обновяваме и обогатяваме постоянно!
Даниел: Пожелавам на всеки един човек по света да не губи надежда и да не спира да търси начини как да се справя с противоречията в живота си. Този, който прави ситуацията своя и се развива, може да се вглежда и допринася към това, което ни обединява, а не разделя.

Женски истории: менструация и неравноправие. Непал.

bl2

Историята, която споделям тук ми разказа Санджу. Тя е на 20 и е родена и живее в Катманду – 5 милионен град, столица на Непал. Основната част от хората в Непал са хиндуси. И на повечето жени и млади момичета в Непал се случва това.

Темата за женствеността, менструацията, бременност, женско здраве е тема табу в това общество. Дори майките рядко говорят за това с дъщерите си.

Санджу споделя, че когато жените са в менструация трябва да живеят в ъгъла или в обора, мястото за животните в къщата. Нямат право да излизат от дома си, да влизат в храмове, да поднасят храна. Тя няма с кого да говори за това. Бунтува се и редовно нарушава тези правила, с което си навлича гнева на роднини и родители, които й се карат и наказват.

Отскоро конституцията позволява на хората в Непал да променят, ако желаят, своята религия, но това е силно социално неприемливо и почти никой не го прави. Санджу също не може, макар да иска, да смени религията си.

Сексът преди брак е силно нежелан и социално неприемлив също.

Здравното образование липсва. Отскоро имат и използват дамски превръзки – все още са лукс.

bg5

Жените не се хранят заедно с мъжете, а по-скоро слугуват, изчакват мъжете да се нахранят и ядат сами след това. Те масово не работят – не ходят на работа, т.е. основно работят къщна работа, отглеждат децата. Животът им никак не е лесен.

bl3

Жените от снимите са от улиците на Катманду. Всички снимки са направени с позволение.

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Глобалните цели за устойчиво развитие. Да, да – касаят всеки от нас

WLL_bul

Това са официално приетите Глобални цели за устойчиво развитие. Да, вероятно повечето хора си мислят – какво ме засягат? нали това е работата на институциите? защо имам да се занимавам и аз?

Климатичните промени, защитата на биоразнообразието, мира, равенството – всички 17 теми касаят всеки от нас и всеки може да направи много (или поне малко) по всяка от темите. И следва да го направи. Сега.

Изумително е как продължаваме да изхвърляме кенчета и бутилки в общия боклук, вместо в специалните контейнери за рециклиране. Не говоря за хората без информация по темата или в малките населени места без разделно сметосъбиране. За останалите, които въпреки всичко все още не изхвърлят разделно и правят личния си отпечатък доста значим. (Планини от боклуци за рециклиране и митове, свързани с тях)

Ясно е, че климатичните проблеми преминават в климатична криза. Да, това касае големите компании, правителствата, но има и неща, които всеки от нас може (и е добре да) направи. Сега.

Любима тема за мен е и градското земеделие – може да се причисли към цели 2, 11, 12, 15 поне.

Подробно за целите – в Уикипедия.

С това продължавам серията публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Уки уки, Япония. Юлияна Антонова-Мурата

IMG-8893

Уки уки, Япония е едно очарователно пътешествие към далечна и сякаш за нас все така непозната и всяваща респект страна – Япония. Юлияна Антонова-Мурата с лекота ни разхожда из места, среща ни с хора и ни кара да почувстваме близост и топлота към тази далечна страна.

Радост от споделянето и наситено усещане за заедност блика от всяка страница на тази изпълнена с истории и снимки книга.

Книгата е прекрасно пътуване и е идеално четиво за мечтатели, откриватели, любопитни към чужди култури и места хора. Чудесна за уикенд-четиво, подарък или просто хубаво споделено време.

 

Всичките наши тела. Георги Господинов

ggospodinov

Влюбена съм в текстовете на Георги Господинов. И наистина вярвам, че е голям писател. Всичките наши тела – свръхкратки истории отново доказва това.

Едновременно много в стила на Георги Господинов, но и много нова и различна, лаконична, синтезирана мъдрост, която ме отнесе, завихри в емоции, разплака почти през страница, потопи ме дълбоко в мене си. Поетична. До болка откровена.

След всеки от разказите ми бе нужно време и въздух. И още време. И още въздух. Уж малка книжка, но Голяма. Уж свръхкратки истории, а донасят вечност.

Спасение и утеха ми даде тази книга.

И, както пише Марин Бодаков „Нито един фалшив тон …“.

Семейството е най-ценното – споделянето, разговорите, подкрепата

IMG_3310

Това на снимката са Рози, Габи, Албена, Емил и Силвия. Рози е на 8, а
сестра й Габи е на 14. Рози е втори клас. Габи е първа година в
техникума по фотография. Албена е асистент-учител, а Емил боядисва коли
в голяма автомонтьорска фирма. Живеят в София и ежедневието им е като на
всички нас – динамично. Момичетата ходят на уроци по български език, а в
събота и на плуване. Уикендите се срещат с приятели, понякога ходят на
Витоша. А Рози най-много обича ваканциите на морето с цялото семейство.

Питам ги – кое им е най-трудно в ежедневието, а те ми отговарят, че
живеят нормално, свикнали са сами да се борят с трудностите.

Албена и Емил се запознали в Пловдив. Тя е родом от там. Поканил я на
бал, харесали се и се взели преди 15 години.

Ще кажете – за какво е този пост? Чудесно и мило семейство, да. Но
такива има много – и е така, но и не е. Защото рядко виждаме семейство,
което толкова да се подкрепя, да е усмихнато, но и в същото време да е
толкова специално.

Какво е специалното ли? В това семейство единствена Рози може да чува.
Албена, Габи и Емил са напълно лишени от слух. Знаят и общуват основно
на жестомимичния език. И тук идва мястото на Силвия от снимката – тя е
наш преводач по време на срещата ни.

Рози, макар и най-малка, помага на всички. И на кака си, например
обяснява й какво казва инструкторът по плуване. И на майка си – ако
някой й звъни по телефона или когато гледат новини и няма жестов превод
или субтитри.

Габи е учила в масово училище. И продължава и в гимназията така. И
двамата родители са убедени, че това е много по-добре за детето им,
отколкото да е изолирано в специализирано училище за глухи. Тя се
чувства изцяло интегрирана и добре приета от съученици и учители.
Усмихва се свенливо, когато заговаряме за мечтите й. Рисува добре, обича
да чете, спортува, снима. Още не е избрала с какво ще се занимава като
порасне.

Животът на Емил и Албена е не лек, но заедно го изпълват със смисъл. В
ежедневието с децата помага много и майката на Емил. Например на
родителски срещи ходи само тя.

Технологиите са променили много живота на глухите. Защото са им дали нов
начин за активно общуване. Макар общността да не е сплотена, тези хора
намират начин да се интегрират и успяват да живеят достойно.

В края на срещата ни Габи ми казва, че за нея семейството е най-ценното
– споделянето, разговорите, подкрепата. Замислих се колко мъдрост има у
това дете и колко сила. И колко е хубаво да се случва това, въпреки
трудностите.

Ще продължа разказите си за тези прекрасни хора. Благодаря на Силвия за
превода.
Тази публикация е част от доброволческата ми подкрепа на кампанията на
Верея За повече здрави семейства – https://semeistvo.vereia.bg/

Най-яките подаръци

IMG_3340

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Онлайн поръчки и плащане с VISA са повече от удобни решения в случая. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

50 дни в синьо

IMG_5533

Лято 2017 за мен бе синьо. Всъщност изкарах 50 дена със синя коса. Това бе експеримент. Експериментален бунт. Израз на свободна воля. Измерване границите на обществото ни. И личните, разбира се.
Споделям накратко резулатите и наблюденията си.

Лични.
Забавлявах се. Харесах се така. Мисля, че и основна част от семейството и приятелите ме харесаха. Стоеше ми естествено тази синя коса и ме зареждаше.
Прагматично, особено за лятото, когато човек рядко спи у дома, а е често по хотели и други места леко постоянно бях в стрес да не боядисам възглавниците в синьо, но някак го прескочих това леко дискомфортно обстоятелство.
Честно – най-много ме радваха хората, които си общуваха с мен без коментари за косата ми, просто както винаги, като с обикновен човек. Благодарна съм им.

Обществени.
Като цяло хората, особено тези, с които имах повод да поговоря, да им се усмихна и общуваме, ме приемаха добре.
Нооо обрах и не малко подминавания с цъкане на език, враждебни коментари и подмятания. Постарах се да не им обръщам внимание много. Но разбрах, че на различните хора в България никак не им е леко. Че традиционно мислещите хора доминират, но и че (за пореден път се убедих) промяната е възможна и си пробива път, макар и бавно.

Продължението.
За момента, за спокойствие на заинтересованите и случайните минувачи по улицата – отново съм в конвенционалната гама за цвят на коса. Но не за дълго.
Ще има продължение този експеримент.
Едно, защото е забавно в личен план.
Две, защото има ефект върху другите – на едни дава кураж да видят, че може, на други – че е възможно, на трети – да опитат да приемат, на четвърти – да разширят границите си.

Благодарности.
Благодаря на Димитър Цонев (Star Nails Bulgaria) за консултацията за цвета и за боята, както и на смелия ми коафьор Васко, който подкрепи това мое начинание.
Благодаря за вниманието.