протестът в първо лице #дансwithme

IMG_7372

Тошка Иванова

45 дена протести, умориха ли се протестиращите? Виждаш ли светлина в тунела?
Физически – вероятно да. Като позиция и мнение – не. Хората не ходят всяка вечер пред Министерски съвет и Народно събрание, защото им се разхожда или няма какво друго да правят. Гражданската позиция няма как да се умори.
цялото интервю

Гео Калев

Опитаха се да квалифицират протестите, наричайки ги протест на работещата средна класа. Ти как би ги определил, кои хора излязоха на площадите?
Свободните хора, на площада излязоха хората, които в момента не са представени в парламента. Това са хората, които повече не искат да си затварят очите пред несправедливостта и не са съгласни с начина, по които политиците управляват България. Тези хора търсят справедливост, търсят морал и бъдеще за децата си.
цялото интервю

Георги Ямалиев

А сега на къде след близо 50 дена протести? Какви са възможните изходи?
Този въпрос е може би реторичен. Истината е, че няма връщане назад. След всичките тези дни на протести, в които всеки е вложил сили, енергия, лично време и емоции, е немислимо да се смята, че хората биха се отказали и прибрали, защото залогът е твърде голям. Този път не става въпрос за недоволство свързано с битови проблеми, като цената на тока, а за запазване на достойнството ни, на моралните ни ценности, за възможността да дадем на бъдещите поколения един по-различен старт, за да останат младите и образовани хора тук, за нормалното функциониране на държавата и нейните институции, за прозрачността в комуникацията и много други причини. Хората, които вече почти два месеца неотлъчно изпълват площадите и улиците, ясно осъзнават, че това е битка, която трябва да спечелим, защото, ако загубим или се откажем, ако позволим протеста да се дискредитира и опорочи, от тук нататък политическата върхушка няма да има и грам респект от гражданското общество, ще се въоръжи с още по-голяма наглост и политическа арогантност. Никой не си въобразява, че ще е лесно разбира се.
цялото интервю

Райчо Ангелов

В 7 милионна България, само на няколко хиляди ли им пука за бъдещето? Превърна ли се безхаберието в неделима част от характера на хората?
Абсолютно. Само че и няколко хиляди „събудени” е голяма крачка напред. Освен това… Когато повечето от нас заявяват, че са на протеста по морални причини, тъжното е, че на повечето хора това им звучи абстрактно и недостатъчно като причина.
цялото интервю

на снимката Ивайло Захариев и полицията, охраняваща Парламента, ден 48

#дансwithme

#оставка

а какво ще стане след оставката? #дансwithme

IMG_7072

много хора чувам да казват „добре, хайде, имате оставка, и после какво – избори, и после какво – пак същите“

на всички скептици, на всички неверници искам да пожелая поне малко вяра в доброто

а ето и отговорът на техния въпрос, идва от един от супер свежите хора, с които протестът ме запозна – Явор Никофоров:

  • помислете добре за кого ще гласувате на следващите избори!
  • подкрепете следващото правителство, дори да не е това, за което сте гласували!
  • ако следващото правителство е дори наполовина нагло като това – отново всички на площада, веднага!

#ДАНСwithme

#оставка

позитивен. това е силата на този протест. #ДАНСwithMe

IMG_7030

силата на този протест е позитивният му заряд. колкото и да искат да го клепат, да ни клепат – безсилни са пред силата на градивното и доброто. да, знам, звучи наивно. но е факт.

хората, вярващи в бъдещето на България срещу тези, които искат да я продадат до последно

хората, които искат честност и прозрачност в управлението срещу тези, които подменят закони, за да легализират мафията

и все пак

„Любовта и истината ще победят лъжите и омразата“ – може би мнозина си спомнят тази крилата фраза, казана отново от Вацлав Хавел на Вацлавске намести на 17 ноември 1989 година. И ако България нямаше шанса да има морален стожер на прехода като Хавел, днес едно цяло поколение застава на мястото на липсващите политически лидери и им припомня това. Струва ми се, затова протестите не излъчват лидери, пазят се от тях. Една колективна сила иска да ни припомни това, което сме забравили и изтрили от паметта си, което всъщност още не сме преживели – че можем заедно.

целият текст – в Дневник

Протестите са едни от последни демократичните средства за натиск, когато според нас гражданите, институциите не функционират нормално.

целият текст на Люба в блога й

И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.

целият текст на Едвин е тук

Отново ще цитирам Вивиан Рединг – където има истинска демокрация, няма олигархия, а където има олигархия, няма и няма как да има истинска демокрация. А протестите възпитават именно мислещи и свободни хора. И нещо повече – възпитават хора със самочувствието, че могат да променят света и да свалят крадливите и лакоми политици. Това вероятно дори Първанов е подценил като размер и ефект. А то е, което променя обществото.

целият текст на Григор е тук

Тези граждани знаят, че политическото не е равнозначно на партийното. Затова нямат нужда „да се регистрират като партия” – те имат силата (и вече го правят) да наложат на всички партии, сегашни и бъдещи, стандартите на елементарната почтеност и да върнат на политиката присъщото ѝ съдържание.

целият текст Най-ценното на протеста тук

снимката е от 45-тия ден на протеста

#дансwithme

упадък на морала до краен предел. оставка. #ДАНСwithme

IMG_6919

Аз съм учител. Имам голяма ваканция, малка заплата и практически безкрайно търпение.
Мога да протестирам вечно.
Но съм учител по Етика и право
Затова искам ОСТАВКА ВЕДНАГА!!!
‪#‎ДАНСwithme‬

Вивиан Рединг и Европа за #ДАНСwithme

IMG_6734

очаквах срещата с ЕК Вивиан Рединг във Военния клуб София с любопитство. знаех, че е част от мащабна нейна обиколка из доста държави в търсене на диалог с хората. знаех, че не идва специално, но исках да чуя нещо специално от нея. и го чух.

споделям съвсем накратко основните послания, който Вивиан Рединг отправи към нас:

  • спасението на България е във вашите ръце, не чакайте помощ отвън, ще се справите!
  • корупцията е враг на демокрацията
  • олигархията е обратното на демокрацията
  • знайте, че България е част от ЕС и следва да се управлява именно като страна от ЕС

IMG_6784

в залата беше задушно и напрегнато. имаше всякакви хора. имаше доста „доведени по списък“ лица. имаше и хора с жив интерес към срещата. Вивиан Рединг се държа като истински дипломат и политик от класа. диалогът беше сложен, на места доста затъваше в битова конкретика. но все пак се получи и съвсем не съм съгласна със заглавията, които масово се тиражираха на следващият ден, че срещата била провал.

IMG_6767

IMG_6766

друг изключителен акцент на срещата бяха двете речи на Президент Росен Плевнелиев. на фона на бруталната липса на комуникация между управници и народ Плевнелиев изпъква като истински европейски политик. спокойно, но с умерена доза емоционалност той отправи също своите важни пославния към нас:

  • диалог трябва да има и аз ще работя много в тази посока;
  • България заслужава демократично бъдеще!
  • ще успеем заедно!

лично искрено благодаря за позитивната среща и на ЕК Рединг и на Президента Плевнелиев. имахме нужда от тази морална подкрепа. продължаваме. заедно!

#ДАНСwithme

основните заблуди за протеста #ДАНСwithME

IMG_6292

кои са основните заблуди, които масово се тиражират от пропагандата по отношение на протеста, вкратце:

  • протестът е платен и организиран. грешка! възможно е да има малки групи платени провокатори, до 10 000 до 50 000 души на площада вече 42 вечери няма как да са платени! това е най-ценното на този протест – той е спонтанен и не поддържа никоя конкретна политическа сила, иска само едно – оставка и не е платен!
  • протестът няма да промени нищо. грешка! протестът вече промени България! и тя никога вече няма да е същата! показа, че хората не искат категорично повече мафията и олигархията да разпродават къс по къс бедната ни страна, че трябва прозрачност, честност в управлението.
  • че това са шепа хора. грешка! само в София всяка вечер цели 42 дена до тук излизат между 10 000 и 50 000 души, отделно имаме протести в страната, българите в чужбина! за справка контрапротестът събира едва 100-тина.
  • че само София протестира. грешка! градовете, които протестират са много! истината е, че има страх у хората, натрапван с десетилетия, зависимости за работа, заплата, невяра, че може нещо да се промени и въпреки това официални проучвания сочат между 70 и 85% подкрепа за протеста!
  • това са лумпени и безделници. грешка! в протеста участват изключително смислени хора от всички слоеве на обществото, от всички социални групи, хора с различни вкусове и интереси. голяма част от тях работят и полагат допълнителен труд за обществото поддържайки протеста!
  • няма основания да се протестира. грешка! тезата е на г-н Финансовия ни министър от предната вечер, който изпада в недоумение с какво е предизвикан гнева на хората. групост след глупост след глупост се случват в този Парламент – от Пеевски насам, та през бат’Сали, та до заробването гласувано на първо четене днес!

според мен това, което се случва в последните 42 дена в България е уникално! и по-силно от събитията 90-91-ва и дори от тези 97-ма. ти какво мислиш?

#оставка

#ДАНСwithME

всичко което искаме е #ОСТАВКА #ДАНСwithme

banner1всичко, което искаме, вече 39 дена е само едно:

ОСТАВКА

не искаме да работите. наработихте се достатъчно. достатъчно бели направихте. то не бе назначението на Пеевски, то не бе Бат’Сали, то не бе актуализация на бюджета. прескачане на закони, задкулисие, пълно игнориране на мнението на хората. достатъчно. всичко, което искаме е само едно:

ОСТАВКА

защо нямаш оправдание #ДАНСwithme

Защо нямаш оправдание

Здрасти. Ти си ми приятел и те уважавам. Работили сме заедно. Съученици сме. Или пък пием бира. Или ходим заедно на спорт, все тая. Ние сме приблизително на една и съща възраст и имаме приблизително една и съща история. И ти ме уважаваш, знам. И ти се опитваш да бачкаш честно в тая държава и се дразниш, че заплатата ти не е ок и градският транспорт не идва навреме. И на Плис…ка пияни таксиджии убиват хора, а по едно време един психар наръга майката на една приятелка 13 пъти и после не го затвориха в лудница, щото нямаше места.
Ти си ми приятел и те уважавам. И точно затова ми е гадно. Искрено гадно, някъде дълбоко в червата. Гадно ми е, че трябва да споря с теб. Гадно ми е, че стоиш срещу мене, поглеждаш ме с оня леко виновен поглед и ми казваш, че няма смисъл от протестите.

Следващите пак ще са същите, казваш.

Нека ти кажа и аз – не вярвам на следващите. И на предишните. На никои от тях не вярвам и аз, също като тебе. Но вярвам на себе си и на онея хора, които ме заобикалят на площада. Вярвам, че им е писнало също колкото на мен. Вярвам, че ще гласуват. И вярвам, че при следващите и по-следващите гафове те пак ще са навън. Докато онези се научат, че гафове не се допускат. И не спрат с гафовете. И това ще отнеме много време. Правим го за децата си, не за себе си. Правим го по принцип. За едно далечно утре, което няма дата. В календара го няма, разбираш ли? Не мога да ти кажа точно кога ще дойде, мога само да ти обещая да се боря за него.
Защото това е всичко, което мога да направя.

Протестът се превърна в парад, казваш.

Да, така стана. Така стана, защото ти си си у дома. Да, да, не гледай в тавана. За да успее този протест, той има нужда от развитие. Съвсем конкретно развитие при това – той има нужда от все повече хора, които да заливат улиците, за да нямат онези горе повече поводи да се правят, че не ни виждат.
И понеже това развитие не му се случва, протестът прибягва до единственото развитие, което сам, без ТВОЯТА помощ, може да си осигури – парадът. Дьолакроа, Берлинската стена, фенерите… знаеш ги нещата.
Защото това е всичко, което може да направи.

Зад правителството винаги ще стоят сенчести фигури, казваш.

Факт. Зад всички правителства по света стоят сенчести фигури. Всички политици на света крадат. Но крадат така, че да остава и за хората, за здравето, труда, културата, достойнството им. Крадат с уважение, братле.
И ние това искаме. Крещейки „оставка“.
Защото това е всичко, което можем да направим.

Нямате искания, казваш.
Вярно е. Вече нямаме исканиЯ, а исканЕ. И то е оставка. Защо така се получи ли? Защото всяко основателно искане, което имахме, беше отхвърлено от правителството. Помниш ли как искаме промяна в изборния кодекс? Е, Орешарката или Станишката, не помня точно кое от лицата на Янус, рече, че не можело така да викаме свършете там работата, пък после си ходете. И ако сме искали оставка, то щели сме да си караме със същия изборен кодекс. Така казаха. И ние приехме. Защото тебе те няма. И те могат да си позволят да казват, че София не е България, че сме 3000, че сме оядени, платени, ГЕРБ-ери, лумпени. И да карат социално слабите, болните, нещастните да се подписват в полза на правителството, докато назначават поредния СИК-аджия на важен пост.
Знаеш ли защо? Защото могат, братле. Ти им позволяваш. Казвам го всеки ден в лицето ти. В многото ти лица. И тогава те ме поглеждат с Оня поглед – малко виновния.

И знаеш ли какво още искам да ти кажа? Това е последният влак в България, братле, и той отива към пропаст.

И докато едни хора са се юрнали дружно да се опитват да дръпнат аварийната спирачка, ти седиш в купето и четеш вестник.

Ти си ми приятел и те уважавам. И точно затова ме е срам, братле, срам ме е до дъното на дъното на душата ми.

Лирично отклонение: оня ден си позволих да ида на морето за уикенда. Беше ми гузно, още ми е гузно. Но не в това е въпросът. На връщане минахме покрай поля, засети със слънчогледи. Беше привечер.
Слънчогледите гледаха в земята.

текст на Елица Мавродинова. специална благодарност за позволението да го публикувам!
та, човече – нямаш оправдание. идвай

#ДАНСwithme ден 35

за чиста и свята република #ДАНСwithme

14789_553447974718712_1609272162_n

думите на Васил Левски още са живи днес, когато честваме 176 години от рождението му. нека се вслушаме в тях:

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“

И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи?

И наистина, който постоянствува докрай – [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ.

[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата.

С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)

Сега е време да преварим това зло. Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко.

Защото вдигнем ли [веднъж] народните байраци, дотам е цялото приготовление.

Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.

Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо.

/източник/

#ДАНСwithme ден 35