протестът в първо лице #дансwithme

IMG_7372

Тошка Иванова

45 дена протести, умориха ли се протестиращите? Виждаш ли светлина в тунела?
Физически – вероятно да. Като позиция и мнение – не. Хората не ходят всяка вечер пред Министерски съвет и Народно събрание, защото им се разхожда или няма какво друго да правят. Гражданската позиция няма как да се умори.
цялото интервю

Гео Калев

Опитаха се да квалифицират протестите, наричайки ги протест на работещата средна класа. Ти как би ги определил, кои хора излязоха на площадите?
Свободните хора, на площада излязоха хората, които в момента не са представени в парламента. Това са хората, които повече не искат да си затварят очите пред несправедливостта и не са съгласни с начина, по които политиците управляват България. Тези хора търсят справедливост, търсят морал и бъдеще за децата си.
цялото интервю

Георги Ямалиев

А сега на къде след близо 50 дена протести? Какви са възможните изходи?
Този въпрос е може би реторичен. Истината е, че няма връщане назад. След всичките тези дни на протести, в които всеки е вложил сили, енергия, лично време и емоции, е немислимо да се смята, че хората биха се отказали и прибрали, защото залогът е твърде голям. Този път не става въпрос за недоволство свързано с битови проблеми, като цената на тока, а за запазване на достойнството ни, на моралните ни ценности, за възможността да дадем на бъдещите поколения един по-различен старт, за да останат младите и образовани хора тук, за нормалното функциониране на държавата и нейните институции, за прозрачността в комуникацията и много други причини. Хората, които вече почти два месеца неотлъчно изпълват площадите и улиците, ясно осъзнават, че това е битка, която трябва да спечелим, защото, ако загубим или се откажем, ако позволим протеста да се дискредитира и опорочи, от тук нататък политическата върхушка няма да има и грам респект от гражданското общество, ще се въоръжи с още по-голяма наглост и политическа арогантност. Никой не си въобразява, че ще е лесно разбира се.
цялото интервю

Райчо Ангелов

В 7 милионна България, само на няколко хиляди ли им пука за бъдещето? Превърна ли се безхаберието в неделима част от характера на хората?
Абсолютно. Само че и няколко хиляди „събудени” е голяма крачка напред. Освен това… Когато повечето от нас заявяват, че са на протеста по морални причини, тъжното е, че на повечето хора това им звучи абстрактно и недостатъчно като причина.
цялото интервю

на снимката Ивайло Захариев и полицията, охраняваща Парламента, ден 48

#дансwithme

#оставка