присещам се за три романа, които е доста подходящо да прочетеш тези дни, по време и около протеста, писани съвсем наскоро, много актуални

Господ слиза в Атина на Александър Секулов. Сашо беше на протеста и както каза „аз това съм го писал точно преди година“. нищо, че действието се развива в Атина, спокойно може да е в София. чете се бързо. зареджа.

Апарат на Васил Георгиев. в Апарат, роман, който излезе месеци преди изборите, Васко предвижда с голяма точност колко души ще гласуват за Зелените. октоподът е обхванал всичко, точно както в България днес. котката се казва Тодор Живков и въпреки опитите за усмивка поводите за размисъл са доста повече.

Възвишение на Милен Русков. освен, че е същинско бижу за родната литература в последните десетилетия Възвишение е роман, който ни показва къде сме днес. дано протестите не продължат дълго, но книгата изисква време. дай й го.

“Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!”

“Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …”

“Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.”

#ДАНСwithme