Съвременни български автори и книги, които препоръчвам

tr

Това е Троя в моята любима Книжарницата зад ъгъла – мястото, на което намирам повечето книги, които купувам и чета :)

Хващам се, че често познати ме питат за книги от български автори, които да им препоръчам. Из читателските групи виждам също този въпрос не рядко. Поне половината от четящите ми приятели май и те не са посягали много много към съвременна българска литература. А за мен е доста любопитно да откривам новите творби на любими съвременни автори. И тук ще опитам да събера на едно място книги на родни творци, които препоръчвам. Давам си сметка, че списъкът не покрива съвсем всичко от прочетеното, някои вероятно съм забравила без да искам, други може и да не съм чела, така че да не се сърди някой. Не са пласирани по никакъв начин – изброени са. Детските ще изнеса отделно в пост скоро.

Исторически – за соц-а

Това е период, който доста живо ме вълнува. И вероятно тук списъкът би бил дълъг, но извеждам няколко ключови (за мен) романа:

 

 

 

Романи за днес и бъдещето

  • Времеубежище – най-новият роман на Георги Господинов – всички са чували името на Георги Господинов, може би сте си купили Физика на тъгата – изключително хубаво четиво, което прославя автора си и ппоставя България достойно на европейската и световна литературна сцена, но каня и да ги прочетете – поне тези два романа на Господинов, а след това и другите му – четат се бавно, от тях боли, но са необходима глътка въздух в днешния ден, времеубежище са
  • Крайни мерки на Любомир Николов – изненадващ, различен, актуален
  • Яна Шарана 2.0 на Ваня Кирицова – ако се лутате из корпоративния свят, трудно ви е и искате да дишате – този роман е за вас, забавно сериозен
  • Мисия Туран, новият от 2021 роман на Алек Попов – също забавен, по неговия си омаен начин, както и доста актуален, покрай изборите ни и случващото се тук и сега в България, но ако не сте чели от този автор нищо, препоръчвам да започнете с Черна кутия – ниско прелитащи кучета (има ново издание с друга корица), но много харесвам и дори често цитирам едноименния разказ – Телесни плевели
  • Опашката, новият роман на Захари Карабашлиев – също право в 10-ката, сюрреалистичен, но и брутално реалистичен, но ако не сте чели още този автор препоръчвам да започнете с 18% сиво
  • Мир вам на Емилия Дворянова е магичен, много ме отнесе този роман

 

Исторически за Освобождението на България

 

От целия преглед из блога виждам за колко важни книги още не съм писала, но обещавам, че ще опитам да наваксам 🙂

 

Писах още за: Пет съвременни български писателки, чиито книги си заслужава да имате

три български романа, подходящи за четене по време на протест #ДАНСwithme

IMG_4493

присещам се за три романа, които е доста подходящо да прочетеш тези дни, по време и около протеста, писани съвсем наскоро, много актуални

Господ слиза в Атина на Александър Секулов. Сашо беше на протеста и както каза „аз това съм го писал точно преди година“. нищо, че действието се развива в Атина, спокойно може да е в София. чете се бързо. зареджа.

Апарат на Васил Георгиев. в Апарат, роман, който излезе месеци преди изборите, Васко предвижда с голяма точност колко души ще гласуват за Зелените. октоподът е обхванал всичко, точно както в България днес. котката се казва Тодор Живков и въпреки опитите за усмивка поводите за размисъл са доста повече.

Възвишение на Милен Русков. освен, че е същинско бижу за родната литература в последните десетилетия Възвишение е роман, който ни показва къде сме днес. дано протестите не продължат дълго, но книгата изисква време. дай й го.

“Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!”

“Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …”

“Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.”

#ДАНСwithme

голямото четене на блогърите започна!

няма да коментирам другото „4етене“ (вече писах за него тук още в началото му и си казах мнението), но ми харесва инициативата на Eneya и се включвам без покана

ще изброя някои книги, които харесвам и са оказали силно въздействие върху мен (предполагам най-вече в по-младежките ми години, тези всичките или почти всичките са четени около 20-те),  без да ги подреждам по степен или важност и като си оставям вратичка да допълня когато се присетя за още някоя

Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд и всичко от Оскар Уайлд

Майсторът и Маргарита на Булгаков и всичко на Булгаков

Любов по време на холера на Маркес и всичко на Маркес

Quo Vadis на Сенкевич

Махалото на Фуко на Умберто Еко и всичко от него

много харесвам и съм чела по няколко неща от Кафка, Камю, Хемингуей, Стайнбек, Фокнър, Капоти, Селинджър, Рей Бредбъри, Пастернак, Моъм, Мураками, Орхан Памук, Набоков, Кундера и изпускам сигурно още

не знам кой е най-великият или най-любимият роман, мисля, че има нещо не добре поставено още в самото питане, а освен това защо трябва да имаме любим роман, какво значи любим роман – онзи, с който сме изкарали 6 в 8-ми клас или който препрочитаме честичко, или от който сме извадили най-много цитати в тетрадката …, значи ли това, че имам любим роман, че съм учена, начетена, че обичам да чета или съм по-различна от останалите и ако не съм и нямам любим роман и не чета книги дали бих се трогнала ако разбера, че еди кой си роман е любим на теб или на хората по принцип?

любопитна съм за любимите книги / автори на Илла, на Дачи (после и за поезия ще питам и знам, че там ни съвпадат донякъде вкусовете), на Юнуз и който още поиска да се чувства поканен или е прилъстен от темата