малко политика и малко феминизъм

не разбирам политиката, още по-малко разбирам политиците и най-малко – българските такива
но ето, че малко политика и малко феминизъм се прокрадват и в този блог през този пост по повод речта на Мишел Обама преди няколко дена – невероятна е и ако бих могла да си позволя – препоръчвам я на нашите политици настоящи и бъдещи

започна с брат си, разказа за баща си, майка си, своите дъщери, съпруга си и през семейството си въвлече личните мечти в Американската мечта, преминавайки през равните права за всички – жени и хора в неравностойно положение и общочовешките ценности като уважение и любов

и гледайки с възторг усмихнатата и уверена Мишел Обама да говори 17 минути прочувствено и силно убедително в подкрепа на своя съпруг Барак Обама си мисля за жените на родните политици и по-скоро за липсата им
изслушах 17 минути реч на жената на кандидат-презитент на САЩ, а не съм чула повече от дума-две или по-скоро изобщо не съм чувала, а само съм виждала (в редки случаи) половинките на нашите политици. а вие?

цялата реч на Мишел Обама тук

Орхан Памук с нов роман – Музей на невинността

Орхан Памук и корицата на новата му книга Музей на невинността - турско изданиепреди два дни в Турция (на турски) е излязла новата книга на Орхан ПамукМузей на невинността
авторът казва за нея, че е любовна история между богат мъж и негова бедна роднина, действието се развива в наши дни
Памук е работил върху историята в последните 10 години

последното, което прочетох от Орхан Памук  след погълнатите с нарастващ ентусиазъм Истанбул, Сняг и Името ми е Червен бе Бялата крепост, но не писах за нея тогава, защото – признавам си – не разбрах тази книга, прочетох я с желание, но не успях да вляза в нея, може би ми се стори много мъжка или не ми беше дошло време за нея и следва да я препрочета някога

очаквам Музей на невинността с нетърпение.

отслабването …

отслабването е вечна тема. ужасно досадно – почти не минава женски разговор без да се вмъкне я на пръсти я с големия ботуш директно – „Колко си отслабнала!“, „Лелеее, как отслабна толкова?!“, „Ох, не мога да отслабна, какво ли не опитах …“, „От утре съм на диета“, „Едвам свалих тези две кила!“, „Няма да ям нищо, трябва да сваля …“ и се в този стил

много добър материал на Калина Петкова в bb-team днес  за женското тяло и медиите

Капоти и неговата музика за хамелеони

корицата на книгата Музика за хамелеони на Труман Капоти

Музика за хамелеони“ на Труман Капоти има ново издание на български език, този път в пълния си текст, без съкратените в предното издание (1984-та) части, в които се говори за хомосексуални ищения или наркотици
с голямо любопитство захванах книгата, около 15 години след прочита на първото издание и съм искрено съблазнена отново от екстравагантния Капоти
„Хладнокръвно“, „Закуска в Тифани“ са истински съкровища за обичащите да четат, но все пак по мой вкус някои от текстовете, събрани в „Музика за хамелеони“ заемат първенство – може би заради откровеността на текстовете и силното лично присъствие на Капоти, осезаемо, но ненатрапчиво
земни и неземни, на моменти до сюрреалистични, въпреки документалния стил – такива са разказите му. трябва да се преживеят тези текстове.

„Не сполучих в много от областите, в които се наврях, но истината е, че от неуспеха се учи много повече, отколкото от успеха.“

„Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений. Разбира се, бих могъл са бъда всички тези съмнителни неща и пак да съм светец. Обаче нееее, сър, светец не съм.“

нещата, с които не се справих до 37

me, myself and Justine

по-преди мислех да напиша в този пост за мечтите ми, които никога няма да сбъдна, но реших, че „никога“ е твърде силна дума и никога не се знае и човек никога не бива да казва никога, затова го преформулирах
и така, човек прави равносметки два пъти в годината – по Нова година и на рождения си ден, ето моято от днес:
– не се научих добре, а после забравих въобще арменската азбука и да пиша на арменски, а бих искала да мога.
– доставяше ми удоволствие, след години пред нотите и пианото, но след като оставих 100 годишния инструмент със седефени клавиши в дома на мама спрях да свиря и днес почти не мога, а много бих искала да мога.
– класика в бранша – да отслабна.
– започнах испански и немски, но ги изоставих, а в списъка ми чака и турски. някога. може би.
– огромен списък с книги, тук леко излъгах – нямам списък но хипотетично има хиляди заглавия, които още не съм, а бих искала някога да прочета.
да предположим, че списък от пет е ОК. ОК? ОК.

екопътека Еменски Каньон

екопътеката Еменски Каньон, както става ясно от името се намира близо до село Емен, на 20-тина километра от Павликени
може да се започне от две места – от село Емен или от края на язовир Негованка
ако се тръгне от село Емен малко след края на селото започва пътеката и след 7-8 минути се стига до Еменската пещера – всъщност без подготовка се вижда само входа й
в нея живеят прилепи и мирише доста силно
Еменската пещера е имала нещастието по времето на социализма да бъде използвана за какво ли не – от място за зреене на сирене до военна база и с това е пострадала с циментови настилки и други „соц-артефакти“ нарушаващи хармонията, ваяна от природата с хилядолетия. въпреки това е красиво

входът на Еменската пещера

след пещерата се изкачва каньона и пътеката продължава в горната му част – откриват се прекрасни гледки – тук се вижда каньонът, долу – пресъхналото дъно на река Негованка и в дъното – село Емен

Еменски каньон

пътеката е на места доста тясна, на места приятно сенчеста в жаркия ден и скоро отвежда до по-екстремната си част – тази с мостовете, които кръстосват на два пъти каньона – дървени и обримчващи скалите леко като в картина на Ешер. мнозина се отказват да минат по тях, но за престрашилите се удоволствието е голямо, въпреки застрашителното прискръцване на дъските и наслаганите от анимационните филми сцени с късащ се на две мост и главен герой политащ вероломно надолу

мостовете на Еменския каньон

още мостове над река Негованка

ето и водопада, погледнат отгоре

водопада на река Негованка

пътеката продължава към язовир Негованка (от него и от водопада, погледнати отдолу снимки има в предния пост)
екопътеката е приятна разходка за около час-два-три

Емен, Еменски каньон, Негованка август 08

Емен е много малко селце, скътано в Предбалкана, близо до Павликени – има си сайт-блог (дори с реклами от Google!)

открихме го през Google Earth докато гледахме снимките в Panoramio и решихме да нанаминем, а ето че ще останем за няколко дена – мястото е приказно
в селцето освен шепата баби и дядовци има два комплекса вили за гости, направени много приятно
мястото има две основни предимства – има безжичен Интернет (ура-ура!) и Мтел няма покритие (!)

река Негованка минава от тук, а картината се допълва от прекрасния каньон, който се е образувал, както и Еменският водопад и малкият язовир Негованка (пътят до него не е маркиран в Google Maps) – има еко-пътека, която прави приятна разходка наоколо

това е язовирът, в дъното се вижда каньонът

язовир Негованка - мостът

язовир Негованка

щъркел в полет

това е водопадът, който за жалост в края на август е пресъхнал – пътеката до него от към язовира е прекъсната от свлачища в един немалък участък, но все пак е достижим – много е красиво
младеж, който в детството си идвал често тук каза, че преди са скачали по водопада и се къпели, но днес водата е доста тъмна и малко, леко мирише на сяра

Еменския водопад, пресъхнал в края на август

Еменският каньон е наистина великолепен – това е долната му част над язовир Негованка

скалите на еменския каньон и част от язовир Негованка

Павликени август 08

Павликени винаги ми е звучало като много симпатично име (особено след онази реклама) и бях истински любопитна да посетя града за първи път днес

Павликени има свой сайт – тук,  население малко над 28 000 души и се намира северно от Велико Търново
на влизане в града гордо стои табела „Селище с образцова организация на движението“!

градчето е спретнато и чисто, приятно оживено, като цяло спокойно, просторно, има няколко банки и поне четири банкомата

основната сграда е читалището, разположено на голям площад, с паментик антифашистки, а срещу тях – стария соц хотел и под него сладкарницата, в която сегашните баби и дядовци преди 40 години са си правили срещи предполагам на боза с толумбичка, за жалост сега стои само надписа, но пък е все още много красив

старата сладкарница

сградата на „Народно читалище“ прилича на мавзолей

Народно Читалище

паметникът е достолепен, може би леко бутафорен, навява за отдавна отминали времена, в които хората трябваше да се чувстват малки, незначителни на фона на могъщата съветска армия – освободителка

паметника

ето късче улично изкуство от Павликени, зографисано на една от наредените празни сергии в центъра

Цецо - рисунка на сергия

а тази къща преди може би 80 години е била истинска гордост за своите стопани, представям си радостт, с която са я съградили и живяли в нея поколения хора, а днес навява тъга

стара, но красива къща в центъра на Павликени

черноморие август 08

лястовички на Иракли

няколко щриха за морето ни, не много красиви:

. оси – след наблюдението, усетено остро и с ужилване, че Иракли е в оси обиколката из черноморието показа, че оси, макар и в далеч по-скромни количества не липсват на никой плаж, дори и реномираните
. много народ – дори на по-спокойните преди места като Иракли, Карадере, Камчия – навсякъде хора и то много, на официалните плажове направо гъмжи от народ
. мръсни плажове – фасове, остатъци от плодове, опаковки от сладолед, празни кутии от цигари, шишета са сред най-„невинните“ неща, които човек заварва на плажа – важи за почти всички плажове
. мръсна вода – това е ясно
. чалга музика – без коментар
. не добро обслужване – хм, мъка
. не добра храна – преди се славехме с добрата си храна, а сега почти навсякъде се предлага почти едно и също и като вид и като качество

плажът на Иракли

на фона на всичко това Варна ми се видя доста по-приветлив град – по-чиста от преди, с традиционно усмихнати и добре облечени хора, много млади хора
силно ме влечатлиха четири игрища в Аспарухово, нови, хубави, две за футбол, едно за баскет и едно за волейбол – бяха пълни и следобеда и късно вечерта, когато освен това бяха много добре осветени – истинско браво за това!
Аспаруховият мост и като цяло улиците на Варна също са добре осветени и приятни за разходка и по нощите
Варна (за разлика от София !!!) води с много точки напред и по наличието на доста добър и добре организиран детски кът в Морската градина, който съществува вече няколко години, но вече е наистина добре развит и поддържан

на снимките – Иракли – летящи наоколо хиляди лястовички компенсираха частично изживяванията с осите; и плажа в северната му част, в южната, където са разпънати палатките и по изказването на местен младеж „където се събира цялата сган на България“ (!) е доста по-населено