„Музика за хамелеони“ на Труман Капоти има ново издание на български език, този път в пълния си текст, без съкратените в предното издание (1984-та) части, в които се говори за хомосексуални ищения или наркотици
с голямо любопитство захванах книгата, около 15 години след прочита на първото издание и съм искрено съблазнена отново от екстравагантния Капоти
„Хладнокръвно“, „Закуска в Тифани“ са истински съкровища за обичащите да четат, но все пак по мой вкус някои от текстовете, събрани в „Музика за хамелеони“ заемат първенство – може би заради откровеността на текстовете и силното лично присъствие на Капоти, осезаемо, но ненатрапчиво
земни и неземни, на моменти до сюрреалистични, въпреки документалния стил – такива са разказите му. трябва да се преживеят тези текстове.
„Не сполучих в много от областите, в които се наврях, но истината е, че от неуспеха се учи много повече, отколкото от успеха.“
„Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений. Разбира се, бих могъл са бъда всички тези съмнителни неща и пак да съм светец. Обаче нееее, сър, светец не съм.“