Капоти и неговата музика за хамелеони

корицата на книгата Музика за хамелеони на Труман Капоти

Музика за хамелеони“ на Труман Капоти има ново издание на български език, този път в пълния си текст, без съкратените в предното издание (1984-та) части, в които се говори за хомосексуални ищения или наркотици
с голямо любопитство захванах книгата, около 15 години след прочита на първото издание и съм искрено съблазнена отново от екстравагантния Капоти
„Хладнокръвно“, „Закуска в Тифани“ са истински съкровища за обичащите да четат, но все пак по мой вкус някои от текстовете, събрани в „Музика за хамелеони“ заемат първенство – може би заради откровеността на текстовете и силното лично присъствие на Капоти, осезаемо, но ненатрапчиво
земни и неземни, на моменти до сюрреалистични, въпреки документалния стил – такива са разказите му. трябва да се преживеят тези текстове.

„Не сполучих в много от областите, в които се наврях, но истината е, че от неуспеха се учи много повече, отколкото от успеха.“

„Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений. Разбира се, бих могъл са бъда всички тези съмнителни неща и пак да съм светец. Обаче нееее, сър, светец не съм.“

нещата, с които не се справих до 37

me, myself and Justine

по-преди мислех да напиша в този пост за мечтите ми, които никога няма да сбъдна, но реших, че „никога“ е твърде силна дума и никога не се знае и човек никога не бива да казва никога, затова го преформулирах
и така, човек прави равносметки два пъти в годината – по Нова година и на рождения си ден, ето моято от днес:
– не се научих добре, а после забравих въобще арменската азбука и да пиша на арменски, а бих искала да мога.
– доставяше ми удоволствие, след години пред нотите и пианото, но след като оставих 100 годишния инструмент със седефени клавиши в дома на мама спрях да свиря и днес почти не мога, а много бих искала да мога.
– класика в бранша – да отслабна.
– започнах испански и немски, но ги изоставих, а в списъка ми чака и турски. някога. може би.
– огромен списък с книги, тук леко излъгах – нямам списък но хипотетично има хиляди заглавия, които още не съм, а бих искала някога да прочета.
да предположим, че списък от пет е ОК. ОК? ОК.

екопътека Еменски Каньон

екопътеката Еменски Каньон, както става ясно от името се намира близо до село Емен, на 20-тина километра от Павликени
може да се започне от две места – от село Емен или от края на язовир Негованка
ако се тръгне от село Емен малко след края на селото започва пътеката и след 7-8 минути се стига до Еменската пещера – всъщност без подготовка се вижда само входа й
в нея живеят прилепи и мирише доста силно
Еменската пещера е имала нещастието по времето на социализма да бъде използвана за какво ли не – от място за зреене на сирене до военна база и с това е пострадала с циментови настилки и други „соц-артефакти“ нарушаващи хармонията, ваяна от природата с хилядолетия. въпреки това е красиво

входът на Еменската пещера

след пещерата се изкачва каньона и пътеката продължава в горната му част – откриват се прекрасни гледки – тук се вижда каньонът, долу – пресъхналото дъно на река Негованка и в дъното – село Емен

Еменски каньон

пътеката е на места доста тясна, на места приятно сенчеста в жаркия ден и скоро отвежда до по-екстремната си част – тази с мостовете, които кръстосват на два пъти каньона – дървени и обримчващи скалите леко като в картина на Ешер. мнозина се отказват да минат по тях, но за престрашилите се удоволствието е голямо, въпреки застрашителното прискръцване на дъските и наслаганите от анимационните филми сцени с късащ се на две мост и главен герой политащ вероломно надолу

мостовете на Еменския каньон

още мостове над река Негованка

ето и водопада, погледнат отгоре

водопада на река Негованка

пътеката продължава към язовир Негованка (от него и от водопада, погледнати отдолу снимки има в предния пост)
екопътеката е приятна разходка за около час-два-три