нещата, с които не се справих до 37

me, myself and Justine

по-преди мислех да напиша в този пост за мечтите ми, които никога няма да сбъдна, но реших, че „никога“ е твърде силна дума и никога не се знае и човек никога не бива да казва никога, затова го преформулирах
и така, човек прави равносметки два пъти в годината – по Нова година и на рождения си ден, ето моято от днес:
– не се научих добре, а после забравих въобще арменската азбука и да пиша на арменски, а бих искала да мога.
– доставяше ми удоволствие, след години пред нотите и пианото, но след като оставих 100 годишния инструмент със седефени клавиши в дома на мама спрях да свиря и днес почти не мога, а много бих искала да мога.
– класика в бранша – да отслабна.
– започнах испански и немски, но ги изоставих, а в списъка ми чака и турски. някога. може би.
– огромен списък с книги, тук леко излъгах – нямам списък но хипотетично има хиляди заглавия, които още не съм, а бих искала някога да прочета.
да предположим, че списък от пет е ОК. ОК? ОК.

8 thoughts on “нещата, с които не се справих до 37

  1. Жустин, честито, честито.
    Не се шашкай, пропуснатото можеш да наваксаш до 38
    Иначе честито и да си жива и здрава 😉

  2. Поздрави и от нас с Ани, и нали знаеш, че не е нужно човек да си поставя граници за мечтите. 🙂

    важното е да не ги забравя и да си ги преследва!

  3. Честито и от мен (на патерици)! Да си жива и здрава!
    Едно време съучениците ми арменци, турци, гърци оставаха 1-2 пъти седмично след часовете да изучават майчиния си език. После май отмениха тази практика, жалко. Дай боже, децата ти да имат тази възможност.
    Честит рожден ден!

  4. Наздраве !http://www.youtube.com/watch?v=_Gq4wixIa-8
    В последните четиридесет и седем дни, когато се наложи да пренеса теглото си по 50, се чувствах ужасно добре че имам подложки тук-таме.
    Иначе как се местят 25 кашона книги (в събота библиотеката почва разпродажба, смятам да ги удвоя)?! Не мога да кажа още на какъв език ще са, щото езиците са адски разтеглива категория..всеки си има точното време кога да врезе в живота на човек.
    Предлагам да рефлектираш на 90 дни.
    Така имплементейшън ще следи не само разместването в приоритетите ти, но и скоростта на околното върху промяната вътре.

    с нетърпение чакам да видя още снимки и репортажи от непознатата бг

  5. Не се притеснявайте чак толкова. Първата ми книга излезе, когато бях на…39 години. Оттогава досега написах и публикувах още 16 книги.

    На всичко отгоре реших на зряла възраст да си създам една нова кариера. Зарязах всичко и се заех с Интернет бизнес. Оказа се, че никога не съм печелил така добре.

    Бих могъл да продължа, но това е излишно. Животът е много дълъг и ако човек планира дните, седмиците, месеците и годините, той може да постигне невероятни неща.

    ЧРД!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *