хората правят секс 350 часа годишно, а търсят къде да паркират 450 часа годишно. яко.
презентацията е отлежала, но стойностна. Любо Ноков за зелените идеи в маркетинга. 20-тина минути е. препоръчвам.
хората правят секс 350 часа годишно, а търсят къде да паркират 450 часа годишно. яко.
презентацията е отлежала, но стойностна. Любо Ноков за зелените идеи в маркетинга. 20-тина минути е. препоръчвам.
в учебника на сина ми (4-ти клас) има следната задача: в еди кой си град живели еди колко си българи, еди колко си по-малко от тях – турци и еди колко си по-малко роми.
а на последното преброяване един от изброилите се самоопредели като джедай.
ако не се лъжа, годината, в която живеем е 2011-та. затормозените ни мозъци не могат да го възприемат, но за децата ни няма да има значение къде са родени, къде живеят, къде почиват и къде ще се пенсионират. те ще са жители на планетата, защото няма да имат граници. граници имаме ние. в главите си. далеч по-високи и по-големи от Берлинската стена, която апропо падна преди има-няма 20 и малко години.
от друга страна вярвам, че в тази държава живеят и нормални хора. познавам много такива. другите – мразещите, викащите, палещите – са по-малко. наистина. но са по-шумни. затова и се чуват повече. скоро ще им прегракнат гърлата да викат. а после дано и малко мозък им влезе в главата. и малко любов. защото, както много пъти съм писала – тъжно ми е за тези хора, вероятно зверски им липсва майчината ласка в детството.
„Anger, fear, aggression. The dark side are they. Once you start down the dark path, forever will it dominate your destiny.“
прочетох много смислени постове по темата: Tочица, Светла, Павлина, Лидия, Енея. благодаря на авторите им!
отново по темата за беднотията и работата, за предприемачеството, гордостта и това, че все друг ни е длъжен тази седмица кака Сийка – Петър Стойков написа силен пост в блога си
много хора са склонни да тънат в мизерия и оплаквания, да обвиняват ББ, Държавата, другите за всичко, вместо да захванат нещата в ръцете си и честно и с труд да изкарат достойни пари
„Спестяване, работа, образование са трите колони, на които се крепи прогреса.“ леко ги преподреждам – нека започнем с образованието, не измислено, а истинско, не учителите виновни, а всички ние и да оправим нещата. продължаваме с работата – яко, много, с мисъл. ако остане – съгласна съм и за спестяването. но то е наистина на трето място
писах още: работа и предприемачество, има ли шанс за промяна в масовото образование
едно от най-тъжните неща, които ми се случват ежедневно е да получавам телефонни обаждания, мейли, съобщения от близки и далечни познати, приятели, роднини, които ме питат за работа. в последните 2-3 години получавам средно дневно по около пет до десет подобни. това направо ме смазва. cv-тата са на хора знаещи и можещи, учили, с езици, с компетенции, често с богат опит. и без работа.а аз не мога да помогна на всички. за жалост.
ако предприемаческият дух не бе смазан у поне част от тези хора, ако имаха достатъчно увереност и поне малко късмет – можеха да започнат нещо свое, да опитат да стартират, да рискуват, евентуално да спечелят.
ако има повече предприемачи ще има и повече работни места, ще има повече хора със заплата, а не безработни, повече хора, плащащи данъци и т.н. по веригата и в крайна сметка – повече щастливи хора.
предприемачеството у нас е смазано по едни причини. исторически. факт, че на Запад от нас също се оплакват от затихване на нови предприемачески инициативи в последните години. щастливите млади едвам искат да учат, трудно поемат рискове, търсят бърза слава и пари и лесно живеят със социални помощи. в САЩ също оплакват златните години на предприемачеството, последните от които са останали вече в миналото, когато Силиконовата долина беше такава, каквато вече не е – пълна с млади ентусиасти, готови да започнат в гараж, още на 16-18-20, да чукат по вратите на инвеститорите не само с добра идея, а почти цялостна разработка. днес всеки иска да си мине времето в университета непокътнато, за купона, а чак след това да започне и то с лъскав офис и стриктно написан бизнес план, придружен от голяма сума от бизнес ангел. предприемаческият дух е на изчезване. навсякъде.
днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:
лятото отмина и с това дойде денят да сложим финала на Забавното лятно четене. целта ни беше да измерим реално колко четат децата. и да докажем, че противно на всички мнения българските деца четат.
около 2200 деца попълваха редовно своя онлайн дневник цяло лято, след всяка прочетена книга и днес стана ясно кои са се справили с четенето най-добре. деца от 143 населени места, а попълниха свои читателски дневници дори българчета, живеещи в Англия, Испания, Германия и САЩ
с гордост споделям, че най-четящото училище е Увекинд, София, след него и СОУ Патриарх Евтимий гр. Пловдив и СОУ Найден Геров гр. Варна, както и училища от Благоевград, Казанлък, Бургас, Русе и Елена
най-четящото дете е 11-годишната Микаела Димитрова от Варна, която получи електронен четец от Biblio.bg, сладвана от деца от Пловдив, Севлиево, Карнобат и София
най-четената книга за това лято е Пипи Дългото чорапче, следвана от Мечо Пух, Алиса и Патиланско царство
„Четенето е по-лесно от писането. Но продължавам и да чета, и да пиша и съм щастлива, че получавам толкова похвали от Вас, деца“ Юлия Спиридонова – Юлка, вероятно най-популярната съвременна българска детска писателка
„Вярвам, че четящите деца ще станат четящи хора за цял живот и това е моята цел като преподавател“ Аглика Дамаскова, учител по български език и литература в Увекинд
лично следва да изкажа някои благодарности – на Спаска, Ирина и всички от Детски отдел на Столична библиотека, едни тихи, работливи и отдадени на децата и книгите хора, чийто труд често остава много скрит – радвам се, че си партнирахме в този проект. благодарност на Марин Бодаков, Юлка, Аглика, Калин Каменов за подкрепата. благодарност на всички деца, които четат и харесват четенето и Az-deteto.bg 🙂 на Светла, която както винаги беше неотлъчно до мен и изнесе голяма част от работата, която трябваше да се свърши, на всички колеги, които също се включиха в работа по проекта
срещнахме много деца в София, Варна, Пловдив, Севлиево и Габрово – четящи, любопитни, готини, усмихнати, освободени. срещнахме автори за деца в различните градове – хора, които продължават да пишат за деца, дори и да не са много популярни и без да търсят слава. срещнахме много хора в библиотеките – не загубили надежда, неуморни, но и малко тъжни
дарихме на библиотеките, училища и деца, благодарение на лични дарения и такива от издателствата, общо над 200 книги. можеше да е повече. не пречи и сега, ако имаш излишни, повтарящи се, прочетени вече книги да ги дариш на близката библиотека
забавното четене продължава. дневник всяко дете е поканено да попълва след всяка прочетена книга. защото за четенето няма сезони.
снимките са от Забавното лятно четене в Севлиево и Габрово. още снимки от днес пред Народния – тук в Az-deteto.bg
писах още за потенциала на библиотеките, книгите и библиотеките
роди ме майко с късмет, пък ме хвърли на смет
малкият Исус е само на около месец, а е вече с две сериозни операции, успешни, останали в миналото. родил се с малформации – спина бифида, шесто дете на майка ромка от Врачанско, която го оставила в родилното. но пък лекарите около него, като рекли, че ще живее това бебе – чудеса направили, докарали го в детска неврохирургия в Пирогов. и лекарите от Пирогов приели Исус като свое дете, оперирали го, след това и медицински сестри и санитарки – всички поели грижата за малкото бебе като за свое – коя му купила дрешки, коя – памперси. депутат дал пари за скъпа клапа, нужна за операцията на главичката.
малкият Исус – разкошно бебе. малко, но преживяло толкова. захвърлено от майка си, но отгледано през първия си месец с много любов от чуждите хора в болницата.
е, вчера дойдоха и го откараха обратно, вече здрав, в болницата във Враца. ще постои там, пък после ще ходи в дом. и дано има все същия късмет нататък.
и дано майка му, като не го иска, поне да се подпише, че се отказва от него, че да има шанс красивото ококорено бебе Исус да бъде осиновено и расте в семейство. защото всеки има нужда от семейство. всеки.
–
писах и за друг Исус, изоставен от родителите си в дома в Долна Баня и тук пак за него, за по-малко деца в домовете, и за филма „Целувка за лека нощ“
на родителската среща преди началото на учебната година опитах да повдигна темата и да прокарам предложение някъде, в даден момент в не много далечното бъдеще нашият клас (4-ти) да опитаме повече с е-книги и учебници. е, не се справих добре, идеята бе възприета като досадна (уф, още разходи), натрапчива (стига с тези компютри!), екстравагантна (е-какво?!). всички това от родителите повече, отколкото от учителите. явно още ни е мнооого рано за е-учебници.
радостно бе, че учителите знаеха, че западните учебници ги има всички и за киндъл. докато, разбира се, родните учебници дори в читанка.инфо ги няма, камо ли легално. мда, мнооого ни е рано за е-учебници.
защо харесвам Роалд Дал ли?
едно че историите му са необикновени, увлекателни, забавни, винаги с някой странник-добряга, който я подменя костенурки, я събира сънища в буркани
но второ, по-важно – харесвам, ценя и уважавам Роалд Дал, защото кара детето ми да взима книга след книга, ей така, с лекота, да се гмурва из думите и страниците и да иска още и още
това е цяло чудо. благодарна съм, че го има!
днес привечер (17-19 ч) в Хеликон (до НДК) – празник на Роалд Дал – заповядайте
писах още: Благодаря ти, Хари Потър, детските недетски книги
библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка.
библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса
– място, на което могат да се случват безброй много неща – от четения, концерти, до открити уроци, изложби, детски празници;
– хора, които познават книгите, обичат ги, могат да се грижат за тях и да помагат на другите, в частност децата, също да заобичат книгите; хора добронамерени, работливи, отворени за нови неща и съвместни проекти, хора, чийто труд и съществуване е забравено, непризнати, но въпреки това не отчаяли се.
към инициативата Забавното лятно четене на Az-deteto.bg и Детски отдел на Градската библиотека в София поканихме всеки да дари книга на библиотеките. една книга, на цената на едно кино, например, която в библиотеката живее не един прочит, а много. и с това в библиотеката е по-ценна. за жалост поне в София Детски отдел е получил едва около 20-25 книги дарение това лято. хей, толкова ли са стиснати хората, живеещи в София? дали не им пука? дали пък не знаят къде е библиотеката? мисля си аз. и се надявам нещо да се промени.
хората от библиотеките не мислят, че децата днес не четат. но са разочаровани, че учителите често пропускат да заведат дори и само един път в годината учениците в библиотеката. и искат да имат най-новите заглавия, не само в една бройка, за да привличат с това още и още читатели. покрай проекта Глобални библиотеки всички библиотеки са модернизирани с по няколко компютъра, свързани с Интернет, което допълнително привлича децата. сега остава да се модернизира и начина на класифициране и подредане на книгите, на достъп до електронна информация отвъд игрите. но и това ще стане. има желание.
макар и позабравени, библиотеките не са потънали в прах.
писах още: за книгите и библиотеките и призраци в библиотеката