масовото образование – от детската градина до университетите
у нас, и по света (без Азия)
има нужда от тотална реформа, преосмисляне, реконструкция, моделиране наново
в Ню Йорк едва 50% от учениците завършват училище
при нас все още този процент е малък (официални данни няма, може би е … под 5?)
но това не значи нищо, твърде вероятно има завършили училище хора без способност да напишат нещо повече от името си
в България около 100 семейства избрали да не дават децата си на училище, а да ги възпитават и обучават сами.
може и да са повече. но това е спасяване поединично
защо промянята ще е трудна?
– защото преподавателите (в голямата си част), създаващи учители все още твърдо вярват в класическите норми на образователния процес,
– защото учителите (в голямата си част) са смазани – от вулгарното отношение на държавата, техен работодател, учители, ученици,
– защото родителите (в голямата си част) са доверили възпитание и образование на другите, не взимат отговорност, но са готови да набедят държавата или учителите, че не се справят със задачите си …
– защото за качествено образование – от детската градина до университета се изискват не само пари, но и хора, които са станали учители по призвание, а не защото не са успели да станат нещо друго …
не само тук, на много места по света е така. има ли шанс за промяна?
Follow
Трябва да има, Жюс, трябва да има…
Учителите наистина са смазани. Едва ли скоро ще има достатъчно желаещи да работят в джунглата наречена „Българско училище“
Понеже от скоро областта ме интересува живо, професионално – настоящите учебни материали не отговарят на променените навици на поколението в училище.
Все едно да забиваш пирон с чепик: блъскаш, блъскаш..накрая може и да стане, но има далеч по ефективен начин. Вземи чук.
по условие, промяната почва с ревизия на наличните ресурси
като се открие къде е дупката, правим като в армията – в точното време изпращаме точните хора, командите идват от горе и от едно място
Могилино ме кара да си мисля че децата са последна грижа в републиката, в частност образованието и грижата за тях са на опашката на бюджета. От позитивната страна, родителите могат да инвестират време и усилия във възпитанието на челядта. Образованието, както и възпитанието почва и свършва вкъщи.Най-често с книга.
Всичко казано по-горе е така, но на какво и на кого оставяме бъдещето, ако не се стремим към промяна.