майка и дете в мол-а, то яде кфц, тя седи и го чака. леко си говорят. двамата са добре облечени, спокойни и изглеждат симпатични. по едно време майката се развиква на детето, повишава доста тона, защото е посипало храна по пода и завършва с „колко си ужасен!“. потрес.
не разбирам родители, които обиждат децата си. още повече – на висок глас на публично място. жал ми е за тези хора. и за децата им. защото утре и те така ще викат на децата си. и на останалите хора.
каквото и да направи детето – не може да е ужасно. ужасно го виждаме ние и реагираме ужасно. а после – съвременните деца били агресивни. агресивни са съвременните родители. обществото е агресивно. не децата.
за бога хора, не обиждайте децата си!
Follow
Напълно те подкрепям. Спомням си подобна случка. Млад баща и 4-5 годишно момченце обядват с дюнери. Мъжът яде сандвича бързо, на големи хапки. Хлапенцето преглъща с труд и се опитва да се храни по-бързо, но не може. Изведнъж изпуска дюнера и стреснато поглежда баща си. Той се развиква, удря му два-три шамара, от които то просто се задавя в рев и хълцания, след което грубо го повлича за ръката.
Иска ми се да гушна човечето и да го успокоя, но разбира се, не мога.
Не знам обаче за кого трябва да ми е жал повече. Дали за детето или за бащата, който не се знае какво ще дочака на стари години. Само че ще бъде много късно нещо да се поправи…