Хора, омразата е тежка болест!

„Аз съм се занимавал доста с психиатрия. Работил съм това. Знам как болният човек добре заживява в болестта си и извлича изгода от нея. Казах си… ха!  Та не е ли омразата болест? Разбира се! Болест е! Аз съм християнин – знам, че омразата е тежка болест! От която сърцето гние и изпуска отровни мехури газ… Дали моите сънародници – приятели, познати и непознати – не извличат полза от тази болест, подобно на пациентите, които съм наблюдавал?“

Калин Терзийски за DW – цялото – тук

предприемачеството значи решителност

„По-добре е да правиш грешка с цялата сила на съществото си, отколкото предпазливо да избягваш грешките с трепереща душа. Отговорност значи да осъзнаваш и насладата, и цената, да направиш избора си въз основа на това осъзнаване и после да живееш в съответствие с този избор, без да се терзаеш.“
Дан Милман, „Пътят на мирния воин“

предприемачеството означава да взимаш решения, които да отстояваш. решения, за които после няма да виниш другите. и с които ще се гордееш.

предприемачеството означава да познаваш рисковете, но да не те е страх от тях. да гледаш напред. и да вървиш уверено.

предприемачеството значи да правиш грешки. и да се учиш от тях. така ставаш по-добър в това, което правиш.

писах още: предприемачество и предизвикателства, за да започнеш бизнес ти трябва страст, съвети за млади предприемачи

технологиите и образованието, дали ще се срещнат?

Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

  • уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
  • прожекция на видео филми и видео уроци;
  • домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
  • работа по колективни интерактивни проекти;
  • интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
  • виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
  • създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
  • активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;
  • дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

  • технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

  • промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

  • промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени

предприемачество и предизвикателства

предприемачеството е риск. хубаво е, че има хора, готови да поемат риска. не ги е страх. вярват в себе си и добрата си идея. това са истинските предприемачи.

и все пак предприемачеството крие трудности, които се изпречват на пъря му:

липса на подкрепа. най-вече морална подкрепа. другаде имат ментори, бизнес-ангели. трябва подкрепа от семейството, близките, приятелите. важна е, наистина тази подкрепа, и в началото, и после.

хората, с които работиш. не се справят, трябва им време да се обучат, после пък напускат и правят конкурентна фирма, боледуват, просто си тръгват, защото такъв е животът.  трудно е с тях и много деликатно. изисква специални умения. но е много важно, за да тръгне бизнеса, а и после, за да върви.

администрацията, институциите. да, те са като плашило, което кара мнозина да се страхуват. колкото и да е, това са по-преодолими трудности, за които човек по-добре да не мисли предварително, но да спазва изисквания, регулации, норми, че да си няма кахъри.

просто лоши обстоятелства. ето това е най-кривото, когато нещата не зависят много от някого конкретно. природни, климатични, големи и малки бели.

и все пак, истинският предприемач е достатъчно мотивиран, борбен и готов да прескочи всички трудности.
не им се давай. давай.

и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още:

#BAD11 храна

Blogactiondaybloggerbadge21този пост е посветен на днешния Blog Action Day с тема FOOD

в изобилието, в което живеем, което е факт, дори да се оплакваме, често забравяме стойността, истинската стойност на нещата. и днес, мислейки за храната, в деня, в който хилади блогъри ще пишат за нея, ми се ще да дам три малки акцента от България

боза и хляб – това е било основната храна на българите по време на пости между Първата и Втората световни войни, вероятно и преди това. знам го от баба ми. семействата са били големи – с по 10-12 деца. а гладът – голям. и въпреки това са живели щастливо.

днешните деца не могат да си представят онова време, в което растяхме ние – редене на огромни опашки за кило банани, само по празниците, време, в което шоколадът беше деликатес и се ядеше само по специален повод.

като не видяло храна, лакомо и ненаситно търсеше ядене осиновеното, взето от дом, от мои приятели дете в първите месеци, когато вече бе с новото си семейство. страхът от глад си отиде последен у това невръсно хлапе. голям беше преходът между ядене с настървение, до преяждане и нормалното ядене с наслада, хранене заедно.

#родителство

IMG_6350

много добър втори форум Родителство от Горичка!

денят си заслужаваше. тема след тема, полезни и важни. фаворити като атрактивни лектори, с много смях и забава, а същевременно засягащи важни теми за всички бяха Теди, която познаваме в ролята на организатор на TEDx България, а сега разбрахме, че е станала учител и влага много ентусиазъм в това, Веско, който с философия с деца ни припомни, че 2+5 е равно именно на 2+5 и че е странно защо трябва да си мием зъбите, като нищо мръсно не слагаме в устата си, Мария, според която децата ни знаят какво е „секс“ и няма защо да прескачаме тези теми

ето малко цитати от туитър:
Не се притеснявайте, че децата ви не „слушат“, притеснявайте се, че винаги ви гледат!
Хриси

Децата са готови да оправдаят очакванията ни, ако очакваме да станат предприемачи за 3 седмици – ще го направят!
Теди

Имаме нужда от вдъхновени учители. Те правят училището да не е тъпо, дават смисъл.
Теди

Мъдър – който не знае и не може, но се е ангажирал, човек, който тепърва прознава, тепърва проможва.
Веско Дафов

За щастие хората не сме никога завършени.
Веско

още веднъж – аплодисменти за всички лектори и за организаторите! зарадва ме пликчето с подаръци, най-вече био пастата за зъби от Weleda 🙂 а да и разбира се – бозата от Harmonica, мноооого добра! 🙂

на снимката Василена и Маги откриват форума

писах още: родителство значи любов, за форум Родителство 2010

10 доброволчески инициативи, които да стартираш още този уикенд

IMG_6070

мда, доброволчеството е добротворчество. и защо да не го започнем от днес или от този уикенд, защото доброволчеството е нещо, което правим за всички, давайки труд и свободно време. личният ентусиазъм привлича – обърнете се към съседи, приятели, а през фейсбук защо не и до всички за подкрепа.

да, първоначално всички ще ви поислят за хахо. да, ще намерите съмишленици. да, няма да е лесно. но пък ще е забавно. и от полза за всички.

1. пред блока, на нашата улица – почистване на общите площи. сега е време за есенно почистване, засаждане на цветя, подстригване на храсти и дръвчета, освежаване.а защо не и с малко повече въображение, като на снимката.

2. в помощ на еко организации – ако има акции по почистване на паркове, планини, реки, посаждане на дръвчета (почти всеки уикенд има подобни на различни места) – включете се или инициирайте подобна кауза за хората около вас.

3. детската площадка – мястото, на което играят децата ни, вероятно има нужда от нови свежи цветове, а защо не и малки промени, нововъведения като въжета с възли за катерене, вместо счупената люлка или провисната стара гума към катерушката, например, нов пясък в пясъчника и прекопаване и засаждане на трева наоколо.

4. игра с децата. ако имате интереси и добри умения в специфична област – можете да правите отлично малки модели, четете изразително, правите кукли от стари кутии или нещо подобно – излезте на площадката и организирайте за час кръжок. ще се получи добре, може да стане традиция всяка събота или поне всяка първа събота на месеца да се занимавате с децата от входа.

5. възрастните хора. предложете на съседите, възрастни хора, от долния етаж да им помогнете с нещо в домакинството. ако има дом за възрастни хора наблизо – посетете го и преложете помощта си.

6. близкото училище. със сигурност учлището също има нужда от подкрепа. дори децата ви да не учат там – вероятно често играят в двора му. предложете на ръководството да сформирате екип доброволци и освежите оградата, спортните съоръжения, да помогнете с друго.

7. библиотеката или читалището. ще се зарадват на вашата помощ – можете да изработите плакати заедно с децата си, да ги размножите и залепите на различни места в квартала с покана всеки да дари книги на библиотеката. подгответе представление, поставете го в читалището и със събраните средства закупете нови книги за библиотеката. бъдете креативни и проактивни  и нещата ще се получат добре.

8. близката болница. вероятно тази доброволческа задача ще ви се стори трудна, но пък е наистина важна. децата в болниците искрено биха се радвали някой да ги забавлява поне час – да им почете приказки, да им нарисува нещо. изисква се разрешение за достъп, но пък рядко биха ви отказали такъв, при вашето добро желание. подобни четения могат лесно да се превърнат в традиция.

9. градската среда. имате любимо място от детството, което вече не изглежда така, както преди – фонтан, чешмичка, паметник или градинка. решете се и го направете. с малко административни разрешителни и дори в някои случаи без тях можете с приятели да се хванете и почистите паметника, градинката, да стегнете чешмата, така че тя отново да проработи и радва хората и дори да направите фонтата още по-атрактивен и от преди. малко повече усилия, но си заслужават.

10. wikipedia и споделеното знание. ако имате познания в специфична област от човешкото знание, ако конкретни теми ви вълнуват и сте със задълбочени познания по тях – погледнете описани ли са в wikipedia на български език и още сега въведете нови теми, допълнете съществуващите такива – това ще е от полза на всички, защото стотици хиляди българи ползват ежедневно wikipedia като основен източник на познание, за справки, референции и т.н.

още идеи за доброволчество – от Ивет тук
писах още: позабравеното доброволчество, доброволчеството означава добра воля